Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № .../25.7.2011 г. по гр.д. .../2010 г. на ВТРС е отхвърлен като неоснователени и недоказани предявените от „Т. А. Б.” Е.- С. срещу В. И. П. от гр.В.Т. искове по чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, относно заплащане на обезщетение от 4864 лв. във връзка с неизпълнение на задължения по чл. 5.2.5 и чл. 5.2.8 от трудов договор № 19/201.4.2006 г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от 8.7.2010 г. до окончателното изплащане на задължението. Дружеството е осъдено да заплати на ответницата 440.60 лв. разноски по делото. Недоволно от решението е останало дружеството-ищец, което обжалва решението и моли да бъде отменено, да се реши въпроса по същество като се уважат исковете, както се претендират и разноските по делото в двете инстанции. Твърди се ,че е неправилен извода на ВТРС, че клаузата в договора е нищожна, тъй като тя не ограничава правото на труд и свобода на служителя да използва придобитите при работодателя знания и умения в професията, още повече, че инициативата за прекратяване на договора е на работника. Твърди се ,че съдът едностранно държи сметка за правата и интересите на работника, без да се съобразяват правата на работодателя- да вложи време и средства за подготовка на служителя, който се ангажира в дългосрочен план да използва качествата си, придобитите знания и предоставените средства и информация за постигане на целите на работодателя. Твърди се ,че по този начин се нарушава принципа на справедливост. Твърди се ,че страните следва да изпълняват договорите добросъвестно, а в противен случай се дължи обезщетение. Счита ,че съдебната практика следва да намери развитие в посочената насока. Твърди се ,че в случая се касае за договорна отговорност и не се поставя въпрос за наличие на причинно следствена връзка между поведението на ответника и вредите. В законния срок не е постъпил отговор по въззивната жалба, но в съдебно заседание ответникът по жалбата П. ,чрез пълномощника си взема становище, че жалбата е неоснователна. Излагат се съображения за законосъобразност на изводите на районния съд за недействителност на клаузата на т.5.2.8 от договора, както и за това ,че становището на съдията е съобразено с постановените решения на ВКС във връзка с уеднаквяване на практиката на съдилищата по подобни въпроси. Излагат се твърдения за това ,че предявените искове са недоказани по размер, тъй като ищецът не е установил, че е направил някакви разходи, с които по същество е повишил професионалната квалификация на работника. Претендират се разноските по делото. Великотърновският окръжен съд като се запозна с оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното: С обжалваното решение ВТРС се е произнесъл по повод исковата молба на „Т. А. Б.” Е.- С. срещу В. И. П. от гр.В.Т. по предявените искове по чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, относно заплащане на обезщетение от 4864 лв. във връзка с неизпълнение на задължения по чл. 5.2.5 и чл. 5.2.8 от трудов договор № 19/201.4.2006 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 8.7.2010 г. до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че дружеството осъществява по занятие търговия с продукти, предназначени за облагородяване на почвите на територията на страната, в изпълнение на което е сключен и процесния трудов договор с ответницата. Твърди се ,че дружеството е изправна страна по договора, като провежда и допълнително обучение на служителя си- ответник по иска, което обучение се изразява в провеждане на многократни обучителни модули, за които се изразходват допълнителни средства за командировки, допълнително здравно осигуряване, консултантски услуги и др. разходи на обща сума –исковата сума -4864 лв. Твърди се, че от тях 1252 лв. са за допълнително здравно осигуряване; 3612 лв. са разходи за хотел,дневни и обучения и консултантски услуги в размер на 0 лева. Твърди се ,че съгласно разпоредбата на чл. 5.2.9 служителят се е задължил да не работи за период от 2 години за конкурентна фирма в областта на торовете и сходни продукти и в същия географски регион,считано от датата на прекратяване на трудовия договор. Твърди се ответницата заедно с други две лица, също служители на дружеството са се сговорили предварително с цел извършване на сходна дейност с тази на ищеца, като подготвяли своя бъдеща дейност още по време на съществуване на трудовото им правоотношение, като се излагат подробни съображения. Твърди се ,че ответницата разполага със съществена информация, необходима за осъществяване дейността на новоучреденото дружество „Л. Б.” ООД- гр.С., което му създава конкурентно предимство в същата сфера на дейност като ищеца. Твърди се ,че новото дружество, съответно ответницата привлича като свои клиенти такива , които са били клиенти на ищеца, с което си поведение П. е нарушавала трудовия си договор още преди прекратяването му. Моли да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата 4864 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на трудов договор, изчислена като сбор от извършени разходи за повишаване на професионалната му квалификация,заедно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане, като се претендират и разноските по делото. Ответницата в отговора си по исковата молба оспорва предявения иск и твърди ,че не дължи сумите ,че е била лоялна към ищцовото дружество, че предмета на дейност на новото дружество е различен от този на ищеца. Твърди също ,че не е налице противоправно изпълнение на договорно поето задължение и търсеното обезщетение не е претърпяна от ищеца загуба или пропусната полза, които да са пряка последица от неизпълнение задължения на ответницата. Оспорват се твърденията в исковата молба, за които не са представени õоказателства. Моли да се отхвърли иска като се претендират разноски. За да постанови обжалваното решение съдията правилно е приел, че между страните е съществувало трудово правоотношение за периода 20.4.2006 г.- 10.5.2010 г., като подробно са описани задълженията на ответницата, които тя има на заеманата длъжност. Не е спорно по делото ,че след прекратяване на договора си с ищеца ответницата е започнала работа в новоучреденото дружество „Лебозол Б.” ООД- гр.С., като в продуктовата листа на дружествата са включени течни минерални торове, които имат сходно предназначение. В тази връзка съдията правилно се е позовал на заключението на вещото лице, че предлаганите от двете дружества продукти са взаимно допълващи се, но не са взаимно заменяеми. Според въззивният съд правилно съдията ,анализирайки доказателствата по делото е приел, че липсват доказателства ответницата да е използвала доверието на работодателя-ищец за неправомерно извличане на облаги, както и да е накърнила доверието на трети лица към ищеца, както и да е разпространила сведения, представляващи производствена, технологична или търговска тайна. ВТОС споделя напълно съображенията на ВТРС, както и крайния извод относно недействителността на клаузата на чл. 5.2.8. от процесния договор. Настоящият състав напълно подкрепя и становището на районния съд, за това ,че исковете са недоказани по размер поради това, че не се установява от представените доказателства по делото, размера на претенциите. В тази връзка и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. С оглед изложеното ВТОС счита обжалваното решение за правилно, мотивирано и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено. При този изход на спора жалбаподателят следва да заплати на ответницата по жалбата разноски по делото 220 лв. ,представляваща заплатен адвокатски хонорар пред настоящата инстанция. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение№ ../25.7.2011 г. по гр.д. 3153/2010 г. на ВТРС. ОСЪЖДА „Т. А. Б.” Е.- С., ЕИК .., район Слатина, ул.”М.”№41, В.А, .1, А.1-4, да заплати на В. И. П., ЕГН * от гр.В.Т., ул.”Б. Б.” № 9, В.Б, .4, А.11, сумата 220 лв. ,представляваща заплатен адвокатски хонорар пред настоящата инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |