№ 3806
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20241100501747 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Р. С. Д.а, чрез адв. М. Г., срещу
решение № 20081601/01.03.2023г., постановено по гр.дело № 57322/2019г. по описа на
СРС, 123-и състав, с което по предявения от Г. С. Д. иск с правно основание чл. 30, ал.
1 ЗН, съдът намалил с 1/3 дарението, извършено от О.Т. Д.а в полза на Р. С. Д.а, с
договор за дарение, сключен във формата на нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 106/10.04.1990г., том XII, дело № 2086/1990г. на В.А. – I нотариус при СНС
при II районен съд, на недвижим имот - апартамент, находящ се на шести етаж в
жилищна сграда в гр. София, бул. „****“ № 46, с площ от 75 кв.м, състоящ се от две
стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения, заедно с прилежащите му избено и
таванско помещение и принадлежащите му 7.40/100 ид.ч. от общите части на сградата
и толкова ид.ч. от дворното място, цялото от 713 кв.м, съставляващо парцел № IV от
кв. 350 по плана на гр. София-Центъра, и възстановил запазената част на ищеца Г. С.
Д. от наследството на О.Т. Д.а, починала на 03.05.2019г., в размер на 1/3 част.
С въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на постановеното
първоинстанционно решение поради допуснати от съда нарушения на процесуалните
правила във връзка с дадените от съда указания и събирането на доказателствата.
Твърди още нарушения на материалния закон и необоснованост. СРС възприел тезата
на ищеца, че в масата на оставеното от О. Д.а наследство се включвали само
1
недвижими имоти. Поддържа твърдението си, че наследодателят Д.а разполагала със
значително количество злато, което ищецът Г. Д. взел след смъртта й – той разполагал
с ключ от жилището й, поради това, че неговата майка живяла в този апартамент и
поради факта, че бил ключар. Ищецът взел от жилището още пари и документи.
Доказателства за притежавани от О. Д.а златни монети, златни пръстени, злато от
зъбни протези и такова, стопено на златно кюлче били представените от ответника по
делото завещания. В семейството имало уговорки как да бъде разпределено
имуществото - ищецът Г. Д. получил от баща си апартамент, получавал и наем.
Приживе на наследодателя О. Д.а ответникът Р. Д.а извършила множество подобрения,
които съдът следвало да извади от стойността на формираната наследствена маса.
Ищецът знаел дарението още от извършването му. Неясно било и приел ли той
наследството, понеже отказвал да подпише полагането на урната на починалата О. Д.а
в гробищен парк – въпрос, който въззивникът намира да бил от значение за
правилното произнасяне по делото, останал неизследван от първата инстанция. СРС не
изпълнил последователността от действия, предвидени от нормата на чл. 31 ЗН, тъй
като с дарението не се изчерпвало цялото имущество на наследодателя. Не била
накърнена запазената част на ищеца от наследството на О. Д.а. Излага още, че при
накърняване, намалението СРС следвало да извърши с парична сума, а не с
обикновена дроб, тъй като имотът бил отчужден в полза на трето лице. Моли
решението на СРС да бъде отменено, а предявеният от ищеца иск - отхвърлен.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна-ищец по делото Г. С. Д. оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Поддържа, че решението на първоинстанционния съд било правилно и
обосновано, СРС обсъдил изтъкнатите в жалбата възражения. Оспорва същите. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са и два броя частни жалби
срещу определение № 20081607/01.03.2023г. по гр.д. № 57322/2019г. по описа на СРС,
123-и състав, с което, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, първоинстанционният съд
допълнил определение № 20181553/04.09.2021г. по делото, с което производството по
отношение на Н. П. С. било прекратено, като осъдил ищеца Г. С. Д. да заплати на Н. П.
С. сумата 2 000 лева – разноски по делото. Ищецът Г. С. Д. обжалва определение №
20081607/01.03.2023г. в частта, в която е осъден да заплати разноски на Н. П. С..
Последният обжалва определение № 20081607/01.03.2023г. в частта, в която съдът на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК е намалил заплатеното от него адвокатско възнаграждение
до сумата 2 000 лева. претендира пълния размер на възнаграждението. Депозирани са
отговори на частните жалби, с които жалбите са оспорени като неоснователни.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба
2
пороци на атакувания съдебен акт и заявеното от страните, намира за установено
следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неговата правилност въззивният съд намира следното:
С исковата си молба по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН ищецът Г. С. Д. излага, че на
03.05.2019г. починала неговата майка О.Т. Д.а. С нотариален акт № 106, том XII,
нот.дело № 2086/1990г. тя дарила единствения притежаван от нея имот апартамент,
находящ се на шести етаж в жилищната сграда в гр. София, бул. „****“ № 46, заедно с
прилежащите му избено и таванско помещение и съответните ид.ч. от общите части на
сградата и дворното място, подробно описани в молбата, на ответника Р. С. Д.а –
негова сестра. Двамата били единствени наследници на починалата. След
придобиването на имота ответникът Р. Д.а се разпоредила посредством покупко-
продажба, извършена на 03.08.2012г., в полза на сина си Н. П. С.. Твърди, че с
извършеното от О. Д.а дарение била накърнена запазената му част от наследството на
последната. Претендира намаляване на дарението и допълване на запазената му част.
Претендира разноски.
С депозирания писмен отговор на исковата молба ответникът Р. С. Д.а оспорва
иска по чл. 30, ал. 1 ЗН. Излага, че наследодателят на страните О.Т. Д.а притежавала
значително количество злато, поради професията, която упражнявала. Същото било
взето от ищеца, който разполагал с ключ от жилището, поради това, че майка му
живяла там и поради факта, че бил ключар. Заедно със златото ищецът взел и пари,
документи и всичко, което му харесало. Допуска още, че наследодателят притежавала
и имоти в гр. Генерал Тошево. Приживе на наследодателя О.Т. Д.а ответникът
извършила множество подобрения, които съдът следвало да остойности в нейна полза
и извади от наследствената маса. В семейството имало уговорки как да се разпредели
имуществото – ищецът Г. Д. получил апартамент от баща си и дълги години вземал
наем от имота. Твърди, че съдът следвало да формира наследствена маса по реда на чл.
31 ЗН, тъй като масата на оставеното наследство не се изчерпвала само с дарения
имот, а намаляването следвало да стане с парична сума, а не с обикновена дроб –
излага подробни съображения относно предвидения от нормите на закона алгоритъм и
сочи съдебна практика. Тежестта за конкретизиране на актива на наследството била за
ищеца – при условията на пълно и главно доказване следвало да установи цялото
имущество, включено в наследствената маса. Отделно намира, че неясно било приел
ли ищецът наследството на О. Д.а, тъй като отказвал да подпише полагане на урната й
3
в гробищен парк. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
С разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗН законодателят предвижда възможността
наследниците със запазена част по дефиницията на чл. 28, ал. 1 ЗН, които са призовани
към наследяване, да искат намаление на завещателните или дарствени разпореждания
на наследодателя и възстановяване на запазената им част. Когато наследникът
упражнява правото си спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е да
е приел наследството по опис – чл. 30, ал. 2 ЗН.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници на О.Т. Д.а
ищецът и ответникът са деца на починалата и нейни наследници по закон, призовани
към наследяване, предвид на което и за упражняване на правата по чл. 30 ЗН не е
необходимо приемането на наследството на наследодателя О.Т. Д.а по опис във връзка
с чл. 30, ал. 2 ЗН.
Предвид константната съдебна практика предявяването на искова молба за
делба, респ. на иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, се счита за конклудентно действие по приемане
на наследството, предвид на което възраженията на ответника, че ищецът Г. С. Д. не
приел наследството на починалата си майка са напълно неоснователни. Релевираният
в отговора на исковата молба и поддържан във въззивната жалба довод в тази връзка е
напълно ирелевантен за приемането на наследството.
Наследодателят О.Т. Д.а при смъртта си оставила две деца – страните по делото,
предвид на което и на основание чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част от наследството й е
2/3 идеални части, а разполагаемата съответно 1/3 идеална част. Запазената част на
ищеца, предвид нормата на чл. 5 ЗН, вр. чл. 29 ЗН е 1/3 идеална част от наследството
на О.Т. Д.а.
Страните по делото не спорят и от представеното по делото писмено
доказателство - н.а. за дарение на недвижим имот № 106, том XII, дело № 2086/1990г.,
на В.А. – I Нотариус при Софийската нотариална служба при II районен съд, се
установява, че на 10.04.1990г. О.Т. Д.а дарила на дъщеря си - ответника Р. С. Д.а,
процесния недвижим имот – апартамент, находящ се на шести етаж, в жилищната
сграда на бул. „****“ № 46, в гр. София, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ от 75 кв.м, при съседи: двор, Д.Д.Т., калкан,
отгоре – таван, отдолу – Н.Г.Т., заедно с прилежащото избено помещение при съседи:
Р.Г.М., абонатна станция, коридор, заедно с таванско помещение при съседи: Г.С.,
общо таванско помещение, стълбище и двор, с принадлежащите му 7.40% ид.ч. от
общите части на сградата и толкова ид.ч. от дворното място, цялото от 713 кв.м,
съставляващо парцел IV, кв. 350, по плана на гр. София-Центъра, при съседи: бул.
„****“, Славчо Заговор, ЕС „Парчевич“ и ЕС „****“, съгласно н.а. № 188, том IX от
1977г. на I Нотариус при СРС, а по скица от 27.03.1990г. на ОНС „Триадица“ – София
дворното място образува имот 7 и 6, кв. 350 по плана на гр. София-Центъра, бул.
4
„****“, от 362 кв.м, като дарителят си запазила правото на пожизнено и безвъзмездно
ползване върху целия даряван имот.
Предвид нормата на чл. 31 ЗН, за да се определи разполагаемата част, както и
размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти,
които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят
задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН. След това се
прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното
положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването
на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.
Ответникът по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН има интерес да установява, че размерът
на наследствената маса е по-голям и съответно стойността на имуществото, предмет
на безвъзмездното разпореждане, не надхвърля стойностното изражение на
разполагаемата част. В случая с отговора на исковата молба ответникът Р. С. Д.а
релевирала твърдение, че общият на страните наследодател О.Т. Д.а оставила в
наследство имоти в гр. Генерал Тошево, злато, пари и др. ценности.
С определението си по реда на чл. 267 ГПК въззивният съд е намерил за
основателни възраженията на въззивника за допуснати от СРС нарушения на
процесуалните правила във връзка с доклада – дадените указания до страните са
частични, предвид на което в съответствие с указанията по т. 2 от ТР № 1/09.12.2013г.
по тълк.д. № 1/2013г. ОСГТК на ВКС, СГС е указал на страните, че ще формира
наследствена маса по чл. 31 ЗН, определил им е срок за излагане на твърдения за
принадлежалите на наследодателя О.Т. Д.а имущества – всички движими и недвижими
такива към датата на нейната смърт – 03.05.2019г., както и задълженията на
наследството към същата дата. Указал на въззивника-ответник Р. Д.а да конкретизира
твърдените активи в масата на наследството – точна сума на останалите към смъртта в
жилището на починалата пари в брой и тяхната валута, количества злато – тегло и вид
(кюлчета – брой, тегло, размери или др. характеристики), конкретни ценности (от
какъв вид – напр. верижки, пръстени и т.н., карати, тегло, оплетка и др.
характеристики), както и да конкретизира извършените в имота преди смъртта на
наследодателя подобрения – по вид и период. Въззивният съд разпределил
доказателствена тежест на страните, вкл. указал на ответника Д.а, че носи тежестта да
установи наличието на твърдените пари, злато и ценности и предоставил на страните
възможност да предприемат съответните процесуални действия. Във връзка със
служебните си задължения СГС дал указания на страните да изложат твърдения
относно съС.ието на процесния апартамент към момента на дарението.
В изпълнение на горните указания въззиваемата страна-ищец Г. С. Д. депозирал
писмена молба, с която твърди, че масата на оставеното от О.Т. Д.а наследство не
включва друго имущество. Изрично оспорва твърденията на ответника за оставени
5
парични средства, злато и ценности, както и извършвани подобрения.
В изпълнение на указанията въззивникът Р. С. Д.а, чрез адв. М. Г., депозира
молба, в която заявява, че предвид изминалия период от време, не си спомня какви
били оставените от наследодателя О.Т. Д.а движими вещи, пари и ценности в
жилището и не може да ги индивидуализира. Пред първата инстанция, с въззивната си
жалба, а и с молбата си във връзка с указанията на съда, за установяване наличието на
злато и ценности в жилището на починалата, въззивникът се позовава единствено на
представените по делото саморъчни завещания, а именно:
Представени са завещания от 02.12.1975г., 30.09.1991г., 25.12.1999г., изходящи
от д-р С. Г.ев Д.. Видно от съдържанието на първото по време завещание, завещателят
д-р Д. изявил воля всички ценности без изключение – златни монети, златни пръстени,
злато от зъбни протези и стопено на златно кюлче такова, пари и движимите му вещи,
намиращи се в апартамента му на ул. ****, след смъртта му да бъдат получени от
дъщеря му – ответника Р. Д.а, а парите от спестовния му влог да бъдат поделени
между двете му деца – страните по делото. Всички останали упоменати изходящи от
д-р С. Д. завети също касаят апартамента на ул. ****, и вещите в него. От
съдържанието им не се установява двадесет години по-късно, към смъртта на О.Т. Д.а,
настъпила на 03.05.2019г., в жилището й на различен адрес, а именно в гр. София, бул.
„****“ № 46, да се намирали притежавани от починалата пари, злато и ценности.
По делото са представени и изходящи от О.Т. Д.а два броя саморъчни
завещания от 10.11.1984г. и от 01.10.1991г., в които същата изявила воля след смъртта
й движимите вещи и ценностите й, намиращи се в апартамента на бул. „****“ № 46, да
бъдат получени от дъщеря й – ответника Р. Д.а. Документите, съставени преди 28 и
повече години преди смъртта на наследодателя на страните, не установяват твърдяното
от ответника наличие на пари, злато и ценности в апартамента на О.Т. Д.а към
03.05.2019г.
В разглеждания казус не са ангажирани никакви доказателства, от които да се
установява, че към момента на смъртта си О.Т. Д.а притежавала имоти в гр. Генерал
Тошево, предвид на което въззивният съд приема твърдението на ответника за
неоснователно.
При носена от ответника във връзка с нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК тежест, по
делото недоказани остават и твърденията й за извършени приживе на
наследодателката подобрения в апартамента в гр. София, бул. „****“ № 46, предвид на
което съдът ги приема за неоснователни. Не се установяват задължения на
наследството и увеличение по чл. 12, ал. 2 ЗН.
В съдържанието на гореобсъдените завещания О.Т. Д.а се сочи, че синът й -
ищецът Г. С. Д., от много години бил обезпечен от баща си С. Г.ев Д. със жилище на
ул. „Вежен“ № 22, ет. 3, в гр. София. В такъв смисъл изявления са налице и в
6
изходящите от С. Д. завети. Релевантни обаче към предявения по делото иск по чл. 30,
ал. 1 ЗН са единствено извършените от наследодателят О.Т. Д.а в полза на ищеца Г. С.
Д. дарения или завети, каквито по делото нито се твърди, нито се установява да са
извършени от нея.
Относно това чие е задължението да установи пълния обем на наследствената
маса, съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС, вкл. застъпена
в решение № 1144/26.11.2008г. по гр.д. № 4899/2007г., V г.о., решение №
261/09.07.2012г. по гр.д. № 46/2012г., І г.о., решение № 50/16.05.2014г. по гр.д. №
3614/2013г., І г.о. на ВКС, в тежест на ответника по иска по чл. 30 ЗН е да докаже
какво друго имущество включва наследствената маса, като в противен случай съдът
следва да приеме, че тя се изчерпва с имуществото, предмет на безвъзмездната сделка
и да го намали съответно на запазената част.
По горните мотиви, при носена от ответника доказателствена тежест, по делото
не се установява, че към смъртта си, настъпила на 03.05.2019г., О.Т. Д.а притежавала
движими и недвижими имущества. Не се установяват и задължения на наследството и
увеличение по чл. 12, ал. 2 ЗН. Чистият актив на наследството поради това се равнява
на 0 (нула).
Следваща стъпка по чл. 31 ЗН е прибавяне към масата на наследството на
даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на
подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за
недвижимите имоти. Съобразно изслушаното пред настоящата инстанция заключение
на СОЕ пазарната стойност на дарения от наследодателя О.Т. Д.а на ответника Р. Д.а
имот, определена по правилото на чл. 31 ЗН, към откриването на наследството –
03.05.2019г., възлиза на 333 776 лева. Последната стойност е стойността на
наследствената маса, т.е. цифрова величина, въз основа на която се определя
стойността на разполагаемата и запазената част по правилата на чл.29 ЗН и съобразно
броя на наследниците със запазена част. Предвид нормата на чл. 29, ал. 1 ЗН
запазената част от наследството на О.Т. Д.а е 2/3 идеални части, а разполагаемата
съответно 1/3 идеална част. Запазената част на ищеца е 1/3 от наследството. С
извършеното дарение наследодателят О.Т. Д.а излязла извън рамките на
разполагаемата част и накърнила запазената част на ищеца от 1/3, доколкото
последният не получил никакво имущество от чистия актив. Налице е превишение на
разполагаемата част, т.е. запазената част е накърнена и съответно дарението подлежи
на намаление и запазената част на ищеца – 1/3, следва да бъде възстановена.
Възстановяването на запазената част се извършва по правило в натура - чрез
възникване на съсобственост, отделяне на част от имот, връщане имота в
наследството, а при определени предпоставки – в пари.
В настоящия случай преди предявяването на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН,
7
ответникът Р. Д.а се разпоредила посредством извършена в полза на Н. П. С. продажба
с получения по дарение недвижим имот, за което по делото е представен нотариален
акт от 03.08.2012г. Доколкото имотът е извън патримониума на надарения ответник и
понастоящем е собственост на трето лице, извършеното отчуждаване на дарения имот
следва да бъде съобразено при преценка начина на възстановяване.
Възстановяването на запазената част следва да се извърши в пари според
настоящата стойност на имота. В този смисъл - Решение № 150/25.11.2016г. по гр.д. №
1818/2016г., II г.о. на ВКС, приема, че в такава хипотеза възстановяването се извършва
чрез присъждане на паричния еквивалент на накърнението по цени към момента на
разрешаване на спора. Така също и определение № 474/28.09.2018г. по гр.д. №
773/2018г. II г.о. на ВКС и др.
От заключението на допуснатата и изслушана пред въззивния съд СОЕ се
установява, че пазарната стойност на процесния апартамент находящ се на шести
етаж, в жилищната сграда на бул. „****“ № 46, в гр. София към настоящия момент
възлиза на 495 216 лева. За да формира извод за същата настояща стойност вещото
лице анализирало информацията от водещите агенции за недвижими имоти и интернет
сайтове. Експертът подбрала 6 бр. пазарни аналога – тристайни апартаменти, които в
най-пълна степен се доближават до техническите характеристики, местоположението
и съС.ието на процесния имот. Отклоненията им, спрямо оценявания имот, отчела с
корекционен коефициент, а резултатите онагледила в таблица. При преценката на
заключението по реда на чл. 202 ГПК настоящият съдебен състав напълно кредитира
същото като обосновано и компетентно изготвено.
Съдът, при зачитане на горецитираната съдебна практика на ВКС (Решение №
150/25.11.2016г. по гр.д. № 1818/2016г., II г.о. на ВКС, Определение № 474/28.09.2018г.
по гр.д. № 773/2018г., II г.о. на ВКС и др.) намира, че възстановяването следва да се
извърши чрез присъждане на паричния еквивалент на накърнението по цени към
момента на разрешаване на спора, като при кредитиране на дадената от вещото лице
оценка съобразно изслушаното пред СГС заключение на СОЕ, този еквивалент възлиза
на сумата 165 072 лева (1/3 от 495 216 лева).
По горните мотиви възражението на въззивника, че възстановяването на
запазената част на ищеца следва да стане с парична сума е основателно. Обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде отменено, единствено в частта, в която
по предявения от Г. С. Д. срещу Р. С. Д.а иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, е
постановено намаляване с 1/3 част на дарението, извършено от починалата О.Т. Д.а в
полза на Р. С. Д.а, с договор за дарение, сключен във формата на нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 106/10.04.1990г., том XII, дело № 2086/1990г. на В.А. – I
нотариус при СНС при II районен съд, като вместо това намалението на дарението
бъде извършено със сумата 165 072 лева - паричен еквивалент на накърнената му
8
запазена част от наследството на О.Т. Д.а, починала на 03.05.2019г., която сума
ответникът Р. С. Д.а следва да бъде осъдена да заплати на ищеца Г. С. Д.. В частта
относно възстановяване на запазената 1/3 част на ищеца от наследството на
починалата О. Д.а, решението следва да бъде потвърдено.
По частните жалби:
Производството по гр.д. № 57322/2019г. по описа на СРС, 123-и състав, е
образувано по отделени за разглеждане в отделно производство искове по чл. 30 ЗН и
чл. 37 ЗН, първоначално предявени в делбено производство по гр.д. № 37828/2019г. по
описа на СРС, 64-и състав, образувано по искова молба на ищеца Г. С. Д. срещу
ответника Р. С. Д.а и Н. П. С.. В изпълнение на указания на съда, с молба от
11.03.2021г. (л. 30 от преписката на делото на СРС) ищецът уточнил, че предвид
извършената от Р. Д.а продажба на имота и придобиването му от Н. П. С., претендира
по делото присъждане на парично уравнение на накърнените си наследствени права по
пазарни цени към момента на възстановяване на правото му. Изрично оттегляне или
отказ от предявения срещу ответника С. иск ищецът не е заявил.
С отговора на исковата молба ответникът Н. П. С. е оспорил исковете. Заявил е
претенция за разноски. Приложил е пълномощно и договор за правна защита и
съдействие с характер на разписка за заплатена и получена от адв. М. Г. сума от 4 000
лева – адвокатско възнаграждение.
С определение № 20181553/04.09.2021г. по гр.д. № 57322/2019г. по описа на
СРС, 123-и състав, първоинстанционният съд прекратил като недопустимо
производството по отношение на ответника С..
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК ответникът С. депозирал молба по чл. 248 ГПК с
искане за допълване на определение № 20181553/04.09.2021г., като му бъдат
присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 4 000
лева. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, в о.с.з. на 14.12.2021г. ищецът Г. С. Д., чрез адв.
Д., възразява по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника С.
адвокатско възнаграждение. Излага, че на практика защитата била едва в началото.
С обжалваното определение № 20081607/01.03.2023г., СРС допълнил на
основание чл. 248, ал. 3 ГПК определение № 20181553/04.09.2021г. по гр.д. №
57322/2019г. по описа на СРС, 123-и състав, като присъдил на ответника С. сумата
2 000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Изложил мотиви, че предявеният иск срещу ответника С. бил недопустим. Същият
ангажирал адвокат, подал отговор на исковата молба. При съобразяване на
материалния интерес съдът определил възнаграждение в размер на 2 000 лева,
изложил мотиви, че в случая възнаграждението било уговорено и по иск за делба,
какъвто не бил предмет на настоящото дело.
Справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от една
9
страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на
делото и извършената от адвоката работа. В този смисъл и разрешението по т. 1 от
решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22, приема, че чл.
101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи,
че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и
на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи
на чл. 101, пар. 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение. По изложените мотиви възнаграждението следва да се
определи като се съобразят общите критерии, посочени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА -
размерът му да бъде справедлив и обоснован.
В тази връзка като съобрази фактическата и правна сложност на делото и обема
на процесуалните действия, извършени от адв. М. Г., в качеството й на процесуален
представител на ответника Н. П. С., настоящият съдебен състав намира, че за
осъществената защита по гр.д. № 57322/2019г. по описа на СРС, 123-и състав,
определеният от СРС размер на адвокатското възнаграждение от 2000 лева, е
прекомерно висок.
Настоящият съдебен състав намира, че сумата 800 лева е справедлив и
обоснован размер на адвокатското възнаграждение за защита на ответника С. по
смисъла на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА и съответен на положения от адвоката труд. Това е
така, тъй като адвокатът единствено депозирала отговор на исковата молба – общо от
името на ответника С. и ответника Р. Д.а и други процесуални действия от името на
ответника С. не е извършила.
По горните мотиви частната жалба на ищеца е частично основателна, а тази на
ответника – напълно неоснователна. Обжалваното определение №
20081607/01.03.2023г. по гр.д. № 57322/2019г. по описа на СРС, 123-и състав, следва да
се отмени в частта, в която на ответника Н. П. С. са присъдени разноски над сумата
800 лева. Като правилно и законосъобразно определението следва да бъда потвърдено
в останалата му част.
По разноските:
При този изход на делото по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, СГС намира, че
разноските във въззивното производство следва да останат в тежест на страните така,
както са направени. Това е така, понеже искът на ищеца по чл. 30, ал. 1 ЗН се явява
основателен, макар и СГС да прие за основателно възражението на ответника по
отношение на присъждането на парична сума на ищеца. Изводите на настоящата
инстанция се различават от тези на първоинстанционния съд единствено по отношение
на присъждането на паричния еквивалент на накърнението, в какъвто смисъл искане
ищецът е направил пред първата инстанция.
10
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20081601/01.03.2023г., постановено по гр.дело №
57322/2019г. по описа на СРС, 123-и състав, единствено в частта, в която по
предявения от Г. С. Д., ЕГН **********, срещу Р. С. Д.а, ЕГН **********, иск с
правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, е постановено намаляване с 1/3 част на дарението,
извършено от О.Т. Д.а, починала на 03.05.2019г., в полза на Р. С. Д.а, с договор за
дарение, сключен във формата на нотариален акт за дарение на недвижим имот №
106/10.04.1990г., том XII, дело № 2086/1990г. на В.А. – I нотариус при СНС при II
районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, по предявения от Г. С. Д., ЕГН **********, срещу Р. С. Д.а, ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН дарението, извършено от О.Т. Д.а,
починала на 03.05.2019г., в полза на Р. С. Д.а, с договор за дарение, сключен във
формата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 106/10.04.1990г., том XII,
дело № 2086/1990г. на В.А. – I нотариус при СНС при II районен съд, на недвижим
имот – апартамент, находящ се на шести етаж, в жилищната сграда на бул. „****“ №
46, в гр. София, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ от 75 кв.м, при съседи: двор, Д.Д.Т., калкан, отгоре – таван, отдолу –
Н.Г.Т., заедно с прилежащото избено помещение при съседи: Р.Г.М., абонатна станция,
коридор, заедно с таванско помещение при съседи: Г.С., общо таванско помещение,
стълбище и двор, с принадлежащите му 7.40% ид.ч. от общите части на сградата и
толкова ид.ч. от дворното място, цялото от 713 кв.м, съставляващо парцел IV, кв. 350,
по плана на гр. София-Центъра, при съседи: бул. „****“, Славчо Заговор, ЕС
„Парчевич“ и ЕС „****“, съгласно н.а. № 188, том IX от 1977г. на I Нотариус при СРС,
а по скица от 27.03.1990г. на ОНС „Триадица“ – София дворното място образува имот
7 и 6, кв. 350 по плана на гр. София-Центъра, бул. „****“, от 362 кв.м, със сумата
165 072 лева, и
ОСЪЖДА Р. С. Д.а, ЕГН **********, да заплати на Г. С. Д., ЕГН **********,
сумата 165 072 лева, представляваща паричен еквивалент на накърнената му с договор
за дарение, сключен във формата на нотариален акт за дарение на недвижим имот №
106/10.04.1990г., том XII, дело № 2086/1990г. на В.А. – I нотариус при СНС при II
районен съд, запазена част от наследството на О.Т. Д.а, починала на 03.05.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20081601/01.03.2023г., постановено по гр.дело №
57322/2019г. по описа на СРС, 123-и състав, в останалата част, в която по предявения
от Г. С. Д., ЕГН **********, срещу Р. С. Д.а, ЕГН **********, иск с правно основание
чл. 30, ал. 1 ЗН, е постановено възстановяване на запазената 1/3 част на Г. С. Д. от
11
наследството на О.Т. Д.а, починала на 03.05.2019г.
ОТМЕНЯ определение № 20081607/01.03.2023г. по гр.д. № 57322/2019г. по
описа на СРС, 123-и състав, в частта, в която Г. С. Д., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 4 ГПК, е осъден да заплати на Н. П. С., ЕГН **********, разноски за
възнаграждение на един адвокат над сумата 800 лева, и
ПОТВЪРЖДАВА определение № 20081607/01.03.2023г. по гр.д. № 57322/2019г.
по описа на СРС, 123-и състав, в частта, в която Г. С. Д., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК, е осъден да заплати на Н. П. С., ЕГН **********, сумата
800 лева - разноски за възнаграждение на един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12