Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 03.05.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на четвърти април, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с.БОЖИДАР
СТАЕВСКИ
при
секретаря Кр. Георгиева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 4135 по описа за 2021г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. вр. с чл. 344 от ГПК.
С Решение № 3776/07.01.2020г. по
гр.д.№ 20607 по описа за 2016г.. на
Софийски районен съд, 73-ти състав е
допусната съдебна делба на поземлен имот с площ от 1048кв.м. в гр. София,
община Витоша, кв. Драгалевци, ул. „**********5 /бивша ул. № „209”/,
съставляващ УПИ VІІ-98, кв. 26 по
плана на вилна зона „Габаро-Азмата при съседи: УПИ VІ-820, УПИ VІІІ-99, УПИ ІV-104
и ул. „**********”, който по кадастрална
карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-183/11.01.2011г. на Изпълнителния
директор на АГКК е с идентификатор 68134.1974.98 и с площ от 1061кв.м. , предназначен за ниско застрояване /до 10м./ с номер по предходен
план : 98, кв. 26, парцел VІІ, при съседи имоти с идентификатори:
68134.1974.1094; 68134.1974.99; 68134.1974.412; 68134.1974.820 между съделители
и при квоти, както следва:
-
24/1048 ид.ч. за Р.Ж.Д., ЕГН **********;
-
24/1048 ид.ч. за К.И.Д., ЕГН********** ;
-
1000/1048 ид.ч. за Е.Д.Д., ЕГН ********** .
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5015919/30.01.2020г. от Е.Д.Д., ЕГН **********. Изложил е съображения, че решението е недопустимо
и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон, необосновано. Посочил е, че неправилно било прието от СРС,
че процедурата по чл. 579, ал. 3 от ГПК се провежда след вписването на
нотариалния акт в книгите на нотариуса и в АВписвания. При вписан нотариален
акт в книгите на нотариуса грешките в него се поправяли с нов нотариален акт за
поправка на , ако има съгласие на страните по сделката. В случая поправката
била извършена преди нотариалният акт да се впише в книгите на нотариуса и в
АВписвания и това се установявало от книгата на нотариуса, в която нямало
поправки. Процедурата по чл. 579, ал. 3 от ГПК се провеждала преди нотариалния
акт да бъде вписан в книги на нотариуса
и в АВписвания и то в отсъствие на страните, обратното би обосновало
подписването на поправения текст от страните. Законът не предвиждал процедура
за служебна поправка на нотариалния акт от нотариуса, такива поправки можело да
се направят само със съгласие на страните. Поправка без подписи на страните
означавало, че за такава страните на са дали съгласие. Справките за извършените нотариални удостоверявания
от нотариуса за 29.12.2008г. и за 30.12.2008г. водели до извод, че на всеки
2,30 минути на 29.12.2008г. и на всеки 3,69 минути на 30.12.2008г. нотариусът е
извършвал нотариално удостоверяване, след които и нотариални актове за продажба
на недвижими имоти, продажби на МПС, което изглеждало почти невъзможно.Установено
било че по регистрите на нотариуса били направени записи на 29.12.2008г. и на
30.12.2008г. за сделки между страните –
първия за разпределение на ползването на УПИ VІІ-98 между страните; вторият – между
страните и две други лица за доброволна делба на УПИ VІІ820 и на УПИ VІІ-98.
Договорът за разпределяне на ползването предхождал делбата , а би следвало да
бъде обратното, защото с делбата с делбата Д. ставал единствен собственик на
УПИ VІІ-98. Установявало се, че на 29.12.2008г. страните били при нотариуса на
процесният нотариален акт за продажба на идеални част от УПИ VІІ-98 датата била
променена чрез забелване на 30.12.2008г., което доказвало, че на тази дата те
не са били при нотариуса, за да подпишат тази поправка. Поправката на
нотариалния акт била направена без да е подписана от страните и това правело
нотариалният акт нищожен на основание на чл. 576 от ГПК поради нарушение на чл.
579, ал. 3 от ГПК. Тази поправка била направена след изповядването на сделката,
защото страните не били при нотариуса, за да я подпишат. На поправката нямало
подписи на страните нито подпис и печат на нотариуса и изрична забележка от
него за тази поправк. Порокът на формата на нотариалния акт водела до порок на
формата на сделката и нейната нищожност. Нищожен бил нотариалният акт и поради
нарушение на чл. 580, т.1 от ГПК. Обстоятелството, че договорът за доброволна
делба не бил описан сред документите в процесния нотариален акт доказвало, че
нотариалният акт е изготвен заедно с договора, но преди вписването на договора
за доброволна делба в общия регистър на нотариуса. В Служба вписвания двата
акта били подредени един след друг, при изповядването им не била спазена
разпоредбата на чл. 586, ал. 4 от ГПК. Така установеното обосновавало извод, че
делбата е недопустима, евентуално
неоснователна. Претендирала е разноски.
Въззиваемите Р.Ж.Д., ЕГН ********** и К.И.Д., ЕГН**********
са оспорили жалбата. Навели са твърдения, че решението на районния съд е
правилно. Не било доказано от ответника
че нотариалният акт е преправен, че датата му е преправена. Той бил вписан в регистъра на нотариуса и в
АВписвания на 30.12.2008г., преди него чакал и на същата дата бил вписан
договора за доброволна делба. Приетите по делото съставени от въззивника частни
документи – жалби и декларации, установявали неизгодни за него факти за делът
на въззиваемите в имота. Договорът за разпределението на ползването нямал
отношение към процесния нотариален акт. Предварителното съглашение за разпределение
на ползването не променяли обстоятелство, че на 30.12.2008г. е сключен договор
за доброволна делба и договор за прехвърляне на идеални части, а било само
индиция за водени преговори и постигане на съглашения преди договора за делба и
разпределение на ползването, което ще се прилага след продажбата на идеални
части от съсобствения имот. Без значение било че нотариалният акт не описвал
договора за доброволна делба, текстът на
самия нотариален акт сочел че основанието за придобиване на собствеността е
дарение и делба.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 8008359/14.04.2016г. по регистъра на СРС вписана в агенция
по вписвания на 24.04.2017г. , вх. рег. № 22995, акт 262, том ІV на Р.Ж.Д., ЕГН ********** и К.И.Д., ЕГН ********** срещу Е.Д.Д., ЕГН ********** с която са поискали
от съда да допусне и извърши съдебна делба на съсобствения им на основание на
договор за доброволна делба и договор за покупко-продажба недвижим имот с площ от 1048кв.м. в гр. София,
община Витоша, кв. Драгалевци, ул. „**********5 /бивша ул. № ***”/, съставляващ
УПИ VІІ-98, кв. 26 по плана на вилна
зона „Габаро-Азмата при съседи: УПИ VІ-820, УПИ VІІІ-99, УПИ ІV-104 и ул. „**********”,
който по кадастрална карта и регистри,
одобрени със Заповед № РД-183/11.01.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК е с идентификатор 68134.1974.98 и с площ от 1061кв.м. , предназначен за ниско застрояване /до 10м./ с номер по предходен
план : 98, кв. 26, парцел VІІ, при съседи имоти с идентификатори: 68134.1974.1094;
68134.1974.99; 68134.1974.412; 68134.1974.820. Навели са твърдения, че този
имот бил придобит от ответника по договор за доброволна делба от 30.12.2008г.,
ищците придобили 48/1048 ид.ч. от този имот на основание на договор за
покупко-продажба по нотариален акт № 56/30.12.2008г., имотна партида 948250,
вх.рег. № 99994/2008г., който ищците
сключили с ответника. В първо о.с.з. са посочили, че бракът им е прекратен с
развод и всеки притежава по 24/1048 ид.ч. от имота.
Ответникът Е.Д.Д., ЕГН ********** в предоставения му срок за отговор е оспорил иска, като е посочил, че той индивидуален собственик на имота.
Нотариалният акт № 56/2008г. бил нищожен, поради което нищожен бил и договора,
сключен с него. При издаването на
нотариалния акт били нарушени разпоредбите на чл. 579, чл. 580 т.1,3,4, 6, чл.
582, чл. 582, чл. 589, ал.2 и чл. 576 от ГПК, което водело до нищожността му.
Не било ясно положение печат и подпис в
началото на нотариалния акт за коя част от него се отнася, нямало изрична бележка
за поправката му, което водело до нищожност на нотариалното действие по чл. 579, ал. 3 вр. с чл. 576 от ГПК. Можело да се предположи че неверни са дата,
номер на акта или номер на дело, но недопустимо било нотариалния акт да подлежи
на тълкуване. Поправката трябвало да бъде подписана както е подписан
нотариалният акт, нямало подписи на страните, удостоверяващи че това е станало в тяхно присъствие. Притежаваното
от него копие на нотариалния акт изглеждало че дата е забелена и върху
нея е изписана ръкописно дата, така било и за текст в скобите , без промяна на
думите десет и декември, към напечатана дума „десет” било добавено ръкописно
отпред „три”, а отзад „и”. Това правело датата недостоверна. Порок на форма на
нотариалния акт водел до нищожност на сделката. Вероятно дата на подписване на
нотариалния акт била 29.12.2008г., защото тогава бил подписан договор за
разпределение на ползването, тогава страните били при нотариуса. В нотариалния
акт не били описани документи, доказващи, че Е.Д. е индивидуален собственик на
имота, описани били само документи, които предхождали по време подписването на договора за
доброволна делба на основание на който Д. станал индивидуален собственик на
имота. Претендирал е разноски.
По делото е приет неоспорен от страните
вписан в Агенция по Вписвания под № 99989
на 30.12.2008г. договор за доброволна
делба с нотариално заверени подписи, удостоверяването на които е извършено на 30.12.2008г. от нотариус Р.Д., рег. № 274
на Нот.К., които са вписани в регистъра му под № 41142/2008г., съгласно който Р.Ж.Д. , К.И.Д., Е.Д.Д., Г.Е.Д., представляван от Е.Г.Е.и Д.К.Е.като
съсобственици на недвижими имоти по договор за замяна за първите двама и по
договор за дарение за вторите двама са се съгласил да прекратят съсобствеността
върху имотите, като в дял на Р.Ж.Д., К.И.Д. и
Г.Е.Д. е поставено дворно място с площ от 950кв.м. , УПИ VІ-820, кв. 26
вилна зона Габаро-Азмата, гр. София, кв. Драгалевци, ул. „**********” /бивша
ул. № ******, а в дял на Е.Д.Д. е поставен недвижим имот с площ от 1048кв.м. в гр. София, община Витоша, кв. Драгалевци,
ул. „**********5 /бивша ул. № „209”/, съставляващ УПИ VІІ-98, кв. 26 по плана на вилна зона „Габаро-Азмата при
съседи: УПИ VІ-820, УПИ VІІІ-99, УПИ ІV-104 и ул. „**********”. Като дата на
договора за доброволна делба страните са посочили 29.12.2008г.
Приет е неоспорен от страните
договор за разпределение на ползване с нотариално заверени подписи,
удостоверяването на които е извършено на
29.12.2008г. от нотариус Р.Д., рег. № 274 на Нот.К., които са вписани в
регистъра му под № 41066/2008г.,
съгласно който Р.Ж.Д. , К.И.Д., и Е.Д.Д. са се съгласили да разпределят ползването на
съсобствения им имот УПИ VІІ-98, кв.
26 по плана на вилна зона „Габаро-Азмата, като 48 кв.м. от него при граници ул.
„**********”, УПИ VІ-820, УПИ ІV-1094 и дял втори ще се ползват от Р. и К. Д.,
а останалата част ще се ползва от Е.Д., границите й са: УПИ VІІІ-99, УПИ
ІV-1094, дял І, ул. „**********.
По делото е приет представен от
ищците препис на нотариален акт № 17, том ХІV, рег. № 41172, дело № 2563/2008г.
вписан в Агенция по Вписвания с вх.рег. № 99994/2008г.,
съставен от нотариус Р.Д., рег. № 274 на Нот.К,
носещ подписи на страните и за нотариуса , съгласно който Е.Д.Д. е
продал на Р.Ж.Д., К.И.Д. 48/1048 ид.ч.
от УПИ VІІ-98, кв. 26 по плана на
вилна зона „Габаро-Азмата при съседи: УПИ VІ-820, УПИ VІІІ-99, УПИ ІV-104 и ул.
„**********”. В нотариалния акт е посочено, че имотът е собствен на продавача
придобит по дарение и делба. В нотариалния акт като документи,
доказващи права на продавача са описани нотариален акт № 112/1982г.; нотариален
акт № 53/1984г.; нотариален акт № 125/1986г.; нотариален акт № 130/1986г.
нотариален акт № 114/2005г.; нотариален акт № 8/2007г., удостоверение от 14.01.2000г., Решение по гр.д. №
4167/2000г. на СРС, 60-ти състав, Решение по дело № 4959/2002г. на СГС, Решение
№ 849/30.12.2005г. на ВКС по дело № 585/2005г., удостоверения . На първа страница
на документа е изписана дата
30.12.2008г., като ден е изписан ръкописно , в скобите с думи изписан
текст за дата е тридесети , като първите три букви „три” са изписани ръкописно
, „десет” е изписано печатно и
последната буква „и” е изписана ръкописно, до тях е положен печат на нотариус и
подпис за него.
В о.с.з. от 11.03.2019г. районният
съд е извършил констатация по оригинала на нотариален акт № 17, том ХІV, рег. №
41172, дело № 2563/2008г. и е установил идентичност между копието по делото и
оригинала на акта, като е констатирал, че
по отношението на дата има
поправки, както следва: върху изписан преди това текст е поставено
избелващо вещество при цифрово и словесно изписване на дата и на тези места
ръкописно е изписана дата „30”, добавено е ръкописно и изписването словесно на „тридесети”.
Прието е удостоверение общ регистър № 2653/30.07.2018г., разносна
книга том 1, № 143/2018г. издадено от
нотариус Л.Л., рег. № 044 на Нот.К., приел архива на нотариус Р.Д., рег. № 274
но нот.К., съгласно което в електронния регистър на нотариус Д.:
-
под рег.№ 41142/30.12.2008г. е записан договор за доброволна делба между
съделител Р.Ж.Д. , съделител К.И.Д., съделител
Г.Е.Д., пълномощници - Е.Г.Е.и Д.К.Е., съделител Е.Д.Д. за имот с площ от 950кв.м. на ул. **********7, гр. София, кв.Драгалевци
и на дворно място от 1048кв.м.
съставляващо УПИ VІІ-98; Този договор при извършена проверка в система
ИКАР бил вписан в Агенция по Вписвания
на 30.12.2008г. с вх.рег № 99989/2008г.
-
Под рег. № 41172/30.12.2008г. е вписан нотариален
акт №17, том 14, дело 2563 за продажба на 48/1048 ид.ч. от УПИ VІІ-98, кв. 26 по плана на вилна
зона „Габаро-Азмата с продавач Е.Д.Д. и купувачи Р.Ж.Д. , К.И.Д.. Този
нотариален акт бил подвързан под том 14, като при извършена проверка в система
ИКАР той бил вписан в Агенция по Вписвания на 30.12.2008г. с вх.рег. №
99994/2008г., акт 56, дело 70411/2008г.
Прието е писмо от 14.10.2019г. от
нотариус Л.Л., рег. № 044 на Нот.К., приел архива на нотариус Р.Д., рег. № 274
на Нот.К., с извлечение от регистъра, съгласно които при справка във водения
общ регистър и в електронния регистър на нотариус Д. се установило, че на
29.12.2008г. са извършени 209 нотариални удостоверявания от № 40915 до № 41123,
от които 46 нотариални акта от № 160 , том 13 до акт № 5, том 14; на
30.12.2008г. са извършени 130 удостоверявания от № 41124 до 412254, сред които
33 нотариални акта от № 6, том 14 до акт № 38, том 14; Е.Д. бил страна по удостоверявания:
-
с № 41062/29.12.2008г. за документ, с който декларирал съгласие Г.Е.Еленков
да държи на границата със собствения му УПИ VІІ-98 своите собствени навес с
площ от около 24кв.м. и стопанска постройка с площ около 20кв.м., построени в
УПИ VІ-820;
-
с № 41066/29.12.2008г. заедно с К.Д. и Р.Д. по договор за разпределение на ползване на УПИ
VІІ-98,кв.26, кв.Драгалевци, София;
-
с № 41142/30.12.2008г. заедно с К.Д. , Р.Д. , Г.Е./с пълномощници Д.Е.и Е.Е./ по договор
за доброволна делба на място с площ от 950кв.м. , УПИ VІ-820, кв. 26 вилна зона
Габаро-Азмата, гр. София, кв. Драгалевци, ул. „**********” /бивша ул. № ******,
и на дворно място с площ от 1048кв.м. в
гр. София, УПИ VІІ-98;
-
с № 41172/30.12.2008г. заедно с купувачите К.Д. и Р.Д. по договор за покупко-продажба с продавач Е.Д.
на 48/1048 ид.ч. от дворно място с площ от 1048кв.м. в гр. София, УПИ VІІ-98, кв. 26 по плана на
Габаро-Азмата, гр. София.
Прието е извлечение-справка от
Служба вписвания, съгласно което на 30.12.2008г.
под № 99994 са вписани договора за продажба на 48/1048 ид.ч. от УПИ VІІ-98, ул. № 209, гр. София с продавач Е.Д.Д. и
купувачи Р.Ж.Д. , К.И.Д., на
30.12.2008г. под № 99989 е вписан договор за доброволна
делба между Р.Ж.Д. , К.И.Д., Е.Д.Д., Г.Е.Д.,
за УПИ VІ-820 и за УПИ VІІ-98, ул. 209”, гр. София.
Прието е неоспорено от страните
влязло в сила на 30.12.2017г. Решение № 275001/22.11.2017г. по дело №
38405/2017г. на СРС с което бракът между Р.Ж.Д. , К.И.Д. е прекратен с развод.
Представена е скица на имот
издадена от АГКК, съгласно която УПИ VІІ-98, кв. 26 по плана на вилна
зона „Габаро-Азната по кадастрална карта и регистри, одобрени със Заповед №
РД-183/11.01.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК е с идентификатор 68134.1974.98 и с площ от 1061кв.м. , предназначен за ниско застрояване /до 10м./, при съседи имоти с
идентификатори: 68134.1974.1094; 68134.1974.99; 68134.1974.412; 68134.1974.820.
Като собственици на имота са посочени страните по делото с квоти на ищците
от 48/1048 ид.ч., като е посочен
нотариален акт № 56/2008г. на Агенция по Вписвания.
Приета е жалба от 24.03.2015г. от
Е.Д. срещу Заповед № ДК-10-ЮЗР-23/23.02.2015г. на началник на РДНСК, с която е
посочил, че Р.Ж.Д., К.И.Д. са съсобственици на имота с малък дял от 48/1048
ид.ч.
Приет е отговор на Е.Д. на жалба срещу Решение по адм.д №
2252/05.04.2016г. с което е отменена Заповед № ДК-10-ЮЗР-23/23.02.2015г. на
началник на РДНСК, в която Е.Д. е посочил, че
е собственик на 1000/1048 ид.ч. от УПИ VІІ-98, кв. 26 по плана на вилна зона „Габаро-Азмата, че Р.Ж.Д., К.И.Д.
са собственици на останалите 48/1048 ид.ч. от имота, които Е.Д. им бил продал,
за мотивите на която продажба не можел да даде разумно и законосъобразно
обяснение, а и не получил сумата по продажбата.
Приета е декларация от
27.05.2016г. от Е.Д., с която е посочил, че не е искал нито е заявявал пред
Служба по геодезия, картография и кадастър София-град заличаването на Р.Ж.Д. и К.И.Д.
като съсобственици по партида имот 68134.1974.98 .
Приет е нотариален акт №
112/1982г., съгласно който Д. Д. е
дарил на Е.Д. 1/2 ид.ч. от дворно място
с площ от 2000кв.м. в кв.Драгалевци, гр. София, м. Азната, имот пл. № 98
,к.л.679-680.
Приет е нотариален акт № 53/1984г.,
поправен с нотариален акт № 127/1986г, съгласно които Д. Д. прехвърлил на С.Е.½ ид.ч. от дворно място в гр. София, м. Азмата,
имот пл. № 98 ,к.л.679-680 а в замяна С.Е.прехвърлил на Д. Д. дворно място в
с.Луково.
Приет е нотариален акт №
130/1986г., съгласно който С.Е.е продал на Е.Е. ½ ид.ч. от сграда ,
гараж и 1/6 ид.ч. от мястото в което са построени, представляващи имот пл. №
98, к.л. 679-680.
Приети са Решение по гр.д. №
4167/2000г. на СРС, 60-ти състав, Решение по дело № 4959/2002г. на СГС, Решение
№ 849/30.12.2005г. на ВКС по дело № 585/2005г., съгласно които
е допусната делба между Д.Е., Е.Е.,
С.Е.на двуетажна сграда в гр. София,
вилна зона Габаро-Азната построена
в имот VІ-820, кв. 26; делба на
имот VІ-820 и на имот VІІ-98 в гр. София,
вилна зона Габаро-Азмата между Д.Е., Е.Е. двамата с квота от 1/6
СИО, С.Е.с квота от 2/6, Е.Д. с квота от
3/6.
Приет е нотариален акт № 53/2007г.-,
съгласно който С.Е.е прехвърлил по
замяна на Р.Д. и на К.Д. 2_6 ид.ч. от УПИ VІ-820 кв.26, Драгалевци, София и ½ ид.ч. от построената в него
триетажна жилищна сграда и по ½ ид.ч. от гаражите, 2/6 ид.ч. от УПИ
VІІ-98, кв.26, Драгалевци, София срещу което Д. са му прехвърлили апартамент 1
на ул. Хубча” гр. София.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в обжалваната
част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предмет на конститутивния иск за
делба е потестативното право да се иска
от съсобственик прекратяване на съсобствеността върху определено
имущество. В първа фаза на делбата се установява съществуването, съдържанието,
страните и обектите на делбата, като в доказателствена тежест на съделителя,
предявил иска е да установи тези условия.
Съдът приема, че от събраните по
делото неоспорени от страните нотариални актове № 112/ 1982г.; № 53/1984г.; №
127/ 1986г. , № 130/1986г., Решения на
СРС, СГС, ВКС, нотариален акт №
53/2007г., договор за доброволна делба от 30.12.2008г. с нотариално
удостоверение подписи, че Е.Д. е
придобил по договор за дарение и договор
за доброволна делба процесния имот УПИ VІІ-98, кв. 26 по плана на вилна зона
„Габаро-Азмата, кв. Драгалевци, гр. София. Действително, по делото не са
представени част от описаните в
нотариален акт № 17/2008г. и договора за доброволна делба нотариални
актове нотариални актове – тези с № 114/2005г. и с № 180/2007г., но доколкото нотариусът при
ссътавянето на нотариален акт № 17 е
обсъдил същите, като съобрази и че Добринка и Е.Е.и са били пълномощници на Г.Е.при сключването
на договора за доброволна делба, отделно като съобрази и липсата на спор по делото, че съсобственици
на имота към сключването на договора за доброволна делба са били само лицата,
посочени в договора за делба, то установено по делото е, че договорът за
доброволна делба е валиден, сключен между всички съсобственици на имотите по
него и така Е.Д. е придобил по този договор в своя индивидуална собственост
процесния УПИ VІІ-98, кв. 26 по
плана на вилна зона „Габаро-Азмата, кв. Драгалевци, гр. София.
Съдът приема за установено по
делото от приетия по делото нотариален акт № 117/2008г., удостоверения и писма
от нотариус Л.Л., приел архива на нотариус Р.Д., че на 30.12.2008г. е сключен валиден договор за
покупко-продажба на 48/1048 ид.ч. от УПИ VІІ-98,
кв. 26 по плана на вилна зона „Габаро-Азмата, кв. Драгалевци, гр. София между
продавач Е.Д. и купувачи К.Д. и Р.Д., че към този момент продавачът е
притежавал продаваните части от имота и така между страните е възникнала
съсобственост на имота при квоти от 48/1048 ид.ч. за Р. и К. Д. и 1000/1048
ид.ч. за Е.Д.. Договорът за доброволна
делба е сключен преди договора за продажба на идеални части от имота. Това се
установява от регистрационните номера на удостоверяванията по общия и по електронния
регистър на нотариус Д., както и от регистрационните номера за вписване на тези
договори в Агенция по Вписвания. Така установените факти обосновават извод, че
към сключването да договора за продажба на идеалните части Е.Д. вече е бил
придобил в своя индивидуална собственост целия процесен имот. Не се установява
по делото преди сключването на договора за продажба все още да не е бил вписан
договора за доброволна делба, а и нарушението по чл. 586, ал. 4 от ГПК не води
до нищожност на нотариалното удостоверяване, доколкото няма такова изрично
записване в чл. 576 от ГПК. Обстоятелството, че в нотариалния акт за продажба
на идеалните части от имота не е описан договора да доброволна делба като
документ не е от естество да обоснове
обратен извод. В самия нотариален акт е посочено, че Е.Д. е собственик на имота
на основание на дарение и делба, не се установява по делото да е сключен друг
договор за делба освен приетия по делото такъв от 30.12.2008г., поради което и
съдът приема, че към сключването на процесния нотариален акт № 17/30.12.2008г.
договорът за доброволна делба от вече е бил сключен и подписите на същия са били нотариално
заверени, като този договор е бил съобразен от нотариуса съставил нотариалния
акт № 17/30.12.2008г. , както и е бил
вписан. Неоснователни са доводите на въззивника, че съставянето на нотариалния
акт № 17/30.12.2008г. е направено в нарушение на чл. 576 вр. с чл. 579, ал. 3
от ГПК. Действително, установено е по делото от приетия по делото нотариален
акт № 17/2008г., констатации по оригинала на същия, извършени от СРС в о.с.з.
от 11.03.2019г., че в дата на сключване
на сделката има изписани след забелване ръкописно цифри и букви, както следва:
върху изписан преди това текст е поставено избелващо вещество при цифрово и
словесно изписване на деня в дата и на тези места ръкописно е изписан ден на дата
„30”, в словесното изписване на деня на датата „тридесети” ръкописно са изписани първите три букви „три”
и последната буква „и”. Така направеното записването на датата съдът приема, че
не обосновава извод за нарушения на
правилата за съставянето на нотариалния акт, което да доведе до опорочаването
на формата на сделката и до нищожност на
сделката. Нотариалните удостоверявания в частта за възприетите лично от
нотариуса факти са официални удостоверителни документи и обвързват страните и
съда с материална доказателствена сила. В случая по делото не е установено от
въззивника, че страните по сделката за продажба на идеални части от имота не са
били при нотариуса на 30.12.2008г.; че сделката не е сключена на тази дата в момента,
в който е подписан документа; че към
този момент изписването на датата е било различно от това по приети по делото
нотариални актове. Действително, датата на сделката е изписана по различен начин – комбинация от ръкописен и
от печатен текст, със забелване на части от дена от датата, но по делото не е
установено това да е направено от нотариуса след като страните са напуснали
кантората на нотариуса и без тяхно съгласие, че това е направено след като
сделката е сключена. Правилно е прието от СРС че в доказателствена тежест на
въззивника е било да установи по делото, че изписването на датата 30.12.2008г.
е направено след сключването на сделката и полагането на подписите по нея от
страните и от нотариуса. Такова доказване не е проведено по делото от
въззивника и несъмнен извод за основателност на
твърденията му не може да се обоснове. Приетите по делото преписи от нотариалния акт № 17/2008г. -
единият представен от ищеца с исковата молба, а другият представляващ заверен
от Агенция по Вписвания препис, са идентични, констатация по оригинала на
нотариалния акт е извършено от СРС и е установена идентичност между приет по
делото препис и оригинал на документа. Записванията по регистъра на нотариуса и
по регистъра на Агенция по вписвания установяват, че този нотариален акт е бил
вписан в тези регистри на 30.12.2008г. Така установеното обосновава извод, че
датата е изписана като 30.12.2008г. при самото съставяне на нотариалния акт в
присъствието на страните по време на сключването на сделката. Житейската логика
и опитните правила обосновават извод, че тази поправка се е наложила поради
подготвен предварително проект на нотариалния акт с посочен в проекта друг ден
от датата, но самото сключване на сделката е осъществено на 30.12.2008г. и това
е наложило при сключването на сделката
забелване на предварително изписаната дата и посочването на число „30” като обозначение на деня на
сделката, което е направено при сключването на самата сделка в присъствието на
страните. Неоснователни са доводите на
въззивника, че броят на удостоверяванията от нотариуса на 30.12.2008г. прави
почти невъзможно извършването им в този ден. В случая приетата по делото
справка от нотариус Л.Л. установява, че за дата 30.12.2008г. в регистъра на
нотариус Д. за записани 130 удостоверявания
сред които 33 нотариални акта с
номера от № 6, том 14 до № 38, том 14. Действително, броят на извършените
нотариални удостоверявания е голям, но извършването им не е практически
невъзможно, включително и при съобразяването на обичайната практика документите да са предварително подготвени,
страните да са запознати с тях и само окончателното им оформяне при спазване на
изискванията на ГПК за съставянето на нотариалния акт за продажба на имот и
полагането на подписите да е извършено на 30.12.2008г. Така възприетото като
възможен механизъм за осъществяването на фактите кореспондира и с установената по делото в случая корекция в нотариалния акт на дата на
сключване на сделката, проект на нотариалния акт за което е била подготвен
предварително. Опитните правила и житейската логика обосновават извод, че не
е необичайно в края на календарната година да се сключват голям брой сделки за прехвърляне на собственост,
че тези сделки се подготвят предварително , включително и с проекти за
нотариални актове, поради което и обосновано е да се приеме, че е на
30.12.2008г. нотариус Д. е могъл да
оформи окончателно 33 сделки след които
и процесната сделка , а общо да извърши 130 удостоверявания.
Неоснователни
са доводите на въззивника, че сключването на договора за разпределение на
ползването от 29.12.2008г. би следвало да се сключи след договора за продажба
на имота и сключването му преди това доказвало нищожността на сделката.
Постигането на съглашение за прехвърляне на собствеността обичайно е свързано със сравнително
продължителни преговори, както и с допълнително време за снабдяване с документи
за сключването на нотариален акт. Съглашението за прехвърляне на идеални части
от имот предпоставя възникването на съсобственост между страните, което води до
необходимост от разпределение на ползването на имота. Сделката за разпределение
на ползването не изисква време и действия, които са необходими за сключване на
нотариален акт. При така възприето съдът приема, че житейски оправдано е при
постигане на съглашение за прехвърляне на идеални части от имота, страните да
са постигнали и съглашение за разпределение на ползването на имота, като само
по себе си обстоятелството, че нотариалният акт за прехвърлянето на части от
имота е с един ден след сключването на
договора за разпределение на ползването на имота, не може да обоснове извод, че
сделката за продажба на имота е с дата
различна от посочената в нотариалния акт. С оглед гореизложеното съдът приема,
че по делото не е опровергана обвързващата материална доказателствена сила на удостоверяването от нотариуса по нотариален
акт № 17/2008г., че сделката е сключена на 30.12.2008г.
Нотариалните действия по съставянето на нотариалния акт
имат съществено значение за действителността на самата сделка. Валидността им обуславя
валидността на нотарилания акт, но и на сделката за прехвърляне на вещни права
върху недвижим имот. Нотариалните
действия са формални действия, но не при всяко погрешно или липсващо
отбелязване на обстоятелства при нотариалното удостоверяване, които в
съвкупност са елемент от съдържанието на нотариалния акт почл. 580, т.1, т. 3 или т. 6 от ГПК, е налице нищожност по смисъла на чл. 576 ГПК, съответно липса на предписана от закона
форма. Така, когато индивидуализацията на лицата по чл. 580, т. 3 от ГПК е
постигната с оглед на цялостното съдържание и единство на акта, непълнота в
отделни негови части - при изписване на пълното име, личните данни, единния
граждански номер на участник в нотариалното производство, не водят до нищожност
на нотариалните действия. Същото принципно
разрешение е приложимо и когато в акта липсва някой от трите елемента за дата
на съставяне по чл. 580, т. 1 от ГПК - по отношение на деня, месеца или
годината, ако съответната дата може да се удостовери напълно и в цялост от
други нотариални действия при оформянето на сделката - екземпляри от
нотариалния акт, подреждането в специалната книга почл. 581 от ГПК ,
вписване на акта в службата по вписвания. Институтът на чл. 579, ал.
3 ГПК налага
изискванията по чл.
580 от ГПК във връзка с чл. 576 ГПК да се тълкуват в полза на действителността. /В този смисъл Решение № 60/19.05.2016г. по
дело № 3569/2015г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.; Решение № 223/2014г. по дело №
1186/2011г. на ВКС, І-во Г.О.; Решение № 143/2012г. по дело № 504/2011г. на
ВКС, І.-то Г.О., постановени по реда на чл. 290 от ГПК/. В случая приетите по
делото нотариален акт № 17/2008г., удостоверенията от нотариус Л., приел архива
на нотариус Д., извлеченията от регистъра на нотариус Д. и от регистъра на Агенция
по Вписвания установяват, че процесната сделка е сключена на 30.12.2008г.,
такива са и отбелязванията по нотариалния акт поради което и доводите на
въззивника за нищожност на нотариалния акт и на сделката са неоснователни. Следва
да се посочи, че установеното по делото извънсъдебно поведение на въззивника
обосновава извод, че той не е оспорвал валидността на процесната сделка, а е
признал правата на въззиваемите, придобити по тази сделка, като изявление за
същото е направил в жалбата по административните дела, отговор на касационна
жалба по тях, както и в декларацията от 27.05.2016г.
При така възприето съдът приема,
че страните са съсобственици в имота при посочени от СРС квоти. За този извод съдът
съобрази и приетото по делото Решение по дело
38405/2017г. на СРС за прекратяване с развод на гражданския брак между К.Д.
и Р.Д.. С оглед гореизложеното и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на районния съд, то
решението на СРС в обжалваната част следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззивника следва да
се поставят разноските по делото, но доколкото въззиваемите не са претендирали
такива, то такива не им се следват.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3776/07.01.2020г. по гр.д.№ 20607 по описа за 2016г.. на Софийски районен съд, 73-ти
състав в обжалваната част.
Решение може да се обжалва пред
ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.