РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. София, 12.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VI ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
в присъствието на прокурора М. Ал. М.
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Гражданско дело №
20241800100198 по описа за 2024 година
Ищецът Б. Б. С. – Р., с ЕГН ********** и адрес: гр. С., ул. „О. п.“
№ ..., представляван от упълномощения от него адв. Л. К. от САК, е
предявил срещу П. на Р. Б. и С. г. с. искове за осъждането им да му
заплатят от по 50 000 лева обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в резултат на незаконно използване на СРС
(специални разузнавателни средства) на основание искане с рег. №
421137-001-12/77-733/16. 07. 2020 на Специализирана прокуратура и
разрешение с рег. № 4-1616/17. 07. 2020 г. на СпНС, ведно с
мораторната лихва върху сумите, считано от 16. 07. 2020 г. и разноски
по делото. С определение № 387/24.05.2024 г., влязло в законна сила
на 11.06.2024 г., производството по предявения иск срещу СГС, с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ, е прекратено, на основание
чл. 130 ГПК.
Ищецът твърди, че искането за използване срещу него на СРС е
направено няколко месеца след влизане в сила на Решение № 235 от
31. 03. 2020 г., постановено по в.н.о.х.д. № 5357/2019 г. по описа на
СГС - НО, с което е потвърдена изцяло Присъда № 491221 от 19. 09.
2018 г. постановена по н.о.х.д. № 11767/2016 г. по описа на СРС, с
която е признат за невиновен по обвинение по чл. 129, ал. 2, пр. 2, вр.
1
ал. 1 НК. Във връзка с това ищецът предявил срещу Прокуратура на
РБ иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за причинените му
имуществени и неимуществени вреди в резултат на воденото срещу
него наказателно производство. Поддържа също за наличие на
причинно-следствена връзка между претърпените от него вреди и
процесуалното поведение на ответника – ПРБ.
Твърди, че подслушването се осъществявало по време на
въведените ограничителни мерки вследствие на пандемията от Ковид,
когато комуникацията между ищеца и неговото семейство, близки,
приятели, политически сподвижници, се осъществявало предимно по
телефона, като по този начин били нарушени правата му по чл. 8, чл.
13 и чл. 17 КЗПЧОС. Това довело до негативни последици в
отношенията на ищеца с членовете на семейството му, както и с
партийните му сподвижници, които го обвинявали, че разговорите им
станали достояние на трети лица. Във връзка с действията по
подслушване ищецът твърди, че е развил параноя – страх от
преследване, което значително ограничило телефонните му разговори.
Посочва се, че всички тези действия от страна на ответниците –
незаконното вмешателство в личния му и политически живот,
предизвикали негативни емоции у него, които довели до ограничаване
на контактите с близките му хора, с приятели, с колеги. Претърпял
неимуществени вреди, които се изразявали в усещане на омерзение,
стрес, напрежение, с последвало поведение на недоверие към него.
Като резултат на всичко това, ищецът заявява, че за него
възниквал правният интерес от предявяване на претенция по чл. 2, ал.
1, т. 7 ЗОДОВ към ответника, за осъждането да му заплати сумата от
50 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в резултат на незаконно използване на СРС, въз
основа на искане с peг. № 421137-001-12/77-733/16.07.2020 г. на
Специализирана прокуратура и разрешение peг. № 4-1616/17. 07. 2020
г. на СпНС, ведно с мораторната лихва считано от датата на деликта
16. 07. 2020 г. до окончателното изплащане. Претендира и присъждане
на разноските по настоящото дело.
Преписи от исковата молба са връчени на ответниците – П. на Р.
Б. и С. г. с., правоприемник на закрития Специализиран наказателен
съд, от които в срока за отговор са подадени такива.
Ответникът С. г. с. в отговора си заявява, че предявения срещу
него иск по чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ е недопустим, с оглед на което
моли производството по делото по отношение на него да бъде
прекратено. С определение № 387/24.05.2024 г., влязло в законна сила
2
на 11.06.2024 г., производството по отношение на този ответник е
прекратено.
Ответникът П. на Р. Б., чрез О. п. – С., в писмения си отговор
взима следното становище:
На първо място, посочва че ищецът не е изложил обстоятелства,
на които се основава всеки един от субективно съединените искове
срещу двамата ответника, както и твърдения за вида, интензитета и
обема на твърдените от него неимуществени вреди. Не били посочени
и доказателствата, с които ще се доказват претенциите. Посочва, че
това дови до неяснота от кои негови незаконосъобразни действия се
претендират вреди и съответно до неговата невъзможност да
организира адекватна защита.
На второ място поддържа, че исковата претенция е недопустима.
Посочва, че ищецът не разполага с правото да предяви иска по чл. 2,
ал. 1, т. 7 ЗОДОВ, тъй като не е налице незаконосъобразно използване
на СРС. Такова би имало когато СРС са били прилагани без
разрешение от компетентния орган или когато такова разрешение е
издадено, но при липса на законовите предпоставки за това, както и
когато те са част от незаконно повдигнато обвинение. По тези
съображения ответникът моли производството по делото да бъде
прекратено, като образувано по недопустим иск.
Относно основателността на исковата претенция, поддържа
становище за нейното оспорване като недоказана по основание и
размер. Твърди се, че не са ангажирани безспорни доказателства за
незаконосъобразно използване на СРС. От приложеното писмо рег. №
ИК-351/24. 07. 2023 г. на НБКСРС не следвал извод за
незаконосъобразно използване на СРС, тъй като то не дава
възможност да се прецени какво е възприела комисията.
Освен основателността на претенцията си, ответникът заявява,
че в тежест на ищеца е да докаже и съществуването на твърдените
неимуществени вреди, непосредствената им връзка с използваните
спрямо него СРС, както и техния размер. Намира за неотносимо към
предмета на настоящото дело позоваването на ищеца на воденото
срещу него наказателно производство, и за недоказани твърденията
му, че вследствие на използването на СРС ищецът претърпял
негативни субективни усещания на омерзение, стрес и напрежение.
Не били посочени и представени доказателства, подкрепящи
твърденията на ищеца за вмешателство в личния му живот, станал
достояние на широк кръг лица, благодарение на използваните СРС. С
оглед на това счита за неоснователна претенцията за обезвреда,
3
произтичаща от породено недоверие у хората към ищеца, още повече,
че същата не се базира на конкретни лица, факти и събития.
Не били подкрепени с доказателства и твърденията на ищеца за
отражение на използваните СРС върху политическата му кариера.
Посочва обратното, че обществено достъпна информация е, че на
парламентарните избори през м. юли 2021 г., т.е. година по-малко след
прекратяване използването на СРС, ищецът е водач на листа от
политическа партия Б. н. с. „Н. д.“.
Заявява, че липсват доказателства за влошено психо-
емоционално и психично състояние на ищеца по причина на
ответника. По делото не била представена никаква медицинска
документация за психичния и психологичния статус на ищеца преди,
по време и след процесния период, доколкото се твърди развитието на
параноя вследствие от прилагането на СРС.
При преценка достоверността и доказаността на наведените като
претърпени неимуществени щети, ответникът посочва, че трябва да се
отчете обстоятелството, че ищецът е предявил срещу ответника, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, искова молба с напълно идентично
съдържание в частта, касаеща вредите, която се отнася до водено
срещу него през процесния период от време наказателно производство
за престъпление против личността. В подкрепа на последното са
представените от самия него искова молба вх. № 22018839/05. 10.
2020 г. до Софийски районен съд и Решение № 235 от 31. 03. 2020 г.
по в.н.о.х.д. № 5357/2019 г. по описа на СГС. Наличието на други
каузални фактори и невъзможността на ищеца да отграничи търпените
от всяко едно от тях морални вреди по характер, обем и интензитет,
прави претенциите му недоказани по основание и по размер, а
приемането на противното би довело до допускане на неоснователно
обогатяване, при което увреденият ще бъде обезщетен многократно за
едни и същи вреди.
Ответникът посочва, че оспорва исковата претенция и по размер,
който счита за изключително завишен, и като неотговаряща на
критериите за справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. От приложените по
делото писмени документи се установявало, че ищецът е бил обект на
използване на СРС в законоустановения срок по чл. 175, ал. 3, т. 2
НПК и не е бил продължаван по ал. 4 НПК. Липсвали данни за
използваните оперативни способи, както и на какво основание е била
прекратена употребата им.
Ответникът посочва, че в случая е осъществен и съставът на чл.
5, ал. 2 ЗОДОВ, доколкото ищецът с поведението си виновно
4
допринесъл за увреждането и обезщетението следвало да се намали на
това основание.
По отношение на иска за законна лихва върху претендираната
сума заявява, че оспорва същия като неоснователен, наред с главния
иск.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка
с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
От писмо изх. № ИК-351 от 24.07.2023 г. на Националното бюро
за контрол на специалните разузнавателни средства се установява, че
ищецът е уведомен, че в периода от 17.07.2020 г. до 17.09.2020 г.
спрямо него са били прилагани неправомерно СРС. Неправомерността
се изразявала в следното: 1. в искането за използване на СРС били
описани факти и обстоятелства, които не съответствали на
фактическия състав на престъплението, за което е поискано
прилагането им; 2. в искането за използване на СРС липсвали каквито
и да е данни и основания, от което можело да се направи
предположение са съпричастността на ищеца към описаната
престъпна дейност, за която е дадено разрешение за прилагане на
СРС.
С решение №235/31.03.2020 г., постановено по ВНОХД №
5357/2019 г. по описа на С. г. с. е потвърдено изцяло присъда от
19.09.2018 г. по НОХД № 11767/2016 г., СРС, НО, 105 състав, с която
подсъдимият Б. Б. С. - Р. е признат за невиновен по обвинение за
извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като е
оправдан изцяло.
Видно от справка от Централна избирателна комисия от
09.05.2024 г., ищецът Б. Б. С. – Р. е бил регистриран като кандидат в
изборите за президент и вицепрезидент на 14.11.2021 г., в изборите за
народни представители на 04.04.2021 г., в изборите за народни
представители на 11.07.2021 г., в изборите за народни представители
на 02.10.2022 г., в изборите за народни представители на 02.04.2023 г.,
в изборите за народни представители на 09.06.2024 г., в изборите за
членове на Европейски парламент от Република България на
09.06.2024 г., в листата на партия „Б. н. с.-н. д.“.
С искане с рег. № 421137-001-12/77-733/16. 07. 2020 на
Специализирана прокуратура е отправено искане за използване на
5
СРС по отношение на Б. Б. С.-Р. като са посочени и мотиви за това –
лицето ще се включи в протести, с цел създаване на безредици и
сблъсъци. По нататък в мотивите е посочена друг вид престъпна
дейност-трафик на оръжия.
С разпореждане по ЧНД № С-1622/2020 г. на Специализиран
наказателен съд от 17.07.2020 г. е разрешено използване на специално
разузнавателно средство за разследване на престъпление по чл. 321,
ал. 3, вр. ал. 1 и ал. 2 от НК, чрез наблюдение, подслушване,
проследяване, като при прилагане на оперативните способи се
извършва документиране чрез фотографиране, видеозаписване,
звукозаписване и филмиране върху материални носители по
отношение на лицето, посочено в искане с рег. № 421137-001-12/77-
733/16. 07. 2020 по описа на Специализирана прокуратура, за срок от
2 месеца.
С писмо рег.№ 44-6076/11.09.2020 г. на Държавна агенция
„Технически операции“, Председателят на Специализирания
наказателен съд е уведомен, че на основание чл. 22, ал. 2 от ЗСРС, на
17.09.2020 г. е прекратено прилагане на СРС по искане с рег. №
421137-001-12/77-733/16. 07. 2020 по описа на Специализирана
прокуратура и разрешение рег. №4-1616/17.07.2020 г. по описа на
Специализиран наказателен съд.
От доклад рег.№ 21-1868/28.10.2020 г. на прокурор при СП се
установява, че прилагане на СРС е продължило от 17.07.2020 г. до
17.09.2020 г., няма изготвено искане за ВДС, събраната информация
по чл. 25, ал. 3 от ЗСРС е унищожена с протокол рег. № 9-
260/26.10.2020 г. по описа на СП.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на
двама свидетели на ищеца – Е. Б. Б.а /дъщеря на ищеца/ и Й. С. М..
От показанията на св. Е. Б. се установява, че е запозната със
случая, при който баща й е бил подслушван. След като разбрал за това
бил изключително притеснен и изнервен. Започнал да има странно
поведение, което повлияло на семейните отношения. Избягвал да
говори по телефона и държал да се среща с хората лично. Започнал да
не носи телефон със себе си, което затруднявало общуването с него.
При реализиране на ПТП от свидетелката се наложило да се свърже
бързо с него, при което ищецът затворил телефона и св. Б.а го чакала
един час, за да пристигне на мястото. За подслушването ищецът
разбрал през м. юли на 2023 година.
От показанията на св. Й. М. се установява, че с Б. Р. членуват в
6
една политическа организация от 2000 г. Двамата редовно контактуват
и свидетелят присъствал в момента, когато ищецът получил писмото
от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни
средства, при което видял бурното му възмущение и реакция. След
като разбрал, че бил подслушван ищецът станал мнителен, започнал да
крие телефона си и не искал да води телефонни разговори, държал на
лични срещи. По време на оперативни събрания, често губел
психическо равновесие, баланс – изпадал в истерии, което пречело на
дейността на политическата партия. По време на провеждане на
партийни мероприятия станало практика да се събират телефоните и
да се изнасят от помещенията, за да не се подслушват евентуално.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните изводи от правна страна:
Отговорността на държавата по ЗОДОВ има деликтен характер и
произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат
правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица. Тя
е обективна съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ, възниква при
наличието на изчерпателно изброените в ЗОДОВ хипотези и обхваща
всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането. Размерът на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди се определя в съответствие с чл. 52 ЗЗД по
справедливост.
Основанието по чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ е за незаконосъобразно
използване на специални разузнавателни средства.
Надлежно легитимиран да представлява държавата като
процесуален субституент е органът поискал издаване на разрешение
за използване на СРС; органът приложил такива, когато липсва
разрешение поради това, че не е било поискано или отхвърлено;
съответно органът, използвал резултатите от СРС /арг. от ТР №
5/15.06.2015 г. по тълк. д. № 5/2013 г. ОСГК на ВКС, Решение №
166/03.08.2018 г. по гр. д. № 4454/2017 г. на ВКС, ІV г. о., Решение №
203/27.02.2019 г. по гр. д. № 5061/2017 г. на ВКС, III г. о. /. В случая
спрямо ищеца са били използвани СРС по искане на С. п., а
претенцията за вреди насочена против П. на Р. Б., която се явява
пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск.
Специалните разузнавателни средства са предвиден в НПК като
самостоятелен способ за събиране и проверка на доказателства при
разследване на престъпления и представляват изброените в закона
технически средства и оперативни способи /чл. 172, ал. 1 НПК, чл. 2
ЗСРС/. Доколкото използването им е свързано със засягане
7
конституционно признати и защитени права на гражданите, тяхното
приложение е допустимо само по отношение изрично посочените в
чл. 172, ал. 2 НПК тежки умишлени престъпления и при условие, че
съответните обстоятелства не могат да бъдат установени по друг
начин или установяването им е свързано с изключителни трудности.
Условията, редът за използване и прилагане, контрола върху
използването на специалните разузнавателни средства, получените
чрез тях резултати, съхранението на информация придобита чрез СРС
и нейното унищожаване са предмет на регламентация в Закона за
специалните разузнавателни средства /ЗСРС/ и НПК. Съгласно чл. 12,
ал. 1 ЗСРС специалните разузнавателни средства се използват по
отношение на лица, за които са получени данни и има основание да се
предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежко
умишлено престъпление от изброените по чл. 3, ал. 1; лица, за чиито
действия са получени данни и има основание да се предполага, че се
използват от лица по т. 1, без да им е известен престъпният характер
на извършваната дейност; лица и обекти, свързани с националната
сигурност; обекти за установяване самоличността на лицата по т. 1
или 2. Право да искат използване на СРС и събраните от тях данни
имат органите по чл. 13, ал. 1 ЗСРС. Те трябва да направят
мотивирано писмено искане до съответния съд съдържащо
обстоятелствата посочени в чл. 14, ал. 1 ЗСРС, в чиято компетентност
е разрешаването или не на такива средства. При тази позитивна
уредба незаконосъобразно използване на СРС е налице, когато са
приложени без разрешение от компетентния орган /съда/, когато
такова разрешение е било дадено, но при липса на законовите
предпоставки за това; за разследването на престъпление, за което е
недопустимо използването на СРС; искането е направено от
ненадлежен орган или не е с изискуемото по чл. 14 ЗСРС съдържание.
Съгласно чл. 34б ЗСРС цялостният контрол по исканията и
разрешенията за използване на СРС, фактическото им приложение,
съхраняването и унищожаването на информацията от тях се
осъществява от Националното бюро за контрол на специалните
разузнавателни средства /НБКСРС/, като независим държавен орган.
Актовете на НБКСРС, с които констатира неправомерно използване на
СРС са официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179,
ал. 1 ГПК и имат материална доказателствена сила относно
фактическите констатации, но не и относно тяхната
законосъобразност, чиято преценка е в правомощията на съда,
сезиран с иск по чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ /Решение № 166/03.08.2018 г.
8
по гр. д. № 4454/2017 г. на ВКС, ІV г. о. /. Въз основа събраните
доказателства, в тази част констатациите на НБКСРС, съдът намира за
осъществено основанието по чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ.
Специалните разузнавателни средства са били приложени в
периода 17.07.2020 г. - 17.09.2020 г., когато страната е обхваната от
граждански протести, в които ищецът, заедно с членове и
съмишленици на "Български национален съюз", имало данни, че ще
вземе участие в протестите с цел създаване на безредици. Формалният
повод за използването им е разследване на предполагаемо тежко
престъпление по чл. 321 НК, ал. 3, вр. ал. 1 и ал. 2 НК, вр. с чл. 95
НК, поради наличието на оперативни данни за престъпна група,
финансирана от лица и фирми от обкръжението на В. Б., която
организира срещу заплащане участието в протестите на лица от
криминалния контингент и футболни агитки с цел създаване на
безредици насочени срещу държавната власт. Престъплението попада
в приложното поле на чл. 3, ал. 1 ЗСРС за допустимо използване на
СРС, но в конкретния случай не е било съответно на закона.
Исканията не са били надлежно мотивирани съобразно чл. 14, ал. 1
ЗСРС и направени при липса предпоставките на чл. 12, ал. 1 ЗСРС,
тъй като не са изложени факти и обстоятелства за връзка между
ищеца с изброените в тях лица или с В. Б., за финансиране от
последния на сдружението за водене на антидържавна пропаганда или
други данни, които да дават обосновано предположение за участието
му в сочената организирана престъпна група или съпричастен по
какъвто и да е начин към твърдението за подготвяни действия при
протестите. При положение, че предположението се отнася до
множество лица, не е ясно на какъв етап е било към този момент
разследването, дали и какви доказателства са били събрани срещу
ищеца, съответно те да са в подкрепа на подозрението за някакво
съпричастие към разследваното престъпление, конкретика за
необходимостта от прилагането на СРС и невъзможността данни да
бъдат събрани по друг начин, освен бланкетно посочената причина за
конспиративност на престъпната дейност на ОПГ.
Видно от доказателствата по делото, от поисканите и разрешени
СРС по искането за период от 2 месеца са били приложени три метода
– наблюдение, подслушване и проследяване, чрез прилагане на
оперативните способи, посочени в чл. 11 от ЗСРС, фотографиране,
видеозаписване, звукозаписване и филмиране върху материални
носители.
Въз основа на тези методи не са събрани относими към
9
фактическия състав на престъплението или уличаващи ищеца данни.
След като не са дали резултат, няма повдигнато обвинение и събрана
информация е унищожена.
Приложението на специални разузнавателни средства по
необходимост нарушава или ограничава конституционно признатите
права на гражданите по чл. 32-34 от Конституцията, обект на защита и
в международен план по чл. 8 от ЕКЗПЧ, а когато намесата в личния
живот е неправомерна безспорно се търпят вреди. Изводът за
незаконосъобразно използване спрямо ищеца на СРС обуславя и извод
за претърпени такива вреди, които в случая се изразяват в посочените
в исковата молба в усещане на омерзение, стрес, напрежение, с
последвало поведение на недоверие към него. Допълнително от
показанията на разпитаните свидетели се установява, че след
узнаването за използване спрямо него на СРС, станал изключително
притеснен и изнервен. Започнал да има странно поведение, което
повлияло на семейните отношения. Избягвал да говори по телефона и
държал да се среща с хората лично. От показанията на св. Й. М. се
установява, че след като разбрал, че бил подслушван ищецът станал
мнителен, започнал да крие телефона си и не искал да води телефонни
разговори, държал на лични срещи. По време на оперативни събрания,
често губел психическо равновесие, баланс – изпадал в истерии, което
пречело на дейността на политическата партия. По време на
провеждане на партийни мероприятия станало практика да се събират
телефоните и да се изнасят от помещенията, за да не се подслушват
евентуално.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се отчете периода на приложение на СРС- 2 месеца.
По делото е установено, че след изтичане срока, за който е било
разрешено СРС, получената информация не е послужила като
доказателство по досъдебното производство, а е била унищожена по
предвидения в закона ред. Няма данни по същото на ищеца да е било
повдигнато обвинение, нито доказателства в подкрепа на твърдението
подслушаните разговори да са били разгласени в нарушение на закона
или станали достояние на лица, различни от пряко ангажираните
длъжностни лица по искане, разрешаване или прилагане на СРС, респ.
за злоупотреба с тях по начин, който да обуслови засягане в
значителна степен личността и правата на ищеца. Освен това видно от
справка от Централна избирателна комисия от 09.05.2024 г., ищецът Б.
Б. С. – Р. е бил регистриран като кандидат в изборите за президент и
вицепрезидент на 14.11.2021 г., в изборите за народни представители
10
на 04.04.2021 г., в изборите за народни представители на 11.07.2021 г.,
в изборите за народни представители на 02.10.2022 г., в изборите за
народни представители на 02.04.2023 г., в изборите за народни
представители на 09.06.2024 г., в изборите за членове на Европейски
парламент от Република България на 09.06.2024 г., в листата на партия
„Б. н. с.-н. д.“, поради което фактът на незаконно подслушване не е
повлиял съществено на политическата му кариера.
Предвид това, в приложение на чл. 52 ЗЗД съдът намира за
справедлив и съответен на вредите размер на обезщетението от 4000
лв., до който искът е основателен и следва да се уважи, съответно
отхвърли до пълния предявен размер от 50 000 лева.
Върху така определения размер следва да се присъди законната
лихва от датата на неправомерното искане за използване на СРС-
16.07.2020 г. до окончателното изплащане.
При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ
ответникът дължи заплащането на направените разноски от 10 лв. за
държавна такса, а на процесуалния представител адв. Л. К. -САК
заплащането на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА от
372.00 лв., изчислено в съответствие с чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. и съобразно уважената част от иска.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. на Р. Б., гр. С., бул. В. № ., да заплати на Б. Б. С. –
Р., с ЕГН ********** и адрес: гр. С., ул. „О. п.“ № ... сумата от 4 000
лева, на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно
използване на специални разузнавателни средства в периода
17.07.2020 г. -17.09.2020 г., ведно със законната лихва от 16.07.2020 до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 50 000 лв.
ОСЪЖДА П. на Р. Б., гр. С., бул. В. № ., да заплати Б. Б. С. – Р., с
ЕГН ********** и адрес: гр. С., ул. „О. п.“ № ..., разноски по делото
на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, в размер от 10.00 лева.
ОСЪЖДА П. на Р. Б., гр. С., бул. В. № ., да заплати на адв. Л. К.
-САК с адрес гр. С., ул. Ц. А. № ., адвокатско възнаграждение по чл.
11
38, ал. 2 ЗА, в размер от 372.00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
12