РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. Добрич, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Генов
при участието на секретаря Галина Й. Христова
като разгледа докладваното от Любомир Генов Гражданско дело №
20213230100883 по описа за 2021 година
Производството е по чл.55 ал.1 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на Г. Е. Р. с ЕГН ********** от гр. Д.,
ж.к.“***“ бл.***, вх.***, ет.***, ап.***, представляван от процесуалния
представител адвокат В. Н. с адрес за призоваване гр. С., ул.“***“ №***,
ет.***, ап.***, срещу „4ФИНАНС“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. София, ул.“***“ №***, представлявано от управителя З. С.
Р., по чл.55 ал.1 от Закона за задълженията и договорите за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лева като част от общо
дължимата сума в размер на 1586 лева, представляваща недължимо платени
суми по договор за кредит №***, заедно със законната лихва върху нея от
датата на подаването на исковата молба по пощата (18.03.2021 г.) до
окончателното плащане, както и за направените по делото разноски. В
исковата си молба ищецът е посочил, че на 27.09.2016 г. е сключил с
ответника договор за кредит; сумата по отпуснатия заем е била в размер на
350 лева и е следвало да бъде върната в 30-дневен срок от сключването на
договора; многократно преди падежите на задължението с него се е свързвал
1
служител на ответното дружество и задължението е било отсрочвано, за което
е заплащал такси за отсрочването в размер на 101.50 лева за 30 дни, 60.90 лева
за 14 дни и 40.60 лева за 7 дни; по този начин до 15.03.2018 г. той е направил
общо 18 вноски по договора и е заплатил общата сума от 1936 лева,
включително главницата в размер на 350 лева; не са му превеждани никакви
допълнителни суми по договора освен първоначално получените 350 лева;
договорът за кредит е нищожен поради противоречието му с императивните
правила на Закона за потребителския кредит – не е спазена предвидената от
закона форма; не е подписан; не е записан по ясен и разбираем начин; не е
посочен общ размер на кредита и годишен процент на разходите;
действителният годишен лихвен процент на разходите по кредита е над
максималния установен в закона праг; неправилно са заплатени такси за
действия, свързани с усвояването на кредита; налице са явно неизгодни
условия и драстична нееквивалентност на престациите; настоява след
установяването на нищожността на договора или отделни клаузи от него да
бъде постановено решение, по силата на което ответното дружество да бъде
осъдено да върне недължимо платените суми по договора за потребителски
кредит, както и сторените разноски. С протоколно определение в съдебното
заседание на 23.02.2022 г. по искане на ищеца е било допуснато изменение на
размера на предявения иск по чл.55 ал.1 от Закона за задълженията и
договорите чрез увеличаването му от 50 лева като част от общо дължимата
сума в размер на 1586 лева (първоначално предявен като частичен) на сумата
от 1199.36 лева.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба
и доказателствата към нея ответникът сочи, че предявеният иск е необоснован
и недоказан; ищецът е нарушил принципите на добросъвестността, заложени
в чл.3 от ГПК; процесният договор за кредит от 27.09.2016 г. не е
недействителен, като посредством онлайн платформата на дружеството двете
насрещни волеизявления на страните по договора са съвпаднали; няма
уговорена договорна лихва по кредита; Г. Е. Р. се е възползвал 13 пъти от
договорното си право да получи нова падежна дата по своя кредит и така да
удължи срока за погасяване на задължението; създадени са 13 анекса към
договора; ищецът е използвал 3 пъти правото си на частично погасяване, а
последното частично погасяване е било отчетено като пълно погасяване;
таксата за удължаване е договорно уговорена допълнителна, но не
2
задължителна услуга, която ответното дружество предоставя на своите
кредитополучатели; чл.10а) ал.2 от Закона за потребителския кредит не може
да бъде приложен към таксата за удължаване, като тя не противоречи и на
добрите нрави на основание на чл.26 ал.1 от Закона за задълженията и
договорите; шрифтът на договора не е с размер, по-малък от 12; възразява
срещу искането за допускане на съдебно – счетоводна експертиза; липсват
доказателства за платен адвокатски хонорар от ищеца, но прави и
евентуалното възражение за неговата прекомерност; претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
В писмената си защита от 28.02.2022 г. ищецът е посочил, че от събраните
по делото доказателства е доказана нищожността на процесния договор и
анексите за удължаване на срока към същия; според изготвеното заключение
действителният размер на годишния процент на разходите е 228.90 % и
надвишава многократно установения таван от петкратния размер на законната
лихва; такси за отсрочване не се дължат на основание на чл.10а) от Закона за
потребителския кредит, тъй като заемателят не следва да заплаща такси за
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита; уговорените в
процесния договор клаузи, с които незаконосъобразно се начисляват такси за
отсрочване на задължението по договора, са съществени и основни, тъй като
чрез тях ответното дружество цели единствено придобиването на една
сигурна печалба извън договорната лихва и без тази клауза кредитодателят не
би отпуснал кредит и не би го сключил, което води до пълната
недействителност на целия договор, а не само на конкретната клауза;
процесният договор и анексите към него са нищожни на основание на чл.26
ал.1 пр.1-во от Закона за задълженията и договорите поради нарушаване на
закона, на основание на чл.26 ал.1 пр.2-ро от Закона за задълженията и
договорите поради нарушаване на добрите нрави и на основание на чл.146 от
Закона за защита на потребителите поради неравноправността на отделните
клаузи; съгласно чл.23 от Закона за потребителския кредит когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по
него; настоява за уважаването на предявения иск и присъждането на сумата
от 1199.36 лева, представляваща разлика между заплатената от ищеца на
ответното дружество сума в размер на 1549.36 лева и взетата назаем в размер
на 350 лева, заедно със законната лихва от датата на подаването на исковата
3
молба до окончателното плащане; претендира сторените разноски,
включително адвокатско възнаграждение на основание на чл.38 ал.1 т.2 от
Закона за адвокатурата.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество, той е основателен.
Съгласно представените (на лист 60-93 от делото) договор за кредит, общи
условия към него, 13 броя анекси (наименовани договори за кредит със
същия номер, но с посочени различни дати), на 27.09.2016 г.
„4ФИНАНС“ЕООД - гр. София и Г. Е. Р. са сключили договор за кредит
№***; размерът на уговореното задължение е бил 350 лева, като сумата е била
преведена на ищеца (разписката е на лист 70 от делото) и е следвало да бъде
върната в 30-дневен срок; страните не оспорват тези обстоятелства, които се
потвърждават и от заключението на вещото лице въз основа на
предоставените му документи, включително от третото лице „ИЗИПЕЙ“АД,
чрез което са извършвани по-голямата част от плащанията. Според
заключението на вещото лице по договора ищецът е получил на 27.09.2016 г.
единствено сумата в размер на 350 лева, като е върнал 1549.36 лева – от тях
350 лева главница и 1199.36 лева такси за удължаване на кредит; от върнатите
суми 1448.80 лева са преведени чрез системата на „ИЗИПЕЙ“АД и 101 лева
са внесени на каса на 12.12.2017 г. В съдебното заседание на 13.12.2021 г. (на
лист 194 от делото) вещото лице е коригирало заключителната част на по-
рано представеното писмено заключение, посочвайки допуснати технически
грешки – в т.1 неправилно е отразило 1188.30 лева такса за удължаване на
кредита вместо действителната в размер на 1199.36 лева; посочената от
самото ответно дружество като платена сума е в общ размер на 1549.36 лева,
в това число 350 лева главница и 1199.36 лева такси за удължаване на
кредита.
Клаузата за заплащането на такса за удължаване, за която в самия договор
единствено е посочено, че изчисленият годишен процент на разходите не
включва таксата за удължаване на срока, а в общите условия е отразено, че
може да бъде извършено със 7, 14 или 30 календарни дни над първоначално
4
определения срок на кредита, както и че удължаването на срока за връщане е
допълнителна услуга, която се предоставя съобразно тарифата на кредитора, е
нищожна. Според вещото лице полученият реален годишен лихвен процент
на разходите при включването на тази такса е в размер на 231.01 %. Според
трайната съдебна практика (Решение №906/30.12.2004 г. по гр. дело
№1106/2003 г. на II г.о. на ВКС; Решение №378/18.05.2006 г. по гр. дело
№315/2005 г. на II г.о. на ВКС) възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, противоречи на добрите нрави.
Съгласно чл.19 ал.4 от Закона за потребителския кредит годишният процент
на разходите не може да бъде по-голям от петкратния размер на законната
лихва, който към момента на сключването на договора за потребителски
кредит е бил 50 %. Според чл.10а) ал.2 от Закона за потребителския кредит
кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Следователно
договорената такса за удължаване (в изключително големи размери – около
30 % за всеки 30 дни) противоречи на добрите нрави и е нищожна. Клаузата е
и неравноправна по смисъла на чл.143 от Закона за защита на потребителите,
което я прави нищожна на основание на чл.146 от същия закон. В този смисъл
е и постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №345/09.01.2019 г. по
търговско дело №1768/2018 г. на II т.о. на ВКС, в което изрично е посочено,
че предвиждането при забава на изпълнението на задължението по договора
потребителят да заплаща такса за „удължаване на падежа“, която нараства
във времето в зависимост от периода на забавата, несъмнено не отговаря на
изискването за добросъвестност и нарушава равновесието между правата и
задълженията на търговеца и потребителя; възлагането в тежест на
потребителя на допълнителна такса за управление на договора/кредита в
случай на забава, за която по правило потребителят дължи обезщетение в
размер на лихвата за забава, противоречи на разпоредбите на чл.10 ал.2 и
чл.33 ал.2 от Закона за потребителския кредит. С оглед на изложеното
предявеният осъдителен иск за изменения размер от 1199.36 лева недължимо
платени такси за удължаване на кредита е основателен и следва да бъде
уважен.
На основание на чл.78 от ГПК на ищеца трябва да бъдат присъдени
разноските по настоящото производство в общ размер на 300 лева (в това
число 50 лева внесена държавна такса, 200 лева първоначално внесен депозит
5
за вещото лице и 50 лева довнесен депозит). На основание на чл.38 ал.2 във
връзка с чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.7 ал.2 т.2 от
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Г.Ч.
(пълномощното е на лист 120 от делото) дължимото адвокатско
възнаграждение в размер на 313.96 лева.
Водим от горното и на основание на чл.55 ал.1 от Закона за задълженията и
договорите, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „4ФИНАНС“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул.“***“ №***, представлявано от управителя З. С. Р.,
да заплати на Г. Е. Р. с ЕГН ********** от гр. Д., ж.к.“***“ бл.***, вх.***,
ет.***, ап.*** следните суми: 1) 1199.36 лева (хиляда сто деветдесет и девет
лева и тридесет и шест стотинки), представляваща недължимо платени суми
по договор за кредит №***, заедно със законната лихва върху нея от датата на
подаването на исковата молба по пощата (18.03.2021 г.) до окончателното
плащане. 2) 300 (триста) лева, представляваща направените разноски по гр.
дело №883/2021 г. по описа на ДРС.
Посочен от ищеца номер на банкова сметка, по която могат да бъдат
платени посочените по-горе суми – банкова сметка в „***“АД – гр. София с
BIC *** и IBAN ***.
ОСЪЖДА „4ФИНАНС“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул.“***“ №***, представлявано от управителя З. С. Р.,
да заплати на адвокат Г. Г. Ч. на основание на чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата във връзка с чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата във връзка
с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения адвокатско възнаграждение в размер на 313.96
лева (триста и тринадесет лева и деветдесет и шест стотинки).
Посочен от адвокат Г. Ч. номер на банкова сметка, по която може да бъде
платено неговото адвокатско възнаграждение – банкова сметка в „***“ЕАД –
6
гр. София с BIC *** и IBAN ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7