РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Карлово, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20245320200325 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № К-ЗМВР-16 от 17.06.2024 г. на
Началник РУ- Карлово, на Г. Н. Ч., ЕГН ********** от гр. К., П. област, ул.
„Д.ш.“ *** е наложено административно наказание на основание чл.257 ал.1
от ЗМВР- глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.64 ал.1, ал.2 и ал.4
вр. чл.257 ал.1 от ЗМВР.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
го обжалва, като прави искане за отмяната му като незаконосъобразно и
необосновано. Твърди допуснати нарушения на процесуалния и материален
закон.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. С.-
упълномощен, който поддържа жалбата. Иска отмяната му, поради наличие на
висящо наказателно производство.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител. По същество взема становище за оставяне без
уважение на жалбата, считайки атакуваното наказателно постановление за
обосновано и законосъобразно.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е основателна.
1
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители
П. като актосъставител и К. като свидетел по акта и очевидец при
установяване на нарушението, както и приобщените писмени доказателства-
наказателно постановление № К-ЗМВР-16 от 17.06.2024 г., разписка за
връчването му, АУАН серия АД № 0538485 от 27.04.2024 г., докладна записка,
заповед № 8121з-1871/2015 г., заповед № 8121з-1098/25.08.2017 г., справка,
копие от обвинителен акт по НОХД № 332/2024 г. съдът намира за установено
следното:
На 27.04.2024 г., около 05 часа, св. П.- служител на РУ- Карлово
изпълнявал служебните си задължения като постови на пост № 1 в РУ-
Карлово, които се изразявали в охрана на сградата на РУ- Карлово и района
около нея. По това време свидетеля чул стъпки по стълбите, водещи към входа
на сградата на РУ. Видял лице, което се качвало по стълбището, държейки
телефон в ръка, в положение, предназначено за извършване на заснемане.
Свидетелят излязъл пред входа и запитал лицето какво прави, на което му
било отговорено от него, че идва на проверка и иска да влезе в сградата на РУ.
П. му заявил, че по това време не може да влезе в сградата, като лицето се
опитало да го избута и да премине покрай него, казвайки му, че снима. Това
поведение на лицето наложило да бъде отстранен от стълбите към входа на
РУ от постовия П., който му поискал лична карта за установяване на
самоличността и му разпоредил да остане на място за изясняване на случая.
Същевременно пристигнал за съдействие дежурен автопатрул при РУ-
Карлово, част от който бил св. К.. През това време лицето не се подчинило на
полицейското разпореждане и се опитало да стигне до отсрещния тротоар и да
си тръгне, което наложило да бъде задържан. Била установена самоличността
му- Г. Ч.. В сградата на РУ лицето продължило да буйства и счупило
прозореца на управлението.
За установеното полицейския служител П. съставил процесния АУАН, с
който приел, че жалбоподателят Ч. осъществил нарушение на разпоредбата на
чл.64 ал.1, ал.2 и ал.4 вр. чл.257 ал.1 от ЗМВР, тъй като на 27.04.2023 г., около
05,05 часа, в гр. К., ул. „А. С.“ №*** лицето отказало да изпълни издадено му
устно полицейско разпореждане, а именно да представи документ за
самоличност за проверка и да остане на място за изясняване на самоличността
му като направил опит да избяга от мястото на проверката.
Така съставения АУАН Ч. отказал да подпише, което обстоятелство било
удостоверено с подписа на св. Л.Г.- служител на РУ- Карлово.
Въз основа на така съставения АУАН, на 17.06.2024 г. било издадено
аткуваното наказателно постановление, с което при идентични с акта
обстоятелства по нарушението, дата и място на извършване и
индивидуализация на нарушителя, на Ч. било наложено административно
наказание на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР- глоба в размер на 500 лева, за
нарушение на чл.64 ал.1, ал.2 и ал.4 вр. чл.257 ал.1 от ЗМВР.
2
Същото било връчено на жалбоподателя на 26.06.2024 г., а жалбата
срещу него- депозирана на 28.06.2024 г.
Видно от приетото по делото копие от обвинителен акт спрямо Г. Ч. е
било образувано досъдебно производство под № 181/2024 г. по описа на РУ-
Карлово, по пр. преписка № 5429/2024 г. по описа на РП- Пловдив, ТО-
Карлово, за деятелността му на 27.04.2024 г. пред и в сградата на РУ- Карлово,
като същата била квалифицирана като престъпления по чл.216 ал.1 от НК и по
чл.325 ал.1 от НК.
Посоченият обвинителен акт бил внесен в КрлРС и образувано съдебно
производство, което било прекратено, а делото върнато на прокурора с
задължителни за изпълнение указания.
Проверявайки обжалваното наказателно постановление по отношение
на неговата законосъобразност, съдът не констатира пороци в съдържанието и
процедурата по издаването му. Издаденият АУАН съдържа изискуемите от
чл.42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление- тези по чл.57 от
ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени
длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Спазени са сроковете
по чл.34 от ЗАНН. Дадено е ясно и коректно описание на нарушението и на
обстоятелствата по неговото извършване, налице е точно посочване на датата
и мястото на извършването му, индивидуализиран е нарушителят.
Независимо от изложеното, при установените и описани по- горе факти,
съдът намира, че воденото административно- наказателно производство, по
което е издадено процесното наказателно постановление и наказателното
производство- досъдебно производство № 181/2024 г. по описа на РУ- Карлово
/висящо/ са образувани срещу едно и също лице и за деяние с едни и същи
фактически признаци, подробно описани по- горе.
В този смисъл следва да бъде съобразено Тълкувателно решение № 3 от
22.12.2015 г. по тълкувателно дело № 3/2015 г. на ВКС, ОСНК в т. 3. 1,
съгласно което деецът не следва да носи едновременно наказателна и
административно- наказателна отговорност в случаите, когато с извършеното
от него деяние са нарушени едновременно наказателна и административно-
наказателна норма с различни обекти на защита, в т.ч. и цитираната в същото
решение практика на ЕСПЧ и СЕС и изведения критерий за приложение на
принципа Non bis in idem, разбиран като съвкупност от неразривно свързани
помежду си факти, независимо от правната му квалификация или от
защитавания правен интерес, както и приетата теза, че приложението на този
принцип не се изключва заради различия в правната квалификация на едно и
също деяние или с оглед критерия „тъждество на защитения правен интерес“,
който може и да не е еднакъв.
В конкретния случай административно- наказателното производство е
образувано въз основа на АУАН, съставен за нарушение на чл.64 ал.1, ал.2 и
ал.4 вр. чл.257 ал.1 от ЗМВР, а наказателното производство е образувано за
евентуално извършени престъпления по чл.216 ал.1 от НК и чл.325 ал.1 от
3
НК. Повод за образуваните производства е поведението на жалбоподателя
пред и в сградата на РУ- Карлово на 27.04.2024 г. Т.е. паралелно водените
производства- административно- наказателно и наказателно производства
касаят едни и същи факти и едно и също лице. Липсата на идентичност на
охранявания в двата случая обществен интерес, а именно с административно-
наказателното производство се цели да се гарантира пълноценната работа на
служителите на МВР, а със състава на престъплението по чл.325 от НК се
охраняват обществените отношения, гарантиращи обществения ред и
спокойствието на гражданите, не представлява основание да се приеме, че са
съобразени указанията в горецитираното тълкувателно решение. Както се
посочи вече в него е разяснена и хипотезата, в която се касае за различна
правна квалификация и различия в правния интерес, които е възможно да не
са еднакви, като ръководещ критерий са фактите, а те както се констатира са
идентични. С оглед изложеното следва да се приеме, че с издаването на
обжалваното наказателно постановление и с образуването на наказателно
производство е била ангажирана едновременно административно- наказателна
и наказателна отговорност за деяние с едни и същи фактически признаци, с
което е нарушен принципа Non bis in idem, т.е. водене на две производства от
наказателен характер срещу едно и също лице въз основа на едни и същи
факти.
Съгласно чл.33 ал.1 от ЗАНН, когато за дадено деяние е възбудено
наказателно преследване от органите на прокуратурата, административно-
наказателно производство не се образува. Съответно, наличието на
неприключило наказателно преследване за дадено деяние по реда на НПК, е
процесуална пречка за образуване на административно- наказателно
производство по реда на ЗАНН за същото деяние. Този принцип е нарушен
независимо от изхода на наказателното производство. В трайната си практика
Върховният касационен съд изрично възприема, че принципът nе bis in idem
не просто е абсолютна пречка за повторно наказване на същото лице за
същото деяние, но представлява и „забрана окончателно осъденото или
оправдано лице да бъде съдено и да подлежи на риск от наказателно
преследване въобще“. Действително чл.36 от ЗАНН дава възможност за
ангажиране на административно- наказателна отговорност след прекратяване
на наказателното производство. Но в този случай административно-
наказателното производство следва приключилото наказателно производство.
При наличие на данни за осъществено престъпление, образуваното
административно- наказателно производство следва да се прекрати след
мотивирана резолюция, а в случай на отказ от образуване на наказателно
производство или прекратено наказателно производство следва да започне
ангажиране на административно- наказателна отговорност, ако са налице
доказателства затова. В случая административно- наказателното производство
е приключило с издаване на обжалваното наказателно постановление на
17.06.2024 г. при все още водено наказателно производство по същите факти и
спрямо същото лице. Посоченото нарушение се явява съществено
4
ограничение на процесуалните правила на жалбоподателя и е основание за
отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно издадено.
Искания за присъждане на разноски не са направени от страните, поради
което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № К-ЗМВР-16 от 17.06.2024 г. на
Началник РУ- Карлово, с което на Г. Н. Ч., ЕГН ********** от гр. К., П.
област, ул. „Д.ш.“ *** е наложено административно наказание на основание
чл.257 ал.1 от ЗМВР- глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.64 ал.1,
ал.2 и ал.4 вр. чл.257 ал.1 от ЗМВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Административен съд-
Пловдив.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5