МОТИВИ към ПРИСЪДА № 681/21.12.13 г. по НОХД № 813/13 г. по описа на РРС
Разградска районна
прокуратора е внесла обвинителен акт срещу С.В.Р. с обвинение за това че: 1. За периода от 02.06.2013 г. до
16.06.2013 г. в гр.Разград в условията на продължавано престъпление - на няколко пъти, чрез обещаване, даване и получаване на
облаги - парични средства, набирал
лице, ненавършило 18 години - Ю.М.С. *** с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от
съгласието й - престъпление по чл.159а, ал.2, т.1 и т.6 във вр. с ал.1 във вр.
с чл.26, ал.1 от НК и 2. За
това, че за периода от 02.06.2013 г. до 16.06.2013 г. в гр.Разград в условията на
продължавано престъпление - на няколко пъти, свождал /чрез осигуряване на лица от мъжки пол/ към
съвкупление лице,
ненавършило 18 години - Ю.М.С. ***, като деянието е извършено с користна цел - престъпление по чл.155, ал.5, т.2, пр.1
във вр. с ал.З във вр.с
ал.1, пр.2 във вр, с чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимият е признал изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразил
съгласие да не се събират доказателства за тези факти и производството по
делото се е развило по реда на чл. 371 т.2 от НПК. Защитата на
подсъдимия моли за определяне на наказания към минималния размер предвиден в
закона за престъпленията, за които е повдигнато обвинението и определяне на
общо наказание по реда на чл. 23 от НК.
Представитeлят
на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае
подсъдимия за виновен за извършените престъпления, като му наложи наказания
“лишаване от свобода” и “глоба” за всяко от тях към минимума предвиден в
закона, да определи общо наказание по
реда на чл. 23 от НК в размер на по –тежкото от тях, както и на основание чл.
68 от НК да приведе в изпълнение наложеното на подсъдимия наказание “лишаване
от свобода” по НОХД № 20/13 г. по описа на РРС, в изпитателния срок на което са
осъществени настоящите две престъпления.
Разградският районен съд, като прецени
събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени
средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с
направеното самопризнание от подсъдимия, намира за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Р.
и свидетелката С. се познавали от
лятото на 2012 г., като били в
приятелски отношения – срещали се и излизали заедно с общи познати, или с..
На Р. била известна възрастта на
свидетелката.
От началото на м. юни 2013 г.
двамата започнали да поддържат интимни отношения. В проведен разговор между
тях, С. споделила на подсъдимия, че известно време преди началото на връзката
им, нейна позната - св. Р., я била свързала с непознат за нея мъж, с когото
правила секс и той й бил платил за това. Подсъдимият, имал
нужда от пари, тъй като бил заложил лаптопа си в заложна къща, а освен това
дължал и 300 лева на свой познат - св. С.Ю.. Последният в началото на същия
месец, се срещнал с Р. и му определил 24 часов срок, за връщане на дадената в
заем парична сума. Ето
защо, след като С. споделила с него случилото се, подсъдимият й предложил да й
намира мъже, за да осъществява
полов акт с тях срещу заплащане. По този начин и тя и Р. щели да си осигуряват
парични средства. С., която също искала да разполага с пари се съгласила с
предложението на подсъдимия.
Ето
защо и за времето от 02.06.3013 г. до
16.06.2013 г. подсъдимият, срещайки се със свои приятели и познати, сред които
били св. Р., св. Т. И. и св. Г. М., в разговорите си с тях, ги информирал, че предлага приятелката си – св. С. за
осъществяване на полови контакти. Цената определял от 60 до 80 лева на час. За посочения период от
време, Р. установявал контакти с различни лица от мъжки пол /част от които
свидетелите И., Р. и Р./, които му заплащали уговорената предварително сума. «Клиентите» се срещали се с подсъдимия и С. ***, пиели кафе, уговаряли цената. От там лицата от мъжки пол
отвеждали свидетелката на различни места /апартаменти, къщи, автомобили/, където осъществявали полов акт с нея. След това я придружавали обратно до мястото,
от което я били взели по-рано
и където обикновено я чакал подсъдимият. Случвало се след първоначалната среща с лицата, доведени от Р., С. да
откаже да прави секс с тях, тъй като й били антипатични. Част от получените суми
за осъществените сексуални услуги от свидетелката,
последната и подсъдимият харчели за храна и облекло, с друга
част Р. откупил лаптопа си и погасил дълга си към св. Ю..
В един ден от инкриминираният в
обвинението период, подсъдимият Р. се срещнал със свой познат – св. Р. Б. и му
се оплакал, че има дългове и спешно му трябвали пари. На него също обяснил, че предлага приятелката си
за секс срещу заплащане и ако
той или негови познати желаят да се ползват от нейните услуги, трябва да му се обадят. Пояснил, че приятелката му
се казва Ю. ***. Няколко дни по – късно, свидетелят се чул по
телефона със свой приятел – св. И. И.. Сещайки се, че преди време последният го
бил попитал дали знае за някое
момиче, което да прави секс срещу заплащане, Б. му споменал за предложението на подсъдимия. След телефонния разговор, И. от своя страна, предложил на приятеля си Р.,***
да отидат заедно до град Разград, за платен секс. Обяснил, че тарифата за всеки
един от тях ще бъде по 30 лева. Св. Р.
се съгласил и двамата тръгнали към град Разград с лекия автомобил на св. И. марка „Ауди" 100, сребрист на цвят.
След
пристигането им в града, двамата взели
св. Б. от едно кръстовище и се отправили
към ж. к. „Орел". Междувременно, последният се бил обадил на подсъдимия,
като уточнил че има хора, които искат да правят секс с пострадалата. От своя страна Р. казал на С.,
че е намерил «клиенти» и тя се съгласила да се срещне с тях. Ето защо и когато тримата
свидители стигнали до ОУ „Тургенев", на същото място пристигнали и подсъдимия
и С.. Свидетелят Б. посочил на св. И. подсъдимия
и му казал, че това е човекът, с който трябва
да се разберат за момичето. От своя страна, И. настоял Б. да договаря пряко с
подсъдимия, тъй като самият той бил женен, след което двамата със св. Р. дали по 30 лева на Б., който слязъл от колата. Предал
на подсъдимия парите, които същия поставил в
джоба си, след което си тръгнал. Св. Б. и св. С.
се качили в автомобила. Свидетелят слязъл на мястото, от където преди това го
били взели, като поръчал на И. и Р. да върнат момичето на същото място.
Двамата откарали пострадалата
извън града. На полигона по пътя към град Търговище, спрели колата. Там св. И.
излязъл от автомобила, а
св. Р. се преместил на задната седалка при С.. Двамата се представили един на друг и си поговорили
известно време. След това св. Р. осъществил полов акт с пострадалата, при който
не използвал предпазни
средства.
След приключване на съвъкуплението,
този свидетел слязъл от колата, а там се
качил св. И.. С. била
гола. Двамата осъществили полов акт, при който св. И. използвал предпазни средства. След това тримата
се отправили към гр. Разград, като св. С. помолила да я оставят до „Т-маркет" в ж, к.
„Орел". Свидетелите изпълнили молбата й, след което се прибрали в с. Дянково.
Няколко дни след този случай св. И.
отново потърсил св. Б., с
искане да го свърже с подсъдимия, но той
направо му дал телефонния номер на последния, за да се разберат помежду си.
На 15.06.2013 г. обв. Р. се срещнал със своя
приятел св. Ю.Р.. Попитал го дали иска да прави секс за
пари, като казал че предлага приятелката си и му показал С.. На 16.06.2013 г., подсъдимият и свидетелят отново се срещнали и Р. му предложил да му остави
при него С. за няколко часа. Свидетелят се съгласил. Подсъдимият се обадил по телефона на св. С. и я извикал да дойде
до заведение „Вея Комерс" в град
Разград. Казал й да отиде със св. Ю.Р.
до тях и я попитал: „Нали знаеш схемата?". От този въпрос С. разбрала, че трябва да прави секс със свидетеля.
Подсъдимият й обяснил още, че Р. му
платил предварително 80 лева за това. С.
отишла в апартамента на свидетеля, където двамата осъществили полов акт. После излезли, отишли в заведение в града, обадили се на Р. и той дошъл да вземе св. С..
С. преустановила контактите си с подсъдимия и осъществяване на съвкупления
с непознати срещу заплащане, след разкриване на настоящите престъпне деяния. С
пострадалата, започнали работа и компетентните социални служби.
Съдът
намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на събраните в
хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства.
Показанията на свидетелите С., Б., Р., Б.,
Р., И., Д., Р., Ю., И., М., са взаимно допълващи се и съпоставени с направените
от подсъдимия самопризнания, които ги подкрепят, пресъздават подлежащата на
установяване фактическа обстановка. Противоречие в гласните доказателствени
средства, касаещо съставомерни за обвинението факти, се наблюдава между
показанията на свидетелката С. и св. Р..
Последният не отрича, че е правил секс с пострадалата, но отрича да е плащала
за това. Твърденията на С. в обратен смисъл, обаче, се подкрепят от направеното
от подсъдимия признание на фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, поради което и като противоречащи на тези гласни
доказателствени средства, съдът намира че свидетелските показания на Р., в тази
им част не следва да бъдат кредитирани.
Видно от заключението по назначената по делото комплексна
съдебно-психиатрична и психологическа
експертиза, непълнолетната Ю.М.С., не страда от психично заболяване или
умствена изостаналост. При
изследването са установени данни за гранично личностово разстройство, но тъй като освидетелстваната
е все още непълнолетна и е
в процес на развитие не може с категоричност да й се постави такава диагноза.
Вущите лица сочат още, че са
регистрирали данни за психотичност или умствена изостаналост, поради което освидетелстваната може
да дава пълноценни показания за
фактите, които имат значение за делото.
Не са събрани данни преживеният
инцидент да е дал някакво отражение върху психичното й състояние. Изследването
установява, че пострадалата не
интерпретира по никакъв начин преживяното като психотравма, като личността й се презентира с
Бордерлайн синдром с изразен
сексуален промискуитет с данни за разстроена индивидуалност.
Подсъдимият е осъждан. По НОХД № 20/2013 г. по описа на РРС, му е
наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от три години, за осъществено
на 27.11.2011 г. престъпление по чл. 198
ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 от НК, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от пет години.
Съдебният акт е влязъл в сила на 22.03.2013 г.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдътнамира за установено от правна
страна следното:
С деянието си подсъдимия Р. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 159а, ал. 2, т.1 и т.6 във вр. с ал.1 от НК.
В инкриминирания
от обвинението период от 02.06.2013 г. до 16.06.2013 г. в гр. Разград,
подсъдимият
е осъществил посочената в обвинението форма на изпълнителното деяние на
престъплението трафик на хора – набиране. Осъществените от него действия по
уговаряне на пострадалата да осъществява развратни действия, налагат извода, че
подсъдимият е осъществил деянието във формата му на убеждаването на
свидетелката да се присъедини към това начинание. Това съдържание на престъпното набиране на жертвата
на трафик, е изразено в активно осъщественото поведение на подсъдимия, чрез
психическо въздействие върху волята на С., което е било насочено към нейното мотивиране да участва за
постигането на една от целите на престъплението – използването й за развратни
действия. В случая
изразеното от пострадалата съгласие, не променя правните изводи за
съставомерност на деянието. Нейното поведение като жертва за въвличането й в трафик
на хора е правно ирелевантно за наказателната отговорност на подсъдимия, независимо от това, че сама е поискала да се
присъедини в дейността по набирането. Доброволният характер на поведението й
може да има значение единствено при индивидуализацията на отговорността на
подсъдимия, но не и за съставомерността на престъплението. В случая, обещанието
за реализиране на парични средства от проституция, отправено от подсъдимия към С.,
е било решаващо при мотивирането й за изразеното от нея съгласие, което прави и
деянието осъществено от подсъдимия съставомерно по по –тежкия квалифициран
състав на престъплението – а именно по т.6 ал.2 на чл. 159а от НК. В случая се
касае до набиране чрез склоняване към проституция за експлоатация на
развратните действия, при което поведението на Р. се е изчерпало с
еднократно мотивационно въздействие
върху С. за встъпване в полови контакти, срещу облаги, поради което съдът
намира и че липсват основания да се приеме, че престъплението е осъществено при
условията на продължавано такова по смисъла на чл. 26 от НК. В случая съдът намира, че не се касае до
склоняване на пострадалата към проституция с користна цел, а поведението на Р.
осъществява признаците на набиране чрез склоняване към проституция, с цел
използване за разврат, тъй като не се касае
до мотивирането на жертвата за отделни инцидентни случаи на
облагодетелстване чрез проституиране, а до експлоатация на развратните действия
с траен, системен характер, какъвто е бил замисълът на подсъдимия. В този
смисъл е било и съдържанието на отправеното предложение за реализиране на
траен, постоянен доход от проституция от Р. към свидетелката. Всъщност,
последната е преустановила осъществяване на полови контакти срещу заплащане,
след и в резултат на разкриване на престъплението. Обстоятелството пък, че С.
не е навършила 18 годишна възраст към инкриминирания в обвинението период,
прави и престъплението съставомерно по квалицирания състав на чл. 159а ал.2 т.1
от НК.
Престъплението е съставомерно и от
субективна страна, като осъществено при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественооопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните
последици и е искал те да настъпят. Р. е съзнавал, че с поведението си мотивира св. С. към полови
сношения, с което да постигне специалната цел на престъпния състав - да бъде използва
за развратни действия/проституция/.
Субективното отношение на дееца обхваща и квалифициращите елементи на престъплението, а
именно, че действията му са насочени по отношение лице, което няма навършени 18 години, както
и относно средствата за постигане
на убеждаването й -чрез обещаване на облаги.
Същевременно поведението на подсъдимия осъществява
от обективна и субективна страна състава и на второто от престъпленията, за
които е повдигнато настоящото обвинение. В инкриминирания период, Р. е осигурявал на лица от мъжки пол, пострадалата с цел извършване на
съвкупление. Подсъдимият, не само е предлагал С.
за полови сношения и определял предварително цената, която е следвало да бъде
заплатена от “клиентите” й, но и е водел непълнолетната на срещите с
последните, като по този начин е създал и условия, за осъществяването им. Извършените от него в тази насока действия, описани
в обвинителния акт – свързването на неустановени по делото лица от мъжки пол, и
на свидетелите И. и Р. и Р. с пострадалата, при предварително извършената
договорка с «клиентите» за съвкупленията, субсумират признаците на втората
форма на изпълнително деяние на престъплението по чл. 155 ал.1 от НК, а именно
«свождане» към съвкупление. Обстоятелството, че тези действия на подсъдимия, са
осъществени след съставомерното по чл. 159а от НК набиране на С. с цел използването й
за развратни действия, водят до извод за извършено в условията на реална
съвкупност престъпление по чл. 155 от НК. Същевременно, налице са и
съставомерните признаци по чл. 155 ал. 3 от НК, доколкото свождането е било
осъществено от подсъдимия с користна цел. Подсъдимият, действайки при пряк
умисъл е съзнавал, че с
действията си осъществява връзката между лица от мъжки пол и непълнолетната, за да имат те полово
сношение помежду си, като
е съзнавал и е целял реализиране на парични средства – заплащането от клиентите
при предварително договореното от него тарифа. Обстоятелството, че пострадалата не е навършила 18
години, предпоставя и извод за съставомерност на престъплението по чл. 155 ал.5
т.2 от НК, доколкото престъпният умисъл на подсъдимят е обхващал и този факт от
обективната действителност. В случая с
поведението си подсъдимият неколкократно е реализирал идентични
действия, в инкриминирания от обвинението период, всяко от които само по себе
си осъществява отделно изпълнително деяние на формалното престъпление по чл.
155 ал.5 т.2 вр. с ал.3 вр. с ал.1 от НК, по отношение на непълнолетната, при
сходна обстановка и действайки при пряк умисъл, поради което и извършеното от
него представлява продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК.
Съставомерността на престъпленията
от обективна и субективна страна, предопределя и признаването на подсъдимия за
виновен по повдигнатото му обвинение и налагане на наказания за извършените от
него престъпления по чл. 159а, ал.2, т.1 и т.6 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.155, ал.5, т.2, пр.1 във вр. с
ал.З във вр.с ал.1, пр.2 във
вр, с чл.26, ал.1 от НК. При индивидуализацията на всяко от наказанията, липсват
снования за определянето му по реда на чл. 55 от НК. Касае се до извършени две
отделни престъпления, всяко от които с висока степен на обществена опасност,
съобразно броя на осъществените квалифициращите признаци, които са извършени от
подсъдимия в изпитателния срок на предходното му условно осъждане за тежко
умишлено престъпление. Ето защо и следващото са на Р. наказание, за всяко от престъпленията
следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК. По отношение на
първото от тях, като отегчаващи отговорността обстоятелства, бяха преценени
тези свързани със степента на обществена опасност на самото деяние, поради
наличието на два квалифицирани състава на престъплението по чл. 159а от НК,
както и подбудите за осъществяването му – набавяне на парични средства от
реализираните от пострадалата развратни действия. Като смегчаващи отговорността
обстоятелства в тази насока, бе преценено активното поведение на жертвата на
трафика, която е изразила и съгласието си да бъде използвана за преследваната
от подсъдимия цел. Като отегчаващи отговорността обсотятелства, касаещи
степента на лична опасност на подсъдимия бе преценено предходното му осъждане,
с което му е наложено наказание лишаване от свобода. Същевременно, като прецени
младостта на дееца и обстоятелството, че последно посоченото наказание, не е
изтърпяно от него ефективно, съдът намира че за постигане в пълнота целите
посочени в чл. 36 от НК, съответно на тежестта на осъщественото престъпление се
явява наказание определено към минимума предвиден в закона, а именно – три
години и шест месеца лишаване от свобода, както и налагане на кумулативно
предвиденото наказание глоба в размер на
10 000 лв. Съобразно процесуалния ред, по който се е развило
производството, приложима е разпоредбата на чл. 58а от НК, поради което така
определеното наказание, лишаване от свобода, следва да бъде намалено с една
трета и на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер
на две години и четири месеца. По отношение на второто от двете престъпления –
това по чл. 155, ал.5, т.2, пр.1 във
вр. с ал.З във вр.с ал.1, пр.2 във
вр, с чл.26, ал.1 от НК, при съобразяване на същите смегчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, на подсъдимия отново следва да бъдат определени
наказания към минимума предвиден в закона. Съответен на тежестта на
осъщественото престъпление, съдът намира срок от три години и шест
месеца за наказанието “лишаване от свобода” и размер от 10000 лв. за
наказанието “глоба”. Налице са предпоставките на чл. 23 ал.1 от НК за
определяне на едно общо наказание в размер на по- тежкото от наложените, а
именно две години и четири месеца лишаване от свобода, доколкото двете
престъпления са извършени в условията на съвкупност помежду си. Към така
определеното общо наказание следва да бъде присъединено и наказанието “глоба” в
размер на 10 000 лв., на основание чл. 23 ал.3 от НК. Обстоятелството, че
подсъдимият към момента на осъществяване на процесните престъпления е осъждан
на наказание “лишаване от свобода”, изключва приложението на разпоредбата на
чл. 66 ал.1 от НК, като едновременно с това се явява и определящ за режима и
пенетенциарното заведение, в което наказанието следва да бъде търпяно. Ето защо
и съгласно разпоредбата на чл. 60 ал.1 и чл. 61 т.2 от ЗИНЗС така определеното
общо наказание, подсъдимият следва да изтърпи в затвор, при първоначален строг
режим.
Обстоятелството, че и двете
престъпления са извършени в срока на предходното условно осъждане на подсъдимия
за извършено от него престъпление по чл.
198 от НК, налагат и произнасяне с настоящия съдебен акт по реда на чл. 68 от НК. При наличие материалноправните предпоставки за това и съгасно посочената
правна норма, съдът следва да приведе в изпълнение наложеното по НОХД № 20/2013
г. по описа на РРС, наказание “лишаване от свобода” за скрок от три години,
което следва да се изтърпи от подсъдимия отделно от определеното общо наказания
за процесните престъпления, при строг режим в затвор.
Признаването
на обвиняемия за виновен, предпоставя и осъждането му да заплати направените в
хода на производството разноски.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ