Р Е Ш Е Н И Е
№…………
Гр.
Варна, ……………………… 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, III касационен състав,
в публично съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Дарина РАЧЕВА
Мария ДАСКАЛОВА
при секретаря Галина
Владимирова и прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Д. Рачева к.н.а.х.д. № 1048 по описа
на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба от „Спедстрой“ ЕООД – с. Д., общ. А., обл. Варна, ЕИК ***,
срещу Решение № 418/25.03.2022 г. на Районен съд – Варна, ХIІІ състав,
постановено по н.а.х.д. № 3116 по описа на съда за 2021 г., с което е
потвърдено Наказателно постановление № 23-0001160/16.12.2020 г. на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна.
В жалбата се
твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон
и на съдопроизводствените правила. По-конкретно касаторът счита, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление не
съдържат реквизитите, свързани с описанието на нарушението и това е нарушило
правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Описаното нарушение е
констатирано на 09.10.2020 г. в констативен протокол за извършена комплексна
проверка, който не е връчен на дружеството и по този начин е препятствана
възможността му да възрази срещу констатациите на проверяващите. Сочи се, че
акта за установяване на нарушение е съставен също на 09.10.2020 г., като не е
изтекъл срокът за възражение срещу констативния протокол и по този начин не е
зачетено правото на дружеството да се защити. Освен това твърди, че неправилно
Районен съд – Варна е приел, че акта за установяване на административно
нарушение е връчен по установения ред. Изложени са доводи, че липсва посочен
час на съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
констативния протокол, което е пречка да се определи кой документ е съставен
първи. Твърди се, че в наказателното постановление липсва описание на
нарушението, което също е пречка за жалбоподателя да разбере в какво точно се
състои нарушението. На следващо място
сочи, че неправилно първостепенният съд е приел, че не следва да се прилага
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Моли
решението на районния съд да бъде отменено и да му бъдат присъдени сторените по
делото разноски.
Ответникът в производството, Директорът на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна оспорва жалбата, намира решението на районния съд за правилно и
законосъобразно и моли да бъде оставено в сила и в полза на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила
като правилно, обосновано и законосъобразно.
Административен съд – Варна намира, че касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от
надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното
решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на
обжалване пред Районен съд – Варна е било Наказателно постановление №
23-0001160/16.12.2020 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна, с което на „Спедстрой“ ЕООД на основание чл. 105, ал.
1, от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 200 лева.
От събраните
в административнонаказателното и в съдебното производство доказателства
районният съд е приел за установено от фактическа страна, че през м. октомври
2020 г. служители на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна
извършили проверка в дружеството, което притежава Лиценз на Общността за превоз
на товари № ***/01.12.2011 г. При проверката било установено, че на 17.02.2020
г. дружеството, като превозвач е извършило обществен превоз на товари на
територията на Република България. Превозът бил извършен с моторно превозно
средство – влекач, марка „Волво“ от категория №3, с регистрационен номер В****НВ, което е видно от тахографски лист от
17.02.2020 г., пътен лист № ****/17.02.2020 г. и товарителница № ****/17.02.2020
година. Установено е, че моторното превозно средство няма валидно удостоверение
за периодичен преглед за проверка на техническата му изправност, съгласно справка
от информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
според която моторното превозно средство е без валиден периодичен преглед в
периода 25.01.2020 г. – 06.10.2020 г., в който период са извършени множество
превози с процесното МПС.
Тези
обстоятелства били отразени в съставен срещу дружеството акт за установяване на
административно нарушение, в който били квалифицирани като нарушение по чл. 87а,
ал. 1, т. 1 от Наредба №33/03.11.1999 г., извършено от дружеството в с. Д. на 17.02.2020
г. Актът бил предявен, но представител на дружеството отказал да го подпише и
да получи препис. Възражения не постъпили. Въз основа на акта било издадено
обжалваното наказателно постановление, в което били възприети изцяло фактическите
и правните констатации на актосъставителя и на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП
административнонаказващият орган наложил на дружеството „имуществена санкция“ в
размер на 200 лева.
При
така
установените факти, от правна страна районният съд приема, че актът е съставен
от компетентно длъжностно лице при спазване на предвидените срокове и съдържа
формалните реквизити, предвидени в чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление
приема за издадено от териториално и материално компетентен орган. Приема за
спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. По възраженията за допуснати
процесуални нарушения излага мотиви, че съставянето на акта в присъствието само
на един свидетел и липсата на изрични мотиви за неприложимост
на чл. 28 от ЗАНН не е съществено нарушение. Относно реквизитите на акта и
постановлението районният съд посочва, че извършеното от дружеството нарушение
е описано с конкретни фактически данни, индивидуализирано е неправомерното
поведение, с което привлеченото към отговорност дружество е получило яснота
относно съставомерните признаци на нарушението и възможност да организира
защитата си. Приема, че дружеството е извършило нарушението, за което е
привлечено към административнонаказателна отговорност. Счита за правилна
дадената от административно наказващия орган квалификация на извършеното
нарушение и за законосъобразно наложеното административно наказание, прилагайки
общата санкционна норма на чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП. Районният съд излага и мотиви
относно липсата на основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, според които
нарушението на дружеството не се отличава от останалите нарушения на същата
разпоредба, формално е и вредните последици от него произтичат от самото му
осъществяване, а засегнатите обществени нарушения, свързани със здравето и
живота на останалите участници в движението, не позволяват квалифициране на
случая като маловажен. Освен това въззивният съд сочи, че завишената степен на
опасност на това нарушение е и нормативно определена с акт на Общността, а
именно Регламент № 2016/403. С тези съображения районният съд е потвърдил
наказателното постановление.
Настоящата инстанция възприема изцяло установеното от
районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които няма да преповтаря
и към които препраща съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
Съгласно чл. 87а, ал. 1, т. 1 от Наредба
№33/03.11.1999 г. лицето по чл. 2, ал. 1
извършва превозите на товари само с превозни средства, на които е извършен
предпътен преглед за проверка на техническата изправност и за които има издадено валидно
удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност.
Не се установяват твърдените в
касационната жалба пороци при описанието на нарушението и обстоятелствата на
извършването му. В жалбата са наведени твърдения, че на дружеството не е
връчен констативен протокол за извършена комплексна проверка и по този начин е
нарушено правото му на защита. Сам по себе си констативният протокол не влияе
на действителността на акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление, а оттам и на законосъобразността на
административнонаказателното производство. В закона не е налице процедура по
обжалване и подаване на възражение срещу изготвения констативен протокол.
Такава процедура е предвидена единствено за акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление, тъй като това са
актовете, от които се пораждат неблагоприятни за нарушителя правни последици и
за последния възниква възможност да упражни своето право на защита.
Настоящият съдебен
състав възприема като неоснователно и възражението, че съставеният акт за
установяване на административно нарушение не е връчен по надлежния ред на
дружеството. В настоящия случай актът за
установяване на административно нарушение е съставен в хипотезата на чл. 43, ал. 2
от ЗАНН, тъй като представляващият дружеството-касационен жалбоподател е
отказал да го подпише, което обстоятелство изрично е отбелязано в акта и е
удостоверено с подписа на свидетеля Б В И, името и точният адрес на който са
отбелязани в акта съгласно изискването на цитираната процесуалноправна норма на
ЗАНН. Съдържащата се в акта за установяване на административно нарушение
разписка е оформена по надлежния ред, противно на твърденията в касационната
жалба. Видно от нея препис от акта за установяване на административно нарушение
е връчен на Д В Д – пълномощник. Тези факти се установяват и от
събраните във въззивното производство свидетелски показания на свидетеля К. С оглед на
изложеното, съдът намира, че целите на разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 43
от ЗАНН да бъде известен нарушителя за предприетите действия и да бъде
гарантирано правото му на защита, са постигнати. Предвид предприетото съдебно
оспорване на издаденото наказателно постановление, настоящата съдебна инстанция
счита, че не е нарушено правото на защита на дружеството.
По отношение на
възражението за липса на час на съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, съдът намира, че разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН не
предвижда като задължителен реквизит на акта за установяване на административно
нарушение посочването на часа.
Неоснователно е и
следващото възражение на касационния жалбоподател, че в наказателното
постановление липсва описание на извършеното нарушение.
Административнонаказващият орган е индивидуализирал, както моторното превозно
средство, посочвайки регистрационният му номер и марката, така и датата на
тахографския лист, номера на товарителницата и номера на пътния лист, от които
по категоричен начин се установява извършеното нарушение. Справката от база
данни към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ не съдържа реквизит
номер и няма как такъв да бъде посочен, което не оказва влияние върху
отразените в нея обстоятелства.
Предвид изложеното
изводите на районния съд за липса на съществени процесуални нарушения и за
съответствие на акта и постановлението с изискванията за описание на
нарушението от фактическа и правна страна са правилни и се споделят от
настоящия състав. Същото се отнася и до приложимостта на чл. 28 от ЗАНН.
Нарушението е формално и наличието на щета от него не е елемент от обективната
страна, нито може да се преценява при съобразяване на обществената му опасност.
По въздействието си върху защитените с нарушената норма обществени отношения
конкретното нарушение не се отличава от останалите случаи на нарушения на
същата разпоредба.
При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се
констатират пороци, засягащи валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон. По тези съображения касационният състав намира, че не са налице касационни
основания, и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход от производството и съгласно чл. 63д от ЗАНН направеното от процесуалния
представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
следва да бъде уважено за сумата 80 лв., определена на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 144 от АПК.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от
Административно-процесуалния кодекс, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд –
гр. Варна, ІІІ касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила Решение № 418/25.03.2022 г. на
Районен съд – Варна, ХIІІ състав, постановено по н.а.х.д. №
3116 по описа на
съда за 2021 година.
ОСЪЖДА „Спедстрой“ ЕООД – с. Д., общ. А.,
обл. Варна, ЕИК ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ сумата 80 (Осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.