Решение по дело №567/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК вр. чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.

Образувано е по подадена искова молба от Д. С. С., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], к-с „Меден Рудник“ [адрес], чрез адв. С. К., със съдебен адрес: [населено място], [улица]офис 2 против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи [населено място]. С исковата молба се иска да се осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2 000 лева - за период от шест месеца, считано от 25.08.2024 г. /т.е. до 25.02.2025 г./, в резултат на неоснователно отнемане на СУМПС и издаването на ЗППАМ за това, изразяващи се в проблеми и притеснения, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.02.2025 год. С исковата молба се претендират и направените в настоящото производство разноски. В исковата молба се описва, че на 25.08.2024 г., около 21.00 ч., в [населено място] ищецът, управлявайки собствения си лек автомобил „Рено“ модел „Клио“, с peг. номер СВ 1948 КК бил спрян от полицейски патрул за проверка. В хода на същата бил тестван от младши автоконтрольор Н. Н. Н. - служител на РУ МВР - Царево при ОД на МВР – Бургас за употреба на наркотични вещества с „Дрегер друг тест 5000“, при което резултатът от пробата се оказал положителен за наличие на „амфетамин“, при все, че ищецът не бил употребявал наркотични вещества. На място на ищеца бил съставен АУАН серия GA № 1308117 за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, с което му било иззето свидетелството за управление на МПС, като му бил издаден талон за изследване в ЦСПМ - Царево, където бил отведен и дал кръв за химичен анализ, а след това бил задържан за срок от 24 часа в ареста на РУ МВР - Царево. Въз основа на така съставения акт инспектор Р. К. от РУ МВР - Царево издал ЗППАМ № 24-0302-000239 от 25.08.2024 г. на основание чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДВП за отнемане на СУМПС на ищеца до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. При изследване на дадените биологични проби, съгласно заключение по токсикологична експертиза № 4 - 823 от 27.01.2025 г. във ВМА – София, било установено, че в същите не се съдържат забранени вещества и няма следи от употреба на наркотични вещества и опиати. Въз основа на заключението на вещите лица от ВМА, наблюдаващият прокурор Н. Б. от РП - Бургас с постановление по ДП № 152 от 2024 г. на РУ МВР - Царево /вх. № 14097 / 2024 от 10.01.2025 г. на РП - Бургас/ прекратил воденото наказателно производство поради липса на данни за извършено престъпление, въз основа на което на 25.02.2025 г., след явяването в РУ МВР - Царево, а впоследствие и в сектор „Пътна полиция“ – Бургас, ищецът получил обратно иззетото му СУМПС. След подадено от ищеца, чрез упълномощен от него адвокат искане било образувано производство за възобновяване на издадената ЗППАМ, в резултат на което била издадена заповед № 302з-84 от 10.03.2025 г. за отмяна на процесната ЗППАМ за отнемане на свидетелството на ищеца за управление на МПС. Така на практика ищецът бил лишен от възможността за ползване на автомобила си за цели шест месеца, само въз основа показанията на техническото средство „Дрегер друг тест 5000“, което показало фалшив положителен резултат, зачетен обаче до изготвянето на токсикологичната експертиза, опровергала тези неверни показания. Твърди се, че се касае за незаконосъобразните действия на полицейските служители, извършили проверка с технически непригодно за целта средство, въз основа на което е била прекратена регистрацията на автомобила на ищеца без основание и в нарушение на изрично посоченото в Инструкцията за работа с техническото средство и в Методическите указания на ГДНП, предприели отнемане СУМПС на 25.08.2024 г., а впоследствие и издаване на ЗППАМ за това без каквото и да е основание. Сочи се, че на ищеца са причинени неимуществени вреди - проблеми и притеснения цели шест месеца от неправомерните действия на полицейски служители от ОД на МВР - Бургас, приели резултата от проверката с техническо средство като меродавни за управление на МПС след употреба на наркотични вещества и предприели отнемане на СУМПС и издаване на ЗППАМ за това по непотвърдени данни, въпреки и независимо от дадените биологични проби, вместо да действат съгласно Указанията за работа с техническото средство „Дрегер друг тест 5000“ и Методиката за ползване на същото, издадена от ГДНП София. С тези доводи от съда се иска да уважи претенцията. Претендират се разноски.

От ответника – ОД на МВР - Бургас, е подаден писмен отговор, с който претенцията се намира за допустима, в случай, че заявените вреди са в резултат на административният акт, но неоснователна и недоказана по размер. За неоснователна и недоказана се намира и претенцията за дължимост на законната лихва.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован се явява лично и се представлява от процесуален представител, който поддържа исковата молба и ангажира доказателства. Моли да се уважи предявения иск. Депозира писмени бележки. Ищецът лично съобщава на съда за получено влошаване на здравословното му състояние, поради неправомерно задържане в полицията за 24 часа – време, през което е бил възпрепятстван да пие задължителните си лекарства, които са му предписани от лекар.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител - гл.юрисконсулт Г. В. - М., която оспорва исковата молба по съображенията, изложени в отговора, който поддържа и излага подробни съображения относно претендираната лихва. Моли за постановяване на решение, с което да се остави без уважение исковата молба, както по отношение на главницата, така и по отношение на аксецорния иск, предявен, съединен с главния, като счита, че не са налице нито една от изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата в настоящия случай. Претендира разноски в полза на ОДМВР - Бургас за процесуално представителство и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас заема становище за основателност на предявения иск, но намира, че претендирания размер е прекомерен, несъответстващ на претърпените неимуществени вреди.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и на основание чл.144 АПК вр. чл.1, ал.2 от ЗОДОВ и пар. 1 от заключителните разпоредби на ЗОДОВ, вр. чл. 172а, ал. 2, чл. 168, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от АПК намира, че се установява следното от фактическа страна:

На 25.08.2024 г., около 20.40 ч. - 21.00 ч., в [населено място] ищецът управлявал собствения си лек автомобил „Рено“ модел „Клио“, с peг. номер СВ 1948 КК. Бил спрян за проверка от полицейски служители, в хода на която бил тестван от младши автоконтрольор Н. Н. Н. - служител на РУ МВР - Царево при ОД на МВР - Бургас с техническо средство „Дрегер друг тест 5000“. Уредът отчел положителен резултат за наличие на амфетамин.

За констатираното нарушение на ищеца бил съставен акт за установяване на административно нарушение, с № GA 1308117/25.08.2024 г., който С. подписал без възражения.

Бил му издаден и талон за медицинско изследване, след което бил съпроводен до Центъра за спешна медицинска помощ в [населено място], където дал кръв за химичен анализ.

Въз основа на съставения АУАН, инспектор Р. К. от РУ- Царево при ОДМВР – Бургас издал ЗППАМ № 24-0302-000239 от 25.08.2024 г. на основание чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП за отнемане на СУМПС на ищеца до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

При изследване на дадените биологични проби, съгласно заключение по токсикологична експертиза № 4 - 823 от 27.01.2025 г. във ВМА - София било констатирано, че в същите не се установява наличие на алкохол и наркотични/упойващи вещества.

Въз основа на заключението на вещите лица от ВМА наблюдаващият прокурор Н. Б. от РП Бургас с постановление по досъдебно производство № 152/2024 г. по описа на РУ - Царево /вх. № 14097/2024 год. по описа на РП - Бургас/ прекратил воденото наказателно производство.

Ищецът получил обратно иззетото му СУМПС на 25.02.2025 г. след явяването в сектор „Пътна полиция“ - Бургас.

Било образувано производство за възобновяване на издадената ЗППАМ, в резултат на което била издадена заповед № 302з-84 от 10.03.2025 г. за отмяна на процесната ЗППАМ за отнемане на свидетелството на ищеца за управление на МПС.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел е разпитана М. Д. С. - майка на ищеца Д. С. С.. В разпита си свид. С. посочва, че синът й шест месеца е бил с отнета книжка и кола. Бил се притеснил много, понеже работил допълнително като таксиметров шофьор, освен постоянната си работа. Преди три години му правили операция на сърцето и му сложили стендове. Бил в много влошено здравословно състояние, а тази допълнителна работа му помагала за погасяване на кредити, за семейството. Работил я от две – три години, като сега продължавал да работи като таксиметров шофьор. Постепенно се възстановявал. Постоянно си работил в „Лукойл“. По данни на свидетелката С. синът й след като излязъл от полицията се почувствал много зле, но с течение на времето се възстановил. Не можел да обслужва кредитите си, поради което тя, макар и пенсионерка, му помагала.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В доказателствена тежест на ищеца по така предявения иск е да установи: 1.) наличие на незаконосъобразни действия, извършени от служител на ОДМВР - Бургас, изразяващи се в незаконосъобразно отнемане на СУМПС на ищеца на 25.08.2024г., 2.) претърпени неимуществени вреди, които са в 3.) пряка причинна връзка с незаконосъобразните действия и 4.) размера на вредите.

Съдът намира, че предявеният иск е ДОПУСТИМ. Предявен е при спазване на правилата за родова и местна подсъдност и срещу надлежен ответник.

Разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК предвижда, че преценката на твърдяната незаконосъобразност на действията се извършва от съда, който разглежда иска по ЗОДОВ. Следователно е въведена допустима за разглеждане претенция (по твърдения, че основание на иска са неправомерните действия на полицейски служители от ОД на МВР - Бургас, приели резултата от проверката с техническо средство като меродавни и предприели отнемане на СУМПС и издаване на ЗППАМ за това по непотвърдени данни, въпреки и независимо от дадените биологични проби).

С оглед посочения по-горе предмет на исковата претенция, преценка в настоящото производство следва да се извърши единствено по отношение на действията по отнемане на СУМПС на ищеца Д. С. С., осъществени от полицейските служители на 25.08.2024 г.

Видно от приложените по делото писмени доказателства, СУМПС на ищеца фактически е иззето със съставянето на АУАН № GA 1308117/25.08.2024 г. от Н. Н. – мл.автоконтрольор в РУ – Царево при ОДМВР - Бургас, в текста на който е вписано, че поради установено административно нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр. 2 от ЗДвП са иззети като доказателства СУМПС № *********, СРМПС № *********, 2 бр. регистрационни табели с № СВ 1948КК. На същата дата – 25.08.2024 г., е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0302-000239 от 25.08.2024 г., с която (за същото деяние) е отнето временно СУМПС на ищеца на основание чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП. С посочената разпоредба се предвижда прилагане на принудителна административна мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Според чл. 172, ал. 2, т. 3 от ЗДвП налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 (сред които и свидетелство за управление на МПС).

В чл. 172, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че в случаите по чл. 171, т. 1, букви "б", "д", "е" и "ж" свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.

От анализа на посочените по-горе норми се налага извод, че изземването на СУМПС със съставянето на АУАН представлява действие на съответния контролен орган, имащо за цел да постигне последиците по чл.172, ал.2 от ЗДвП, а именно: да реализира налагането на принудителната административна мярка. Т.е. фактическото изземване на СУМПС със съставяне на АУАН представлява предварително изпълнение на принудителната мярка по чл. 171, т. 1, буква „б” ЗДвП.

Следователно, всички действия, които са извършени от контролните органи, квалифицирани от ищеца като незаконосъобразни действия по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, по своята същност представляват фактически действия по реализиране на приложената принудителната административна мярка. Впоследствие във връзка с така приложената мярка е издаден и съответният административен акт (съобразно изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП) – мотивирана заповед.

По делото не е спорно, а и от представените и от двете страни доказателства се установява, че посочената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0302-000239 от 25.08.2024 г. не е обжалвана и е влязла в сила. Впоследствие, със Заповед № 302з-84 от 10.03.2025 г., издадена от Началник група в РУ – Царево при ОДМВР – Бургас, административното производство е възобновено и ЗППАМ № 24-0302-000239 от 25.08.2024 г. е отменена.

Следва да се отчете, обаче, че административният акт, с който е наложена Принудителната административна мярка - ЗППАМ № 24-0302-000239 от 25.08.2024г., е издаден въз основа на обективни данни, налични с оглед резултата от извършената на ищеца проверка с техническо средство „Дрегер друг тест 5000“, при която уредът е отчел положителен резултат за наличие на амфетамин, а превантивната цел, с която се налага принудителната административна мярка, изисква незабавна административна намеса - чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 1171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка - чл. 172, ал. 6 ЗДвП и заповедта има предварително действие, затова от момента на нейното издаване е произвела правно действие. Следователно, действията на полицейските служители във връзка с изземването на СУМПС, които са квалифицирани от ищеца като незаконосъобразни, по своята същност представляват действия по предварителното изпълнение на този административен акт и те няма как да бъдат приети за противоречащи на закона.

В заключение може да се посочи, че по делото не е доказано осъществяването на незаконосъобразни действия, извършени от служители на ОДМВР - Бургас, изразяващи се в незаконосъобразно отнемане на СУМПС на ищеца на 25.08.2024 г. Т.е. не е налице първият елемент от фактическия състав на предявения иск.

Не е налице и втората материалноправна предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно претърпени неимуществени вреди.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства, а именно свидетелските показания на майката на ищеца – свид. М. Д. С., е видно, че същата свидетелства единствено за настъпване на имуществени вреди за ищеца вследствие на невъзможността му да упражнява трудова дейност като таксиметров шофьор и оттам невъзможност да погасява кредитите си, като дори не се ангажират доказателства за това, че ищецът е упражнявал трудова дейност като таксиметров шофьор преди СУМПС да бъде отнето.

От свидетелските показания на свид. С. не може да се направи обоснован извод за претърпени конкретни неимуществени вреди, като не се установява надлежно и категорично обективното състояние на ищеца, което да обуславя основателност и доказаност на претенцията. Свидетелката съобщава единствено за влошено здравословно състояние на ищеца в миналото, както и извършена му операция на сърцето и поставяна на стендове, но не и за настъпване на здравословни проблеми вследствие на отнемането на СУМПС. Нещо повече, самият присъстващ в залата ищецът съобщава на съда за получено влошаване на здравословното му състояние, поради неправомерно задържане в полицията за 24 часа – време, през което е бил възпрепятстван да пие задължителните си лекарства, които са му предписани от лекар, но не и за здравословни проблеми вследствие на отнемането на СУМПС.

С оглед на всичко изложено по-горе се налага извод, че при липса на елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора ответникът по иска има право на разноски. Същите са своевременно претендирани и представляват искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В полза на ОД на МВР [населено място], на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. С. С., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], к-с „Меден Рудник“ [адрес], иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - за присъждане на сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, за период от шест месеца, считано от 25.08.2024 г. /т.е. до 25.02.2025 г./, в резултат на неоснователно отнемане на СУМПС и издаването на ЗППАМ за това, изразяващи се в проблеми и притеснения, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.02.2025 год.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 3 от АПК Д. С. С., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], к-с „Меден Рудник“ [адрес], да заплати на ОД на МВР [населено място], сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.