О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Варна, .05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на май през две хиляди двадесет
и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№76 по описа на съда
за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано след обезсилване от ВКС на решение N 269/29.11.2019 г., постановено
по в.т.д.№426/2019 г. по описа на ВнАС и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на съда от фазата на извършване на
процесуални действия по чл.129, ал.4 вр. ал.2 от ГПК, за отстраняване
нередовността на исковата молба и конкретизиране на фактическите твърдения, от
които ищецът извежда правото си да иска връщане на авансово платени суми.
С
определение от 19.02.2021 г., съдът е оставил без движение исковата молба на „Транскар“ ООД, със седалище гр.Бургас, като
е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението: Да посочи на кое
лице, в какво качество и при наличие на какво основание или липса на такова е
заплатило исковата сума; Да посочи, в резултат на какви действия на ответника и
към кой момент се е стигнало до неоснователно разместване на имуществени блага
и какъв е размера на обедняването на ищеца, респективно обогатяването на
ответника; Да уточни дали в резултат на заличаването на “Yulian Kostov” Ltd от
Търговския регистър на Обединеното кралство /Companies
House/, в патримониума на ответника е постъпило някакво останало
имущество или парични суми.; Да формулира искане към съда, съответстващо на конкретизираните фактическите твърдения.
В уточняваща молба от
01.03.2021 г., ищецът е изпълнил част от дадените указания, но в отклонение от
тях е посочил различни размери на главницата и лихвата, което е недопустимо, с
оглед етапа в който се намира производството. Наред с това, ищецът не е уточнил
в резултат на какви действия на ответника и към кой момент се е стигнало до
неоснователно разместване на имуществени блага, както и дали в резултат на заличаването на “Yulian
Kostov” Ltd от Търговския регистър на Обединеното кралство /Companies House/, в
патримониума на ответника е постъпило някакво останало имущество или парични
суми.
С определение от
31.03.2021 г., съдът отново е оставил без движение исковата молба на „Транскар“ ООД, със седалище гр.Бургас, като
е указал на ищеца да съобрази, че посочените в уточняващата молба суми
за главница и лихви, не съответстват на въведените и разгледани в
първоинстанционното производство, поради което следва да ги съобрази с
първоначално предявените размери, доколкото във въззивното производство е
недопустимо изменение на размера на исковете; да уточни в резултат на какви
действия на ответника – физическо лице и към кой момент се е стигнало до
неоснователно разместване на имуществени блага; да уточни дали в резултат на
заличаването на “Yulian Kostov” Ltd от Търговския регистър на Обединеното
кралство /Companies House/,
в патримониума на ответника е постъпило някакво останало имущество или парични
суми; да формулира искане към съда, съответстващо на конкретизираните фактическите твърдения, без да е налице разлика в
размера на претендираната главница и лихва с този предмет на обжалваното
решение.
Въпреки, че в уточняващта молба от 09.04.2021 г. е налице несъответствие
в размера на претендираната главница с този предмет на обжалваното решение,
доколкото в обстоятелствената част от молбата е посочено, че претенцията за
главница е в размер на 54 800 лева, представляваща разликата между
остатъка от заплатената сума в размер на 59 800 лева и сумата от 5000
лева, която “Yulian Kostov” LTD е осъдено да заплати по г.д.№5206/2015г. на БРС, 8-ми състав, съдът приема че
е сезиран с искове за заплащане на главница в размер на 54 800
лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца,
усвоявайки я от банковата сметка на “Yulian Kostov” Ltd,
регистрирано във Великобритания за периода 07.01.2014 г. – 29.03.2016 г., ведно
със законната лихва върху сумата за главница, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 25.06.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
5 551.98 лв., претендирани като обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 04.07.2014 г. до 06.06.2018 г.
По отношение
основанието на претенцията за главница, съдът съобрази, че в исковата и
многобройните уточняващи молби, ищецът излага, че в началото на 2014 г. е
сключил договор с “Yulian Kostov” Ltd,
регистрирано във Великобритания, чиито едноличен собственик и управител е бил
ответника Ю.К., за закупуване и доставка
на автокран РРМ АТТ – 400, произведен 1998г., 35 тонажен, на стойност
29700 британски паунда, включваща стойността на крана и разходите за доставката
му. Твърди, че въз основа на издадена от дружеството инвойс фактура
№144/07.01.2014 г., на 07.01.2014 г. е превел по посочената от изпълнителя
банкова сметка ***. – аванс, а на 09.01.2014 г. сумата от 47 800 лв. Излага,
че доставка на уговорения кран не е извършена, в резултат на което на
10.02.2014 г. е възстановена сумата от 10 000 лева, но не и остатъка от
59 800 лева. Твърди, че на
04.07.2014 г. до “Yulian Kostov” Ltd. е била отправена нотариална покана за връщане на
платените суми, а на 10.08.2015г. пред РС – Бургас е предявен и частичен иск,
като с влязло в сила решение по гр.д.№5206/2015г. на БРС, 8-ми състав, “Yulian Kostov” Ltd. е осъдено да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв.,
представляваща част от общо платената цена в размер на 59 800 лв., ведно
със съдебните разноски. Твърди, че по негова жалба твърди, че въз основа на
негова жалба е образувано ДП №ЗМ179/2014 г., в хода на което е установено, че
издадената фактура не е била надлежно осчетоводена от дружеството, същото не е
извършвало дейност през 2013 г. и 2014 г. и е заличено на 29.03.2016 г.
Излага, че предвид липсата на осчетоводяване на сумата, за
периода от датата на плащането до заличаване без правоприемство на търговеца от
търговския регистър, всички преведени по банковата сметка на дружеството суми
са били усвоявани от ответника, като в ртезултат на заличаване на дружеството
от търговския регистър, едноличният му собственик и управител се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца, като размера на обогатяването съответ6съва на
размера на обедняването.
Ответникът
не оспорва обстоятелството, че ищецът и “Yulian Kostov” Ltd. са били в търговски отношения за закупуване и доставка
на подемна специализирана машина, във връзка с които дружеството е получило два
парични превода на обща стойност 69 800 лв., за което е издадена фактура №144/07.01.2014г.
Твърди, че в изпълнение на поетите задължения дружеството е закупило автокран РРМ
АТТ – 400. За доставката му ищецът е избрал системата Lift Truck Captetpillar TK 62, за която е била
издаден инвойс №147/06.02.2014г. Техниката е била транспортирана до България и
след разговор между страните е било постигнато споразумение за връщане на
сумата от 10 000лв., поради разлика в цената. Банковият превод е извършен
на 10.02.2014 г. Излага още, че и до настоящия момент машината не е получена от
ищцовото дружество.
С оглед наведените твърдения, че
процесната сума е преведена по банков път на “Yulian Kostov” Ltd, регистрирано във Великобритания, чиито
едноличен собственик и управител е бил ответника Ю.К., което не е отразило получаването й в
счетоводството си, като сумата за периода до датата на заличаване на
дружеството е била усвоена от ответника, съдът намира, че правната квалификация
на предявения иск за връщането й е чл.59 от ЗЗД. Това е така, доколкото по
делото не се твърди превеждане на сумата лично на ответника, като физическо
лице, за да бъде дадена квалификация на иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД -
връщане на даденото без основание.
По
отношение регистрацията и прекратяването на “Yulian Kostov” Ltd, регистрирано във Великобритания, чиито
едноличен собственик и управител е бил ответника Ю.К., съдът извърши служебна
справка в публичния Търговския регистър на Обединеното кралство - Companies House - https://find-and-update.company-information.service.gov.uk/company/08183378,
където установи статуса на британското дружество с ограничена отговорност “Yulian Kostov” Ltd.
Към момента дружеството е със статус „dissolved“,
което се превежда на български език най-общо като „ликвидиране на регистрирано
дружество”, но това е нещо различно от прекратяване с ликвидация и не означава
точно „заличено” /„deleted”, „deregistreted”/.
В
българското МЧП, въпросът за установяването на съдържанието на чуждото право е
уреден в чл.43 от КМЧП. Основният принцип е, че съдът или друг правоприлагащ
орган установява служебно чуждото право. Съдът е длъжен винаги, когато установи
международен елемент в едно отношение да приложи собствената си отпращаща норма
и ако тя посочва чуждо право – да се приложи то. Българските отпращащи норми са
императивни, защото са задължителни за съда и неприлагането им е основание за
обжалване на постановения акт.
Съгласно
чл.58,
т.9 вр. с чл.56 КМЧП, относно прекратяването на
ЮЛ се прилага правото на държавата, в която са регистрирани, поради което съдът
намира, че правото на Англия и Уелс, приложимо съобразно чл.56, ал.1 КМЧП.
Съдът
намира, че приложимият английския закон касаещ начина на прекратяване на “Yulian Kostov” Ltd., с
оглед обстоятелствата вписани в Търговския регистър на Обединеното
кралство - Companies House по
партидата на дружеството e Companies Act 2006 или „СА 2006” (Закон
за дружествата), в частност разпоредбите на чл. 1000 и сл. по въпросите относно
прекратяването и чл.1029 и сл. по въпросите относно възможностите за
възстановяване (възобновяване дейността) на прекратено по реда на чл.1000 и сл.
търговско дружество.
Доколкото
още в първоинстанционното производство и двете страни са искали прилагане на по гр.д.№5206/2015г. на БРС, 8-ми състав и на ДП №ЗМ
179/2014 г. по описа на ОД – МВР гр.Бургас, съдът намира, че следва да ги
изиска и приложи по делото.
По отношение евентуалното искане за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, съдът ще се произнесе в съдебно
заседание след изслушване становището на въззиваемия относно процесната
фактура, издадена от “Yulian Kostov” Ltd.
За
събиране на становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито
съдебно заседание, поради което и на осн. чл. 267 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на „Транскар“ ООД, със седалище гр.Бургас срещу
решение №18/15.04.2019г. по т.д.№97/2018г. на ОС – Шумен.
УКАЗВА на
страните, че е сезиран с иск с правно
основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 54 800 лева, с
която ответникът Ю.К. се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца „Транскар“
ООД, усвоявайки я от банковата сметка на “Yulian Kostov” Ltd,
регистрирано във Великобритания за периода 07.01.2014 г. до датата на
заличаване на дружеството от Търговския регистър на Англия и Уелс – 29.03.2016
г., ведно със законната лихва върху сумата за главница, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 25.06.2018 г. до окончателното й изплащане, както
и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 5 551.98
лв., претендирани като обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
от 04.07.2014 г. до 06.06.2018 г.
С
оглед твърдението, че причина за обогатяването на ответника и обедняването на
ищеца е заличаването без правоприемство на “Yulian Kostov” Ltd, регистрирано във Великобритания, УКАЗВА на страните, че на осн. чл.43 от
КМЧП вр. чл.58,
т.9 вр. с чл.56 КМЧП, приложимият английския
закон касаещ начина на прекратяване на “Yulian Kostov” Ltd., e Companies Act 2006 или „СА 2006” (Закон за
дружествата), в частност разпоредбите на чл. 1000 и сл. по въпросите относно
прекратяването и чл.1029 и сл. по въпросите относно възможностите за
възстановяване (възобновяване дейността) на прекратено по реда на чл.1000 и сл.
търговско дружество.
ДА
СЕ ИЗИСКА от РС – Бургас,
гр.д.№5206/2015г. на БРС, 8-ми състав.
ДА СЕ ИЗИСКА от ОД – МВР гр.Бургас, ДП №ЗМ 179/2014 г.
НАСРОЧВА съдебно заседание за
16.06.2021 г от 15.10 часа. Да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: