Р Е Ш Е Н И Е
№ 16 18.01.2017г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 20.12.2016г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Съдия :
Методи Величков
Секретар : Златка Стоянова,
като разгледа докладваното от съдия Методи Величков търговско
дело № 835 по описа за 2015г., за да се произнесе
взе предвид следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.
108 от Закона за собствеността.
По съображения изложени в исковата молба, ищецът „М. о.
в.“ ЕАД гр. П., моли да бъде признато за установено по отношение на ответника „Р.“
АД гр. П., че ответникът без правно основание е навлязъл в концесионната площ
на ищеца в находище „П. в. б.“, в периметър „Г. п.“ и в нарушение на Закона за
подземните богатства и Закона за концесиите е извършил нерегламентиран добив на
подземни богатства - около 20 000 тона кафяви въглища в периода 2012г. –
2013г., поради което моли да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца
20 000 тона кафяви каменни въглища, с качествени показатели, идентични на
добитите от ответника от концесионната площ на „М. о. в.“. Моли да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Ответникът „Р.“ АД изразява
становище, че исковата молба е нередовна – не е събрана дължимата държавна
такса в пълен размер, както и не е конкретизирано, къде се твърди, че той е
извършвал процесния нерегламентиран добив, оспорва
иска като недопустим и моли да бъде прекратено производството по делото, а по
същество го оспорва като неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен
като такъв. Моли да му се присъдят направените по делото разноски.
Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за
установено следното :
Съдът намира, че исковата молба е редовна :
Видно от първоначалното заключение на вещото лице Я.А.,
стойността на 20 000 тона неизкопани по метода на открития въгледобив
въглища, е в размер на 116 626,70лв. /л.31 и 32 от производството, развило
се пред П. районен съд/.
Върху тази стойност е събрана държавна такса 4% в
размер на 4665лв. /80лв. + 4585,07лв. /л.3 от производството пред ПРС и л. 95
от производството пред ПОС/.
В исковата молба е конкретизиран участъкът, от който
се твърди, че ответникът е добил около 20 000 тона кафяви въглища –
периметър „Г. п.“, от находище „П. в. б.“.
Съдът намира, че исковата молба е допустима, а
възраженията на ответника, които са противната страна, са неоснователни :
Възраженията в раздел 2.1. – 2.3. включително от
писмената защита, не касаят недопустимостта на иска, а неговата основателност.
Наличието на правен интерес се извлича от твърденията в исковата молба, а не от
преценката на отделни доказателства по делото.
Възражението, че е недопустима претенцията за
натурално обезщетение, е неоснователно, тъй като в тази насока се е произнесъл
С. апелативен съд с определение № 1389 от 21. 04. 2016г. по ч. гр. д. № 1877 /
2016г. по описа на САС, което е задължително за настоящия съдебен състав. С
него съдът е приел, че у ищеца е налице правен интерес да предяви ревандикационния си иск за обезщетение с родовоопределени вещи - въглища. Освен това става въпрос за
ревандикационен иск, а не за обезщетение. С
определението, постановено в з. з. на 26. 05. 2016г., с което е извършен
доклада на съда, първоначално е било прието, че искът е с правно основание чл.
55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД, а с настоящето решение
съдът приема, че се касае за ревандикационен иск по
чл. 108 от ЗС, но това не води до никаква промяна в извършеното разпределение
на доказателствената тежест.
С решение № ***г. на М. с., на „М. о. в.“ ЕАД гр. П.,
е предоставена концесия на твърди горива – кафяви въглища, във връзка с техния
добив от находище „П. в. б.“, община П., област П., включено по описаните
координатни точки площ, с изключение на местностите, указани в карта -
неразделна част от концесионния договор. Решението е обнародвано в ДВ бр. ***г.
/л.4 и сл. от производството пред П. районен съд/.
Въз основа на това решение, на ***г. М. с. в
качеството му на концедент и „М. о. в.“ в качеството
му на концесионер, са сключили договор за концесия /л.118 и сл. от настоящето
производство/. По силата на този договор, концедентът
е предоставил на концесионера добива на въглища от находището, чрез открит
добив в рамките на концесионната площ. Концесионната площ е описана в
т.3.1. от договора и е от
139 230 751 кв. м. по координати, показани в приложение „А“, като от
нея са изключени описаните периметри, също показани в Приложение „А“ към
договора /л.170 – л.174 и л. 178/.
От приложената карта на тази концесионната площ на „М.
о. в.“ ЕАД, е видно, че в нея попада като местоположение, концесионната площ на
„Р.“ АД гр. П., обозначена като 4` и оцветена в син контур. Освен концесионната
площ на „Р.“ АД, от концесионната площ на ищцовото
дружество са изключени още 9 периметъра, които са обозначени с червен цвят на
картата /л.178/.
Съгласно чл.2.3. от договора, на концесионера е
предоставено изключителното право да извършва разработване и добив на въглища
от находището в рамките на концесионната площ и да придобива добитите въглища,
така както е предвидено в договора.
Срокът на договора е *** години, като впоследствие с
анекс № ***г. срокът е бил продължен с още ** години, считано от ***г. /л.174 и
сл./.
Както беше отбелязано по-горе, в местността „Г. п.“,
концесионната площ на „М. о. в.“ ЕАД, граничи с концесионната площ на „Р.“ АД.
Видно от заключението на вещото лице Р.П.И., което съдът изцяло възприема като
обективно и компетентно изготвено, както и приложените 3 броя приложения към
него, „Р.“ АД е навлязло в концесионната
площ на „М. о. в.“ ЕАД с около 18 000кв. м. и това е станало най –
вероятно през периода от началото на лятото до ***г.
От заключение вх. № ***г. на вещото лице маркшайдер С.М.А., заедно с приложените две скици към него,
се установява, че в резултат на навлизане от страна на „Р.“ АД в концесионната
площ на „М. о. в.“ от 18 000кв. м.,
са добити 61 952 тона въглища. От т. 5.1.4. от заключението с вх. № ***г.
на вещото лице маркшайдер С.М.А., се установява, че „Р.“ е извършвало добив на въглища /и/ в частта от
своята концесионна площ, която граничи
с имота, където се е активизирало свлачището.
Видно от заключението на вещото лице Л.Й. С., заедно с
приложения към него протокол за изпитване № ***г., което съдът възприема като
обективно и компетентно дадено, отнетите от концесионната площ на „М. о. в.“
ЕАД, кафяви въглища са със следните
показатели :
-
Влага - 21,64%
-
Пепел – 47,93%
-
Калоричност –
2582 Ксаl/кg.
От първото заключение на вещото лице Я.П.А., което
съдът възприема, се установява, че стойността на 20 000 тона кафяви
въглища, неотнети от земната повърхност по метода на открития въгледобив, е 116
626,70лв., а от второто заключение на същото вещо лице, което съдът също
възприема, се установява, че пазарната стойност на един тон кафяви въглища с
показатели : влага - 21,64%, пепел – 47,93% и калоричност – 2582 Ксаl/кg, е в размер на 65,50лв.
На ***г. ответното „Р.“ АД е изготвило констативен
протокол, с която е констатирано, че в резултат от земетресението на ***г.
около 16. 00ч., се е образувало свлачище с дължина
120м. и ширина около 80м. в източната
част на котловина, където се работи
в момента. Видно от приложената по делото кореспонденция във връзка с
локализирането на свлачището, цитирана и от вещото
лице Р.И., „Р.“ АД е извършило действия по разтоварване на земни маси. От заключение вх. № ***г. на вещото лице С.А., което също се възприема
от съда като обективно и компетентно дадено, както и от устните обяснения на
вещото лице, дадени в съдебно заседание, се установява, че свлачището
попада основно в имот № ***, собственост на МЗГ, който попада в концесионната
площ на ищцовото дружество и в свлачището
е извършено терасиране, а мястото, от където са отнети процесните
въглища по открит способ представлява голяма дупка пълна с вода и двете нямат
нищо общо помежду си.
От правна страна.
Въглищата представляват твърди горива - полезни
изкопаеми, по смисъла на чл. 2, т.4 от Закона за подземните богатства, като
съгласно чл.3 от същия закон подземните богатства са изключителна държавна
собственост.
Съгласно чл.5, ал.1 от Закона за концесиите ***г., концесията
за добив има за предмет експлоатация на природни богатства чрез добив, който се
извършва със средства, осигурени от концесионера и на негов риск. Съгласно
чл.5, ал.2 от Закона за концесиите, предоставянето на концесия за добив на
подземни богатства се извършва при условията и по реда на Закона за подземните
богатства. Съгласно п-ф 1, т.1 от ДР към същия закон - "добив" е
отделянето на природно богатство и придобиването на собственост върху
отделената субстанция, включително върху технологичните отпадъци от отделянето.
Съгласно чл.5.1.1. от
Решение № ***г. на М. с., концесионерът има право да добива въглищата от
находище „П. в. б.“, а съгласно чл.5.1.2. концесионерът има право на
собственост върху добитите въглища от „П. в. б.“. Съгласно чл.5.2.1. от същото
решение концесионерът има задължение да добива въглища от находище „П. в. б.“.
Съгласно чл.2.2. от договора
за концесия от ***г. , на концесионера е предоставено изключителното право да
извършва разработване и добив на въглища от Находището в рамките на
концесионната площ и да добива добитите въглища, така както е предвидено в този
договор. В чл. 10.1., б. „б“ от договора е отбелязано, че концесионерът има
правото на собственост върху добитите въглища от концесионната площ, така,
както е предвидено в чл.2 и чл. 17. В чл. 17.1. от договора е отбелязано, че правата
върху добитите въглища по този договор преминават върху концесионера, когато
въглищата се отделят от съответния въглищен пласт и се изкарат на земната
повърхност в рамките на концесионната площ.
Следователно искът се явява основателен.
„Р.“ АД е добило неправомерно от концесионната площ на
„М. о. в.“, 20 000 тона кафяви въглища, с описаните по – горе
характеристики. Въглищата са собственост на концесионера „М. о. в.“. Кафявите
въглища, с описаните характеристики, са родовоопределени
вещи. Стойността на въглищата, неотнети
от земната повърхност, е 116 626,70лв., като след изкопаването им те са
товарени на камион, откарвани на промишлена площадка на „Р.“ АД, находяща се на *** и отсяването им на три фракции, чрез пресевна
инсталация „Терекс – Финли
883“ – обстоятелства които се установяват от точки № * от годишните доклади за
дейността на „Р.“ АД за ***г. и за ***г. За всички тези дейности „Р.“ АД е
правило разходи, поради което пазарната цена на тон от същите въглища е по –
висока - в размер на 65,50лв. за един тон. Съдът намира, че целта
на ревандикационния иск е, чрез предаване на родовоопределени вещи – въглища с процесните
характеристики, ищецът да получи в натура същите родовоопределени
вещи на стойността на отнетите му, а не в същото количество, тъй като има
разлика в цената на неизкопани 20 000тона въглища и пазарна цена на
изкопани и разделени на три фракции въглища от същите 20 000тона въглища. След
като пазарната стойност на един тон въглища е 65,50лв., то ответникът следва да
бъде осъден да предаде на ищеца 1 780,56 тона кафяви въглища с описаните
характеристики. Искът за предаване на въглища над 1 780,56тона до
20 000това се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
В случая не е необходимо ищецът да доказва, че е имал
намерение да добива въглища в периметър „Г. п.“. Достатъчно е, че той е доказал
правото си на собственост въз основа на концесионния си договор върху добитите
20 000 тона кафяви въглища, който впоследствие е бил продължен с още 15
години, както и обстоятелството, че тези въглища са добити от ответника, без
правно основание.
Ищецът е
направил разноски по делото в размер на 5 425лв., както следва : 4665лв. общо за държавна такса, 160 за двата хонорара
по 80лв. за вещото лице Я.А., 200лв. х-р за вещото лице Р.И., 200лв. х-р за
вещото лице С.А. и 200лв. х-р за вещото лице Л.С..
Ответникът е направил разноски в размер на 400лв.
хонорар за вещото лице С.А..
С оглед изхода по делото и на основание чл. 78, ал.1
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 5 425лв.лв.,
представляваща направените от него разноски.
Макар във втората част на ревандикационния
иск по чл. 108 от ЗС да има и отхвърлителен диспозитив, то съдът намира, че на ответника не следва да
се присъждат разноски, с оглед обстоятелството, че искът е уважен за
1 780,56 тона, на стойност 116 626,70лв.
Водим от
гореизложеното и същия смисъл, съдът
Р Е Ш
И :
Признава за установено по иска на
„М. о. в.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - ***,
срещу ответника „Р.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - ***,
че ответникът без правно основание е навлязъл в концесионната площ на ищеца в
находище „П. в. б.“, в периметър „Г. п.“ и в нарушение на Закона за подземните
богатства и Закона за концесиите е извършил нерегламентиран добив на подземни
богатства - 20 000 тона кафяви въглища в периода 2012г. – 2013г., поради което ОСЪЖДА ответникът „Р.“ АД да предаде на ищеца 1 780,56 тона кафяви каменни въглища,
с качествени показатели, идентични на добитите от ответника от концесионната площ
на „М. о. в.“, а именно : влага - 21,64%,, пепел – 47,93% и калоричност – 2582 Ксаl/кg, като в частта, с която се иска осъждане на ответника да
предаде въглища над 1 780,56 тона до
20 000 тона – отхвърля иска като неоснователен.
Осъжда „Р.“ АД да заплати на „М. о. в.“ ЕАД сумата 5 425лв., представляваща направените от
него разноски пред Пернишкия окръжен съд.
Решението може да
се обжалва пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от датата на връчването му
на страните.
Съдия :