Р Е Ш Е Н И Е
№...
20.10.2020г. Гр.Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД XI Граждански състав
На 05.10.2020г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Емилия Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско
дело №802 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Искът е
предявен от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД гр.София срещу С.П. ***. Между ищеца и
абонатите възниква облигационно правоотношение на основание чл.153, ал.1 от ЗЕ,
съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия. Поради тази причина ответницата била
клиент на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия се осъществявало при
публично известни Общи условия, приети от КЕВР и публикувани по установения
ред. Ответницата била абонат на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД и като такава следвало
да заплаща ежемесечно стойността на консумираната енергия. Съгласно общите
условия абонатите следвало да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45
дневен срок след датата на публикуване на фактурите на интернет-страницата на
продавача. При неплащане на дължимите суми в срок абонатът изпада в забава и
дължи съответната лихва. Разпределението на топлинната енергия между клиентите в
сграда-етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение
при наличие на договор с лице от публичния регистър по чл.139а от ЗЕ.
Собствениците от сградата, в която ответницата притежавала обект имали договор
с „Техем сървисис“ ЕООД. Начисляването на сумите се извършвало по прогнозни
месечни вноски, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дяловото разпределение в сградата. Ответницата не била
заплатила в срок начислените суми за топлинна енергия за периода от месец май
2015г. до месец декември 2016г., за което дължала сума в размер на 103,30лв. –
главница, представляваща задължение за неплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2015г. до м.12.2016г., 32,30лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2016г.
до 22.08.2019г., 7,85лв. – суми за дялово разпределение за периода от
м.05.2015г. до м.12.2016г., 2,06лв. – лихва за периода от 31.08.2016г. до
22.08.2019г.
За така
дължимите суми ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по
което е образувано ч.гр.дело №6063/2019г. по описа на РС-Стара Загора. Съдът е
издал заповед за изпълнение, но срещу нея е подадено възражение в срок, поради
което съдът е дал указания на ищеца да предяви установителен иск. Това породило
за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на
чл.422 ГПК.
Моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата му дължи
заплащане на сумата в размер на 103,30лв. – главница, представляваща задължение
за неплатена топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до м.12.2016г.,
32,30лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2016г. до 22.08.2019г., 7,85лв.
– суми за дялово разпределение за периода от м.05.2015г. до м.12.2016г.,
2,06лв. – лихва за периода от 31.08.2016г. до 22.08.2019г., законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски по
ч.гр.д. №6063/2019г. по описа на РС-Стара Загора, както и направените по
настоящото дело разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.131 ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата на ответника за отговор. Ответницата, в срока за писмен отговор изразява становище, че предявените искове са допустими, но частично основателни. Прави възражение за изтекла погасителна давност за претендираните суми по документ №**********/31.07.2016г. в размер на 94,05лв. и по документ №**********/31.07.2016г. в размер на 2,01лв. По отношение на сумата от 41,55лв. оспорва, че я дължи, тъй като за периода на начисляването й ответницата вече не била собственик на имота. По отношение на претенциите за дължими суми начислени за месеците 08, 09, 10, 11, 12.2016г. признава, че ги дължи. По отношение на претенцията за мораторна лихва – оспорва същата, като счита, че същата не е описана по периоди и фактури, освен това е погасена по давност. Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли предявените искове за претендираните суми по документ №**********/31.07.2016г. в размер на 94,05лв. и по документ №**********/31.07.2016г. в размер на 2,01лв. като погасени по давност и за сумата от 41,55лв., като недължима, както и за мораторна лихва, като погасена по давност. Не възразява срещу доказателствените искания на ищеца. Не прави доказателствени искания. Претендира разноските по делото.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,
прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните,
намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
От приложеното към настоящото производство
ч.гр.д.6063/2019г. по описа на РС-Стара Загора е видно, че ищецът е предявил
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумите,
както следва: 103,30лв. – главница, представляваща задължение за
неплатена топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до м.12.2016г., 32,30лв. –
мораторна лихва за периода от 15.09.2016г. до 22.08.2019г., 7,85лв. – суми за
дялово разпределение за периода от м.05.2015г. до м.12.2016г., 2,06лв. – лихва
за периода от 31.08.2016г. до 22.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата и съдебни
разноски. Съдът е издал Заповед за изпълнение №3148/22.11.2019г., с която е
уважил заявлението на ищеца. Срещу издадената заповед е подадено в срок
възражение по чл.414 ГПК, поради което съдът е дал указания на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си. Това обуславя за ищеца правния му
интерес от предявяване на настоящите искове.
Отношенията между
доставчиците и потребителите на топлинна енергия за процесния период са
регламентирани в Закона за
енергетиката /ЗЕ/. Предвид установените в същия правила, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно
предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството
на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
Следователно, за да бъде определено едно лице
като потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно визираната
законова уредба е необходимо да бъде установено, че същото е собственик или
носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна
станция или нейно самостоятелно отклонение. Това лице е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия на топлоснабдения
обект, респ. то встъпва в облигационни правоотношения с ищцовото дружество –
топлопреносно предприятие. В хода на производството от представеното и прието
като писмено доказателство копие на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти с вх.рег.№76379
от 20.10.2008г., акт №130, том CLXXXVIII, дело №52901 по описа на Служба по
вписвания гр.София се установи, че ответницата е собственик на процесния имот. По делото е
представено и прието като писмено доказателство копие на Нотариален акт за продажба на имот с
вх.рег.№82460 от 21.12.2016г., акт №180, том CXCIII, дело №60482 по описа на
Служба по вписвания гр.София, от което се установява, че на 21.12.2016г. ответницата е продала
процесния имот на трето лице – .... Последната е подала до ищеца Заявление-декларация №Г-4038/20.02.2017г., с което го е уведомила за
извършената продажба. Поради тази причина след месец 12.2016г. ответницата няма
качеството на потребител/клиент на топлинна енергия
за битови нужди, тъй като същата не е собственик на недвижимия имот, който е
топлоснабден от ищеца. За периода от месец януари 2017г. топлинната енергия за
топлоснабдения имот следва да бъде заплащана от купувача му, а именно .... Ищецът претендира сума за главница за периода до месец 12.2016г., т.е. за
времето, в което ответницата е имала качеството на собственик на топлоснабдения
имот и съответно на потребител/клиент на топлинна енергия, поради което съдът
намира възраженията на ответницата в този смисъл за неоснователни.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ
регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С
оглед тази нормативна уредба между страните за процесния период е сключен договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с решение №
ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "Дневник" от
14.01.2008г. и Общите условия,
публикувани във вестник "Монитор“ – броя от 11 юли 2016г.
Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ
предоставя възможност за потребителите/клиентите, които не са съгласни с
предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В дадената хипотеза ответницата не твърди и не установява да е
упражнила това нейно право, поради което настоящият състав намира, че същата ги
е приела.
Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносно предприятие и клиента, по силата на закона – чл.150 ЗЕ,
без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия, в който смисъл е и задължителната съдебна
практика, обективирана в Решение №35/21.02.2014г. по гр. д. № 3184/2013г. на
ВКС, ІІІ ГО.
Предвид
гореизложеното съдът приема, че за процесния период от време между страните в
процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет:
доставката на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот.
Съгласно разпоредбата
на чл.139, ал.1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се
осъществява по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в нормите на чл.139
– чл.148 ЗЕ
и в Наредба №16-ЗЗ4/06.04.2007г. за топлоснабдяването /обн. в ДВ бр.
34/24.04.2007г. с посл. изм. и доп., отм. с ДВ бр.25/20.03.2020г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда – етажна собственост по силата на чл.142, ал.2
ЗE се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите, а нормата на чл.145, ал.1 от
същия закон предвижда, че топлинната енергия за отопление на имотите
в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Съгласно чл.155, ал.1, т.2
ЗЕ клиентите на топлинна енергия в сгради – етажна собственост
заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска, като според чл.155, ал.3 ЗЕ
правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен клиент
се определят с наредбата по чл.125, ал.3 ЗЕ.
За процесния период в съответствие с тази законова уредба и установеното в
Общите условия сумите за топлинна енергия относно имота, за който ответницата е
клиент за топлинна енергия, са начислявани помесечно от "Топлофикация
София" ЕАД по прогнозни вноски, за които са издавани фактури, видно от
приетите като писмени доказателства копия на Съобщение към фактура
№**********/31.07.2017г., Съобщение към фактура №**********/31.07.2016г.
За
процесния период са издадени следните фактури: фактура №********** за
задължение за месец 10.2015г. на стойност 3,44лв.; фактура №********** за
задължение за месец 11.2015г. на стойност 10,99лв.; фактура №********** за
задължение за месец 12.2015г. на стойност 12,85лв.; фактура №********** за
задължение за месец 01.2016г. на стойност 14,35лв.; фактура №********** за
задължение за месец 02.2016г. на стойност 9,83лв.; фактура №********** за
задължение за месец 03.2016г. на стойност 11,59лв.; фактура №********** за
задължение за месец 04.2016г. на стойност 1,69лв. Общото задължение на стойност
64,74лв. е коригирано със сумата от 7,74лв. и за периода 10.2015г. – 04.2016г.
дължимата сума по изравнителната фактура №**********/31.07.2016г. възлиза на
72,48лв. Освен това е издадена и фактура №********** за задължение за месец
10.2016г. на стойност 4,22лв.; фактура №********** за задължение за месец
11.2016г. на стойност 14,42лв.; фактура №********** за задължение за месец
12.2016г. на стойност 15,16лв.
Съгласно
разпоредбите за заплащане на топлинната енергия и услугата дялово разпределение
в цитираните по-горе Общи условия, падежът на задължението по всяка от
фактурите е 45 дни след публикуването им на интернет страницата на ищеца, като
не се начислява лихва за забава върху задължението до изтичане на 45 дни от
публикуването на последната изравнителна фактура. Ищецът не ангажира
доказателства за датата на публикуване на съответните фактури на интернет
страницата си, поради което съдът приема, че това е последния ден на месеца, за
който е отчетена топлинната енергия, т.е. падежът на всяко от задълженията е
настъпил на 45-ия ден след последния ден на месеца, за който се отнася.
По
направеното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.111,
ал.1, б.”в” от ЗЗД С
изтичане на тригодишна давност се погасяват: вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. Съдът намира, че процесните задължения са повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения с посочен в общите условия падеж /в този
смисъл Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г.,
ОСГК/. При вземания с периодичен характер, погасени следва да се считат онези
от тях, които са извън тригодишния период преди датата на исковата молба,
съответно на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно
разпоредбата на чл.116, б.“б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяването на иск,
от която дата започва да тече нова давност. Както бе посочено по-горе, за
процесните вземания е било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Заявлението е подадено на 30.08.2019г. В
настоящия случай с оглед фикцията на чл.422, ал.1 ГПК, искът се смята предявен от датата на подаване на
заявлението – 30.08.2019г. Това означава, че всички задължения, чиито падеж е
настъпил преди 30.08.2016г. са погасени по давност. Това са задълженията по
фактури, както следва: фактура №********** за задължение за
месец 10.2015г. на стойност 3,44лв.; фактура №********** за задължение за месец
11.2015г. на стойност 10,99лв.; фактура №********** за задължение за месец
12.2015г. на стойност 12,85лв.; фактура №********** за задължение за месец
01.2016г. на стойност 14,35лв.; фактура №********** за задължение за месец
02.2016г. на стойност 9,83лв.; фактура №********** за задължение за месец
03.2016г. на стойност 11,59лв.; фактура №********** за задължение за месец
04.2016г. на стойност 1,69лв., за които задължения е издадена изравнителната
фактура №**********/31.07.2016г. на стойност 72,48лв. Макар срокът за плащане
на изравнителната фактура да е 14.09.2016г., то за всяко от задълженията е
имало предходен срок за плащане съобразно общите условия. Поради тази причина
предявеният иск за главница следва да бъде уважен за сумите по фактури, касаещи
периода м.10 – м.12.2016г. на обща стойност 33,80лв., а в останалата си част
искът за главница следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Съгласно разпоредбата на чл.61 от Наредба №16-334 от
6.04.2007г. за топлоснабдяването (действала през процесния период), дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а
от ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 от ЗЕ, при
спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Видно от
представените доказателства по делото копия на Протокол от общо събрание на
собствениците от 24.05.2009г., ведно с Приложение №1, Декларация от
14.08.2009г., етажната собственост, част от която е имотът на ответницата е
избрала за топлинен счетоводител фирма „Техем сървисис“ ЕООД. Видно от
представеното извлечение от сметка по месеци за абонат 414507, за периода от
м.07.2016г. до м.11.2016г. за всяко от задълженията по фактури се начислява и
сума за дялово разпределение на стойност 1,57лв. месечно. Съобразно посоченото
по-горе относно падежа на задълженията, съдът намира, че претендираната сума от
7,85лв. за дялово разпределение е дължима от ответницата, тъй като падежът за
всяко от задълженията настъпва след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда и ответницата не е представила доказателства за
плащането на задълженията. Освен това ответницата прави изрично признание за
задълженията си за месеците от 08.2016г. до 11.2016г.
Разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД
предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. Съдът
намира, че следва служебно да изчисли размера на мораторната лихва за дължимата
главница от 33,80лв.,
като съобрази падежа на задължението, а именно 14.09.2017г. За периода от
15.09.2017г. до 22.08.2019г. (съобразно претенцията в исковата молба) дължимата
мораторна лихва възлиза на 6,64лв. За този размер съдът следва да уважи
претенцията, като в останалата част до претендираните 32,30лв. искът следва да
бъде отхвърлен. Върху задължението за дялово разпределение от 7,85лв. за периода
от 15.09.2017г. до 22.08.2019г. се дължи мораторна лихва в размер на 1,54лв. За този размер съдът следва да
уважи претенцията, като в останалата част до претендираните 2,06лв. искът
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за съдебните и
деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с
поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да
възложат разноските, съразмерно с уважената част от исковете. Ето защо в тежест
на ответника следва да бъдат присъдени разноските в размер на 43,00лв.,
представляващи платената от ищеца държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, съразмерно с уважената част от исковете.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от
18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва
да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство
разноски, присъдени със Заповед за изпълнение №3148/22.11.2019г. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 26,00лв., съразмерно с уважената част
от исковете.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца
следва да бъдат възложени направените от ответницата разноски в исковото и в
заповедното производство съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Ответницата е направила разноски в размер на 150,00лв. за подаване на
възражение в заповедното производство и 1300,00лв. за адвокатско възнаграждение
в исковото производство. Ищецът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно за
претендираното в исковото производство адвокатско възнаграждение. Съобразно
цената на исковете минималният размер на адвокатското възнаграждение е
300,00лв. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като следва да
се отбележи, че са предявени четири отделни иска, по които е упражнена
самостоятелна защита. Процесуалният представител на ответницата е подал писмен
отговор и е участвал в едно открито съдебно заседание. По делото са приети само
писмени доказателства, като не са събирани нито гласни такива, нито са
назначавани експертизи. Поради тази причина съдът намира, че следва да намали адвокатското
възнаграждение до размера на 400,00лв., в какъвто размер е първоначално
представения договор за правна защита и съдействие от ответницата (л.66 от делото).
На ответницата следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 362,00лв.
съразмерно с отхвърлената част от исковете за заповедното и исковото
производство.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.П. ..., ЕГН **********,*** дължи на “ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Ястребец“ 23Б, представлявано от Александър
Александров, изпълнение на парично задължение в размер на 33,80лв. (тридесет
и три лева и 80 стотинки) – главница, представляваща задължение за неплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до м.12.2016г., 6,64лв. (шест лева и 64 стотинки) – мораторна лихва за периода от
15.09.2016г. до 22.08.2019г., 7,85лв.
(седем лева и 85 стотинки) – суми за дялово разпределение за периода от
м.05.2015г. до м.12.2016г., 1,54лв.
(един лев и 54 стотинки) – лихва за периода от 31.08.2016г. до 22.08.2019г., законната лихва за забава за периода от подаване на
заявлението в съда – 30.08.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение
№3148/22.11.2019г. по ч.гр.дело №6063/2019г. по описа на РС-Стара Загора, като отхвърля предявените искове в частта над присъдените до
претендираните 103,30лв. – главница, като погасени по давност, 32,30лв.
– мораторна лихва за периода от 15.09.2016г. до 22.08.2019г., 2,06лв. – лихва
за периода от 31.08.2016г. до 22.08.2019г. като неоснователни.
ОСЪЖДА С.П. ..., ЕГН **********,*** да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Ястребец“ 23Б, представлявано от Александър Александров направените разноски по делото в
размер на общо 43,00лв. (четиридесет
и три лева), представляващи платената от ищеца държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С.П. ..., ЕГН **********,*** да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Ястребец“ 23Б, представлявано от Александър Александров, направените разноски по
заповедното производство за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 26,00лв. (двадесет и шест лева), съразмерно с уважената част от
исковете, които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК №3148/22.11.2019г. по
ч.гр.дело №6063/2019г. по описа на РС гр.Стара Загора.
ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Ястребец“ 23Б, представлявано от Александър Александров да заплати
на С.П. ..., ЕГН **********,*** направените разноски по делото в размер на общо 550,00лв. (петстотин и петдесет лева),
представляващи платеното от ответника адвокатско възнаграждение в заповедното и
в исковото производство съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: