Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / 2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, В
публично съдебно заседание на 22.05.2017г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
АНТ.Я
МЛАДЕНОВА– мл.с.
Секретар
: АТАНАСКА ИВАНОВА Разгледа
докладваното от председателя на състава В.гр.д.№ 1731/ 2017г.
Производството е по реда на чл.267 и
сл. ГПК.
С въззивна
жалба от Т.Т.А., предявена от адвокат Б.Б., е оспорено решение № 2568/ 26.06.2017г. по гр.д.№ 5739/
2017г. на Варненски районен съд- XVII състав, в частите, в
които са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 143 , ал.1 от СК,
за разликата над присъдените размери от 140лв. до претендираните
в размер на 250лв. месечни издръжки за детето Р.С.С.
и детето Т. С.С., чрез тяхната майка и законен
представител Т.Т.А., и изцяло предявените за минало
време в размер на по 3000лв. за всяко дете, за периода от 28.04.2016г. до
27.04.2017г. включително, на основание чл. 149 СК. Изложени са доводи за
незаконосъобразност на решението в обжалваните части, постановяването му при непълнота
на доказателства и неправилна преценка за реалните потребности на двете деца и
постоянно нарастващите им нужди. Поддържа
искане за отмяна и постановяване на решение по същество, с което предявените
искове да се уважат изцяло и да се присъдят направените съдебни разноски.
Въззиваемата
страна – С.Г.С., чрез адвокат К.А., изразява становище за неоснователност на
жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Моли решението да бъде
потвърдено в обжалваните части и да се присъдят разноските направени по делото.
Контролиращата страна – Дирекция
„Социално подпомагане”, Варна, не изразява становище .
Съдът,
съобразно доказателствата към делото и становищата на страните, на основание
чл. 269 ГПК и чл. 235,ал. 2 и 3 ГПК ,
констатира :
Производството по предявените от Т.Т.А. срещу С.Г.С. обективно съединени искове с
правно основание чл.143 СК и чл.149 СК,
е приключило с влязло в сила решение №2568/ 26.06.2017г. по гр.д.№ 5739/ 2016г. на
Варненски районен съд, в частта на присъдените месечни издръжки в размер на по
140лв., дължими от бащата С.Г.С. в
полза на децата Р.С.С. и Т. С.С.,
чрез тяхната майка и законен представител
Т.Т.А., считано от 28.04.2017г. , със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законна
основание за изменение или прекратяване на задължението, на основание чл. 143 СК.
Страните са родители на децата Р. С. , родена
на ***г. и Т. С., роден на ***г., родени в периода на съпружеско съжителство.
Към датата на депозираната искова молба се намират в трайна фактическа
раздяла.
1.Относно
претенцията с правно основание чл. 143 СК:
Задължението за издръжка е от първи ред и
следва да се изпълнява независимо дали родителите са работоспособни и могат да
се издържат от имуществото си- чл.143 , ал.2 вр.
чл.141 СК.
Отсъствието на данни за доходите на страните
ограничава преценката за действителните им материални възможности. Ответникът е
представил доказателство за регистрация в дирекция „ Бюро по труда“ – гр.Варна,
като активно търсещо работа лице, за периода от 07.12.2015г. до 07.02.2017г. и
към момента неговия трудов статус не е променен. Последният трудов договор е
прекратен на 02.04.2015г. по информация
от ТД на НАП, актуална към 01.06.2017г.
Допълнително са представени доказателства за
имотно състояние на С.: удостоверение №
819000-22894/ 07.06.2017г.сектор „ ПП“
при ОД на МВР –Варна, за регистриран
лек автомобил през 2016г.; удостоверение издадено от Служба по
вписванията, Варна за придобити идеални части от две жилища в гр.Варна,
ж.к.“Владислав Варненчик “ бл.220, вх.3, в
съсобственост с трето лице.
Твърденията , че е безработен в един
продължителен период от две години, остават непотвърдени в процеса, доколкото
само регистрацията в БТ не е достатъчна да бъде направен подобен извод. С
показанията на св.Д. се установява, че периодично е започвал работа /„намира
нещо временно“/ от която е получавал доходи. В становището по иска посочва, че
е давал пари на ищцата, купувал маратонки, вещи и учебни помагала на децата,
без да уточнява размер на сумите и произхода на средствата. През този период е
придобил с договор за покупко-продажба
лек автомобил.
Разглеждащият състав приема, че издръжката в
общия размер от 280лв. за всяко дете,
е адекватна на техните базови
потребности, съобразени с възрастта им- 11г. и 10г., форма на обучение, здравен
статус и профилактика, които са предполагаеми и се преценяват комплексно. Не се
твърдят специфични нужди от здравословен и образователен характер, за които са
необходими допълнителни финансови средства.
Бащата следва да осигурява по 160лв. месечна
издръжка за всяко дете, защото е трудоспособен, няма задължения към други деца,
в състояние е да полага труд срещу определено възнаграждение. Не са налице
предпоставки за определяне на по-висока издръжка и поради отсъствието на факти
за конкретния му доход и възнаграждение от 3000лв.месечно. Разликата до пълния
размер на издръжките следва да се понесе
от майката, заедно с непосредствените грижи за децата. Приоритетното изпълнение
на това задължение с участието на двамата родители ще създаде подходящи условия
за физическото, умствено и нравствено развитие
на двете деца, за повишаване на образователното им ниво.
Решението в частта, в която са отхвърлени
исковете за разликата над 140лв. до 160лв. следва да се отмени и вместо него да
се постанови частичното им уважаване до 160лв. месечно, със законната лихва при
забавено изпълнение на вноските с падеж- първо число на месеца, за който се
дължи издръжката, на основание чл. 143, ал.1 от СК.
Решението в останалата обжалвана част, за
разликата над 160лв. до претендираните 250лв. за
всяко дете, следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
2. По
претенциите с правно основание чл.149 СК :
Исковете се основават се на общо твърдения за
неполагани грижи от бащата за двете деца от началото на фактическата раздяла-
март 2016г.
Оспорени са изцяло от ответника. Според
изложените в писмения отговор възражения
и насрещни твърдения, децата са били постоянно при него през изминалата зима и през ваканциите, и той полага ежедневни грижи за тях- води ги
на училище, дава им джобни пари, купува дрехи, маратонки, учебни полагала,
подпомаган от родителите си. От два -три месеца живеят при майка си в неговото
жилище.
В процеса всяка страна следва да докаже
положителните факти, от които черпи права. Ищцата- обстоятелства свързани с
полаганите самостоятелно грижи за двете деца от фактическата раздяла,
ответникът- своето участие в
отглеждането им, непосредствено или с финансови средства в рамките на изследвания
едногодишен период.
Съдът преценява показанията на свидетеля М. Д.-
близък на семейството, като непротиворечиви и обективни, предвид
непосредствените му впечатления от съвместния живот на страните и за полаганите
от бащата грижи за двете децата до началото на м.март 2017г., когато майката ги
взела да живеят в апартамента в Кайсиева градина.
Обстоятелството, че бащата е участвал в
отглеждането на децата не се опровергава с показанията на свидетелката Д.Ж. ,
без родство със страните, която не е в близки отношения със семейството на
ищцата, а като съсед има откъслечни, странични представи за поведението на
родителите след фактическата им раздяла.
От анализа на събраните данни следва, че
бащата е участвал в отглеждането на двете деца , осъществявал е непосредствена
грижи с помощта на своите родители до началото на м.март 2017г., когато се преместват при майката на настоящия им
адрес в гр.Варна, ж.к.“Владислав Варненчик“ бл.220,
в жилището, собственост на ответника и
неговата сестра. Към този момент прекъсват контактите му с децата.
Установеното от фактическа страна обосновава
като краен извод частична основателност на исковете за издръжка за минало време
– периода от 01.03.2017г. до 28.04.2017г. , през който грижите за двете деца се
поемат изцяло от майката.
При съпоставка на потребностите на децата към
релевантния период, съответните възможности на задължените лица да осигуряват
издръжка , определя дължима от
бащата издръжка в размер на 130лв. за детето Р. и в размер на
130лв. за детето Т., съответно в общ
размер от 252лв. за всяко дете, за периода от 01.03.2017г. до 28.04.2017г. В
останалата част претенциите по чл.149 СК остават недоказани и неоснователни.
Решението в обжалваната част следва да бъде
коригирано съответно на изводите за частична основателност на предявените
искове по чл.149 СК , съответно в
останалата част –относно претенцията по размер и изцяло за периода от
28.04.2016г. до 01.03.2017г. следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК върху уважените
части се дължи държавна такса в размер на
97.92лв.
На основание
чл.271 от ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК
, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2568/
26.06.2017г. по гр.д.№ 5739/ 2017г. на Варненски районен съд- XVII
състав, в частите, в които са отхвърлени предявените искове от Т. Т.А. , ЕГН- ********** против С.Г.С. за заплащане на издръжки в
полза на децата Р. Р. С. и Т. С., за
разликата над 140лв. до 160лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
С.Г.С., ЕГН- **********, да заплаща в полза на децата Р.С.С., ЕГН-**********, и Т. С.С.,
ЕГН- **********, чрез тяхната майка и законен представител Т.Т.А., ЕГН- **********, допълнително по 20лв./ общо по 160лв./ месечна издръжка,
считано от 28.04.2016г., със законната лихва върху всяка закъсняла вноска с
падеж – първи число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законно
основание за тяхното изменение или прекратяване, на основание чл. 143 СК.
ОТМЕНЯ
решение № 2568/ 26.06.2017г. по гр.д.№ 5739/ 2017г. на Варненски районен
съд- XVII състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от Т. Т.А. , ЕГН- ********** против С.Г.С. , искове за заплащане на
издръжки за минало време, за сумата 252лв. в полза на детето Р. С. и за сумата 252лв. в полза на детето Т. С.,
за периода от 01.03.2017г. до 28.04.2017г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
С.Г.С., ЕГН- **********, да заплати
в полза на децата Р.С.С., ЕГН-**********, и Т.
С.С., ЕГН- **********, чрез тяхната майка и законен
представител Т.Т.А., ЕГН- **********, по 252лв.- издръжка за периода от 01.03.2017г. до 28.04.2017г.,
със законната лихва от 28.04.2017г., на
основание чл. 149 СК.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 2568/ 26.06.2017г. по гр.д.№ 5739/ 2017г. на Варненски районен съд- XVII
състав, в частите, в които са отхвърлени предявените искове за разликата над
160лв. до 250лв. за всяко дете, на основание чл. 143, ал.1 СК, и предявените за издръжка за минало време, за
разликата над 252лв. до 3000лв. за детето Р. С., и за разликата над 252лв. до
3000лв., за детето Т. С., и изцяло за периода от 28.04.2016г. до 01.03.2017г., на основание чл.149 СК.
РЕШЕНИЕТО в
останалата част е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА С.Г.С., ЕГН- **********,
да заплати по сметка на ВОС сумата 97.92лв- държавна такса, на основание чл. 78,
ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.