Решение по дело №125/2017 на Административен съд - Видин

       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 117

гр. Видин, 17.11.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Втори административен състав

в публично заседание на

двадесет и пети октомври

през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател:

Нели Дончева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Нели Дончева

Административно дело №

125

по описа за

2017

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 73, ал.4 от Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Делото е образувано по жалба на ЕТ „Агроблок- А.А.“***, представлявано от А.Т.А. против Решение № 05/311/00220/301/04/01 – изх.№ 01-6500/183 от 18.04.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София за налагане на финансова корекция във връзка с предоставена безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 г.-2013г..

В жалбата и в с.з. се излагат съображения, че атакуваното решение се явява незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния закон и неправилно прилагане на материалния закон.

Посочва се, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл.46, ал.3 от Наредба № 30 от 11.08.2008г. за условията за реда на предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 г.-2013г., за да може да се иска връщане на вече изплатени суми, ведно със законната лихва.

Твърди се също така, че е неправилен извода на административния орган че жалбоподателя не спазва чл.4.12 от Договор № 05/311/00220/3/01 от 20.08.2013г., след като последния е извършил изцяло одобрената инвестиция и субсидията е била изплатена и твърдението че ползвателят е длъжен да изпълнява приходите, заложени в бизнес плана, представен със заявлението за подпомагане, не намира опора нито в договора, нито в нормативната уредба.

Сочи се че в договора не се съдържа изискване за реализиране на определени нива от приходи от инвестицията, още повече че в бизнес плана са представени прогнозни приходи от дейността за срок от 10 години, които не се явяват и неразделна част от договора, по смисъла на т.9.3 от същия.

Излагат се и съображения, че незаконосъобразно административния орган се позовава на „Методика за определяне на санкциите след плащане на проекти по ПРСР 2007-2013г.“, която е с неясен правен характер и е недопустимо със свои актове, последващи договора, административния орган едностранно да го изменя.

Посочва се и че в атакуваното решение не са изложени мотиви за неговото издаване, не се сочат фактически основания за прилагане на посочените норми от ЗУСЕСИФ, в т.ч. и че атакуваното решение е издадено след срока по чл.73, ал.3 от същия и като цяло липсват ясни и конкретни фактически и правни основания за издаването му.

Иска се от Съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за налагане на финансова корекция. Претендират се и направените по делото разноски. 

Ответникът - Изпълнителния Директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна. Излагат се съображения за законосъобразност на атакувания административен акт и се иска от Съда да отхвърли жалбата. Претендират се и направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, като при условията на евентуалност е направено и възражение за "прекомерност" на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.

Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно се установява, че ЕТ „Агроблок- А.А.“*** е ползвател по Договор № 05/311/00220 от 28.07.2011 г. за осъществяване на проект № 05/311/00220 от 15.07.2010 г. по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., сключен с Държавен фонд „Земеделие“, с размер на безвъзмездната финансова помощ съгласно т.2.1 на договора – 345 454,20 лева, съгласно Таблица за одобрените инвестиционни разходи, като в т.1.1 от договора е посочено, че фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяване на проекта. Съгласно т.4.12 от договора ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с одобрения бизнес план и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Съгласно т.4.17 от договора ползвателят е длъжен да изпълнява одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. На 11.07.2013 г. е сключен анекс към цитирания по-горе договор, съгласно който е приета нова таблица за одобрени разходи, като от общо одобрената субсидия от 345 454,20 лева, 276 363,36 лева е размера на одобрената субсидия от ЕЗФРСР и 69 090,84 лева е размера на одобрената субсидия от НБ.

В изпълнение на цитирания договор е подадена заявка за окончателно плащане № 05/311/00220/3/01 от 20.08.2013 г. и на 13.12.2013г. от ДФ “Земеделие“ на ЕТ „Агроблок- А.А.“*** е оторизирана безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 от ПРСР, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/ в размер на 308 724,06 лева.

В писмо за оторизация на плащането РОТ № 7032 от 05.12.2013г. е отразено, че източник на финансиране на 80% от сумата от 308 724,06 лева или 246 979,25 лева е ЕЗФРСР, а 20% от сумата или 61 744,81 лева представлява национално съфинансиране.

Въз основа на Заповед № 309260/01.07.2016г. на Началник отдел РТИ към РА е разпоредено извършването на проверка на място във връзка с подаденото заявление за отпускане на финансова субсидия. На 25.07.2016 г., в присъствието на представляващия жалбоподателя, е извършена проверка на място в с.Извор, общ. Димово на Почивна станция с пристройка и надстройка към столова и дневна в хотел за селски туризъм / Хотел „Изворъ“/, при която е констатирано, че инвестицията е изградена съобразно проекта, функционира по предназначение, но не изпълнява финансовите цели от БП, като приходи, брой нощувки и хранене - несъответствия описани подробно в контролния лист. Проверяваният период е от 01.08.2013г. до 30.06.2016г., като броя нощувки и броя дни годишна натовареност са установени от книгата за гости.

 Отразено е, че за периода от въвеждане в експлоатацията на инвестицията през 2013г. до края на приключилата финансова 2015г. е установено изпълнение на бизнес плана в размер на 4 % за 2014г. и 7 % за 2015г. от заложените приходи. /В бизнес плана са заложени годишни приходи от нощувки със закуски в размер на 162 000 лева и приходи от вечери в размер на 51 840 лева, а при проверката за 2014 г. са установени приходи от нощувки и от вечери в размер на 9 279,88 лева, а за 2015г. – приходи в размер на 14 400,77 лева./

С уведомително писмо изх. № 01-122-1600/123 от 29.07.2016 г., оспорващият е уведомен, че може да депозира забележки и възражения срещу доклада за проверката.

В изпълнение на горното и във връзка с извършената проверка и установените по-малък брой нощувки от заложените в БП, представляващия жалбоподателя е представил забележка от 25.08.2016г., с което е направил уточнения и допълнения.

С писмо изх.№ 01-6500/183 от 13.01.2017г. оспорващият е уведомен, че на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ, ДФ “Земеделие“ открива производство по налагане на финансова корекция в размер на 308 724,06 лева, представляваща 100 % от сумата на отпуснатата финансова помощ, съгласно Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013г., утвърдена от Изпълнителния директор на ДФ „З“ и качена на електронната страница на фонда. В писмото е посочено, че при проверката е било установено неспазване на разпоредбите на т.4.12 от Договора и на чл.46, ал.1 от Наредба № 30 от 11.08.2008г., а именно изпълнение на БП в размер на 4% за 2014г. и 7% за 2015г. от заложените приходи.

 На търговеца е указано, че ако не е съгласен с направените констатации има право в 14 дневен срок да представи писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция.

Писмото е получено от представляващия оспорващия на 20.01.2017г..

С писмо вх. № 01-6500/183 от 30.01.2017 г. търговецът е депозирал мотивирано възражение относно основателността и размера на наложената финансова корекция. Към възражението било представено уверение от кмета на Община Димово, удостоверяващо че за периода месец март- месец декември 2014г. достъпа до с.Шипот, общ.Димово и района е бил силно затруднен, а от месец юни и невъзможен, поради свлачни процеси и срутване на мост следствие на обилно снеготопене и проливни дъждове.

Последвало издаването на оспореното в настоящото производство Решение № 05/311/00220//301/04/01 с изх.№ 01-6500/183 от 18.04.2017г. на Изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“, в което е прието, че при извършената проверка на място след плащане е установено изпълнение на БП в размер на 4 % за 2014г. и 7 % за 2015г., но предвид приложеното към възражението удостоверение от Кмета на Община Димово и независимо че ползвателят не е спазил задължението си незабавно да уведоми Фонда за настъпилите обстоятелства е прието че за 2014г. са настъпили форсмажорни обстоятелства, съгласно чл.48, ал.1 от Наредба № 30 от 11.08.2008г., но тъй като за 2015г. не са представени съотносими документи, ДФ“З“ счел че ползвателят не е бил възпрепятстван да изпълни одобрения проект. Предвид установено 7% изпълнение на заложените приходи по бизнес плана за 2015г., на основание т.8.1 от договор № 05/311/00220 от 28.07.2011г., чл.46 ал.1 и ал.2 от Наредба № 30/11.08.2008г. и чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ на ЕТ “Агроблок – А.А.“ била наложена финансова корекция в размер на 55 570,33 лева, представляваща 18 % санкция от размера на отпусната финансова помощ, определена съгласно т.30 от Методиката за определяне на санкции след плащане на проекти по ПРСР 2007-2013г., като било прието, че е допуснато нарушение на т.4.12 от договора, тъй като за 2015г. търговецът е реализирал приходи от нощувки и от вечери в механа в размер на 14 400,77 лева, вместо заложените в бизнес плана годишни приходи от нощувки със закуски в размер на 162 000 лева и приходи от вечери в размер на 51 840 лева.

Към преписката е приложен и доклад за нередност № 05/311/00220/3/01/17/01 от 20.04.2017г. и изчисление за лошо вземане, в което сумата по финансовата корекция от 55 570,33 лева е определена както следва: 44 4566,26 лева от ЕС и 11 114,07 лева от НБ.

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, по която вещото лице е депозирало заключение, прието от Съда като обективно и компетентно изготвено. От същото се установява, че при извършената на 25.07.2016г. проверка е било установено, че инвестицията е изградена съобразно проекта, функционира по предназначение, но не изпълнява финансовите цели от БП, като приходи, брой нощувки и хранене, като конкретно за 2015г. по БП са заложени приходи от нощувки със закуска 162 000 лева, а са реализирани 14 400,77 лева, а заложените приходи от вечери в махана са 51 840 лева, а реализираните са 0 лева. При тези данни вещото лице е посочило че за 2015г. не са постигнати заложените в БП брой нощувки и брой хранения.

При така изложената фактическа обстановка и като съобрази разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК, съгласно която Съдът извършва проверка на административния акт на всички основания посочени в чл. 146, т.1-5 вкл., Съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е допустима. Предмет на оспорване е решение, издадено от ответника, с което на оспорващия е определена финансова корекция, което има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК, който непосредствено засяга права и законни интереси на оспорващия търговец. Решението е съобщено на лицето на 20.04.2017г., а жалбата е изпратена по куриерска фирма на 04.05.2017г., видно от представените фактура и копие на обратна разписка и е депозирана пред ДФ „Земеделие” с вх.№ 01-6500/183 от 05.05.2017 г., поради което е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява частично основателна по следните съображения:

Актът е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила за това.

Тук е мястото да се посочи, че по смисъла на § 1, т.13 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 18, ал.1 от ЗПЗП, органи на Държавен фонд "Земеделие", който е и разплащателна агенция, са управителният съвет и изпълнителният директор. Изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на разплащателната агенция, организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява (чл. 20а ЗПЗП). Следователно същият се явява компетентен да издава индивидуални административни актове във връзка с констатирани нередности и налагане на финансови корекции.

Съдът намира, че оспореното решение отговаря и на изискването за форма на административния акт по чл. 59, ал.2 от АПК, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не е налице отменителното основание по чл. 146, т.3 от АПК.

В случая са спазени изискванията на чл. 73, ал.2 от ЗУСЕСИФ, като преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция, ползвателят е уведомен с изрично и мотивирано писмо № 01-6500-183/13.01.2017 г., в което подробно e описано констатираното нарушение, посочена е правната му квалификация - т.4.12 от договор № 05/311/00220 от 28.07.2011 г. и чл.46 ал.1 от Наредба № 30/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007-2013г., като е посочен и законовия размер на финансовата корекция – 100 % от предоставената финансова помощ. На ползвателят е даден 14 дневен срок да изрази становище и да представи доказателства, с което са спазени изцяло изискванията на чл. 73, ал.2 от ЗУСЕСИФ.

При издаване на оспореното решение са съобразени представените от жалбоподателя доказателства за причините за неизпълнение на БП за 2014 г., неоснователността на възраженията досежно неизпълнението на БП за 2015г. и размер на финансовата корекция е коригиран и определен на 18 % от предоставената финансова помощ.

Действително решението не е издадено в едномесечния срок, регламентиран в 73,ал.3 от ЗУСЕСИФ, но Съдът приема че административния орган не е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила предвид следното:

Срокът по чл.73,ал.3 от ЗУСЕСИФ е инструктивен, а не преклузивен, поради което нарушаването му не води до незаконосъобразност на постановения акт, а би могло евентуално да обоснове дисциплинарна отговорност на ръководителя на Управляващия орган. Ето защо, макар в хода на административната процедура по определяне на финансовата корекция органът да е допуснал нарушение на чл. 73, ал.3 ЗУСЕСИФ, това нарушение не е съществено, поради което не се явява и самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.

В оспореното решение е посочено, че се издава на основание чл. 46 ал.1 и ал.2 от Наредба № 30/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007-2013г. /Наредбата/ и чл.70 ал.1, т.4, т.7 и т.9 вр. чл.72 ал.1 и чл.73 ал.1 от ЗУСЕСИФ.

Съгласно ал.1 на чл.46 от Наредбата, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал.2 РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин.

Нормата на чл.70 ал.1 разписва, че финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на следните основания: т.4. за нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; т.7. за неизпълнение на одобрени индикатори; т.9. за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ.

От анализа на цитираните норми и от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че е налице бездействие от страна на оспорващия, изразяващо се в неизпълнение на заложени финансови параметри в бизнес плана за 2015г., което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и целите, заложени в чл.2 от Наредбата. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за субсидиране от ДФ „Земеделие“ РА.

Съгласно чл.16, ал.2 от Наредбата бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, а в случаите на СМР, какъвто е конкретния - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл.2. Несъмнено в случая е налице нарушение на т.4.12 и т.4.17 от Договор № 05/311/00220 от 28.07.2011 г., съгласно които ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с одобрения бизнес план и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, като изпълнява одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора.

От приетото по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза, което Съдът, като компетентно и безпристрастно изготвено, изцяло кредитира се установява по безспорен начин, че оспорващият търговец, като ползвател по смисъла на §1, т.15 от ДР на Наредбата, е реализирал общо приходи от нощувки и хранения / общо приходи от дейността/ за финансовата 2015 г. в общ размер на 14 400,77 лева, което се равнява на 7 % от заложените за 2015г. приходи, както е приел и административния орган.

 При тези данни настоящият съдебен състав приема, че административният орган правилно е установил основанието за налагане на финансова корекция – налице е нередност по смисъла на ЗУСЕСИФ и §1, т.13 от ДР на Наредбата, като е съобразил финансовата корекция в размер на 18% /5%+(20%-7%)/, прилагайки т.30 от Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013г., утвърдена от Изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“.

Съгласно Методиката нарушение на законовото/договорното задължение е налице, когато ползвателят не изпълнява одобрения проект/не са постигнати нивата на показатели, предвидени в бизнес плана/, по показател тежест - когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години са под 20% от предвидените приходи, съгласно одобрения бизнес план; показател продължителност – времетраенето на неизпълнението е една финансова година, през която са реализирани приходи под 20% от размера на заложените в бизнес плана приходи за съответната година; Размер на санкция – 5 % от предоставената финансова помощ плюс установеният процент на неизпълнение под 20% спрямо заложените в бизнес плана приходи за съответната година и когато ползвателят представи план с мерки, които ще предприеме за достигане на приходи над 50% от предвидените съгласно одобрения бизнес план за финансовата година, следваща годината на констатиране на неизпълнението, както и и за всяка следваща година.

В този смисъл изискванията при сключване на договора несъмнено не са изпълнени, с оглед установеното, че ползвателят не е спазил одобрения проект, съгласно определението, залегнало в §1, т.19 от ДР на Наредбата. Изложените мотиви в оспореното решение в тази насока са правилни и законосъобразни и се споделят от настоящия състав. Установената нередност се изразява в невъзможност да бъдат постигнати целите на проекта и одобрения бизнес план.

В тази връзка неоснователно се явява твърдението на жалбоподателят досежно незаконосъобразното позоваване на административния орган на Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013г.. Методиката разписва начина /процедурата/, по който РА е задължена, по силата на чл.46, ал.2 от Наредба № 30 от 11.08.2008г., да определи размера на санкцията. Същата е разработена в съответствие с член 30 от Регламент (ЕС) № 65/2011 НА КОМИСИЯТА от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони и член 35 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 НА КОМИСИЯТА от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие. Следва да се отбележи, че ирелевантно в случая се явява обстоятелството, че Методиката е била приета след сключването на процесния договор, дотолкова доколкото от една страна ползвателят се е задължил да изпълнява свои нормативни и договорни задължения, ведно със съответните последици за срока на изпълнение на договора / т.8.1 във връзка с т.4.17 от договора/, а от друга страна изрично е бил запознат с механизма за определяне размера на наложената санкция, предвид указаното му в уведомителното писмо от 13.01.2017г. в тази насока.

Съдът констатира, че финансовата корекция е определена върху стойността на цялата изплатена сума, финансирана както от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, така и от националния бюджет, което е в нарушение на чл.72, ал.1 от ЗУСЕСИФ / в редакцията към момента на издаване на оспорения административен акт/.

Размерът на финансовата корекция е от изключително значение за законосъобразността на акта по чл. 73, ал.1 от ЗУСЕСИФ, тъй като финансовата корекция не е санкция. Нейната цел е да възстанови вредата в бюджета на Съюза като отнеме незаконно придобитата облага и в частност като задължи ползвателя да възстанови сумата, която е придобита в резултат на допуснатата нередност. Административният орган, с акта си по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ не е оправомощен да наложи финансова корекция и на средствата, представляващи национално съфинансиране, като последвалите законодателни промени в чл.1, ал.2 от ЗУСЕСИФ /ДВ бр.85 от 2017г./ се явяват неприложими към настоящия случай, тъй като имат действие за напред.

В този смисъл е практиката на ВАС, изразена в решения, постановени по адм.дело № 8841/2016г., по адм.дело № 12891/2016г. и № 1460/2017г.по описа на ВАС.

Предвид изложеното се налага извода, че основата, върху която следва да се определи финансовата корекция е не цялата изплатена сума, а само тази, представляваща средства, финансирани от ЕЗФРСР.Това прави обжалваното решение в частта, с която е определена основата на финансовата корекция, неправилно.

Ето защо решението на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ следва да се отмени в тази част, като се постанови решение, с което се измени оспорения акт в частта досежно базата на определената финансовата корекция, като същата вместо „отпуснатата финансова помощ“ следва да бъде „отпусната финансова помощ от ЕЗФРСР – сумата от 246 979,25 лева“, което води до финансова корекция в размер на 44 456,26 лева. В останалата част решението на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ се явява правилно.

По така изложените правни аргументи и при съобразяване чл. 168 от АПК настоящата съдебна инстанция обоснова краен извод за частична основателност на жалбата, съответно частична незаконосъобразност на оспореното решение. В този смисъл е практиката на ВАС, изразена в решения, постановени по адм. дело № 12891/2016г., по адм.дело № 1462/2017г. и по адм.дело № 1460/2017г., седмо отделение.

Предвид изхода на спора частично основателна се явява претенцията на оспорващия за присъждане на разноски в производството. Съобразявайки разпоредбите на чл.78, ал.8 от АПК във вр. с чл.36 от Закона за адвокатурата и чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и направеното възражение за прекомерност на изплатеното възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя, на последния, съгласно уважената част от жалбата ще следва да се присъдят разноски в размер на 449,42 /четиристотин четиридесет и девет лева и четиридесет и две ст./ лева, които следва да се възложат в тежест на административния орган.

На основание чл.143, ал.4 от АПК жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на административния орган разноски за юрисконсултско възнаграждение и експертиза общо в размер на 280 /двеста и осемдесет/ лева, съгласно отхвърлената част от жалбата и съгласно чл.78, ал.8 от АПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административният съд 

Р   Е   Ш   И

ИЗМЕНЯ Решение № 05/311/00220/301/04/01 с изх.№ 01-6500/183 от 018.04.2017г. на Изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“, в частта, с която за база на определената финансовата корекция е определена „отпуснатата финансова помощ“ по договор № 05/311/00220 от 28.07.2011г., като определя за база „отпусната финансова помощ от ЕЗФРСР“ и финансовата корекция възлиза на 44 456,26 / четиридесет и четири хиляди четиристотин петдесет и шест лева и двадесет и шест ст./ лева.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Агроблок- А.А.“***, представлявано от А.Т.А. срещу Решение № 05/311/00220/301/04/01 с изх.№ 01-6500/183 от 018.04.2017г. на Изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“, в останалата част.

ОСЪЖДА ДФ „Земеделие“ да заплати на ЕТ„Агроблок- А.А.“***, представлявано от А.Т.А. съдебни разноски в размер на 449,42 /четиристотин четиридесет и девет лева и четиридесет и две ст./ лева.

 ОСЪЖДА  ЕТ„Агроблок- А.А.“***, представлявано от А.Т.А. да заплати на ДФ „Земеделие“ разноски за юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице в размер на 280 /двеста и осемдесет / лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: