Решение по НАХД №173/2020 на Районен съд - Бургас

                                    Р Е Ш Е Н И Е

 

№690                                            25.06.2020 г.                           град Бургас

 

                       В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,       наказателно отделение, XII-ти състав

На двадесети май                                                                година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

                             Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                             Съдебни заседатели:

 

Секретар: К.Сл.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 173 по описа на съда за 2020 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „***“ ЕАД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „….“ № 1, представлявано от А.В.Д. - Главен изпълнителен директор и М. М. - Изпълнителен директор срещу наказателно постановление № 44294 от 03.06.2019 г., издадено от директор на регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 222а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), на фирмата-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 114, ал. 3 от ЗЗП.

С жалбата се изразява несъгласие с горепосоченото наказателно постановление. Моли се съда да отмени изцяло оспореното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател, редовно призовани, представител не се явява. По делото не е постъпило становище. Не правят искане за разноски.

Процесуалният представител на АНО, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Не правят искане за разноски.

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално допустима.

Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка, по повод потребителска жалба с вх.№ Б-03-1431/27.12.2018г.в магазин **, находящ се в гр. Бургас, ж.к „….“, ул. „….“ №47, стопанисван от „***” ЕАД, проверяващите установили, че потребителка е закупила мобилен апарат „Нокиа 6“ на 02.02.2018г. от гореописания търговски обект. Мобилният апарат бил даван за ремонт четири пъти от датата на покупката. Видно от документи, представени по време на проверката - сервизни протоколи и рекламации, първата рекламация била заведена под № RMBS23350785 от дата 27.08.2018г., като видно от сервизния протокол бил извършен ремонт - сменена USB платка. Апаратът бил върнат на 05.09.2018г. Втората рекламация била регистрирана под № RMVS23352846 от 16.09.2018г, като видно от сервизния протокол, апаратът бил приведен в първоначално състояние с предишна версия на операционната система и посочения дефект от клиента бил отстранен. На 27.09.2018г. апаратът бил върнат на клиента. Третата рекламация била регистрирана под № SOBS23381127 от 29.10.2018г., като видно от сервизния протокол бил извършен ремонт - сменен контрол модул и дисплей. Върнат бил на клиента на 07.11.2018г. Четвъртата рекламация била регистрирана под № RMBS23361280 от 12.12.2018г. със същият дефект: Телефонът се изключвал и след това не искал да стартира повече, докато не се включи към захранване. Видно от сервизния протокол бил извършен ремонт - сменена батерия и комплект лепенки, устройството било приведено в първоначално състояние с последна версия на операционната система. Бил върнат от сервиз на дата 18.12.2018г.. Апаратът не бил взет от клиента. По време на проверката, търговецът „***” ЕАД бил запознат с жалбата, както и с искането на потребителя, а именно възстановяване на заплатената сума. На дата 14.01.2019г., упълномощеното лице на търговеца „***“ ЕАД представило в офиса на КЗП-РД-Бургас становище по жалбата, в което отказвали да възстановят сумата на потребителя. Становището било прието с ППД № К-0110914.

На фирмата-жалбоподател бил съставен АУАН № К-0044294 от 22.01.2019г. Актът бил съставен в присъствието на упълномощено лице, бил предявен за запознаване със съдържанието му, след което бил подписан с уточнение, че ще бъде обжалван. 

Въз основа на установеното с АУАН, впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление на директор на регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 222а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), на фирмата-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 114, ал. 3 от ЗЗП, с фактическо описание на нарушението, идентично с това в акта.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на гласните доказателствени средства – показанията на актосъставителя, както и от приложените по делото писмени доказателствени средства.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира жалбата за неоснователна, а съображенията за това са следните:

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Видно от приложените писмени доказателства АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него. В този смисъл, Съдът не споделя доводите свързани с необоснованост на НП, доколкото същото съдържа детайлно описание на фактите, както и на писмените доказателства, на база на които АНО е достигнал до извод за съставомерност на извършеното деяние.

По съществото на спора, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от ЗЗП предвижда, че търговецът е длъжен да удовлетвори искане за разваляне на договора и да възстанови заплатената от потребителя сума, когато след като е удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща стока, в рамките на срока на гаранцията по чл. 115 ЗЗП е налице следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба. Освен наличието на три рекламации и нова проява на несъответствие, следва да е налице и отправено искане за разваляне на договор и възстановяване на заплатена сума. Касае се за потестативно право на купувача, което може да бъде упражнено единствено и само по негова воля. Следователно, за да възникне визираното в чл. 114, ал. 3 от ЗЗП задължение за търговеца трябва да са налице три кумулативно дадени предпоставки, а именно: търговецът да е удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща стока; да е налице нова проява на несъответствие с договора за продажба в рамките на гаранционния срок и да е направено искане от потребителя за разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума и търговецът да не го е удовлетворил, като е отказал изрично или мълчаливо като бездействие. По делото несъмнено е установено, че са правени рекламации и сервизно обслужване четири пъти на телефона, с цел устройството да бъде приведено в годно за употреба състояние, съответно на договора. Относно основателността на рекламацията, не е налице спор, тъй като нито една от трите, посочени по-горе не е отказана със забележка, че твърдяното несъответствие не е налице и устройството работи без тези дефекти. Ето защо, след всяко сервизно обслужване, търговецът е следвало да върне на клиента работещ телефон.

От представените по делото доказателства се установява, че търговецът е удовлетворил четири рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на процесния мобилен телефон, в рамките на срока на гаранцията по чл. 115 от ЗЗП, за което не се спори. Налице е и нова проява на несъответствие с договора в рамките на гаранционния срок, която е заявена от потребителя на 12.12.2018 г. След поредното, четвърто отремонтиране на телефона, потребителят е отправил изрично искане до търговеца за възстановяване на платената сума – т. е. за разваляне на договора, но искането не е било удовлетворено, като волята на мобилния оператор е ясно изразена в становището му до КЗП на 14.01.2019 г.

С оглед тези доказателства, съдът прие за доказан факта, че искането на потребителя за връщане на заплатената сума, след третата удовлетворена чрез ремонт рекламация, е доведено до знанието на търговеца по достатъчно недвусмислен начин. В тази връзка, твърденията на дружеството – жалбоподател, че потребителят не е уведомил надлежно за желанието си, са неоснователни и се оборват от самото становище от 14.01.2019г. При обективното наличие на четири рекламации и на ново, поредно несъответствие на стоката с нейното предназначение след третата рекламация, както и ясно изразено желание от клиента за възстановяване на заплатената сума, на която дружеството е отговорило отрицателно, съдът намира, че чрез отказа си, дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от ЗЗП, като отговорността му по своята правна същност е безвиновна. Няма значение дали последната рекламация е приета от търговеца или не, доколкото приемането на рекламацията не е възведено като задължителна предпоставка за упражняване на правото на потребителя.

Разпоредбата на чл. 222а от ЗЗП предвижда, че за нарушение на чл. 114, ал. 3 от ЗЗП, на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лева. Наложеното наказание е определено в размер на минимума от 500 лева, предвиден в чл. 222а от ЗЗП и е съответно на степента на обществената опасност на деянието и като налжено в минмален размер, не може да бъде изменено от съда.

Настоящият състав намира за нужно да отбележи, че в случая не е налице хипотеза на маловажност по чл. 28 от ЗАНН, доколкото допуснатото нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложената санкция е правилно и законосъобразно индивидуализирана, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.

По делото няма направено искане за разноски, поради което, същите остават, както са направени от страните.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 2 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

                                        Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 44294 от 03.06.2019 г., издадено от директор на регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите против „***“ ЕАД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „…..“ № 1, представлявано от А. В. Д.- Главен изпълнителен директор и М.М. - Изпълнителен директор, с което на основание чл. 222а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), на фирмата-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 114, ал. 3 от ЗЗП.

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Бургаския административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.  

 

 

 

                                                                    СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА

В.О.: К.СЛ.