Р
Е Ш Е Н И Е
№………… 24.06.2020г. ГР.
П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ въззивен граждански състав,
на трети юни две хиляди и двадесета година,
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
Секретар: ДЕСИСЛАВА
ГЮЗЕЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д.
№283 по описа за 2020 година,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение №458/19.12.2019 г. Районен съд –гр.Ч.бряг по
гр. дело № 384/2019г. по описа на същия съд е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.И.Б.,
ЕГН **********,***, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕТО на “***” ЕАД, ЕИК ***, гр.
София, представлявано от изпълнителния директор Н.Т.С. и М.Д.Д., за сумата от общо в размер на 1239,10 лева от които - 593,15 лв.
/петстотин деветдесет и три лева и 15 стотинки/, представляващи главница,
договорна лихва в размер на 71,30 лв. /седемдесет и един лева и 30 ст./ от
08.05.2017г. до 15.01.2018 г.; такса за оценка на досие 27,75 лв./двадесет и
седем лева и 75 стотинки/ за периода от 08.05.2017г. до 15.01.2018г.; такса
услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя в размер на 141,98
лв./сто четиридесет и един лева и 98 стотинки/ за периода от 08.05.2017 г. до
15.01.2018г.; такса услуга „Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски
по местоживеене на кредитополучателя в размер на 324,34 лв./триста двадесет и
четири лева и 34 стотинки/ за периода от 08.05.2017 г. до 15.01.2018г.;
обезщетение за забава 80,58 лева /осемдесет лева и 58 стотинки/ за периода от
09.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда-01.02.2019 г.;
законна лихва от подаване на заявлението в съда - 19,04,2019г. до окончателното
изплащане на задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение № 64 от
04.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 117 /2019г. по описа на РС-Ч.бряг.
Осъдил е на осн. чл.78, ал.1 от ГПК на В.И.Б. , ЕГН **********,*** да ЗАПЛАТИ на “***”ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. *** 1335, бул. “Д****” № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Н.т.с.
и М.Д.Д., направените по делото разноски по заповедното производство в общ
размер 175 лв.,от които 25 лв. ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150 лв., както и направените в исковото производство разноски в размер на 492
лева от които 25 лв. ДТ за образуване на делото, 317 лв. за особен представител
и 150 лв. юристконсултско възнаграждение.
Постъпила
е въззивна жалба от В.И.Б.,чрез назначения й особен предеставител адв.С.Б.
от Пл.АК против горепосоченото решение на
РС-Ч.бряг,като в жалбата се излагат
доводи за неправилност и
незаконосъобразност на същото,нарушения на материалния закон и допуснати
съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Въззивната страна
твърди,че не е осъществена законовата предпоставка за обвързаност на ответника
по отношение на извършената цесия и съществуването на задължение за заплащане
на суми по договор за потребителски кредит спрямо “***” ЕАД,София.Също така
съдът е приел,че направените възражения за недействителност и нищожност на
клаузи в процесния договор за потребителски кредит,са неоснователни и ги е
отхвърлил.Процесният договор е сключен в противоречие с чл.22 от ЗПК вр.чл.11,ал.1,т.11
от ЗПК-липсва погасителен план ,с чл.21 от ЗПК вр.чл.11,ал.1,т.9 и 10 от ЗПК-годишният
процент на разходите /ГПР/ е необосновано висок-48,00%,а ГЛП е 31,82%,без да са
установено обстоятелства,обосноваващи тяхното завишено определяне.
На
следващо място въззивницата посочва,че таксите „оценка на досие“ и „кредит у
дома“ също не следва да се дължат от потребителя,тъй като същите представляват
разходи по кредита по см. на чл.19 от ЗПК и като такива би следвало да включени
в погасителния план.Тези такси са нищожни по см. на чл.10а,ал.2 от ЗПК,а също и
като неравноправни.На практика ищецът не е доказал,че действително е
предоставил услугата,както и размерът на двете такси е прекомерен с оглед
получената от ответника главница в размер на 900,00лв.По данни от самия ищец ,представляващи
признание на неизгодни за него факти и обстоятелства,ответницата е заплатила
сумата от 731,68лв. до датата на предявяване на иска по чл.422 от ГПК вр.чл.415
от ГПК вр.чл.410 от ГПК.След обявяване на неравноправни отделни клаузи от
процесния договор за потребителски кредит,кредитополучателят следва да върне
само чистата сума-остатък от нея,или 168,32лв. като неизплатена главница.Моли
съда да постанови решение,с което да отмени изцяло като неправилно
постановеното решение от РС-Ч.бряг по гр.д.№384/2019г. по описа на същия
съд,или алтернативно да бъде уважена исковата претенция за сумата от 168,32лв.
като неизплатена по кредита главница,ведно със законната лихва,считано от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата.
Постъпил е писмен отговор по подадената
жалба от “***”ЕАД, ЕИК ***, гр. София,както
и последваща молба,ведно със Списък на разноските по чл.80 от ГПК.В отговора се
излагат доводи за неоснователност на подадената жалба.Моли да бъде потвърдено
решението на Рс-Ч.бряг като правилно.Алтернативно ,ако въззивната инстанция
направи извод,че процесният договор е недействителен,то съгласно чл.23 от ЗПК
потребителят връща чистата стойност на кредита,като искът се явява основателен
за чистата стойност на кредита като главница,върху която следва да се присъди законна лихва.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от
страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е частично
основателна.
Не се
спори по делото,а видно и приложеното ч.гр.д.№117/2019г. по описа на
РС-Ч.бряг,е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №64 от 04.02.2019г.по реда на чл.410 от ГПК,с
която е разпоредено длъжникът В.И.Б. , ЕГН **********,*** ,да заплати на
кредитора “***” ЕАД, ЕИК ***, гр. София, представлявано от изпълнителния
директор Н.т.с. и М.Д.Д., следните суми:
593,15 лв. /петстотин деветдесет и три лева и 15 стотинки/,
представляващи главница, договорна лихва в размер на 71,30 лв. /седемдесет и
един лева и 30 ст./ от 08.05.2017г. до 15.01.2018 г.; такса за оценка на досие
27,75 лв./двадесет и седем лева и 75 стотинки/ за периода от 08.05.2017г. до
15.01.2018г.; такса услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя в
размер на 141,98 лв./сто четиридесет и един лева и 98 стотинки/ за периода от
08.05.2017 г. до 15.01.2018г.; такса услуга „Кредит у дома” за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя в размер на 324,34
лв./триста двадесет и четири лева и 34 стотинки/ за периода от 08.05.2017 г. до
15.01.2018г.; обезщетение за забава 80,58 лева /осемдесет лева и 58 стотинки/
за периода от 09.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в
съда-01.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението,както и разноски в
заповедното производство в общ размер от 175лв.
Тъй като Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл.47,ал.5 от ГПК, съдът с Разпореждане от 07.03.2019г. е указал на заявителя
да предяви иск за вземането си в законовия срок.
Кредиторът „***” ЕАД,София е предявил положителен установителен иск с
правно основание чл.422 от ГПК вр.415 от ГПК вр.чл.410 от ГПК в
законоустановения срок,поради което искът се явява допустим.
По съществото си искът е частично основателен.
Видно от представените по делото писмени
доказателства на 19.11.2016г. В.И.Б. в качеството на
кредитополучател е сключила договор за потребителски паричен кредит № *********
с „***“ ООД ,ЕИК***, гр.София, съгласно който кредитодателят се е задължил да
представи на кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на
900.00 лева. Сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в брой по
местоживеенето на кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за
кредит кредитополучателят е потвърдил, че е получил в пълен размер кредита, с
факта на подписване на договора за кредит.
Също така подписвайки договорните
разпоредби ,кредитополучателят е удостоверил, че преди сключването на договора
за кредит е получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита,
както и че от страна на „***“ ООД му е предоставен целият обем пред договорна и
договорна информация, относно условията на договора и стойността на всички
разходи по кредита.Подписвайки договора за кредит кредитополучателят е
потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване, разбира неговите
разпоредби и подписването му е акт на неговата свободна воля.
Съгласно клаузите на сключеният договор
усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява
с договорна лихва. Месечният размер на която е фиксиран за целия срок на
договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така
подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорната
лихва за срока на договора да бъде в размер на 177.53 лв.. Общата стойност на
усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 1077.53 лв.,
които се заплашат на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер
на 17.96 лв.Първата погасителна вноска е платима на 28.11.2016г., а последната
погасителна вноска е с падеж 15.01.2018г..
В исковата си молба ищецът е посочил,че на 01.07.2017г. е сключен договор за цесия
между „***“ АД,ЕИК *** от една страна и „***“ ЕООД, ЕИК *** /с предишно наименование „***ООД/ ,по силата
на който вземането произтичащо от договор за потребителски кредит №
*********/19.11.2016г. сключен между „***“ ООД и В.И.Б. е прехвърлено в полза
на „***“ АД ведно с всички привилегии, обезпечение и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
На 01.06.2018г. е подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение
от дата 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010г., сключен между „***“ АД и „***“ ООД /понастоящем ***“ ЕАД, по
силата на което „*** АД е прехвърлило в полза на „***“ ЕАД вземането
произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/19.11.2016г. сключен
между „***“ ООД и В.И.Б., ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
Договорът за потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото
на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е
уведомен по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за
извършените продажби на вземането от страна на *** ЕООД и съответно от
страна на „***“ АД по втората цесия с уведомителни писма, изпратени с известия
за доставяне.
За установяване на горните обстоятелства
са представени писмени доказателства,като ответницата е уведомена лично за
извършената цесия на 04.07.2018г./известие за доставяне на л.25 от делото пред
РС/.
Въззивната инстанция приема за доказано
по безспорен начин обстоятелството за уведомяване на длъжника по реда на чл.99,ал.3
от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземания,преди подаване заявлението пред
РС по реда на чл.410 от ГПК,поради което възражението в жалбата, че не е
осъществена законовата предпоставка за обвързаност на ответника по отношение на
извършената цесия и съществуването на задължение за заплащане на суми по
договор за потребителски кредит спрямо “***” ЕАД,София,е неоснователно.
Спорни по делото са въпросите съществува
ли вземане в полза на ищеца ,произтичащо от процесния договор за потребителски
кредит от 19.11.2016г. и в какъв размер.
РС-Ч.бряг е уважил иска в пълен размер ,като е приел,че с
подписването на договора за кредит кредитополучателят е изразил съгласието си да
заплати всички лихви,такси и разноски по кредита,а именно „такса за оценка „ на
кредитно досие, която е в размер на 45 лева, съгласно клаузите на сключеният
договор, такса „Кредит у дома“, която е дължима за предоставяне на кредита по
местоживеенето на кредитополучателя в размер на 230.30 лв. , разпределена на 60
броя равни вноски, всяка в размер на 3.84 лв., платими на падежните дати на
погасителните вноски, останалата част от таксата „Кредит у дома“, която е в
размер на 537.37 лв. и е свързана с
разходите на кредитодателя за събиране на седмичните вноски в домът на
кредитополучателя ,също включена в седмичните вноски. Първоинстанционният съд е счел,че направените възражения от ответницата в отговора на
исковата молба за недействителност и нищожност на клаузите на договора ,са
неоснователни.
Приел е,че ищцовото дружество е изпълнило задължението си и е изправна страна, тъй
като е предоставило услуги за нуждите на ответницата. В тежест на последната е
било да установи, че е заплатила ползваните услуги, за което са издадени
данъчни фактури. Ответницата не е сторила това, поради което следва да бъде
осъдена да заплати на ищцовото дружество претендираните суми в пълен размер.
Тези изводи на РС са неправилни ,необосновани и в нарушение на
материалния закон.
По отношение на процесния договор за потребителски кредит намират приложение
законовите разпоредби на ЗПК,изисквания за форма и съдържание,неравноправни
клаузи и предпоставки за недействителност.
Самият ищец признава в исковата си молба,че размерът на главницата по договора е
900,00лв.,която се олихвява с договорна лихва,месечният размер на която е
фиксиран за целия срок на договора и се начислява от датата на отпускане на
кредита,като страните са постигнали съгласие размерът на договорната лихва за
срока на договора да е от 177,53лв.,или по 17,96лв. месечно.Също така ищецът е
признал,че погасената сума до момента на
подаване на исковата молба от ответницата е в размер на 731,68лв.
Действително с исковата молба е направено доказателствено искане за
допускане и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за установяване на
размера на остатъка от задължението на ответницата,както и определяне размера
на лихвата за забава,която се дължи вследствие забавеното плащане.По това
искане РС не се е произнесъл,като е допуснал процесуално нарушение,поради което
по делото не е установено кога е било последното плащане от страна на
ответницата,както и точния размер на остатъка от задължението и определяне
размера на лихвата за забава.Такива искания не са направени пред въззивната
инстанция,поради което такава експертиза не е назначена по делото.
Окръжният съд намира за основателни възраженията в жалбата досежно
наличието на неравноправни и
нищожни клаузи в процесния договор за
потребителски кредит.Въззивната инстанция намира,че таксите „оценка на досие“ и „кредит у дома“ не
се дължат от потребителя,тъй като съгласно чл.10а,ал.2 от ЗПК,кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,свързани с усвояване
и управление на кредита.Клаузите в процесния договор за потребителски
кредит,уреждащи дължимостта и заплащането на тези такси са нищожни,поради което
посочените в исковата молба суми за тези такси не се дължат от
ответницата-потребител.
Окръжният съд намира,че не се дължи и претендираната сума в размер на
80,58лв. за периода 09.05.2017г.-01.02.2019г.,като обезщетение за забава като
недоказана.
Предвид изложеното остават претенциите за главница и договорна
лихва,като при обща стойност на усвоена главница в размер на 900,00лв. и
договорна лихва по кредита в размер на 177,53лв.,или общо 1077,53лв. и наличието на признание от страна
на ищцовото дружество,че погасената сума до момента на подаване на исковата
молба от ответницата е в размер на 731,68лв.,остава дължима сумата от
345,85лв.,представляваща незаплатена главница по кредита.
По отношение на възражението за нищожност на
клаузите за дължима договорна лихва поради прекомерно завишение на годишният
процент на разходите -48,00% и ГЛП -
31,82%,не са налице предпоставките на чл.19,ал.4 от ЗПК и ал.5 на чл.19 от ЗПК,
а именно ГПР да не е по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или валута,определена с Постановление на МС на
РБ.
Предвид изложеното предявеният положителен установителен иск се явява
основателен и доказан до размера на сумата от 345,85лв., представляваща
незаплатена главница по кредита и дължима,ведно със законната лихва,считано от
датата на подаване на заявлението в РС-Ч.бряг-01.02.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.За разликата до претендирано вземане в размер на 1239,10лв.,а
именно признаване за установено съществуването на вземане в полза на ищеца
против ответницата,а именно:за разликата над 345,85лв. до 593,15лв. като
главница,договорна лихва в размер на 71,30лв. за периода от 08.05.2017г. до
15.01.2018 г.; такса за оценка на досие 27,75 лв. за периода от 08.05.2017г. до
15.01.2018г.; такса услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя в
размер на 141,98 лв за периода от 08.05.2017 г. до 15.01.2018г.; такса услуга
„Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя в размер на 324,34 лв. за периода от 08.05.2017 г. до
15.01.2018г.; обезщетение за забава 80,58 лева
за периода от 09.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в
съда-01.02.2019 г.,искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложеното следва да бъде отменено обжалваното
решение на РС-Ч.бряг,постановено по гр.д.№384/2019г. по описа на същия съд в
частта му,в която е признато за
установено по отношение на В.И.Б., ЕГН **********,***, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА
ВЗЕМАНЕТО на “***” ЕАД, ЕИК ***, гр. София, представлявано от изпълнителния
директор Н.т.с. и М.Д.Д., за следните суми: за
сумата над 345,85лв. до 593,15лв. като главница,договорна лихва в размер
на 71,30лв. за периода от 08.05.2017г. до 15.01.2018 г.; такса за оценка на
досие 27,75 лв. за периода от 08.05.2017г. до 15.01.2018г.; такса услуга
„Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя в размер на 141,98 лв за
периода от 08.05.2017 г. до 15.01.2018г.; такса услуга „Кредит у дома” за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя в размер
на 324,34 лв. за периода от 08.05.2017 г. до 15.01.2018г.; обезщетение за
забава 80,58 лева за периода от
09.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда-01.02.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението,ведно със законната лихва върху
главницата над 345,85лв. от подаване на заявлението пред РС до окончателното
изплащане, произтичащи от Договор за потребителски
паричен кредит № ********* /19.11.2016г. и за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 64 от 04.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 117 /2019г. по
описа на РС-Ч.бряг,както и в частта му за разноските,като вместо него и по съществото
на спора следва да бъде отхвърлен като неоснователен предявения иск с
пр.осн.чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.410 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответницата съществуване на вземане на ищцовото
дружество за сумите: сумата над 345,85лв. до 593,15лв. като главница,договорна
лихва в размер на 71,30лв. за периода от 08.05.2017г. до 15.01.2018 г.; такса
за оценка на досие 27,75 лв. за периода от 08.05.2017г. до 15.01.2018г.; такса
услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя в размер на 141,98 лв за
периода от 08.05.2017 г. до 15.01.2018г.; такса услуга „Кредит у дома” за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя в размер
на 324,34 лв. за периода от 08.05.2017 г. до 15.01.2018г.; обезщетение за
забава 80,58 лева за периода от
09.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда-01.02.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението,ведно със законната лихва върху
главницата над 345,85лв. от подаване на заявлението пред РС до окончателното
изплащане, произтичащи договор за потребителски
паричен кредит № *********/19.11.2016г.
В
останалата му обжалвана част досежно уважаване на исковата претенция за
главница в размер на 345,85лв.,произтичаща от процесния договор за
потребителски кредит,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на
заявлението пред РС-Ч.бряг до окончателното изплащане на сумата, следва да бъде
потвърдено решението на Пл.РС като правилно.
При
този изход на делото въззивницата и ответник пред РС В.И.Б. , ЕГН **********,***,следва
да заплати на “***”ЕАД, ЕИК ***, гр. София 1335, бул. “***” № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Н.т.с. и М.Д.Д.,
направените деловодни разноски съобразно уважената и отхвърлена част от иска с
правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.410 от ГПК ,както следва:в
заповедното производство в общ размер на
48,84лв.,направените в исковото
производство пред първата инстанция
деловодни разноски и съобразно
представения Списък на разноски по чл.80 от ГПК в размер на 241,99лв. и за настоящата инстанция деловодни разноски в
размер на 102,43лв.
Въззивната инстанция счита,че не следва да
се присъжда юрк.възнаграждение в размер на 350лв. за настоящата инстанция,тъй
като не е осъществено процесуално представителство пред Пл.ОС,а единствено е
изготвен писмен отговор по подадената въззивна жалба,поради което на осн.чл.78ал.8
от ГПК вр. Наредба за заплащането на правна помощ следва да се определи
възнаграждение в размер на 50лв.При това положение направените пред настоящата
инстанция разноски от въззиваемата страна
следва да се считат в размер на 367лв.-317лв. депозит за особен представител и
50лв.юрк.възнаграждение.Съобразно уважената част от подадената
жалба,респективно отхвърлената част от предявения иск,на “***”ЕАД се дължат
разноски за въззивното производство в размер на 102,43лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА на осн.чл.271 от ГПК Решение № 458/19.12.2019 г. на Районен съд-Ч.бряг ,постановено
по гр. дело № 384/2019г. по описа на същия съд,в частта му,в която е
признато за установено по отношение на В.И.Б., ЕГН **********,***, СЪЩЕСТВУВАНЕТО
НА ВЗЕМАНЕТО на “***” ЕАД, ЕИК ***, гр.
София, представлявано от изпълнителния директор Н.т.с. и М.Д.Д., за следните
суми: за сумата над 345,85лв. до
593,15лв. като главница,договорна лихва
в размер на 71,30лв. за периода от 08.05.2017г. до 15.01.2018г.; такса за
оценка на досие 27,75 лв. за периода от 08.05.2017г. до 15.01.2018г.; такса
услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя в размер на 141,98лв. за
периода от 08.05.2017г. до 15.01.2018г.; такса услуга „Кредит у дома” за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя в размер
на 324,3 лв. за периода от 08.05.2017г. до 15.01.2018г.; обезщетение за забава
80,58 лева за периода от 09.05.2017 г.
до датата на подаване на заявлението в РС-01.02.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението,ведно със законната лихва върху главницата над
345,85лв. от подаване на заявлението пред РС до окончателното изплащане,
произтичащи от Договор за потребителски паричен
кредит № ********* /19.11.2016г. и за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 64 от
04.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 117 /2019г. по описа на РС-Ч.бряг,както и в
частта му за разноските,КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.410 от ГПК от “***” ЕАД, ЕИК
***, гр. София, представлявано от изпълнителния директор Н.т.с. и М.Д.Д. против
В.И.Б., ЕГН **********,***,ЗА
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕТО на “***” ЕАД, ЕИК ***, гр. София, за следните
суми: за сумата над 345,85лв. до 593,15лв. като главница,договорна лихва в размер
на 71,30лв. за периода от 08.05.2017г. до 15.01.2018 г.; такса за оценка на
досие 27,75 лв. за периода от 08.05.2017г. до 15.01.2018г.; такса услуга
„Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя в размер на 141,98 лв за
периода от 08.05.2017 г. до 15.01.2018г.; такса услуга „Кредит у дома” за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя в размер
на 324,34 лв. за периода от 08.05.2017 г. до 15.01.2018г.; обезщетение за
забава 80,58 лева за периода от
09.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда-01.02.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението,ведно със законната лихва върху
главницата над 345,85лв. от подаване на заявлението пред РС до окончателното
изплащане, произтичащи от Договор за потребителски
паричен кредит № ********* /19.11.2016г. и за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 64 от 04.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 117 /2019г. по
описа на РС-Ч.бряг ,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА
горепосоченото
решение на РС –гр.Ч.бряг в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА В.И.Б. , ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “***”ЕАД, ЕИК ***,
гр. София 1335, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, представлявано от изпълнителния директор Н.т.с. и М.Д.Д., направените
деловодни разноски съобразно уважената и отхвърлена част от иска с правно
основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.410 от ГПК ,както следва:в
заповедното производство в общ размер на
48,84лв.,направените в исковото
производство пред първата инстанция
деловодни разноски и съобразно
представения Списък на разноски по чл.80 от ГПК в размер на 241,99лв. ,както и
за настоящата инстанция деловодни разноски в размер на 102,43лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване пред
ВКС на РБ на основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: