Р Е Ш Е Н И Е
№ 966/27.12.2019г.
гр.Пазарджик
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – Х състав, в открито
съдебно заседание на четвърти декември две
и деветнадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА
ШОТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1.
ВАСКО НАНЕВ 2. ГЕОРГИ ВИДЕВ |
|
при
секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
|
на
прокурора |
Паун Савов |
изслуша докладваното |
|
от
съдия |
МАРИАНА
ШОТЕВА |
|
|
по
КАНД № 1179 по описа на съда
за 2019 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба,
подадена от М.П.Ф. ЕГН ********** с адрес *** чрез адв. П.М. ***,
като пълномощник против Решение № 93/03.10.2019 г., постановено
по АНД № 168/2019 г. по описа на Районен
съд – Панагюрище. С обжалваното решение е потвърдено № 18-0310-001075 от 03.01.2019 г. на Началника на
РУ-Панагюрище, с което на М.П.Ф. ЕГН ********** с адрес ***, в частта в която за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДП и
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.
В касационната жалба се иска
оспореното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и
съответно да бъде отменено наказателното постановление в цялост.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се явява, не се представлява.
За ответника – Районно управление – Панагюрище към ОДМВР
Пазарджик, редовно призовани, не се явява представител.
Страна – представителят на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик
– редовно призована, явява се прокурор Савов. Счита, че решението на Районен
съд – Панагюрище е правилно, обосновано и законосъобразно. Моли се да се остави
жалбата без уважение и да се потвърди решението на районния съд.
Административен съд - Пазарджик, като взе предвид
доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено
следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
При проверка на
обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо
и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно
доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката на които са
възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата
инстанция.
С решението на Районен съд гр. Панагюрище е потвърдено Наказателно постановление № 18-0310-001075
от 03.01.2019 г. на Началника на РУ-Панагюрище, с което на касационния жалбоподател, в
частта в която за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДП и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева.
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е
възприел фактическата обстановка по делото, а именно, че на 21.12.2018 г. около
11,00 часа на ул. „Асарел Медет“ в гр. Панагюрище жалбоподателят, в качеството
си на водач на лек автомобил „****“ с рег. № ***** бил спрян за проверка от
полицейските служители И. А. и Й. Й., които на указаната дата и място работили
по линия на КАТ. В хода на проверката полицаите установили, че жалбоподателят
не притежава СУМПС. Същото било обявено за невалидно вследствие на подадена от
жалбоподателя декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на
българските документи за самоличност. По този повод полицай Й. съставил на
жалбоподателя АУАН № 763142, с който му вменил нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Въз
основа на АУАН било издадено атакуваното НП № 18-0310-001075/03.01.2019г. Последното
било връчено на жалбоподателя на 08.07.2019 г., а жалбата против него била
подадена чрез АНО на 15.07.2019 г., т.е. в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, с
оглед на което е процесуално допустима.
При така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е
приел за безспорно установено и доказано извършеното от жалбоподателя
административно нарушение. В мотивите на постановеното решение съдът е обсъдил
подробно и задълбочено представените писмени и гласни доказателства,. В тази
връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с
които е потвърдено наказателното постановление.
Няма спор по делото, че СУМПС на жалбоподателя е било издадено на
14.06.2010 г. със срок на валидност до 27.05.2020 г. и че не е подновявано. На
29.01.2018 г. жалбоподателят е подал пред Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Стара
Загора декларация по чл. 17, ал. 1 от
Правилника за издаване на българските документи за самоличност, в която
е декларирал, че от месец март 2017 г. личното му СУМПС е в „безизвестност“ и
не знае къде се намира. Въз основа на тази декларация, на 21.02.2018 г. СУМПС
на жалбоподателя е било обявено за невалидно, като този факт се установява от
приложената по делото справка от АИС „Български документи за самоличност“. Този
факт също не се отрича от жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.150
а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено.“
От изложеното по-горе следва, че в случая е налице една от предвидените
в чл.150 а, ал. 1 от ЗДвП хипотези- касационният жалбоподател М.Ф. е управлявал
МПС, чието свидетелство за управление е било обявено за невалидно поради това,
че е изгубено.
Следователно правилно първоинстанционният съд е приел, че административнонаказващият
орган законосъобразно е санкционирал жалбоподателя за нарушение на чл.150а, ал.
1 от ЗДвП.
Правилно е прието от съда и че при определяне размера на глобата по чл. 177,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП наказващият орган се
е съобразил с изискванията на чл. 27 от ЗАНН за индивидуализация на
административното наказание. След като АНО е отчел степента на обществена
опасност на конкретното нарушение, правилно е наложил минималното по вид и
размер наказание - глоба в размер на 100
лева, с което ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната на решението му. Решението на Районен съд гр. Панагюрище ще следва да
бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 221,
ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
93/03.10.2019 г., постановено по АНД №
168/2019 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.
Решението
е окончателно.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ : |
/п/ |
|
ЧЛЕНОВЕ : |
1./п/
|