Р Е Ш Е Н И Е
№ 260695
02.10.2020 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на първи септември две хиляди и двадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица
Марджева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 699 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Р.И.М. срещу „ЕВН
България електроснабдяване” ЕАД, с което е предявен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за признаването за установено между страните, че ищецът не дължи
на ответника сумата от 445.50 лева, представляваща цена за допълнително
начислена ел. енергия за периода от 10.03.2018г. до 17.05.2018г., за която е
издадена фактура от 09.01.2020г.
Ищецът
твърди, че е клиент на ответника. Въз основа на съставен констативен
протокол дружеството коригирало сметката му като начислило допълнително
количество електрическа енергия за минал период. Било му изпратено съобщение за
корекцията. Счита, че сумата е била начислена без да е налице правно основание.
С оглед изложеното, се моли предявеният иск да бъде уважен. Претендират се
разноски.
Ответникът,
в срока по чл. 131 ГПК, подава отговор на исковата молба, с който взема
становище за неоснователност на претенцията. Твърди се наличие на облигационна
връзка между ищеца и ответника за доставката на ел. енергия. Твърди, че било
констатирано неточно измерване на ел. енергия, поради което електромерът бил
демонтиран и изпратен за проверка, като констативният протокол бил подписан от
съпругата на ищеца. СТИ било подложено на проверка в БИМ, като била
констатирана грешка от -91%. Поради това била извършена корекция за период от
69 дни, като началната дата била на регулярен отчет. След предоставянето на
тази информация от Ер Юг, ответникът издал фактура за допълнителната цена на
ел. енергия. Счита, че е налице основание за начисляване на сумата съобразно
ПИКЕЕ от 2013г. (отм.), чиито изисквания били спазени. Намира, че ОУ съдържат
ред за уведомяване на клиента в чл. 28, като в тази насока се позовава на
практика на ВКС. Предвид посочената нормативна уредба ответникът счита, че
наличието или липсата на виновно поведение на клиента е ирелевантно. С оглед
изложеното се моли да се отхвърли искът, като неоснователен. Претендират се
разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предвид становището на страните с доклада по делото, обективиран в
определение от 24.04.2020 г., на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени обстоятелствата, че
ищецът е бил потребител на услугите на ответното дружество за посочения в
исковата молба обект и период, че е начислена сумата от 455.50 лева, представляваща
цена за допълнително начислена ел. енергия за периода от 10.03.2018г. до
17.05.2018г.
За извършената едностранна корекция на
сметката, ответникът се позовава на разпоредбите чл. 48, ал. 1, във вр. с чл.
51, ал. 1 ПИКЕЕ.
Съгласно действащите норми, общите условия, при които се извършва продажбата на
ел. енергия, съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
на сметка, съгласно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ /ПИКЕЕ/. В раздел девети на ПИКЕЕ /чл.48, ал.1/ е
посочено, че при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите,
когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско
измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната
мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на
констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на
монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена
проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни.
Моментът, в който е извършена едностранната корекция (констативен
протокол от 17.05.2018г.) , е след измененията на чл.98а от Закона за
енергетиката /ДВ, бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и след приемане на
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с решение
на ДКЕВР от 14.10.2013 г. /обн. ДВ, бр.98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013
г./.
В тази връзка следва да се посочи, че с Решение № 1500 от 06.02.2017 г.
на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, ПИКЕЕ са отменени, поради
съществено нарушение на процедурата по тяхното приемане, с изключение на чл. 48
– чл. 51. Решението е обнародвано с ДВ бр. 15/14.02.2017 г., като относно
извършената на 17.05.2018 г. проверка на средството за търговско измерване,
ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г./ съставлява приложим материален закон
единствено в частта на чл. 48 - 51 ПИКЕЕ.
В тежест на ответника е да установи основание за начисляване на
процесната сума. Въпреки дадените с доклада указания по чл. 146, ал. 2 ГПК,
ответникът не ангажира доказателства за конкретния размер на допълнително
начислената ел. енергия и нейната цена. Представената към исковата молба
справка, представлява частен документ, изготвен от трето лице, оспорен е от
ищеца и не доказва тези обстоятелства.
В тежест на ответника е да установи и законосъобразното определяне на
периода, за който е била начислена допълнителната ел. енергия. В случая по
отношение на крайния момент на периода, за който е начислена допълнителната
енергия не се установява да са спазени правила на чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ. Съгласно
чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ преизчисляването се извършва до датата на монтажа на средството
за търговско измерване или до предходната
извършена проверка на средството за търговско измерване.
Посочените 90 дни са предвидени единствено като пределна граница при наличието
на монтаж или проверка в предхождащ ги момент. Т.е, за да бъдат приложени е
необходимо ответникът да установи, дата на монтажа и на предходните проверки.
Липсата на такива не би могла да се предполага, тъй като началният момент на
периода за кой се начислява допълнителна енергия е един от съществените
елементи на фактическия състав на чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ.
На следващо място, общите условия, действащи между страните за
процесния период, не е предвиден ред за уведомяване на клиента, съгласно чл. 98а, ал. 2,
т. 6 ЗЕ, каквато е една от предпоставки за извършване на едностранна
корекция. Общите условия, не са съобразени с новите законови изисквания, който
предвиждат задължително да съдържат ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съгласно правилата на чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ. В настоящия случай е налице последващо съобщаване за
коригираната сметка, а тълкуването на посочената разпоредба води до извод, че
редът за уведомяване следва да е предхождащ корекцията и да е по време на
нейното извършване. В чл. 28 от тези ОУ е разписано само задължение на
снабдителя за уведомяване, но не и реда за това. Следователно ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 98а ал.
2, т. 6 и по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ. В този смисъл Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по
т. д. № 3262/2014 г., II т. о. постановено по жалба на „Енерго-Про продажби“ АД
с предишно наименование „ЕОН България продажби“ АД.
Предвид изложеното, не се установява законосъобразното провеждане на
процедурата по коригиране на сметката за минал момент и предявеният иск следва
да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в
производството в размер на 50 лева за държавна такса и 350 лева за адв.
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Р.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, сумата от 445.50 лева, представляваща
цена за допълнително начислена ел. енергия за периода от 10.03.2018 г. до
17.05.2018 г. по фактура № ****.
ОСЪЖДА „ЕВН България електроснабдяване”
ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Р.И.М.,
ЕГН **********, сумата от 400 лева /четиристотин
лева /- разноските по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд–
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.