№ 20980
гр. С., 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20241110144546 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Д. Д. Б., чрез адв. Л., срещу „С..в.“
АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 677,81
лв., представляваща 1/2 от общия дълг на наследодателя му М.Т.И. в размер на 1355,61
лв. – главница за цена на В и К услуги за периода м.11.2015 г. – м.03.2021 г. за
клиентски № ... за имот, находящ се в гр. С., ул. „Б.Н.“ № вх. ..“, ап..
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че
според твърдения на ответника по партида с абонатен № ..., открита за имот, находящ
се в гр. С., ул. „Б.Н.“ № вх. ..“, ап., се дължали суми за доставен В и К услуги от М. Д.
Г. в качеството й на наследник на титуляра на партидата М.Т.И., която починала на
10.06.2010 г. и съгласно удостоверение от 10.07.2024 г. нейни наследници са: Д. Д. Б.
(внучка) и М. Д. Г. (внучка). Твърди, че ответникът претендирал заплащане на сумата
в общ размер на 1355,61 лв., представляваща цена на В и К услуги за описания имот за
периода м.11.2015 г. – м.03.2021 г., като ищецът в качеството му на наследник на
титуляра на партидата притежавал 1/2 от имуществото му, поради което за него било
налице правен интерес да оспори пропорционалната част от общо претендираната
сума, съответна на наследствената му квота, т.е. сумата от 677,81 лв., която твърди, че
не дължи, тъй като: 1. между страните по делото липсвало облигационно
правоотношение; 2. при отчитането на общия и индивидуалните водомери ответникът
не спазил разпоредбите на Наредба № 4; 3. вземането било погасено по давност. Ето
защо моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, чрез юрк. КК.М., признава иска и
моли съда да постанови решение при условията на чл. 237 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
1
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК при разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест
на ответника е да докаже пълно и главно: 1/ факта на сключен с ищеца договор за
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води (факт, по
силата на който ищецът е придобил право на собственост, ограничено вещно право на
ползване или право на строеж върху имота, до който е доставяна услугата); 2/ че е
доставил на ищеца В и К услуги - за доставка на питейна вода, за отвеждането на
отпадъчни води, за пречистване на отпадъчни води в процесния имот в твърдяното
количество и на посочената стойност за процесния период.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги "потребители" по смисъла на закона са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2,
ал. 1, т. 1 и 2 от Общите условия на ответното дружество, като в ал. 3 от същата
разпоредба на Общите условия е прието, че потребител може да бъде и наемател на
имот, за който се предоставят В и К услуги. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на В и К услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост и на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение.
Следователно, потребител на В и К услуги по смисъла на посочената
нормативна уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване
на съответните имоти, като в Общите условия на дружеството е предвидена
възможността такива да са и наемателите, но при подадена от наемателя нарочна
писмена декларация за това.
Относно съществуването на облигационно правоотношение между страните по
неформален договор за доставка на В и К услуги при общи условия, съдът намира
следното. С горепосочените разпоредби са нормативно определени лицата, с които се
счита сключен неформалният договор за доставка на В и К услуги. Договорът има
съдържанието, определено в чл. 8 от Наредбата, установено в утвърдените от КЕВР
общи условия на доставчика на В и К услуги. С оглед гореизложеното, за да се
приеме, че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка, е
достатъчно ответникът да докаже, че ищецът е собственик, суперфициар или вещен
ползвател на процесното жилище, за което е доставено претендираното количество
вода.
В случая предявеният отрицателен установителен иск се основава на
твърдението на ищеца, че процесното вземане не е възникнало, тъй като между него и
ответника не е съществувало договорно правоотношение и доставка, и в евентуалност,
че е недължимо поради погасяването по давност на правото на принудително
изпълнение. Това е логичната поредност за разглеждане на основанията на
отрицателния установителен иск, тъй като, за да се погаси по давност едно право
принудително да се изпълни задължение, то първо следва да е възникнало, а
2
следователно и да е осъществен източникът за това, в случая договорен. В случая
предвид твърденията на ответника в отговора на исковата молба, съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните по
делото липсва облигационно правоотношение, респ., че по отношение на оспорените
задължения е изтекла предвидената в закона давност. Не са представени доказателства
нито за титулярството на правото на собственост, респективно на ограниченото вещно
право на ползване върху процесния имот, нито доказателства за сключването на
изричен писмен договор между страните.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните не е възникнало
облигационно отношение, поради което и ищецът не е длъжник на предявеното
вземане за цена на предоставени В и К услуги, а твърденията за изтекла погасителна
давност не следва да се разглеждат предвид изложените по – горе мотиви. Ето защо
предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
Относно разноските в производството:
Отговорността за разноски е с източник поведение, пораждащо и/или
поддържащо неоснователно правен спор. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските
се възлагат върху ищеца. Нормата е в отклонение на общото правило, че разноските се
възлагат върху страната, срещу която е постановено решението. За нейното
приложение е необходимо, освен ответникът да е признал иска, с извънпроцесуалното
си поведение да не е станал повод за образуване на делото.
По делото не е налице признание на иска по смисъла на чл. 237 ГПК, а
ответникът е признал по условие част от твърденията в исковата молба ( че ищецът не
е потребител на ВиК услуги и не се намира в облигационни отношения с ответното
дружество, както и на факта на изтичане на погасителната давност за процесното
вземане), с оглед на което съдът приема, че не е приложима разпоредбата на чл. 78, ал.
2 ГПК. В същото време оспорва предявения иск като недопустим поради липса на
правен интерес. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца сумата в размер на 50,00 лв., представляваща разноски по
производството за заплатена държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на
адв. М. Л. Л. – процесуален представител на ищеца, следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в общ размер на 480 лв. с ДДС.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. Д. Б., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. С., ул. „Г.“ №, ет срещу „С..в.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес
на управление: гр. С., р-н „К.с.“, „Б.Ц.И. Ц.Б“, бул. "Ц.Б III" №, ет, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д. Д. Б. не дължи на
„С..в.” АД сумата от 677,81 лв., представляваща 1/2 от общия дълг на наследодателя й
М.Т.И. в размер на 1355,61 лв. – главница за цена на В и К услуги за периода м.11.2015
г. – м.03.2021 г. за клиентски № ... за имот, находящ се в гр. С., ул. „Б.Н.“ № вх. ..“, ап..
ОСЪЖДА „С..в.” АД, ЕИК ., да заплати на Д. Д. Б., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. С., ул. „Г.“ №, ет. 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 50,00
3
лева - съдебни разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „С..в.” АД, ЕИК ., да заплати на адв. М. Л. Л., ЕГН **********, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата 480 лева – адвокатско възнаграждение по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4