Решение по дело №1791/2016 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 288
Дата: 9 май 2017 г. (в сила от 9 май 2017 г.)
Съдия: Елисавета Георгиева Деянчева
Дело: 20161520101791
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

 

гр. Кюстендил, 09.05.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на трети май, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Б.Я., като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева адм.д. 1791 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с  чл. 36, ал.3 от Закон за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ).

Образувано по жалба на Ю.Р.К., с ЕГН********** против Заповед № 1 от 26.09.2016 г. на Кмета на с. Жабокрът, връчена му на 03.10.2016 г. В жалбата се сочи, че с атакуваната заповед на основание чл. 36 от ЗОСИ на жалбоподателя било предоставено право на преминаване до притежаван от него поземлен имот в с. Ж. с № 012058, местност К., ЕКАТТЕ 29026, през съседни имоти с №№ 012041, 01242 и 01259 в същото землище, с изготвена и скица-приложение към заповедта. С нея било определено обезщетение, което било завишено, като не била спазена процедурата досежно определяне на размера му. Не била предоставена и оценка на лицензиран оценител.

Предвид изложеното, моли да бъде постановено решение, с което да се отмени като незаконосъобразна атакуваната Заповед № 1 от 26.09.2016 г. на Кмета на с. Жабокрът.

В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда, ответната ОСЗ не изразява становище по нея и писмен отговор не е постъпил в срока по закон.

Отговор е постъпил от единствено от конституираните заинтересовани страни Г.И.Г., В.В.Л. и И.И.Д..

В съдебно заседание жалбата се поддържа, като отвнетата страна по нея не изразява становище.

Заинтересование страни К.П. и Й.А. смятат, че жалбата е неоснователна, като твърдят, че обезщетението е определено правилно.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

С атакуваната заповед Заповед № 1 от 26.09.2016 г. на Кмета на с. Жабокрът на жалбоподателя е предоставено право на преминаване през съседни имоти с №№ 012041, 01242 и 01259 по землището на с. Ж., за осигуряване на достъп до поземлен имот № 012058, собственост на жалбоподателя, като общата засегната площ е 354,00 кв.м. Със заповедта е определена окончателната пазарна стойност на обезщетението за вредите, които се причиняват от предоставеното право на преминаване в размер на 2340 лв.

Административният орган е представил преписката по издаването на атакуваната заповед. Видно от приложения протокол от 19.09.2016 г. пазарната оценка на правото на преминаване е в размер на 2340 лв., като за формирането й надлежен оценител е изполвал методите на пазарните сравнения и методът на данъчните оценки, като крайната цена е получена чрез перетгляне на двата метода.

Тази оценка е възприета от от административния орган и е посочена в заповедта като окончателна пазарна стойност.

Представени са и скици, неразделна част от атакуваната заповед, с които е прецизирано мястото на преминаване.

Представен е опис на собствениците на засегнатите имоти, както и данни техните наследници.

Приложени са 2 бр. договори за наем.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се възприема за допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Атакуваната заповед е издадена от компетентен орган по см. чл. 36, ал.1 ЗОСИ, а именно кмет на кметство, при напълно изяснена фактическа обстановка, в исканата от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, с материалноправните разпоредби и с целта на закона.

Според разпоредбата на чл. 36, ал.1 и ал.2 от ЗОСИ, собственик или ползвател на селскостопанска земя, която няма изход на обществен път, може да поиска от к. на района или кметството по местонахождението на имота да му разреши право на преминаване през съседните земи. Кметът на района или кметството възлага на комисия от длъжностни лица да определи мястото за преминаване, като се спазва изискването да се причинява най-малка вреда на служещата земя, а също така да определи размерът на обезщетението за вредите, които се причиняват на тази земя.

В случая видно от приложения по делото протокол кметът е възложил на комисия от длъжности лица да определи мястото за преминаване, като при това е спазено изискването да се причинява най-малка вреда. Доводи в обратен смисъл не са наведени, а от приложените по делото скици е видно, че това фактическо състояние е съобразено с актуалния статут на имотите и с него действително се причиняват най-малко вреди. Няма данни за друг възможен начин за достъп до имота на жалбоподателя.

Спазена е и втората кумулативна и задължителна предпоставка на чл. 36, ал.2 от ЗОСИ – да се определи размерът на справедливо обезщетение за вредите, които се причиняват. В случая не е изготвена техническа експертиза, а представените в тази насока 2 бр. договори за наем не променят извода на съда, че обезщетението е определено справедливо. При извършената оценка са използвани два метода, а крайната такава е получена чрез претегляне на използваните два метода. Няма данни, а и доводи, за други възможни методи за оценяване, които биха били приложими в случая, заради което се налага извод, че атакуваната заповед е правилна и законосъобразна, респ. депозираната жалба е неоснователна и като такава ще бъде оставена без уважение.

Въз основа на изложените мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Ю.Р.К., с ЕГН**********, с адрес *** против Заповед № 1 от 26.09.2016 г. на Кмета на с. Жабокрът, с която на основание чл. 36 от ЗОСИ на жалбоподателя било предоставено право на преминаване до притежаван от него поземлен имот в с. Ж. с № 012058, местност К., ЕКАТТЕ 29026, през съседни имоти с №№ 012041, 01242 и 01259 в същото землище, с изготвена и скица-приложение към заповедта, и било определено обезщетение размер на 2340 лв., като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 36, ал. 4 ЗОСИ.

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: