№ 121
гр. Велико Търново , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на пети май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20214001000105 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК,
във връзка с чл. 226 КЗ /отм./.
С Решение № 260000/ 05.01.2021 г., постановено по т.д. № 42/ 2020 г.
по описа на Плевенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София, да заплати на всеки един от ищците:
М. Ю. Р., ЕГН ********** и Б. Ю. Л., ЕГН **********, и двамата от с.
Тръстеник, община Долна Митрополия, *********, по 40 000 лева
застрахователно обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди по
повод смъртта на техния брат Ш. Ю. Р., настъпила в резултат на ПТП,
станало на пътния участък с. Тръстеник – с. Ореховица, по републикански път
ІІІ-304, причинено от виновното поведение на Б. Е. Р. при управление на лек
автомобил, марка „Опел Вектра“, рег. № ЕН 53****, застрахован при
ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на
1
автомобилистите“, полица № 02115000202617, валидна за периода 06.01.2015
г. – 21.10.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата на всяко
обезщетение, считано от датата на увреждането – 16.08.2015 г. до
окончателното й изплащане; ОТХВЪРЛИЛ е предявените искове за
разликата над 40 000 лева за всеки ищец до размера на претендираните
обезщетения по 120 000 лева за всеки ищец, като неоснователни; ОСЪДИЛ е
ответника да заплати, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, по сметка на
Плевенския Окръжен съд дължимата се държавна такса в размер на 3 200
лева, върху размера на уважените искове, както и сумата 41,66 лева,
заплатена от бюджета на съда за депозити на вещите лица, съобразно
уважения размер на исковете; да заплати на адвокат А.Х. Д. от АК – гр.
София възнаграждение в размер на 6 600 лева за осъщественото от нея, в
хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, безплатно представителство, правна
защита и съдействие на ищците в производството по делото; ОСЪДИЛ е
ищците да заплатят, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника направените
разноски в производството по делото в размер на 5 632,40 лева – съразмерно
на отхвърлената част от предявените искове.
С Определение № 260071/ 19.02.2021 г., постановено по реда на чл. 248
от ГПК, съдът е ИЗМЕНИЛ решението в частта за разноските като е
постановил на адвокат Д. да бъде изплатена сумата 3 800 лева вместо сумата
6 600 лева, представляваща възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство по делото при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗА.
Недоволен от постановеното Решение в осъдителните му части, в
които ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД е бил осъден да заплати на всеки от
двамата ищци по 40 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие смъртта на брат им Ш. Ю. Р., настъпила при ПТП на
16.08.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на увреждането – 16.08.2015 г. до окончателното им изплащане, както и да
заплати съдебните разноски, съобразно уважената част от исковете, чрез
пълномощника адвокат И.Ж. от АК – гр. Габрово, ответникът е подал
въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в
обжалваните части. Навежда се довод за необоснованост на решението, в
обжалваната част. Твърди се, че по делото не са установени житейски
обстоятелства, обуславящи изключение по смисъла на ТР № 1/ 2016 г., а
2
напротив – от показанията на свидетелите се установява, че ищците и
починалият им брат са живеели в едно домакинство с родителите си и
връзката между тях е била изцяло в традиционните за българския бит
отношения между братя и сестри. Цитира се задължителна съдебна практика
на ВКС. В условията на алтернативност се навеждат доводи за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалия и за несъобразяване на съда с
разпоредбата на § 96 от ПЗР на ЗИД на КЗ /обн. ДВ бр. 101/ 2018 г., в сила от
07.12.2018 г./, във връзка с чл. 493а, ал. 4 КЗ, която определя лимит за
обезщетение от 5 000 лева. Излагат се съображения в подкрепа на доводите и
твърденията. Иска се от въззивния съд да уважи жалбата и да отмени
решението, в обжалваните части, като отхвърли исковете изцяло.
Претендират се направените съдебни разноски.
В законно-определения срок, редовно уведомени, от насрещните
страни е постъпил отговор чрез пълномощника адвокат Ч. от АК – гр. София.
В него е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба, като са
изложени подробни доводи в тази насока и е цитирана съдебна практика.
Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди
решението, в обжалваните части. Претендират се направените разноски,
включително и адвокатско възнаграждение.
В деловодството на Апелативния съд е постъпила частна жалба от
адвокат А.Д. от АК – гр. София срещу Определение № 260071/ 19.02.2021 г.,
постановено по т.д. № 42/ 2020 г. по описа на Плевенския Окръжен съд, по
реда на чл. 248 от ГПК. Оплакването е за неправилност на обжалвания
съдебен акт. Възразява се срещу извода на съда за липсата на фактическа и
правна сложност на делото, като се излагат доводи в тази насока. Иска се от
въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна
чрез пълномощника адвокат И.Ж. от АК – гр. Габрово, е подала отговор. В
него е изразено становище за неоснователност на частната жалба, като са
изложени доводи. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата и
да потвърди обжалваното Определение.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на
3
обжалваните съдебни актове, намира за установено следното:
Въззивната жалба и частната жалба са подадени в срок, от
легитимирани страни, срещу съдебни актове, които подлежат на обжалване и
са процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество.
Пред Плевенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 2786/
25.02.2020 г., от ищците: М. Ю. Р., ЕГН ********** и Б. Ю. Л., ЕГН
**********, и двамата от с. Тръстеник, община Долна Митрополия,
*********, чрез пълномощника адвокат С.Ч. от АК – гр. София, срещу
ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, с
правно основание – чл. 226 от КЗ/отм./ и с цена на исковете – по 120 000 лева
за всеки от ищците. В исковата молба се твърди, че на 16.08.2015 г. брат им
Ш. Ю. Р., ЕГН ***********, е претърпял ПТП, вследствие на което е загинал.
Вина за ПТП има водачът на лек автомобил марка „Опел Вектра“, рег. № ЕН
53****, застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, в който пострадалият се е возел на
предната дясна седалка. Срещу деликвента е било образувано досъдебно
производство, което е било прекратено поради смъртта му. В исковата молба
се твърди също така, че между ищците и починалият им брат е съществувала
изключително силна, постоянна, трайна и дълбоко емоционална връзка. Те
живеели и израснали заедно, били са опора един на друг в най-трудните
моменти от живота си, подкрепяли се материално и морално. В резултат на
смъртта на любимият им брат, на ищците били причинени неимуществени
вреди с висок интензитет, изразяващи се в мъка, болка, страдание от
непрежалимата загуба. Те изпаднали в тежко емоционално състояние и
депресия. Тези неимуществени вреди ищците оценяват на сумата 120 000 лева
за всеки от тях и искат ответното застрахователно дружество да бъде осъдено
от съда да им заплати тези главници, ведно със законната лихва върху тях,
считано от датата на увреждането – 16.08.2015 г. до окончателното им
изплащане. Претендира се заплащане на разноските по делото, включително и
адвокатско възнаграждение.
Пред Плевенския Окръжен съд е било образувано т.д. № 42/ 2020 г. по
описа на съда.
С отговора на исковата молба ответникът е признал наличието на
4
валидно застрахователно правоотношение спрямо процесния автомобил
„Опел Вектра“, с който е осъществено ПТП, като е оспорил основателността
на исковата молба с възражения за липса на деликт, наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия поради непоставяне на
обезопасителен колан и липсата на особено близка връзка с пострадалия,
обуславяща изплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
От фактическа страна се установява следното:
По делото съдът е изискал и приложил ДП № ЗМ-200/ 16.08.2015 г. по
описа на РУ „Полиция“ – гр. Долна Митрополия /Д № 176/ 2015 г. по описа на
Плевенска Окръжна прокуратура/, образувано първоначално срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал. 3, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
В хода на разследването е било установено, че водачът на лек автомобил
марка „Опел Вектра“, рег. № ЕН 53**** - Б. Е. Р., е нарушил правилата за
движение по пътищата, управлявайки автомобила с превишена скорост,
несъобразена с пътните условия, което е довело до сблъсък с насрещно
движещия се автомобил „Фолксваген Пасат“ и смъртта на две лица,
включително и на возещият се на предната дясна седалка в автомобила,
управляван от деликвента - Ш. Ю. Р., брат на ищците. С Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 19.04.2016 г. е било прекратено
образуваното наказателно производство поради смъртта на деликвента в
резултат на ПТП.
Видно от приложената справка от база данни на Информационен
център към „Гаранционен фонд“ е, че автомобил марка „Опел Вектра“, рег. №
ЕН 53**** е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за периода от 06.01.2015 г. до 06.01.2016 г., с полица №
02115000202617, при ответното застрахователно дружество.
Във връзка с установяване вида и механизма на уврежданията на
пострадалия Ш. Ю. Р. и причините за смъртта му, съдът е допуснал
извършването на съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/. В заключението си
вещото лице д-р С. Д. К. е отговорило на поставените от страните въпроси. В
о.с.з. на 28.10.2020 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението си; че
няма данни пострадалият да е бил с поставен обезопасителен колан, както и
че при конкретния механизъм на ПТП, поставеният обезопасителен колан не
5
изключва възможността от тежки живото-застрашаващи травми,
включително и смърт. Заключението не е било оспорено от страните и е
прието от съда.
С оглед установяване механизма на ПТП, съдът е допуснал
извършването на съдебна авто-техническа експертиза /САТЕ/. В
заключението си вещото лице инж. А. П. П. е отговорило на въпросите,
поставени от страните и от съда. В о.с.з. на 17.12.2020 г. вещото лице е
заявило, че подържа заключението и че по делото липсват данни дали
обезопасителният колан е бил заключен и дали е рязан. Страните не са
оспорили заключението и същото е било прието от съда.
По делото съдът е допуснал до разпит четирима свидетели.
С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до
следните правни изводи:
Решението е валидно и допустимо.
За да бъде уважен иска, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./,
следва да са налице предпоставките от сложния фактически състав на
деликтната отговорност, да е налице валидно застрахователно
правоотношение, както и ищците да са материално-правно легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на брат си
Ш. Ю. Р..
По делото не е било спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение – това обстоятелство се признава от ответното
застрахователно дружество и се установява от приложената по делото
справка от база данни на Информационен център към „Гаранционен фонд“.
Изследвайки механизма на ПТП, в заключението по допуснатата от
съда САТЕ, вещото лице посочва, че лекият автомобил „Опел Вектра“ се е
движил със скорост от 129,3 км/ час при разрешена скорост от 90 км/ час, а
движещият се насреща лек автомобил „Фолксваген Пасат“ се е движел с
разрешената скорост от 79,4 км/ час, като в резултат на високата скорост
лекият автомобил „Опел Вектра“ губи напречна устойчивост, променя
направлението на движението си, пресича осевата линия, навлиза в
насрещното платно за движение, вследствие на което настъпва челен удар
6
между двата автомобила. С оглед на този механизъм на ПТП, установен от
заключението на вещото лице, въззивният съд приема, че вина за ПТП има
само водачът на лекия автомобил „Опел Вектра“ Б. Е. Р., който в грубо
нарушение на норми на ЗДвП, управлявайки автомобила с несъобразена за
пътните условия скорост, е причинил по непредпазливост смъртта на две
лица, включително и на пътуващия на предната дясна седалка в автомобила,
управляван от деликвента - Ш. Ю. Р. – брат на ищците. В тази насока са
данните и от досъдебното производство, приключило с постановление за
прекратяване на наказателното преследване поради смъртта на деликвента.
По изложените съображения въззивният съд приема наличието на всички
предпоставки от състава на деликтната отговорност.
Във връзка с направеното от ответното застрахователно дружество
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия Ш. Ю. Р. поради
непоставяне на предпазен колан, вещото лице по допуснатата от съда САТЕ
посочва, в заключението си, че пострадалият е бил без поставен
обезопасителен колан. Същевременно в заключението си по допуснатата от
съда СМЕ вещото лице посочва, включително и в о.с.з, че дори да е бил с
поставен обезопасителен колан, това обстоятелство не изключва, с оглед
конкретния механизъм на ПТП, възможността от тежки живото-
застрашаващи травми, включително и смърт на пострадалия, поради което
въззивният съд приема липса на съпричиняване от страна на пострадалия.
Съгласно ТР № 1/ 21.06.2018 г. на ВКС по т.д. № 1/ 2016 г. ОСНГТК,
докладчик съдия Веска Р.а, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4/ 25.05.1961 г. и Постановление № 5/
24.11.1969 г. на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени.
Ищците са брат и сестра на пострадалия Ш. Ю. Р. и попадат в
посоченото изключение в ТР, поради което по делото следва да се установи
дали между тях и починалият им брат е налице трайна и дълбока
емоционална връзка, вследствие на която те да търпят продължителни болки
и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
7
По искане на ищците съдът е допуснал разпита на четирима свидетели
– съседи на починалия Ш. Ю. Р. и неговото семейство в с. Тръстеник. Всички
те заявяват, че ищците, по-малкият брат Ш. и родителите им са живеели
заедно в едно домакинство. Израснали са заедно, като малко по-големите
брат и сестра са се грижели за своя по-малък брат, ходели заедно на училище.
Свидетелите твърдят, че се обичали и живеели задружно, били неразделни.
След смъртта на по-малкия брат, ищците трудно преживели загубата му,
ходели често на гробищата, по-големият брат кръстил детето си на по-малкия
загинал брат. И двамата ищци имали семейства към момента на смъртта на
брат си, като след смъртта му по-големият брат живее отделно със съпругата
си, а сестрата живее при родителите си заедно със съпруга си и дете деца.
Въззивният съд кредитира показанията на свидетелите, като
непротиворечиви, съвпадащи помежду си и затова обективни. От тях се
установява привързаността и обичта между ищците и починалият им брат,
поради което въззивният съд приема, че същите са страдали от смъртта му и
са претърпели неимуществени вреди в резултат на тези болки и страдания.
В мотивите на упоменатото по-горе ТР се посочва, че когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единият от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае
право на обезщетение и на преживелия родственик. С оглед на тези мотиви
въззивният съд приема, че отношенията между двамата ищци и починалият
им по-малък брат са обичайните отношения между братя и сестри в
българското семейство, които се характеризират с привързаност и взаимна
обич помежду им. По делото обаче липсва установяването на конкретни
житейски обстоятелства, които да са направили привързаността между
ищците и починалият им брат толкова силна /по-силна от обичайната такава/,
че претърпените от тях морални болки и страдания да надхвърлят по
интензитет и времетраене нормално присъщите такива.
По изложените съображения въззивният съд достига до извода, че не е
налице материално-правна легитимация ищците да претендират присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат им Ш. Ю. Р.,
8
поради което предявените от тях искове са изцяло неоснователни и следва да
се отхвърлят.
Като е стигнал до противоположния правен извод и е уважил исковете
до размера на сумата 40 000 лева за всеки един от ищците, Плевенският
Окръжен съд е постановил неправилно Решение, което следва да се отмени в
тази му обжалвана част.
При този изход на делото решението на първостепенния съд следва да
се отмени и в частта за разноските, в която ответникът е бил осъден да
заплати по сметка на Плевенския Окръжен съд дължимата се държавна такса
в размер на 3 200 лева, върху размера на уважените искове, както и сумата
41,66 лева, заплатена от бюджета на съда за депозити на вещите лица,
съобразно уважения размер на исковете; да заплати на адвокат А.Х. Д. от АК
– гр. София възнаграждение в размер на 3 800 лева за осъщественото от нея, в
хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, безплатно представителство, правна
защита и съдействие на ищците в производството по делото, като съдът не
следва да се произнася по постъпилата частна жалба срещу Определение №
260071/ 19.02.2021 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с което е
присъдено адвокатското възнаграждение.
Ищците са били освободени от заплащане на държавни такси и
разноски по делото, но с оглед отхвърляне на исковете им, дължат заплащане
на разноските, направени от ответника в производството по делото. Пред
първата съдебна инстанция ответникът е представил списък за направени
разноски общо в размер на 8 280 лева, като ищците са били осъдени да
заплатят на ответника, съразмерно на отхвърлената част на исковете им,
сумата 5 632,40 лева, поради което следва да бъдат осъдени да заплатят
остатъка от 2 647,60 лева, както и направените разноски от ответника пред
въззивната инстанция общо в размер на 5 920 лева, съгласно представения
списък на разноските, която сума включва 1 600 лева заплатена държавна
такса за подаване на въззивна жалба и 4 320 лева, с ДДС – адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ Решение № 260000/ 05.01.2021 г., постановено по т.д. № 42/
2020 г. по описа на Плевенския Окръжен съд в обжалваните части, в които:
Плевенският Окръжен съд е осъдил ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София, да заплати на всеки един от ищците:
М. Ю. Р., ЕГН ********** и Б. Ю. Л., ЕГН **********, и двамата от с.
Тръстеник, община Долна Митрополия, *********, по 40 000 лева
застрахователно обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди по
повод смъртта на техния брат Ш. Ю. Р., настъпила в резултат на ПТП с дата
16.08.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата на всяко обезщетение,
считано от датата на увреждането – 16.08.2015 г. до окончателното й
изплащане; осъдил е ответника да заплати по сметка на Плевенския Окръжен
съд дължимата се държавна такса в размер на 3 200 лева, върху размера на
уважените искове, както и сумата 41,66 лева, заплатена от бюджета на съда за
депозити на вещите лица, съобразно уважения размер на исковете; да заплати
на адвокат А.Х. Д. от АК – гр. София възнаграждение в размер на 3 800 лева
за осъщественото от нея, в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, безплатно
представителство, правна защита и съдействие на ищците в производството
по делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани, предявените от
ищците: М. Ю. Р., ЕГН ********** и Б. Ю. Л., ЕГН **********, и двамата от
с. Тръстеник, община Долна Митрополия, *********, срещу ответника ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, искове, с правно основание чл. 226, ал. 1
КЗ /отм./, за заплащане обезщетение в размер на 40 000 лева - за всеки един от
ищците, за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от смъртта на брат им Ш. Ю. Р., ЕГН ***********, от с.
Тръстеник, починал в ПТП на 16.08.2015г. по вина на Б. Е. Р., управлявал лек
автомобил марка „Опел Вектра“, рег. № ЕН 53****, с валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното
застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху сумата на всяко
обезщетение, считано от датата на увреждането – 16.08.2015 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. Ю. Р., ЕГН ********** и Б. Ю. Л., ЕГН **********, и
двамата от с. Тръстеник, община Долна Митрополия, *********, да заплатят
10
на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, направените разноски
пред първата съдебна инстанция в размер на още 2 647,60 /две хиляди
шестстотин четиридесет и седем лева и шестдесет стотинки/ лева, както и
направените разноски от ответника пред въззивната инстанция общо в размер
на 5 920 /пет хиляди деветстотин и двадесет /лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11