№ 7975
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БО. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от БО. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110145089 по описа за 2022 година
Ищецът ЗАД „ОЗК З.“ АД твърди, че в изпълнение на договор за застраховка имущество
“Каско на МПС” заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1580.06 лв. за щети на
застрахованото МПС „Тойота Авенсис“ с рег.№ ...., резултат от ПТП настъпило на
07.06.2021 г. в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ на изхода на кръстовището на кръгово
движение на 4-ти километър, причинено по вина на водача на МПС „Опел Зафира“ с рег. №
...., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество ЗАД „Д.: Ж. и
з.“ АД. Ищецът предявил пред ответника регресна претенция за възстановяване на
платеното обезщетение с 15 лв. ликвидационни разноски, но било извършено частично
плащане. Ето защо ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сума в размер на
100 лв., предявени частично от 469.66 лв., ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба, както и мораторна лихва в размер на 10 лв., предявени частично от 48.01 лв.
за периода от 16.08.2021 г. до 18.08.2022 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Признава, че МПС „Опел Зафира“ с рег. № Е
5156 МН е било застраховано при него, както и че е заплатил извънсъдебно сума в размер от
1125.40 лв. Оспорва причинната връзка на вредите с механизма на ПТП, оспорва размера
им. Оспорва акцесорната претенция за лихви. Моли за отхвърляне на исковете.
С протоколно определение от 22.02.2023 г. е допуснато увеличение на исковете, като искът
за главница се счита предявен за сумата от 469.66 лв., а искът за лихва – за сумата от 48.01
лв.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
1
правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Основателността на претенцията предполага наличие на валиден договор за застраховка
имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от
застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност –
виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован
при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с
вредоносния резултат, валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ
отговорността му за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вид и
размер на претърпените вреди. Изпратена и получена покана за плащане.
Безспорни по делото са обстоятелствата относно настъпило ПТП на 07.06.2021 г. в гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ на изхода на кръстовището на кръгово движение на 4-ти
километър, между МПС „Тойота Авенсис“ с рег.№ ...., и МПС „Опел Зафира“ с рег. № ....,
причинено по вина на водача на МПС „Опел Зафира“, чиято гражданска отговорност била
застрахована при ответното дружество, както и че последното е заплатило на ищеца
извънсъдебно сумата от 1125.40 лв. С така извършеното частично изпълнение на
задължението си ответникът извънсъдебно е признал, че са налице основанията за
ангажиране на регресната му отговорност /до размера на плащането/.
От приетите по делото писмени доказателства /протокол за ПТП, административно-
наказателна преписка/ и заключението на САТЕ, се изяснява, че ПТП настъпило при
следния механизъм: лек автомобил Тойота Авенсис се движи по бул. Цариградско шосе и
навлиза в района на кръговото кръстовище на 4-ти километър. По същото време лек
автомобил Опел Зафира се движи след него и поради управление от водача на недостатъчно
разстояние, реализира ПТП като удря с предна част движещия се пред него автомобил
Тойота в задна част. Този механизъм е отразен в схемата към протокола за ПТП и възприет
от вещото лице, предвид установените увреждания по автомобилите. Протоколът за ПТП,
съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на
съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено
волеизявление, т.е. относно възприетите от длъжностното лице факти. От друга страна,
протоколът отразява и изявления на участниците в инцидента и е подписан от тях, поради
което следва да се приеме в тази си част като частен свидетелстващ документ,
удостоверяващ неизгодни за водачите факти. Видно от протокола, в него са отразени
участвалите в ПТП превозни средства, мястото, на което са установени след ПТП, като е
изготвена схема на ПТП, както и видимите щети по двете моторни превозни средства –
съответно по предна броня и задна броня. В попълнените от двамата водачи декларации за
ПТП е декларирано настъпилото произшествие при удара между двете МПС, съответно с
предна в задна част на увреденото такова. Няма данни за друг удар и други щети, конкретно
за щети по странична лява част на автомобил Тойота и увреждане на задна лява врата. В
заключението и в съдебно заседание вещото лице посочва, че това увреждане не е в зоната
2
на удара, което означава, че не е в причинна връзка с произшествието. Вещото лице
уточнява, че в уведомлението за щета водачът е посочил, че при преместване на
автомобилите е имало съприкосновение в странична лява част на неговия автомобил.
Според вещото лице при такова съприкосновение е възможно увреждане на задна лява
врата, което е било със степен само боядисване и означава, че е било нарушено само
лаковото покритие.
При така установеното, съдът приема, че застрахованият при ответника водач е извършил
противоправно поведение, изразяващо се в неизпълнение на задължението му по чл. 23, ал.1
ЗДвП да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство,
че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре. При установената
противоправност, вината с предполага.
По отношение на увреждането на задна лява врата, не се установи по делото то да е в
причинна връзка с противоправно поведение на застрахования при ответника водач, тъй
като по делото не се събраха доказателства за настъпил втори удар между двата автомобила
по вина на този водач.
Налице са предпоставките за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател в правата
на пострадалия срещу застрахователя по гражданската отговорност на причинителя на
вредите.
Според заключението на автотехническата експертиза, щетите по задна броня на лек
автомобил Тойота са получени при ПТП и са в причинно-следствена връзка с него.
Стойността, необходима за възстановяването им, изчислена на база средни пазарни цени
към датата на ПТП, е 1374.12 лв. /без ремонта на лява врата/. Застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието, но не повече от застрахователната сума, която не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. Тази стойност е пазарната
стойност на необходимите нови части и труд към датата на настъпване на събитието /без
отчитане на овехтяването/, тъй като в нейните предели застрахованият може да замести
увреденото имущество с еквивалентно по вид и качество. Ето защо с установената от
вещото лице стойност на вредите, които са в причинна връзка с ПТП - 1374.12 лв., се
съизмерява регресното право на ищеца, заедно с 15 лв. ликвидационни разноски, или общо
1389.12 лв. След приспадане на платените 1125.40 лв., дължими остават 263.72 лв., за които
искът следва да се уважи, като се присъди и законната лихва от подаването на исковата
молба.
Частично основателна е претенцията за обезщетение за забава. За вземането на ищеца
законът е предвидил срок за изпълнение, поради което едва след изтичането му е налице
изпадане в забава. Този срок е определен в чл. 412, ал. 3 КЗ и той е 30-дневен от
предявяване на претенцията пред ответника или представяне на всички доказателства за
установяване основанието и размера на вредата /ал.2/. От приетата по делото покана за
плащане, е видно, че е получена от ответника на 15.7.2021 г., при което срокът за плащане е
изтекъл на 15.8.2021 г. Считано от 16.8.21 г. до 18.8.22 г. обезщетението за забава върху в
размер на законната лихва върху дължимата главница възлиза на 26.96 лв., за които искът
3
следва да се уважи.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете, като от направени разноски в размер на
100 лв. за държавна такса, 200 лв. депозит в.л. и 480 лв. адвокатско възнаграждение,
дължими са 437.98 лв. Съгласно чл. 78, ал.3 ГПК, ответникът има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете и от разноски за депозит 100 лв., следва да му се
присъдят 43.85 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД Д.: Ж. и з.“ АД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, .... ДА
ЗАПЛАТИ НА „ЗАД ОЗК-З.“ АД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ....,
на основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумите 263.72 лв., представляваща неплатена част от
регресно вземане за платено обезщетение по застраховка Каско за имуществени вреди на
МПС в резултат на ПТП настъпило на 07.06.2021 г. по вина на водача на МПС „Опел
Зафира“ с рег. № ...., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното
дружество, ведно със законната лихва считано от 19.08.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането, и 26.96 лв. лихва за забава от 16.08.2021 г. до 18.08.2022 г., както и на
основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 437.98 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главница за разликата над 263.72 лв. до предявените 469.66 лв. и иска за лихва за
разликата над 26.96 лв. до предявените 48.01 лв.
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК-З.“ АД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ...., ДА
ЗАПЛАТИ НА „ЗАД Д.: Ж. и з.“ АД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ....
на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 43.85 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4