М О Т И В И
към присъда по НОХД N 474 по описа за 2018 год. на Провадийски районен съд.
На 13.11.2018 год. ПРП е внесла обвинителен акт по вх. Пр. №1015/2018г. по
описа на РП-***, ведно с материалите по ДП №256/2018г. по описа на РУ-***, по
което е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия И.Ж.Т. за
престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“
и б.“б“, в. чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на ПРП поддържа обвинението така, както
е отразено в обвинителния акт. Предвид обстоятелството, че подсъдимия е изразил
желание делото да бъде гледано по реда на глава ХХVІІ от НПК, пледира
подсъдимия да бъде признат за виновен като му бъде наложено наказание „лишаване
от свобода“ към минималния размер с оглед ниската стойност на предмета на
престъпление, което наказание да бъде намалено с 1/3.
Подсъдимият се признава за виновен, не оспорва фактическата обстановка
залегнала в обвинителния акт и желае делото да бъде гледано при условията на
съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция.
Защитника на подсъдимия, адв.Р.И. *** моли за определяне на минимално
наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият И.Ж.Т. имал регистриран постоянен
адрес ***, но нямал дом нито там, нито в друго населено място. Бил криминално
проявен.
На 10.09.2018год. подс.Т. *** след изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца“, наложено
му по нохд №229/2016год. по описа на PC-***. Още същият ден
отишъл на гости у своя брат в с. ******, област ***, а дни по-късно - на
18.09.2018год„ у други родственици по съребрена линия в гр.***, област ***.
На 19.09.2018год. около обяд подс.Т. излязъл в
централната част на гр.*** с предварителното намерение да обиколи и намери
подходящи обекти, от които да открадне пари или вещи. Вървейки по улица „*****“
в гр.***, покрай сградата на община ***, той стигнал до сграда, където се
помещавал магазин, известен като „Китайски мол“. Намирайки се откъм гърба на
този магазин, той видял отворена врата и влязъл вътре. Качил се на втория етаж,
където стигнал до складово помещение с отворена врата. Върху рафт видял
подредени дамски чанти, които пребъркал за пари. В дамска раничка, собственост
на св. С.А.Х., на длъжност „продавач-консултант“ в магазина, намерил портмоне с
налични в него пари - 2бр. банкноти с номинал по 20лева, или общо 40 лева,
които взел. В дамска чанта, собственост на св.М.А.М., също на длъжност
продавач- консултант в магазина, намерил портмоне, съдържащо пари - 1бр.
банкнота с номинал Юлева, 1бр. банкнота с номинал 5 лева и 1бл. Монета с
номинал 2лв, или общо 17 лева. В описаното складово помещение върху рафта имало
и други чанти, които Т. пребъркал, но не намерил пари.
Щом взел описаните пари, обв.Т. излязъл по същият път от
сградата и продължил разходката си из града. Купил си кафе и евтини дрехи
/тениска и панталон/, след което минал по улица „*****“. Движейки се на юг по
посочената улица, стигнал до ресторант „Бракониерски спомени“. Видял, че
входната врата на кухнята била оставена отворена. Бедната влязъл вътре и
забелязал маса с три стола до нея, които се ползвали от работещите в ресторанта
за съхранение на личен багаж. Върху средния стол била оставена дамската чанта
на св.Д.И.И., готвач в ресторанта. Т. пребъркал чантата и взел портмонето /от
изкуствена кожа е размери 21 х 10 см, черно на цвят с цип с четири прегради/.
Когато излязъл навън, отворил го, взел наличните в него 1бр. банкнота с номина
20 лева и 1бр. банкнота е номинал 10 лева, или общо 30 лева и ги пъхнал в джоба
си. Портмонето захвърлил върху каси за безалкохолни напитки на улицата
продължил пътя си.
Първоначално подс.Т. се върнал до центъра на града, след
което поел към местната болница - МБАЛ“ Царица Йоана-***“, като възнамерявал да
пренощува там. Когато стигнал до сградата на болницата, влязъл през входа и се
качил на втория етаж. Тъй като не срещнал никого, започнал да отваря врати на
различни стаи. В една от тях - кабинета на старшата сестра на неврологично
отделение - св. М. П., видял шкаф, в който имало различни бутилки с алкохол.
Взел една от тях - уиски марка „Грантс, 700мл, която поставил в сак. Излязъл от
болницата и продължил да обикаля из града, докато бил установен от служители на
РУ-***.
С Протокол за доброволно предаване от 19.09.2018год.
подс.Т. е предал от отнетите парични суми общо 35,65лева, 1бр, стъклена бутилка
уиски марка „Грантс“ от 700мл., както и 1бр. бяла фанелка и 1бр. кафяв
панталон, подробно описани в същия протокол.
С протокол за доброволно предаване от същата дата Т. е
предал и 1бр.портмоне от изкуствена кожа е размери 21 х Юсм, черно на цвят е
цип с четири прегради, закупено през 2016год.
Видно от заключението на вещото лице по назначената по
делото СОЕ, общата стойност на отнетите вещи е 110. 10 лева.
Видно от заключението на вещото лице по извършената по
делото СПЕ подс. И.Ж.Т. страда от параноидна шизофрения у олигофренна
личност.Немедикаментозна ремисия. През последните години шизофренната
психоза е в ремисия без прием на медикаменти и поведението му не е болестно
мотивирано. Тъй като не е бил в „продължително разстройство на съзнанието“ и не
страда от тежко слабоумие, към момента на извършване на деянието -
19.09.2018год. той е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Физическото и психичното състояние на Т.
му позволява правилно да възприема и възпроизвежда факти от значение за делото
и да дава достоверни обяснения за тях.
Видно от извършената справка за съдимостта на подс. И.Ж.Т.,
същият е осъждан многократно за престъпления против собствеността на
гражданите, последно с присъда по нохд №1201/2010год. на PC-***, в сила от 07.05.210год., за престъпление по чл.196,
ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.З, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.29, ал.1 от НК с
наложено наказание ЛС за срок от четири години при строг режим, с присъда по
нохд№4042/2010год. на РС-***, в сила от 22.10.2010год. с наложено наказание „ЛС
за срок от две години при строг режим за престъпление по чл.196, ал.1, т.2,
вр.чл.195, ал.1, т.З, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.29, ал.1 от НК и с присъда по нохд
№229/2010год. на PC-***, в сила от
03.08.2016год., за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1,
вр.чл.29, ал.1 от НК с наложено наказание ЛС за срок от две години и осем
месеца при строг режим. Настоящото
деяние е извършено при условията на чл.29, алЛ, б.“а“ и б.“б“ от НК.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Изложените фактически положения съдът приема за установени въз основа на
събраните по делото доказателства-обясненията на подсъдимия, показания на
свидетели, заключенията на вещите лица по възложените съдебно-оценителни
експертизи и съдебно-психиатрична експертизи, протоколи за оглед на
местопроизшествие, протоколи за доброволно предаване, както и неговото
свидетелство за съдимост.
Съдът кредитира дадените от подсъдимия обяснения, тъй като те се
припокриват изцяло с доказателствата по делото и установената фактическа
обстановка.
Съдът кредитира изцяло всички
събрани и приложени по делото доказателства, както и доказателствата събрани в
хода на досъдебното производство и преценя, че заедно с обясненията на
подсъдимия са взаимно допълващи се, правдиви и следва да бъдат изцяло
кредитирани.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Авторството на деянието, съдът намери за доказано съпоставяйки
самопризнанията на подсъдимия с другите доказателства по делото-основно
показания на свидетели, заключенията на вещите лица по възложените съдебно-оценителни
експертизи и съдебно-психиатрична експертизи, протоколи за оглед на
местопроизшествие, протоколи за доброволно предаване, както и неговото
свидетелство за съдимост.
Доказаха се квалифициращите признаци по смисъла на чл.196, ал.1, т.1 по
отношение и на подсъдимия предвид справката за неговата съдимост от която е
видно, че същият е извършил деянието при условията на опасен рецидив.
Доказа се и обстоятелството, че деянието е извършено при условията на
продължавано престъпление при еднородност на вината през непродължителен период
от време и при една и съща фактическа обстановка с което е осъществен състава
на чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимия е предприел действия по прекъсване фактическата власт на
владелците върху инкриминираните вещи с намерение противозаконно да ги присвои,
с което е настъпил и визираният от закона обществено опасен резултат.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл от страна на подсъдимия. Същият е
съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването
на обществено опасните му последици и е целял те да настъпят. Съзнавал е, че
лишава от фактическа власт владелците на чужди вещи, предвиждал е преминаването
им в неговата фактическа власт и е установил тази власт.
Съдът намира, че по отношение на подсъдимия е било налице специфичното за
този вид престъпление намерение - противозаконно да се присвоят вещите –
предмет на престъплението.
Причина за извършване на престъплението е незачитането на установения в
страната правов ред, неприкосновеността на чуждата собственост и ниско право
съзнание от страна и на подсъдимия, стремеж към лесно и бързо
облагодетелстване, незачитане собствеността на другите и затвърденият му
престъпен навик, което е видно от неговото свидетелство за съдимост.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Изхождайки от гореизложеното, Провадийски районен съд намери подсъдимия И.Ж.Т.
за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. с чл.194,
ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“, в. чл.26, ал.1 от НК, като на основание
чл.54, ал.1 от НК му определи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три
години, което на основание чл.58а от НК намали с 1/3, а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от две години, изпълнението на което на основание чл.57, ал.1,
т.2 от ЗИНЗС да започне при първоначален строг режим.
При определяне на наказанието съдът прецени степента на обществена опасност
на деянието, която определи, като изключително висока, предвид значителния ръст
на този вид престъпления и факта, че деянието подсъдимият е извършил при
условията на опасен рецидив.
Подс.Т. е осъждан осемнадесет пъти, като всичките му осъждания са за
престъпления против собствеността на гражданите и всичките деяния са извършени
през един равномерен интервал от време между всяко едно деяние за които има
осъдителни присъди, което е индикация за проявено постоянство в престъпната му
дейност и чувство за безнаказаност. Забелязва се тенденция след изтърпяване на
всяко едно от наложените му наказание „Лишаване от свобода“, в един сравнително
кратък период подс.Т. да извършва отново престъпление, като във всеки един
случай е била налице една продължавана престъпна дейност, което е индикация за
изключителна проява на упорство.
Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете единствено наличието на
множество предишни осъждания, както и факта, че деянието е извършено при
условията на продължавано престъпление, което е индикация за проявено упорство
при извършване на престъплението.
Като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете и обстоятелството, че
подс.Т. е извършвал кражбите единствено с цел да задоволи свои битови
потребности, а именно прехрана.
Визираните обстоятелства съдът прецени, като съществено смекчаващи
отговорността на подсъдимия.
Наред с това, като смекчаващи вината
обстоятелства съдът прецени изразеното съжаление, оказаното съдействие за
установяване на обективната истина, както в хода на досъдебното производство,
така и в съдебното производство, както и тежкото и имотно състояние на
подсъдимия с оглед данните, че същият е безработен и доброто му процесуално
поведение.
Изложените съображения мотивират съда да наложи на подсъдимия Т.
предвиденото в специалната част на НК наказание със задължителното приложение
на чл.58а от НК, при наличието на по-голям брой смекчаващи вината
обстоятелства, в размер към минималния определен в специалната разпоредба на
НК, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от три години, което наказание
съгласно разпоредбата на чл.58а от НК намали с 1/3 и след редукцията същото следва
да бъде в размер на две години „Лишаване от свобода“.
С оглед обществената опасност на дееца и деянието, които съдът определя,
като изключително високи съдът определи и режима на изтърпяване на наказанието,
а именно „Строг“.
На основание чл. 53, ал. 1, б. “А” от НК, съдът отне в полза на Държавата
веществени доказателства по делото: сумата от 35.65 лева, намиращи се на
съхранение в РУ – ***, както и сумата в размер на 10 лева, намиращи се по
досъдебното производство на стр. 47 а, като след влизане на присъдата в сила да
бъдат изпратени на ТД на НАП ***.
На основание чл. 53, ал. 1, б. “А” от НК, съдът отне в полза на Държавата
веществени доказателства по делото: 1 бр. бяла фланелка и 1 бр. кафяв панталон,
намиращи се на съхранение в РУ – ***, като след влизане на присъдата в сила,
същите да бъдат унищожени.
Вещественото доказателство 1 бр. стъклена бутилка
уиски марка „Грантс“ от 700 мл., след влизане в сила на присъдата да бъде съдът
определи да бъде върнато на М.Р.П..
Вещественото доказателство 1 бр. портмоне от
изкуствена кожа с размери 21 х 10 см, черно на цвят с цип с четири прегради,
след влизане в сила на присъдата да бъде върнато на Д.И.И..
Предвид постановяване на осъдителна присъда съдът на основание чл.189, ал.3
от НПК осъди подсъдимия да заплати направените разноски по делото в размер на
140.76 лева в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР-***.
С така определеното наказание съдът счита, че е изпълнена разпоредбата на
чл.36 от НК по отношение на подсъдимия.
Воден от горните съображения Провадийски районен съд постанови съдебния си
акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :