Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на втори април две хиляди деветнадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 15908 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.
С решение № 160509 от
08.07.2019 г., постановено по гр. д. № 63968/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 48 състав, са отхвърлени предявените
от Л.В.Б. срещу „Ч.Р.Б.“ АД, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.82 ЗЗД
вр. с чл.52 ЗЗД – за заплащане на сумата от 2 000 лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД – за заплащане на
сумата от 1 230 лв. – неустойка, дължима съгласно чл.44, ал.1 от Общите условия
на договорите за използване на електроразпределителни мрежи на „Ч.Р.Б.“ АД,
ведно със законната лихва върху сумите от предявяване на иска до окончателното
заплащане. Ответницата е осъдена за заплати на ответника сумата от 100 лв. –
разноски. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Ч.Е.Б.“
АД.
Срещу постановеното
съдебно решение е депозирана възивна жалба от ищцата Л.В.Б., с която го обжалва
изцяло. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и
неправилно. Решаващият съд не е обсъдил
доводите й, като е достигнал до неправилен извод, че поведението на ответника
не е виновно. Счита, че ответникът и третото лице – помагач не са съобразили
диспозитива на влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 3447/20.05.2015 г.
по описа на СГС и неправомерно са прекъснали електрическата енергия в имота й.
Съдът не е съобразил, че не се твърди образуване на изпълнително дело във
връзка с постановеното съдебно решение. Поддържа, че това съдебно решение не
дава право на ответника и третото лице – помагач да търсят паричното задължение
чрез спиране на електрическата енергия от потребителя принудително, не по
установения по реда на ГПК ред. За периода 20.08.2010 г. – 20.07.2011 г.
ответникът е издал фактури за незаплатени сметки. Решаващият съд не е
съобразил, че спрямо тях е изтекла погасителната давност по чл.111 ЗЗД. С оглед
на това счита, че поведението на ответника е неправомерно, поради което следва
да заплати претендираните суми. Моли съда да отмени обжалваното решение, като
уважи изцяло предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника „Ч.Р.Б.“ АД, с който я
оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Твърди, че преустановяването на електрическата енергия към
потребителя е извършено по искане на „Ч.Е.Б.“ АД, съобразно чл.123, ал.1
ЗЕ. За него е налице задължение да
изпълни полученото искане от снабдителното дружество, поради което ответникът
не носи отговорност за причинените на ищцата вреди. При неправомерно
преустановяване на електрическата енергия отговорност носи това предприятие, по
чийто почин е извършено. С оглед на това счита, че правилно решаващият съд е
приел, че липсва виновно поведение от негова страна. На основание чл.123, ал.6
ЗЕ при изпълнение на задълженията си по ал.5 операторът на електропреносната
мрежа, съответно операторът на електроразпределителната мрежа, не носи
отговорност за вредите, причинени от преустановяване преноса на електрическа
енергия. С оглед на това счита, че действията на дружеството са
законосъобразни. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от третото лице - помагач „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО ЪЛГАРИЯ“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно. Счита, че правилно решаващият съд е
приел, че законосъобразно е упражнил правото си по чл.123, ал.1 ЗЕ, тъй като са
налице предпоставките за това. Поради това упражнената от ответника мярка също
е правомерна. Липсата на доказателства за виновно поведение от ответника и
третото лице – помагач води до неоснователност на предявените искове. Моли съда
да потвърди обжалваното решение.
Съдът, след като прецени представените
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с
обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД. Ищцата твърди, че с ответника са
в договорни отношения по силата на Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия и договорите за използване на електроразпределителната
мрежа, с клиентски № ********Редовно е заплащала изразходваната от нея
електрическа енергия. Независимо от това на 30.08.2018 г. е прекъснато
електрозахранването от служители на ответното дружество в собствения й недвижим
имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******“, ул. „********, без да е
уведомена за това. На 31.08.2018 г. е депозирал жалба до ответника, с която е
отправила искане да се възстанови
електрическата енергия до посочения имот. Въпреки липсата на нарушения от нейна
страна, ответникът е отказал да възстанови електрическата енергия, като твърди,
че не е заплащала същата. В чл.44, ал.1 от Общите условия на договорите за
използване на електроразпределителните мрежи на ответното дружество е
предвидена неустойка. В резултат на неправомерното прекъсване на електрическата
енергия е претърпяла неимуществени вреди, свързани с преживения дискомфорт,
лишения, несгоди и унижение от невъзможността да живее в дома си. В резултат на
нарушението на договорните задължения на ответника, същият я е възпрепятствал
да ползва електрическа енергия за задоволяване на ежедневните й нужди от
осветление, приготвяне на храна, подгряване на вода, ползване на електроуреди,
което е нарушило обичайния й нормален живот, както и е причинило стрес и
унижение. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати сумата от 2 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
както и сумата от 1 230 лв. – неустойка по чл.44, ал.1 т общите условия на
ответника, ведно със законната лихва върху главниците, считано от момента на
завеждане на делото до окончателното изплащане.
С молби – уточнение съответно от 17.10.2018 г. и от 27.11.2018 г. ищцата е
уточнила, че търпи неимуществени вреди от 30.08.2018 г. до завеждане на делото
– 30.09.2018 г., към който момент електричеството не е възстановено.
Претендираната неустойка е за същия период: 30.08.2018 г. – 30.09.2018 г.
Твърди, че електричеството е възстановено в имота на 03.11.2018 г.
С постъпилия в
срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявеният иск. Твърди,
че ищцата е длъжник на ответното дружество, като има непогасено задължение,
установено с решение, постановено по гр. д. № 55068/2011 г. по описа на СРС, 39
състав. На 02.11.2018 г. ищцата е заплатила задължението си към ответника,
ведно с дължимата лихва и на 05.11.2018 г. захранването й е възстановено.
Същото е преустановено по искане на крайния снабдител по реда на чл.123, ал.1
ЗЕ. В тази хипотеза за дружеството е налице задължение да преустанови преноса
на електрическа енергия, поради което те отговаря за евентуално причинените
вреди. За него е налице основание да отговаря за вреди, ако по свой почин
преустанови снабдяването на електрическа енергия без да са налице
предпоставките на чл.73 ЗЕ и чл.122 ЗЕ, какъвто не е разглеждания случай.
Отправил е искане за привличане на „Ч.Е.Б.“ АД като трето лице - помагач по
делото.
С определение от
25.02.2019 г. съдът е конституирал „Ч.Е.Б.“ ЕАД като трето лице – помагач на
ответника по делото, на основание чл.219, ал.1 ГПК.
Съгласно
представените по делото разписки ищцата е заплатила дължимата електрическа
енергия за периода м.01.2016 г. – м.08.2018 г.
С влязло в сила на
21.05.2015 г. от 13.09.2013 г., постановено по гр. д. № 55068/2011г. на СРС, 39
състав, е признато за установено, че Л.В.Б. не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД, на
основание чл.124 ал.1 ГПК вр. с чл.79 ЗЗД вр. с чл.98а ЗЕ сумата от 3 202, 58
лв. – цена на електроенергия, начислена за ИТН ********и аб. № ******** за
периода 23.06.2010 г. – 27.09.2011 г., съгласно 13 броя фактури, като искът за
осъждане на ответника да възстанови електрозахранването в жилището на ищцата е
отхвърлен.
С решение от 20.05.2015 г., постановено по в. гр. д. №
16676/2013 г. на СГС, IV В въззивен състав, е отменено горепосоченото решение в
частта за сумата от 3 091, 40 лв. (над 111, 17 лв. до 3 202, 57 лв.)
– цена на консумираната електроенергия за периода 23.05.2010 г. – 27.09.2011
г., като е отхвърлен предявеният от Л.В.Б. срещу „Ч.Е.Б.“ АД, отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК - за признаване за установено, че
ищцата не дължи на дружеството сумата от 3 091, 40 лв. – цена на консумирана
електроенергия в процесния имот за периода 23.06.2010 г. – 27.09.2011 г.
Видно от представената справка по договорна
сметка № ********сумите по издадените 13 броя фактури за периода 05.08.2010 г.
– 03.07.2011 г. в общ размер от 3 091, 40 лв. са платени на 02.11.2018 г., в
хода на съдебния процес.
На 31.08.2018 г.
ищцата е депозирала при ответника жалба във връзка с прекъснатото
електрозахранване в собствения й недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******“,
ул. „********, с клиентски № ********Считат, че това действие е извършено от
служителите на ответника незаконосъобразно, тъй като е изряден платец и всеки
месец заплаща изразходената от нея електрическа енергия, за което прилага към
жалбата доказателства. Моли до края на същия ден да предприеме действия за
захранването на имота с електрическа енергия, тъй като не може да съхранява
продуктите си, поставени във фризерите в топлото време, както и в момента
извършвала ремонтни дейности, свързани с имота.
Представено е
извлечение на хартиен носител от електронно писмо от 21.09.2018 г. от
ответника, с което уведомява ищцата, че след заплащане на дължимата сума към
нейния краен снабдител и след заплащане на таксата за услугата за
възстановяване на захранването по ценоразписите на „Ч.Р.Б.“ АД захранването на
обекта й незабавно ще бъде възстановено.
В чл.44, ал.1 от
общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на
„Ч.Р.Б.“ АД е предвидено, че в случай, че потребителите останат без
електрическа енергия по вина на електроразпределителното предприятие повече от
24 часа след получаване на уведомление от потребителя електроразпределителното
предприятие заплаща на потребителя обезщетение в размер на 30 лв. и по 20 лв.
за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електрическа енергия. В чл.42,
ал.2 е предвидено, че в случай на забава на плащането на дължимите суми за
електрическа енергия продавачът може да прекъсне снабдяването на потребителите
в следните срокове: 10 дни след изтичане срока за плащане за битови потребители
или 3 дни след изтичане срока за плащане за стопански потребители.
От показанията на
разпитания пред СРС свидетел Е.А.А. се установява, че познава ищцата, която е
майка на негов колега. Работел с последния повече от 12-13 години. Ищцата
живеела в гр. София, кв. „*******“, ул. „********. Имали проблеми с
електричеството на посочения адрес през м.08.2018 г. тогава правели ремонт.
Свидетелят е ходил да помага. По време на ремонта електричеството било спряно. В
продължение на два месеца нямали ток. Ищцата живеела с мъжа си на посочения
адрес. Ищцата се чувствала много дискомфортно. Молела съседите да се изкъпе у
тях, да вземела топла вода, да си сготвела. Навремето ищцата е имала спорове с
ЧЕЗ, но понастоящем нямала непогасени задължения. В периода, когато е нямало ток
в имота, свидетелят е виждал често ищцата. Той помагал на сина й за ремонта.
Почти всеки ден ходел в дома им. През м.08. и м.09.2018 г. нямало ток в имота.
Свидетелят живеел в същия квартал и често ходел заедно със сина на ищцата на
работа. Познавал лично ищцата и знаел как се чувствала през периода, в който
нямала ток. Задължението за електроенергия било доста голямо и са им били нужни
два месеца, за да съберат необходимата сума.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна
проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо, поради което следва да се пристъпи към обсъждане на
доводите относно неговата правилност.
Безспорно в
отношенията между страните е обстоятелството, че са обвързани от облигационна
връзка относно използване на електроразпределителните мрежи на ответното с
клиентски № ********за имот, находящ се в гр. София, ул. „********. Не се спори
също така, че на 30.08.2018 г. е преустановено подаването на електрическа
енергия до имота, което е възстановено в хода на съдебния процес – на 05.11.2018
г., след извършено плащане на сумата от 3 091, 40 лв. на 02.11.2018 г.
Ответникът се позовава на
наличие на предпоставките на чл.123 ЗЕ при прекъсване на електроподаването до
процесния имот. В този случай преустановяването на захранването се
извършва по инициатива на доставчика, като последният поиска от оператора да
преустанови преноса на енергия към потребителите.
В нормата на чл.123,
ал.1 ЗЕ е регламентирано, че доставчиците от последна инстанция, общественият
доставчик, крайните снабдители и търговците на електрическа енергия имат право
да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните
клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа
енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане
на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия.
Правото за временно преустановяване на снабдяването с електрическа енергия не
може да се реализира в почивен или празничен ден, както и в деня, който го
предшества.
В чл.124, ал.5 ЗЕ е
предвидено, че в случаите по ал.1 и 3, включително при
неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми
във връзка със снабдяването с електрическа енергия, операторът на
електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа,
е длъжен да преустанови преноса на електрическа енергия към крайните клиенти по
искане на съответния доставчик. В ал.6 от същата норма е предвидено, че при
изпълнение на задължението си по ал.5 операторът на електропреносната мрежа, съответно
операторът на електроразпределителна мрежа, не носи отговорност за вредите,
причинени от преустановяване преноса на електрическа енергия.
В разглеждания
случай се установи, че към момента на прекъсване на електроснабдяването в имота
на ищцата са налице съдебно установени задължения към доставчика на
електрическа енергия – „Ч.Е.Б.“ АД в размер на 3 091, 40 лв. за периода
23.06.2010 г. – 27.09.2011 г. По тази причина доставчикът на електрическа
енергия е отправил искане до ответника – оператор на електроразпределителната
мрежа, да преустанови преноса на електрическа енергия към ищцата – краен
клиент. Ответникът е изпълнил това свое задължение. Доколкото преустановяването
на преноса е по инициатива на доставчика на електрическа енергия и на основание
чл.123, ал.6 ЗЕ операторът на електроразпределителната мрежа не носи
отговорност за вредите, причинени на клиента. Ето защо не са налице
предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на ответника.
Жалбоподателката
поддържа, че е останала без електрическа енергия през исковия период по вина на
ответника. От ангажираните по делото доказателства не се установи виновно
поведение на служителите на ответника. Същите са изпълнили задължението си за
преустановят преноса на електрическа енергия към ищцата по искане на доставчика
на електрическа енергия. Последното е отправено във връзка с непогасено
задължение на ищцата. След погасяването
им на 02.11.2018 г. електроснабдяването на имота е възстановено.
Жалбоподателката
релевира довод, че вземането на доставчика на електрическа енергия е погасено
по давност. Тъй като това възражение е заявено за първи път във въззивното
производство и на основание чл.266, ал.1 ГПК, същото се явява преклудирано и
като такова не следва да се обсъжда по същество. Единствено за пълнота е нужно
да се отбележи, че на основание чл.117, ал.2 ЗЗД, ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Доколкото не са
налице предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на ответника,
предявените искове се явяват изцяло неоснователни.
Тъй
като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част
следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Ответникът
по жалбата не претендира сторените разноски във въззивното производство, поради
което такива не следва да му се присъждат.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА № 160509 от 08.07.2019 г., постановено по гр. д. № 63968/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 48 състав.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, „БенчМарк Бизнес
Център“.
Решението не подлежи на обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.