Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ-146                           04.12.2019 година                                град Бургас

 

 

               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                          Трети състав

На пети ноември                                                                                     година 2019

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пенева

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                                              2. Йорданка Майска-Иванова

                   

                                                              Съдебни заседатели:

 

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер 1428 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 35269/13.08.2019г. на БРС от М.А.А., ЕГН: ********** от с.К., Общ. Н., ул.“П. м.“ № *, със съдебен адрес – гр.Бургас, ул. „Пиротска“ № 26 – партер, офис № 2 – адвокат Сава Каров, срещу решение № 2016/09.08.19г. по гр.д.№ 3372/19г. по описа на БРС, с което е постановена мярка за закрила на детето Е.М.А., ЕГН: **********, р.на **.**.****г., по реда на чл.4, ал.1, т.5 ЗЗД – настаняване в специализирана институция  – Център за настаняване от семеен тип – гр.Бургас, ул.“Дебелт“ № 63, за срок до настъпване на основания за промяна или отмяна на мярката, но не по-дълъг от навършване на пълнолетие. Въззивницата твърди, че съдът не е съобразил всички събрани доказателства, не е преценил правилно ангажираните такива, постановил е решение при наличието на процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. На изложените основания моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което молбата на Д „СП“ бъде отхвърлена и й бъдат присъдени направените в двете инстанции разноски. Няма искания по доказателствата.

Въззиваемата Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Бургас, не оспорва жалбата, не изразява становище, няма доказателствени искания. 

Жалбата е подадена в срока по чл.28, ал.6 ЗЗД, от легитимирано лице и е допустима.

Районният съд е разгледал молба с правно основание чл.26, вр. с чл.28 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по молба от Агенция за социално подпомагане, Д „СП“ - гр.Бургас, представлявана от К.Колева, с искане за настаняване на непълнолетната Е.М.А., р. на **.**.****г., в Център за настаняване от семеен тип за деца в гр.Бургас, ул.“Дебелт“ № 63 за срок от една година, считано от настаняването по административен ред. Твърди се, че Е. е на навършени ** години, първо от общо четиринадесет деца, отглеждани от М.А.А. и е дете в риск. Излагат се твърдения за липса на родителски капацитет на майката и на мъжа, с когото тя понастоящем живее на съпружески начала. Въведени са аргументи за неблагоприятни за детето битови условия в настоящия им дом в с.Р., за влошено психическо състояние на майката и невъзможност да отглежда детето по начин, съобразен със съвременните условия на живот. При подробно описаната в исковата молба обстановка, в която живее детето Е., след извършена преценка от мултидисциплинарен екип към АСП, Д „СП“ – гр.Бургас и достигане до заключение за наличие на пряка и непосредствена опасност за живота и здравето на Е., е депозирана настоящата молба. Ангажирани са доказателства.

Заинтересованата страна – М.А.А., я оспорва чрез своя процесуален представител. В проведеното открито съдебно заседание е изложила аргументи за отхвърляне на молбата.

След подробно запознаване със социалния доклад от 08.07.2019г. на Д „СП“ гр.Поморие, съдът установи следното: непълнолетната Е. е първо от четиринадесетте деца на майката М.А., родена от фактическото й съжителство с биологичния баща на Е. - Б.С.И., през време на което съжителство са родени още девет деца. Понастоящем М.А. съжителства с И.А.М. и ражда още четири деца, като част от тях и част от заварените деца с неустановен произход от бащата, са припознати от М.. Посочено е, че едно от децата на А. е починало като бебе, второ е настанено в институция поради здравословни проблеми и впоследствие осиновено, трето е настанено в семейство на роднини, а двегодишното дете Ю. е изчезнало безследно. Първоначално, през време на съжителството на М.А. с Б.И., майката, биологичният баща и децата, включително непълнолетната Е., са живели в с. К. до м.11. 2018 год., след което се преместили в с.Р. поради зачестили конфликти между бившия партньор и настоящия  партньор на А.. Жилището в с.Р. представлява преустроено в триетажна къща бивше кафене, собственост на бабата и дядото на А.. Санитарно-битовите условия са добри, но жизненото пространство е недостатъчно за многочленното семейство. В жилището е нямало храна, а семейството е подпомагано с храна и парични средства от живущи в същата махала. Майката е консултирана да подаде заявление за ползване на социална услуга, но това не се е случило. М.А. и И.М. са неграмотни, постоянно търсят съдействието на институциите за издръжка и обгрижване на децата, имат регистрирани множество обаждания на Националната телефонна линия за деца (НТЛД), подпомагани са от НПО „Надежда и домове за децата“.

 На 17.03.2019 г. е изчезнал Ю. – едно от малките деца в семейството, след което А. е изпаднала в много тежко емоционално състояние, отказвала е да приема храна и вода, припадала е няколко пъти за една седмица и е викала линейка. На 22.03.2019 г. в дома на семейството е дошла полиция и е отвела за разпит детето А., при което майката е изпаднала в истерия, обадила се е на НТЛД и е заявила, че не издържа на напрежението, ще убие децата си и ще се самоубие. След този сигнал е извършено повторно незабавно посещение в дома на семейството от служители на ОЗД, като майката е била в още по-тежко емоционално и физическо състояние, била е неадекватна и не е била в състояние да полага грижи за себе си и за нито едно от децата. Пред социалните работници тя е потвърдила, че има намерение да убие децата и да се самоубие. Посочено е още, че М.А. не работи, а съжителят й И.М. заявява, че работи нерегламентирано, което не е потвърдено при извършената проверка. От изчезването на детето  Ю., М. не е ходил на работа, оставил е семейството без средства – категоричен е, че до откриването на Ю. няма да ходи на работа. В социалния доклад са описани няколко случая на свързване на детето Е. с Националната система 112 за приемане и обслужване на спешни повиквания и подаване на сигнали за помощ, поради извършено спрямо нея физическо и психическо насилие от страна на майка й, които обаждания са завършвали с изявления за самоубийство от страна на Е..

От разпита на социалния работник Вълкова се установява, че майката и лицето, с което съжителства, работят временно, без трудови договори, нямат постоянни доходи и майката често изпада в нестабилно емоционално и психическо състояние. По мнение на социалния работник, майката няма възможност да се грижи адекватно за децата и да ги издържа, каквото задължение има по закон.

Изслушана по реда на чл.15 ЗЗД, непълнолетната Е., настанена по административен ред към датата на изслушването в социална услуга от резидентен тип – ЦНСТД в гр.Б., ул.“Д.“ № **, заявява, че не се чувства добре в Центъра, желае да се прибере у дома, понеже е свикнала да живее с майка си. Твърди, че тъгува за семейството.

 

При всичко така установено, съдът съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1, т.2 и т.3 ЗЗД: „Може да бъде настанено извън семейството дете: 2. чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето; 3. чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат“.

От събраните доказателства - извършените социални доклади, става ясно, че майката и настоящият й партньор не живеят в собствено жилище, а това, което обитават, е крайно недостатъчно като площ за всички деца на майката. Двамата нямат постоянни доходи, с които да осигурят дори прехраната на децата.

От извършените социални доклади се установява, че майката изпада в тежки и лабилни емоционални състояния, в които заплашва да убие децата си и да се самоубие – т.е. не може да се направи заключение, че е сериозен родител, който подкрепя децата си, служи за пример за подражание и възпитава у тях онези нравствени и морални качества, които ще ги изградят като правилно развити личности, готови да посрещат препятствията в живота. Регистрираните свързвания на детето Е. с Национална система 112 за приемане и обслужване на спешни повиквания и подаване на сигнали за помощ са свидетелство, че върху детето е упражнявано физическо и психическо насилие.

Настоящото производство има характер на акт на съдебна администрация. Съдът, след като подробно се запознае с фактическата обстановка по делото, може да приеме мерки в интерес на детето, счетени за най-подходящи с оглед правилното му психо-физиологично развитие. Съдът се запознава подробно, но не е обвързан от изразеното желание на детето или на родителите в крайните си изводи, а се стреми да защити по най-ефикасен начин интересите на детето.

При описаната фактическа обстановка, БОС приема, че се доказа наличието на предвидените в разпоредбата на чл.25, ал.1, т. 1 и т.2 условия, за да се предприеме настаняване на детето Е. в социална услуга от резидентен тип. По този начин до навършване на пълнолетието му  ще бъдат осигурени подходящи битови условия и ще бъдат задоволени здравните му и социални потребности. Налага се заключение, че решението на БРС е правилно и съобразено със закона и следва да бъде потвърдено.

         Водим от всичко така изложено, БОС

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2016/09.08.19г. по гр.д.№ 3372/19г. по описа на БРС.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: