Решение по дело №69/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на С. О. И., с [ЕГН], от [населено място], [улица]против Решение № ПИ-22 от 27.01.2025 година на директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите [област], с което е оставена без уважение като неоснователна жалбата срещу Разпореждане изх. № [рег. номер]-**** от ****.2024 година, издадено от Б. В. – главен публичен изпълнител при ТД на НАП [област], с което е отказано да бъдат погасени по давност публични задължения на С. О. И., с [ЕГН], от [населено място], [улица]по ревизионен акт № ***** от ***.**** година.

В жалбата се твърди, че решението е необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон, допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Излагат се аргументи в полза на твърденията, че давностния срок за събирането им е изтекъл. Моли съда да отмени решението с указания за отписване по давност на процесните задължения.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично и се представлява от адвокат Б. Б. от АК [област], който поддържа жалбата, като излага и допълнителни доводи. Моли за отмяна на оспореното решение на директора на ТД на НАП [област]. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски като представя списък на същите по чл. 80 от ГПК и доказателства, че такива са направени в посочения размер.

В проведеното съдебно заседание ответникът по жалбата – директорът на ТД на НАП [област], редовно призован, не се явява, представлява от старши юрисконсулт П. П., който застъпва становище за неоснователност на жалбата. Счита, че действията на публичния изпълнител са законосъобразни, а оспореното решение правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Перник, като взе предвид твърденията на страните, фактическите и правни основания за издаването на обжалвания акт и приложените по делото доказателства, за да се произнесе, съобрази следното:

С Решение № ПИ-22 от 27.01.2025 година на директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите [област] е оставена без уважение като неоснователна жалбата срещу Разпореждане изх. № [рег. номер]-**** от ***2024 година, издадено от Б. В. – главен публичен изпълнител при ТД на НАП [област], с което е отказано да бъдат погасени по давност публични задължения на С. О. И., с [ЕГН], от [населено място], [улица]по ревизионен акт № ****.20218 година. Решението е връчено на жалбоподателя по електронен път по реда на чл. 29, ал. 4 от ДОПК, като получаването е удостоверено чрез активиране на съдържащата го електронна препратка на 04.02.2025 година. Жалбата срещу него е постъпила в деловодството на ТД на НАП [област] в законоустановения срок. Подадена е от надлежна страна, чиито права и законни интереси са засегнати от административния акт. От изложеното следва, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Не се спори между страните, че жалбоподателят има непогасени публични задължения, за събирането на които е образувано изпълнително дело № *********/2018 година за сумата в общ размер на 10 453.28 лева, от които 5 491.33 лева главница и 4 961.95 лева лихва, произтичащи от ревизионен акт №**** година. производства.

По ИД № *********/2018 година по описа на ТД на НАП [област] с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-**** година е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, като с Постановление № [рег. номер]-****.2018 година са продължени.

С Разпореждане изх. № [рег. номер]-*****2024 година, издадено от Б. В. – главен публичен изпълнител при ТД на НАП [област] е отказано да бъдат погасени по давност публични задължения на С. О. И., с [ЕГН], от [населено място], [улица]. Публичният изпълнител е мотивирал отказа с това, че на основание чл. 171 от ДОПК с налагането на запор върху банковите сметки погасителната давност е спряна, съответно не е изтекла.

С Решение № ПИ-22/27.01.2025 година на основание чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК е оставил жалбата на дружеството без уважение. Посочил, че погасителната давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не е изтекла, тъй като е спряна с издаването на ПНОМ от 28.09.2017 година, с което е наложен запор върху банковите сметки на лицето и ППДНОМ от 05.04.2018 година.

Решение № ПИ-22/27.01.2025 година е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство.

При извършената служебна проверка за законосъобразност на всички основания настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, а именно по повод постъпила жалба в производство по чл. 266 и чл. 267 от ДОПК.

Решението е издадено от компетентен орган съгласно чл. 266, ал. 1, изр.първо от ДОПК и представлява валиден административен акт. То е обективирано в предвидената от закона писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК, отговаря на изискването за мотивираност. Означен е органът, който го е издал, посочен е адресатът му, отразени са фактическите и правните основания за издаването му, формулирано е ясно и конкретно разпореждане, съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване, датиран и подписан.

От обстоятелствената част на оспореното решение недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган споделя съображенията на публичния изпълнител, издал разпореждането, с което е отказано отписване по давност на всички задължения по ИД № *********/2018 година. Възприел е като правилни и законосъобразни изводите му, че за задълженията, обезпечени чрез наложения с ПНОМ от 2017 година и продължени през 2018 година запор върху банкови сметки на лицето, погасителната [възраст] давност е спряла да тече от момента на налагане на запора и не е изтекла към момента на подаване на искането. Като е изложил съответни мотиви в тази насока е отхвърлил жалбата на С. О. И., с [ЕГН], от [населено място], [улица].

Извършената от съда проверка установи, че при постановяването на актовете на директора на ТД на НАП [област] и на публичния изпълнител не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, представляващи основание за отмяната им. Процедурата по издаването им е съобразена с приложимите норми на ДОПК. Не се откриват отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.

Конкретният спор е свързан с приложението на материалния закон и по – конкретно: довело ли е издаването на ПНОМ от 2017 година и на ППДНОМ от 2018 година до спиране на давността или нейното прекъсване и изтекла ли е тя към момента, в който жалбоподателят е направил искането си за отписване на задълженията от данъчно – осигурителната му сметка.

Погасителната давност е материално – правен институт, поради което и при липса на изрична правна норма в противна насока, следва да се приложи тази разпоредба, която е в сила към момента на възникване на всяко от задълженията. Давността за публичните вземания е разписана в чл. 171 от ДОПК. Според ал. 1 на посочената норма, публичните вземания се погасяват с изтичането на [възраст] давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща тази, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по – кратък срок.

Давността не се прилага служебно, затова в производството пред административният орган жалбоподателят е подал Искане вх. № [рег. номер]-****.2024 година, с което публичният изпълнител е бил сезиран да се произнесе по давността на посочените в него публични вземания.

Давностният срок може да бъде спиран и/или прекъсван при наличие на някое от основанията по чл. 172 от ДОПК.

При спирането е налице период от време, през който давността спира да тече поради настъпване на определено събитие и продължава да тече след отпадането на основанието за спиране. В този случай срокът се удължава с периода от време, през който същият е спрял да тече.

Според чл. 172, ал. 2 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като съгласно ал. 3 от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК, събитията, които прекъсват давността са издаването на акта за установяване на публичното вземане и предприемането на действия по принудително изпълнение.

В случая е налице хипотезата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, тьй като е безспорно установено, че е наложен запор върху банковите сметки на длъжника през 2017 година, съответно продължени през 2018 година, а акта за установяване на публичните вземания е издаден на 14.03.2018 година, поради което давността е прекъсната. Ето защо извода на ответника по жалбата е незаконосъобразен с оглед на предприетите принудителни действие по събирането на публичните задължения, което е в противоречие на нормата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК и Тълкувателно решение № 7/15.04.2021 г. по тълкувателно дело № 8/2019 г. на ВАС.

От всичко гореизложено и с оглед конкретиката на казуса се налага извод, че преценката на административния орган относно давностните срокове за публичните задължения, чието отписване се иска е неправилна.

Съгласно чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК давностният срок започва да тече от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, т.е. годината през която е настъпила изискуемостта на вземането. Последната /изискуемостта на вземанията/ е уредена в съответните материални. Съответно, давностните срокове по чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК започват да текат от първи януари на годината, следващата годината на възникване на изискуемостта на процесните вземания.

С оглед последното и като се има предвид направеният по-горе извод, че давностните срокове за процесните задължения не са били прекъсвани, то към датата на подаване на искането за отписването им /08.10.2024 година/ те са били изтекли:

Относно разноските:

При този изход на спора и съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК страните имат право на съдебни разноски съобразно уважената, респ. съобразно отхвърлената част от жалбата. Жалбоподателят своевременно е направил искане в тази насока, представил е списък по чл. 80 от ГПК, в който са описани разноските и е представил доказателства, че са действително направени такива в размер на 410,00 /четиристотин и десет/ лева, от които: 10,00 /десет/ лева внесена държавна такса и 400,00 /четиристотин/ лева платено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 268 от ДОПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – [област]

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № ПИ-22 от 27.01.2025 година на директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите [област], с което е оставена без уважение като неоснователна жалбата срещу Разпореждане изх. № [рег. номер]-*****.2024 година, издадено от Б. В. – главен публичен изпълнител при ТД на НАП [област], с което е отказано да бъдат погасени по давност публични задължения на С. О. И., с [ЕГН], от [населено място], [улица]по ревизионен акт № **** година, като незаконосъобразно.

ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите [област] за ново разглеждане и произнасяне по същество, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на С. О. И., с [ЕГН], от [населено място], [улица], направените по делото съдебни разноски в размер на 410,00 /четиристотин и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК е окончателно и не подлежи на обжалване.