Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданска колегия, Т О, VІ - 12 състав в закрито заседание на
............................... в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Колев
при участието на секретаря
......, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 2065 по описа за
2018 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът -„С.М.К.“ АД,ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** – длъжник по отношение на който е било
открито производство по
несъстоятелност представлявано от
т. дело № 897/2017 г. на СТС, TO, VI-7 състав, чрез процесуалния си представител адвокат Г. Г.,
при АК-Ямбол, с адрес на кантората в град София, СО-район „Панчарево“, ул. „********,
твърди, че на 16.07.2018 г. в Търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел, по партида на дружеството са били обявени изготвените
списъци на приетите и неприетите вземания. Сочи, че в рамките на производството
по т. дело № 897/2017 г. по описа на СТС, TO, VI-7 състав е депозирал
възражение по реда на чл. 690, ал. 1 от ТЗ срещу така изготвения списък на
приети вземания. На 19.09.2018 година в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел при АВ, по партидата на дружеството е
обявено Определение № 4660 от г.,
постановено по т. дело № 897/2017 г. на СТС, TO, VI-7 състав, с което съдът по
несъстоятелността е оставил без уважение депозираното възражение срещу списъка
на приетите вземания, съответно е одобрил същия по реда на чл. 692 от ТЗ, ведно
с включените процесни вземания на „З.Б.В.и.г.” АД. Поради това и на основание
чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, от „С.м.к.“ АД, в
срока по реда на чл. 694, ал. 6 от ТЗ, представа отрицателен установителен
иск несъществуването на вземанията на „З.Б.В.и.г.”
АД.
Твърди, че вземанията, предявени
от кредитора „З.Б.В.И.Г.“ АД и приети в Списъка на приетите вземания на
кредиторите на „С.м.к.“ АД, изготвен на 05.07.2018г. от синдика произтичащи от
Договор за прехвърляне на вземания, сключен на 31.10.2014 година между
ответното дружество и „С.м.к.“ АД не съществуват.
Съгласно посочения договор, „З.Б.В.И.Г.“
АД е прехвърлило на длъжника вземания, които същото е имало към „Корпоративна
търговска банка“ АД - „в несъстоятелност”, вписано с ЕИК *******по сключени договори
за индивидуален срочен депозит. Предмет на същия договор за цесия са вземания
на „З.Б.В.И.Г.“ АД от „КТБ” АД - „в несъстоятелност” по следните банкови
сметки:
банкова сметка ***: *******, при условията на подписан
Договор № 35247 за индивидуален срочен депозит от 06.08.2013г.;
банкова сметка ***: ***, при условията на подписан Договор № 38764 за
индивидуален срочен депозит от 10.12.2013 г.;
банкова сметка ***: *******, при условията на подписан Договор № 40674 за
срочен депозит „КТБ-К.“ (за юридически лица и еднолични търговци) от
10.05.2014г.;
банкова разплащателна сметка IB AN: *******.
Твърди, че цедентът не е предоставил информация какво е
основанието за откриване на посочената банкова сметка ***, включително в тази
насока какви са правните сделки;
банкова разплащателна сметка IBAN: ***.
Съгласно клаузите на чл. 6, във
вр. с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Договора за цесия, цедентът „З.Б.В.И.Г.“ АД се е
задължил изрично и пряко да предаде на цесионера оригиналните документи,
удостоверяващи прехвърлените вземания, както и такива, удостоверяващи всички
сведения, които могат да бъдат потребни на цесионера за успешното предявяване
на вземането в срок от 7 (седем) дни от датата на подписване на същия. Срокът
за изпълнение на задължението по чл. 6 и чл. 8, ал. 1, т. 2 е изтекъл на
07.11.2014 г., цедентът не е изпълнил задължението си.
Счита, че в случая е налице
съществено неизпълнение на горепосочените разпоредби на договора от страна на
цедента и ответник в настоящото производство „З.Б.В.И.Г.“ АД. В тази
връзка смята, че в съответствие с
разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД), по отношение на цесионера по
процесния договор за цесия - „С.м.к.“ АД не е настъпила изискуемостта на
задължението за заплащане на цената по договора за цесия, подписан на
31.10.2014 година, съответно за липсата на валидно възникнало задължение
за заплащане на уговорената цена.
Моли да бъде установено несъществуването на всички приети вземания
произтичащи от Договор за прехвърляне на вземане от 31.10.2014г. и Решение по
арбитражно дело № В АД 3/2016 г. по описа на Международния арбитражен съд при
Алианс за правно взаимодействие, представляващи: главница в размер на 3 360
253, 02 лв.; законна лихва до 01.03.2017г. в размер на 340 434,36 лв.; разноски
по арбитражното дело в размер на 110 928,25 лв.; разноски по изпълнително дело
№ 345/2017 по описа на СГС в размер на 40 939,88 лв.; разноски по изпълнително
дело № 86/2017г. по описа на ЧСИ Велислав Петров в размер на 96 913,07 лв.;
разноски в производството по несъстоятелност в размер на 142 800 лв., ведно със
законна лихва до окончателното им плащане
Така изложените обстоятелства и формулиран петитум -
отричане на вземане на ответника-кредитор, установено с влязло в сила
арбитражно решение, поради наличие на правопрепятстващ възникването му факт,
настъпил преди постановяване на арбитражния акт, налага извода да недопустимост
на иска.
Ищецът твърди наличие вземане прехвърлено му от ответника с договор за цесия от 31.10.2014 г., срещу заплащане
на определена продажна цена, неизпълнение от страна на цедента на договорно задължения за предаване на
документи в предвидения по правоотношението срок, изтекъл на 07.11.2014 г., както
и постановяване след неизпълнението на влязло в сила арбитражно решение, с
което ищецът е осъден да заплати процесните суми.
По силата на чл.637, ал.1 ТЗ
с откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните и
арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу
длъжника, но правните последици на постановените съдебни и арбитражни решения
по приключилите до тази дата спорове не се преуреждат поради последващо
откриване на производство по несъстоятелност на ответника по тези спорове. (Опр.№ 441/16.10.2019 год. по ч.т.д.
№ 2046 по описа за 2019 г., ВКС ІІ ГО). Ищецът - несъстоятелен длъжник е обвързан със СПН на
арбитражното решение. Искат не е основан на нововъзникнали обстоятелства,
настъпили след постановяване на решението, а на неизпълнение на задължение
възникнало преди арбитражния акт и преклудиран с него. Следователно искът се
явява недопустим, налагащо връщане на исковата молба и прекратяване на
производството.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р А З П О Р Е Д И :
Връща
исковата молба и прекратява производството по предавявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл.694 ТЗ за вземанията произтичащи от Договор
за прехвърляне на вземане от 31.10.2014г. и Решение по арбитражно дело № В АД
3/2016 г. по описа на Международния арбитражен съд при А. за правно
взаимодействие, представляващи: главница в размер на 3 360 253, 02 лв.; законна
лихва до 01.03.2017г. в размер на 340 434,36 лв.; разноски по арбитражното дело
в размер на 110 928,25 лв.
Разпореждането подлежи обжалване пред САС в 1 седм. срок от връчването му.
Съдия: