Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 11.11.2019 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 518/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

                                                                                     

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Р.З.К. ***, ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Д. П. от …, против Е.К.Й. ***, ЕГН **********. Исковата молба е редовна, а предявеният иск е допустим. Твърди се, че на 25.07.2018г., около 15,30 часа, в с. В. Т., общ. С., ответникът като водач на лек автомобил и поради виновно нарушаване от негова страна на правилата за движение по пътищата е причинил  пътно-транспортно произшествие (ПТП), вследствие на което са разрушени входната врата на имот, собственост на ищеца, както и метална ограда и бетонна основа под нея. Поради така изложеното се е наложило да се изгради отново метална ограда и бетонна основа под нея, както и да се закупи нова входна врата. Стойността на извършения ремонт е в размер на 4539,87 лева. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца посочената сума, представляваща имуществената вреда причинена на К. вследствие на ПТП-то причинено от виновния водач Й. на 25.07.2018г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането, както и направените по делото разноски.

Правното основание на претенцията е по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).

От страна на ответника Е.Й., чрез пълномощника адв. К. С. от …, е подаден писмен отговор. Предявеният иск се оспорва по основание. Излага се, че претендирания размер на обезщетението е силно завишен. Твърди се, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Й.. Посочва се, че автомобилът управляван от него е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност”, поради което е направено искане за конституиране на ЗАД „….” – като трето лице помагач на ответника.

С определение от 09.11.2018г. съдът е допуснал привличането на трето лице в делото и е конституирал ЗАД „…….” от гр. С., като трето лице помагач на ответника Е.Й.. От страна на застрахователното дружество, чрез пълномощник, се оспорва както факта на настъпване на твърдяното ПТП, така и размера на вредата.

В открито съдебно заседание, както и в писмена защита – адв. П., представителите на страните подробно аргументират тезите си.

По делото са събрани писмени доказателства и са разпитани свидетели. Назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза, която съдът възприема като обективно и компетентно изготвена.

 Свогенският районен съд, първи състав, вземайки предвид постъпилата искова молба и писмения отговор, като обсъди становищата и доводите на страните, и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

Р.К. е собственик на недвижим имот, находящ се в с. В. Т., общ. С., и представляващ УПИ ХIII-601 в кв. 51 от подробния устройствен план на селото. Това е видно от представения по делото нотариален акт от 16.05.2018г., като обстоятелството, че е договорено цената да се изплати на части е без значение, тъй като собствеността и рискът преминават върху купувача от момента на сключване на сделката, а само облигационното задължение на купувача за плащане на цената е отложено отчасти за бъдещо време. Към датата 25.07.2018г. имотът е бил ограден с метална ограда на бетонна основа и входна врата (порта). Видът, материалите и параметрите на горепосочените строителни елементи е посочен от вещото лице на л. 3 от заключението. Старата входна порта е запазена и е взета предвид от експерта. Показанията на свидетелите не влизат в противоречие с установеното в заключението, поради което съдът приема, че стойностите дадени от вещито лице са реалистични и отговарят на действителните.

На 25.07.2018г., около 15,30 часа, в с. В. Т., общ. С., ответникът като водач на лек автомобил и поради виновно нарушаване от негова страна на правилата за движение по пътищата е причинил  ПТП, вследствие на което са разрушени входната врата на имота, собственост на К., както и около 7,70 метра от металната ограда и бетонна основа под нея.

Протоколът за пътнотранспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на службните му задължения, представлява официален документ по смисъла на чл. 179 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и се ползва с материална доказателствена сила, като установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в документа. В случая протокола е издаден от органите на полицията, поради задължението им да посетят пътнотранспортното произшествие, тъй като е имало ранен човек и произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди – чл. 125, т. 1 и т. 8 от Закона за движение по пътищата (Е. Й. е с охлузни рани в областта на главата и ръцете и колата е била с гумите нагоре – според свидетелските показания и отразеното в протокола). Оспорване, чрез опровергаване на съдържанието му е допустимо, като оспорващата страна следва да установи твърденията си. По настоящото дело не се събраха никакви доказателства, които и в минимална степен да поставят под съмнение отразеното в протокола, включително и относно причината за настъпилото произшествие, а именно несъобразена с пътните условия скорост /наличие на вдлъбнатина на асфалтовото покритие/. В този смисъл е и казаното от свидетеля П. М. : „Там е прав участък, но имаше един скок, пропаднала част от пътя, и предполагам, че от там е станало”.

Съобразно с доказателствената тежест ответникът не представи никакви доказателства, които да изключват вината му. Ако водачът беше спазвал правилата за движение не би се стигнало да настъпване на произшествието, още повече че липсва друг участник и е налице самокатастрофиране.

Следователно от събраните по делото доказателства се установи противоправното поведение на ответника, вредоносния резултат, както и причинната връзка между тях. По никакъв начин не се обори презумпцията за наличието на вина. Причинените имуществени вреди също са доказани, както по основание, така и по размер.

  При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

  Налице е непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, с всички елементи от фактическия му състав. Обезщетението е в размер на стойността на строително-възстановителните работи за поправяне на щетите. Т.нар. възстановителната стойност е равна на цената на всички присъщи разходи за закупуване, направа и монтаж на метална порта, ограда и бетонова основа, които разходи са необходими за възстановяване на имущество до вида преди увреждането, без прилагане на обезценка (овехтяване), тъй като се използват нови материали. По настоящото дело тази стойност е в размер на 1260,70 лева, както е посочено от вещото лице на л. 5 от заключението и е най - близка до пазарните условия за извършване на ремонта, тъй като са ползвани актуалните цени на строително-монтажните работи. Към нея следва да се добави и сумата от 67,49 лева – за демонтаж на старата ограда и входна порта. Следователно обезщетението е общ в размер на 1328,19 лева, като в останалата част до пълния претендиран размер от 4539,87 лева искът подлежи на отхвърляне. Последната сума надвишава повече от три пъти определените от вещото лице средни пазарни стойности и според съда, ако искът бъде уважен за тази стойност ще се стигне до неоснователно обогатяване от страна на ищеца за сметка на ответника.  

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно уважената част на иска, ответникът ще следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

          На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съобразно отхвърлената част на иска, ищецът ще следва да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и за възнаграждение на вещо лице.

По искането с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът счита за основателно възражението на пълномощника на ищеца, тъй като е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Поради така установената прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намалява размера на разноските до минимално определения съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

, а именно 547,79 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Осъжда Е.К.Й. ***, ЕГН **********, да заплати на Р.З.К. ***, ЕГН **********, на основание чл. 45 и сл. от ЗЗД и за извършено на 25.07.2018г. непозволено увреждане, сумата от 1328,19 лева – представляваща обезщетение за причинените ѝ имуществени вреди върху входна врата, метална ограда и бетонна основа под нея, изградени и находящи се в УПИ ХIII-601 в кв. 51 от подробния устройствен план на с. В. Т., общ. С., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 25.07.2018 г. до окончателното изплащане, като в останалата част до пълния претендиран размер от 4539,87 лева - отхвърля предявения иск, като неоснователен.

Осъжда Е.К.Й. ***, ЕГН **********, да заплати на Р.З.К. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице, с оглед уважената част от иска, в размер на 301,01 лева.

Осъжда Р.З.К. ***, ЕГН **********, да заплати на Е.К.Й. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, с оглед отхвърлената част от иска, в размер на 387,51 лева - намалени на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.

 

Решението е постановено при участието на ЗАД „…….” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 59, като трето лице помагач на ответника Е.К.Й. ***, ЕГН **********.

 

На страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение (чл. 7, ал. 2 от ГПК).

 

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

 

                           

 

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :