О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 568 01.09.2022 год.
град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в закрито заседание на първи септември
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
като разгледа докладваното
от съдия М. РУСЕВ административно дело №486 по описа за 2022
год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.147, ал.3 от ДОПК.
Образувано е по жалба
на Д.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение по жалба срещу
ревизионен акт №287/04.07.2022 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с което е оставена
без разглеждане жалбата му против Ревизионен акт /РА/ №Р-16001621005649-091-001/28.04.2022
год., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, поради просрочие.
Жалбоподателят намира
решението за незаконосъобразно, като твърди, че жалбата срещу ревизионния акт е
подадена в законоустановения срок. В подкрепа на твърденията си излага
съображения за неправилно извършено връчване на акта по електронен път. Жалбоподателят
поддържа, че изпратеното на 28.04.2022 год. съобщение, от орган на НАП,
съдържащо известие за издадения ревизионен акт, на е-мейл адрес: **** е било получено от В.С. – счетоводител, но твърди,
че същата не е активирала препратката. Посочва, че вместо да му препрати
съобщението, същата погрешно го е препратила на дъщеря си. Заявява, че
въпросната препратка е била активирана от него на 10.05.2022 год., на която
дата се е запознал и със съдържанието на ревизионния акт. За
допуснатата грешка, касаеща препращането на електронното съобщение, твърди, че
е узнал едва при получаване на оспореното решение. Предвид
на това счита, че 14-дневният срок за обжалване на ревизионния акт, е изтекъл
на 25.05.2022 год. (тъй като 24.05.2022 год. е почивен ден), на която дата е
подал и жалбата си срещу него, а не както е приел решаващия орган, че този срок
е изтекъл на 16.05.2022 год. По тези съображения се иска да бъде отменено
Решение по жалба срещу ревизионен акт №287/04.07.2022 год. на Директора на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, с което е
оставена без разглеждане жалба с вх. №20-31-37/03.06.2022 год., срещу
Ревизионен акт №Р-16001621005649-091-001/28.04.2022 год., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП Пловдив.
Ответникът по жалбата –
Директор на Дирекция ОДОП Пловдив, не изразява становище по нея.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
С оспореното в
настоящото съдебно производство Решение №287/04.07.2022 год., издадено от
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив
при ЦУ на НАП, на основание чл.147, ал.1 от ДОПК, е оставена без разглеждане
жалба вх. №9061/25.05.2022 год. по описа на ТД на НАП-гр. Пловдив, подадена от Д.Г.Г.
против ревизионен акт №Р-16001621005649-091-001/28.04.2022 год., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, като просрочена.
За да постанови
посочения резултат, Директорът на Дирекция ОДОП Пловдив е изложил мотиви, че ревизионният
акт е връчен на 02.05.2022 год., като съобразно датата на връчване
законоустановеният срок за обжалване е изтекъл на 16.05.2022 год., който е
присъствен ден. Жалбата е депозирана на 25.05.2022 год., т. е. след изтичане на
срока за обжалване на РА, пропускането на който води до преклудиране правото на
обжалване. Предвид задълженията на горестоящия административен орган да следи
за спазване на срока за обжалване като абсолютна процесуална предпоставка за
разглеждане на жалбата по същество, същият е приел, че така подадената жалба е
процесуално недопустима като просрочена и следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по нея да бъде прекратено.
Решение №287/
04.07.2022 год. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив е връчено Д.Г.Г. по
електронен път на 04.07.2022 год.
По делото са
представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на обжалваното Решение по жалба срещу
ревизионен акт №287/ 04.07.2022 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, РА №
Р-16001621005649-091-001/28.04.2022 год., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП Пловдив, удостоверение за извършено връчване по електронен път, както и
заявление с вх. №18111/13.10.2021 год. за деклариране на електронен адрес за
кореспонденция и др.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на
законосъобразността на Решение №287/04.07.2022 год. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, намира
за установено следното:
Оспорването, като
направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по
чл.147, ал.3 от ДОПК и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Решението е постановено
от компетентен административен орган по смисъла на чл.147 във вр. с чл.152,
ал.2 от ДОПК - съответният директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ при Централното управление на Националната агенция за приходите. Не
се установяват при извършената служебна проверка и допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл.152, ал.1 от ДОПК, ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в
отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му.
Съгласно чл.29, ал.1 вр.
с чл.33 от ДОПК връчването на съобщенията в административното производство се
извършва на адреса за кореспонденция на субекта. Разпоредбата на чл.29, ал.4 от ДОПК, сочи, че съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс или с
електронно съобщение при използване на квалифициран електронен подпис на органа
по приходите. Нормата на чл.28, ал.2 от ДОПК предвижда, че всяко лице има право
да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на
съобщения. Именно на този адрес, в случай, че лицето е посочило такъв, следва да
се изпрати електронното съобщение в хипотезата на чл.29, ал.4 от ДОПК.
Електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати
потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране
на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на
компетентната администрация. Съдържанието на електронното съобщение се
удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в
информационната система /чл.30, ал.6 от ДОПК/. Въз основа на посочената
нормативна регламентация следва извода, че връчването на съобщение на
електронен адрес на задълженото лице е законово предвиден начин на съобщаване,
като в ДОПК няма установена поредност на начините за връчване, т.е. няма
въведено ограничение за това до връчване по електронен път да се пристъпва едва
когато са изчерпани другите нормативно установени способи за съобщаване.
В случая ревизионен акт
№Р-16001621005649-091-001/28.04.2022 год. /лист 6 от делото/ е връчен по
електронен път, като по делото е представена надлежно заверена разпечатка от ИС
„Контрол“ – удостоверение за извършено връчване по електронен път чрез
активиране на електронната препратка към съобщението за ел. връчване на
документи /л.23 от делото/. В удостоверението е посочена датата на връчване на
съответния документ чрез активиране на препратката, IP адресът, от който е била
активирана, и изтеглянето на документите от имейл адрес *** , което напълно
изпълнява изискванията на чл.30, ал.6 от ДОПК. Това удостоверение в качеството
му на официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК не е оспорено от
жалбоподателя и следва да се приеме, че като издаден от длъжностно лице в кръга
на службата му по установените форма и ред, документът доказва извършените пред
органа на власт действия. Към жалбата не са представени доказателства, които да
опровергаят (или поне да оспорят) съдържанието на изходящия от приходната
администрация документ, удостоверяващи датата и начина на връчването на ревизионния
акт. Отделно от това, от представеното заявление с вх. №18111 от
13.10.2021 год. /лист 24 от делото/, е видно, че именно посоченият имейл адрес: ***,
е бил деклариран от Д.Г.Г. за кореспонденция с НАП във връзка с конкретното
ревизионно производство.
Съдът не споделя
доводите на жалбоподателя за нередовност на връчването, обосновани с твърдения,
че електронната препратка е била активирана от друго лице, а не лично от
жалбоподателя. Когато съобщенията се връчват по електронен път, законът /ДОПК/
не изисква получаването им да става лично от лицето – техен адресат или от
упълномощен от него представител. Само с факта на активиране на електронната
препратка съобщението се счита връчено, независимо кое физическо лице е сторило
това, тъй като се презюмира, че достъп до заявения електронен адрес за
кореспонденция имат само оторизирани от жалбоподателя лица. Или иначе казано,
при отваряне на посочения имейл и активиране на електронната препратка в случая
се е генерирало електронно съобщение към информационната система на НАП, което
именно съобщение удостоверява връчването на документа. След като електронното
съобщение е връчено чрез активиране на електронна препратка и е изтеглено от
декларирания от жалбоподателя ел. адрес, установено по делото, следва извод, че
е спазена разпоредбата на чл.30, ал.6 от ДОПК. От съдържанието на цитираната
разпоредба, е видно, че „адресатът“ на съобщението се явява не конкретното
задължено лице, а посоченият от последното електронен адрес за кореспонденция. Именно
поради изложеното, съдът счита за ненужно да бъде изследван въпроса, от кое физическо
лице е била активирана електронната препратка, тъй същият е неотносим към
предмета на делото. Ирелевантно за спора е и последващите действия на
счетоводителката, изразяващи се в препращането на полученото и отворено
съобщение от НАП. Касае се за взаимоотношения между жалбоподателят и
счетоводителката, които са ирелевантни за настоящето производство.
Ревизионният акт е бил
връчен редовно именно на приетата от решаващия орган дата – 02.05.2022 год.
/лист 23/. Срокът за обжалване на РА е започнал да се брои от 03.05.2022 год. и
е изтекъл на 16.05.2022 год. - присъствен ден, както правилно е отбелязано в
решението. Не се спори, а и от приложените по делото доказателства, се
установява, че жалбата срещу ревизионния акт е била депозирана на 25.05.2022 год.
и регистрирана с вх.№9061 по описа на ТД
на НАП Пловдив - вх. №20-31-37/03.06.2022 год. по описа на Дирекция ОДОП
Пловдив. Т.е. жалбата е подадена след крайния срок за обжалване на ревизионния
акт.
По силата на чл.147,
ал.1 ДОПК когато жалбата е просрочена, тя се оставя без разглеждане от
компетентния да я разгледа орган с решение. Срокът за обжалване по чл.152, ал.1 ДОПК е преклузивен и пропускането му погасява правото на обжалване, което
съгласно чл.151, ал.1 от кодекса се явява предпоставка за допустимостта на
жалбата и разглеждането и по същество от решаващия горестоящ орган. В ДОПК
липсва разпоредба, регламентираща изключения – обстоятелства, при които този
срок да не се счита за пропуснат. Производството, образувано по повод
предявената извън процесуалния срок жалба, правилно е било прекратено от
по-горестоящия административен орган. Като се е произнесъл в този смисъл,
Директорът на дирекция ОДОП Пловдив е постановил законосъобразно решение. По
тези съображения, съдът намира подадената жалба за неоснователна и като такава
същата следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви
и на основание чл.147, ал.3 от ДОПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
Решение №287/04.07.2022 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с което е оставена
без разглеждане жалба вх. №20-31-37/03.06.2022 год. на Д.Г. против Ревизионен акт №Р-16001621005649-091-001/28.04.2022
год., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, като неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: