Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 514/9.4.2020г. Година
2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти
състав
на единадесети март Година
две хиляди и двадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 480 по описа за две хиляди и двадесета година.
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
НП №19-0445-000678/31.12.2019г. на началник на група към ОДМВР – Варна, РУ
Аксаково, с което на К.С.С. е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лева на осн.
чл.178е от ЗДП.
ОСЪЖДА
ОДМВР Варна, на осн. чл.143 ал.1 от АПК да заплати на
К.С.С., ЕГН ********** направените по делото разноски
за възнаграждение на адвокат в размер на 200 / двеста / лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на
К.С.С. срещу наказателното постановление, с което са
му наложени административни наказания глоба и лишаване от правоуправление.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна.
С жалбата въззивникът счита, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Счита, че е
нарушен чл.52 ал.4 от ЗАНН, както и чл.27 от ЗАНН. Формулира се искане за
отмяна на наказателното постановление.
В с. з. въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален
представител.
По
съществото на делото поддържа и доразвива основанията за отмяна на
наказателното постановление.
Представител на органа, издал НП не се явява и
не е изразил становище по основателността на жалбата.
След преценка на събраните доказателства по
делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На 25.11.2019г., около 12,30 часа, въззивникът С.
паркирал лек автомобил «Фолксваген Голф» с рег.№ в гр. Врана, върху тротоара до
дом №16 на ул. «Боряна».
На
място преминал екип на ОДМВР Варна, в състава на който влизал св. Д..
След
като констатирали паркираното превозно средство, св. Д. съставил фиш за
налагане на глоба за извършено нарушение на чл.178 от ЗДП.
Въззивникът
С. оспорил фиша и той бил анулиран.
На
29.11.2019г. св. Д. съставил акт за установяване на административно нарушение
срещу въззивника. В съдържанието на акта били описани обстоятелствата на
паркиране на превозното средство върху тротоара като била вменена дата на
осъщественото паркиране – 29.11.2019г. Акта бил надлежно предявен на
въззивника, който не вписал в
съдържанието му възражения.
В
срок по административнонаказателната преписка
постъпили възражения, като било проведено разследване на спорните
обстоятелства.
На
31.12.2019г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП, като видно от
съдържанието на същото административно наказващия орган е възприел описаната в
АУАН фактическа обстановка. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.94
ал.3 от ЗДП и на осн.
чл.178 Е от ЗДП било наложено съответно административно наказание.
Горната
фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП
се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства – писмените доказателства, приложени по
административнонаказателната преписка – фиш за налагане на глоба; възражения;
справка; АУАН; показанията на св. Д..
За да се произнесе по жалбата, съдът преди всичко взе
предвид, че във фазата на финализиране на производството по административно
наказателната преписка посредством съставяне на наказателно постановление е
допуснато съществено нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което не може да бъде
отстранено с решението на въззивният съд.
Видно от съдържанието на съставения фиш за налагане на
глоба, уведомление и възражение, деянието е било извършено 25.11.2019г.
В обстоятелствената част на АУАН като дата на извършване на
нарушението е била вписана дата 29.11.2016г.
При произнасянето си наказващия орган е възприел дата,
идентична със сочената с АУАН като дата на нарушението – 29.11.2019г. По
настоящото дело липсват доказателства да е провеждано допълнително разследване
по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН по отношение на посоченото по- горе.
Така, със съставения АУАН и с издаденото наказателно
постановление на въззивника е предявено обвинение с дата на извършване на
деянието – 29.11.2019г.
Подобно съдържание на
НП не може да изпълни изискването на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН досежно датата на
извършване на нарушението, тъй като не е налице яснота въз основа на какви
точно доказателства е прието, че нарушението е извършено на 29.11., а не на
25.11.2019г.
Датата на извършване е
съществен елемент от състава на нарушението и нейната липса от една страна
прави негодно повдигнатото обвинение, води до невъзможност коректно да бъдат
изчислявани срокове по ЗАНН, а от друга съществено накърнява правото на защита
на обвиненото лице, поради което и представлява абсолютно основание за отмяна
на наказателното постановление.
При това положение, съдът намери, че наказателното
постановление като незаконосъобразно, следва да бъде отменено на това
основание, без да се обсъждат останалите доводи за отмяна, наведени от
въззивника.
С
решението си съдът присъди направените по делото разноски от въззивника за възнаграждение
на адвокат, съобразно приложеното
адвокатско пълномощно, отчитайки разпоредбите на чл.6;
чл.18 ал.1 ал. 2 и ал.3 НМРАВ №1 ОТ 09.07.2004г.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :