Р Е Ш Е Н И Е
№ 373 17.03.2022г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и първи
февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. Х.
секретар:
И.Л.
прокурор: А.Ч.като разгледа докладваното от съдия Хр. Х.
административно дело № 1166 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК
във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Административното дело е
образувано по искова молба от Я.Г.Ш., ЕГН ********** с адрес: ***, с искане на основание чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, на основание чл. 205 и при условията на чл. 204, ал. 2-4 от АПК,
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1600.00 лева за
причинените му неимуществени вреди, в периода от вечерта на 28 май 2020 г. до
момента на предявяване на настоящия иск, от незаконосъобразно задържане на
автомобил с рег.№ А 2650 КС от страна на длъжностни лица при ОП „Транспорт“ за
периода след 23.56 часа на 28 май 2020 г. до 17.18 часа на 05 юни 2020 г.,
което задържане е основано на нищожен устен изричен отказ за освобождаване на
автомобила, постановен през нощта на 28 срещу 29 май 2020 г. от служител на ОП
„Транспорт“ при община Бургас и нищожен и впоследствие оттеглен устен изричен
отказ за освобождаване на автомобила, постановен на 05 юни 2020 г. от служител
на ОП „Транспорт“ при община Бургас.
Алтернативно се иска от съда да приеме, че
неимуществените вреди са причинени от незаконосъобразно фактическо бездействие
по освобождаване на автомобил с рег.№ А 2650 КС от страна на длъжностни лица
при ОП „Транспорт“, в периода след 23.56 часа на 28 май 2020 г. до 17.18 часа
на 05 юни 2020 г.
Иска се и присъждане на основание чл. 86 от ЗЗД на
законната лихва върху главничното задължение, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание ищецът Я.Г.Ш.,
редовно и своевременно призован, не се явява, а се представлява от адвокат Е.Ф.,
която поддържа исковата молба и претендира за присъждане на направените в
настоящото производство разноски за внесена държавна такса. Представя от името
на жалбоподателя писмени бележки, в които излага допълнителни съображения за
основателността на исковата претенция.
За ответната страна ОБЩИНА БУРГАС
се явява юрисконсулт З.Х., който оспорва исковата молба като неоснователна и
недоказана. Прави искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в полза
на ответника.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище, че исковата претенция е
неоснователна и не следва да бъде уважена
Съдът, като прецени събраните по
делото гласни и писмени доказателства по реда и условията на чл. 154, ал. 1 и
чл. 235, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, ведно с доводите и изразените становища прие за установено от
фактическа страна следното:
На
28.05.2020 г. в 9,16 часа по отношение на лек автомобил, марка „Пежо“, модел
„307“, регистрационен номер А2650КС, собственост на ищеца Я.Г.Ш., била
приложена принудителна административна мярка (ПАМ) „преместване на паркирано
пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения
от него водач“, на основание чл. 171, т. 5, бук. „б“ от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), разпоредена от длъжностно лице в Общинско предприятие
„Транспорт“ при Община Бургас. В изпълнение на ПАМ, лекият автомобил бил
транспортиран и оставен на общински наказателен паркинг, находящ се на ул.
„Оборище“ в гр. Бургас.
На
28.05.2020 г. в 23,56 часа Ш. отишъл на наказателния паркинг, където е заплатил
разходите по репатриране на лекия автомобил, в размер на 79,20 лв. На място
отказал да му бъде съставен АУАН и си тръгнал без да получи автомобила.
На 05.06.2020
г. в 17.18 часа ищецът Ш. получил лекия си автомобил от служител на Дирекция
„Управление при кризи, обществен ред и сигурност“ (УКОРС) при община Бургас.
В процеса на съдебното
производство бяха разпитани като свидетели лицата Георги Иванов Иванов, М.Х.Х.,
М. Неделчева П., В. Димитрова Й. и К. Иванова Д..
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК.
Исковата молба е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от
оспорването. Разгледана по същество исковата молба е неоснователна поради
следните съображения:
Отговорността по ЗОДОВ е
обективна. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани от действия или бездействия на техни органи или
длъжности лица при или при повод на изпълнение на административна дейност.
Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Вредата като
правен институт представлява накърняване имуществото на правните субекти или на
техни неимуществени блага. Когато е засегнат патримониумът на едно лице вредата
е имуществена, тя се състои в претърпяване на загуба или пропусната полза.
Границите на отговорността се разпростират до вредите, "които са пряка и
непосредствена последица от увреждането". Неимуществените вреди
представляват сериозно засягане на личността и достойнството на гражданина,
изразяваща се в претърпяване на болки и преживявания на страдания.
Отговорността на държавата или на
общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразните актове, действия или бездействия на техни органи или
длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност може да
бъде ангажирана при безспорната установеност на елементите от фактическия
състав на нормата на чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отговорността възниква при наличие
на няколко кумулативни предпоставки – неимуществена и/или имуществена вреда
/причинена загуба или пропусната полза/; незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата /или общината/; вредата
да е настъпила при или по повод изпълнение на административна дейност, както и
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общината
по посочения ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е
постоянна и последователна.
Съобразно съдържанието на
исковата молба съдът приема, че в настоящото производство искането е за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на действия
извършени от длъжностно лице, които не се основават на административен акт или
на закона, а именно задържането на личния автомобил на ищеца на общинския
наказателен паркинг в периода от 23.56 часа на 28 май 2020 г. до 17.18 часа на 05 юни 2020 г. В този смисъл
е и Определение № 13045/21.12.2021 г. по адм. дело № 11895/2021 г. на ВАС на РБ
– Седмо отделение.
Основният спор по делото е дали действително е било
налице незаконосъобразно задържане на процесния л. а. марка „Пежо“, модел „307“,
регистрационен номер А2650КС, собственост на ищеца, за посочения по-горе период,
извършено от длъжностни лица на Община Бургас, спрямо която е предявен
настоящия иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 171,
т. 5, б. „б“ от ЗДвП, превозното средство може да бъде задържано единствено да
заплащане на разходите за неговото преместване.
Безспорно в случая е, че ищецът Ш.
е следвало да получи личния се автомобил веднага след заплащане на разходите по
репатрирането му. От изложеното в исковата молба следва, че според ищеца,
същият не е получил автомобила си вечерта, когато е заплатил разходите по преместването
му, тъй като му е било поставено условие – да подпише декларация, за това че
лично е паркирал автомобила си на забранено за това място. Ищецът приел това
условия като форма на административно изнудване, от страна на общинския
служител и след безрезултатен за него разговор, уморен, обиден и обезверен си
тръгнал без автомобила.
От показанията на разпитания по
делото свидетел М.Х.Х. се установява, че същият е поканил ищеца да му бъде
съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който се
афектирал от това и след няколко минутни пререкания между двамата си тръгнал,
без да получи автомобила си.
От приложените по делото трудов
договор (л. 79) на М.Х., се установя, че същият е заемал длъжността „служител в
Дирекция „УКОРС“, отдел „ОФК“. От
длъжностна му характеристика (л. 80 - 81), се установява, че съобразно
т. 5.1, негово пряко задължение е да съставя актове за установяване на
административни нарушения във връзка с контрола, който осъществява по спазване на
нормативните актове по т. 4, в т. ч. и по отношение на ЗДвП – т. 4.7.
В този смисъл твърдението на Х.,
че е поканил ищеца да му състави АУАН, се явява в съответствие с изпълнение на
неговите служебни задължения.
В този смисъл от събраните по
делото доказателства не може да се приеме за безспорно установено, по
категоричен начин, че на ищеца е било отказано връщането на автомобила му,
както и че му е било поставено като условие да попълни сочената от него
декларация. Същият не оспорва, че си е тръгнал сам от наказателния паркинг, без
да вземе автомобила си. Освен това ищецът не представи убедителни
доказателства, които да обосноват бездействието му да получи автомобила си в
периода от 23.56 часа на
28 май 2020 г. до 17.18 часа на 05 юни 2020 г. Липсват твърдения от негова
страна, че през посочения период е правил опит за получи автомобила си, респ.
да му е било отказано това. Напротив твърдението му е, че след като служител на
Община Бургас му се обадил по телефона, той едва тогава е отишъл да получи автомобила
си на 05.06.2020 г. в 17,18 часа,
за което била съставена разписка, подписана от него (л. 51).
Предвид изложеното настоящият
съдебен състав приема, че в конкретния случай не е налице фактическият състав
за реализиране на отговорността на Община Бургас по отношение на заявената от
ищеца претенция за причинената му неимуществена вреда, тъй като не са налице
всички необходими елементи и
предпоставки за осъществяването й съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Липсва един от
елементите от фактическия състав, а именно - наличие на бездействия от страна
на служители на общината, нещо повече, именно по тяхна инициатива /чрез
телефонно обаждане/, същите са поканили ищеца да получи автомобила си. Този
факт не се отрича от него и е заявен още с подаването на исковата молба.
Отделно от изложеното следва да
се посочи също така и че неимуществените вреди представляват засягане на
честта, достойнството, доброто име на лицето в обществото, болките и
страданията, които то е изживяло, както и всички други негативни преживявания в
резултат на увреждането. Специалният закон не уточнява как се определя размера
на неимуществените вреди, поради което субсидиарно следва да се прилага
гражданското законодателство и по-конкретно чл. 52 от ЗЗД, който дава
възможност за определянето им по справедливост. В тежест на ищеца е при пълно
главно доказване да установи настъпването на реални вреди. За да бъде
ангажирана отговорността на държавата не е достатъчно лицето да посочи
принципно някаква сума, с която да определи настъпилите за него вреди, а да
докаже по несъмнен начин, че за него в действителност са настъпили вреди и
техния размер. В този смисъл, неимуществените вреди подлежат на доказване и не
се предполагат, поради което ищецът не е освободен от задължението да докаже по
безспорен начин, че е претърпял такива вреди. Те трябва да бъдат установени с
конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения и термини, тъй като за
всеки човек те са индивидуално определяеми и съдът не може да предполага
тяхната наличност. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
по делото не се установи по категоричен начин наличието на претърпени
неимуществени вреди. Показанията на разпитания по делото свидетел Георги Иванов
не могат да бъдат безрезервно кредитирани, поради обстоятелството, че този
свидетел е в близки приятелски отношения с ищеца и настоящият съдебен състав
счита, че е косвено заинтересован от изхода на делото от една страна, а от
друга – същият, доколкото живее в друг град, не е присъствал и не е бил пряк
свидетел на емоционалното състояния на ищеца през процесния период респ.
възприятията му се базират единствено на твърденията на ищеца, изложени в
телефонни разговори.
По изложените съображения съдът
намира, че исковата претенция на Я.Г.Ш. *** да заплати сумата от 1600.00 лева като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на действия, извършени от
длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона, а
именно задържането на личния автомобил на ищеца на общинския наказателен
паркинг в периода от 23.56 часа на
28 май 2020 г. до 17.18 часа на 05 юни 2020 г., е неоснователна и недоказана,
поради което следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото искането
на представителя на ответника за присъждане на направените по делото разноски
за възнаграждение на юрисконсулт се явява основателно, съгласно разпоредбата на
чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ и чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с пар. 1 от ЗР на
ЗОДОВ. Съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр.
с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна
сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да е 100.00 лева.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК вр. с чл. 1, ал. 2
от ЗОДОВ, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция на Я.Г.Ш., ЕГН ********** с адрес: ***, с искане на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, на
основание чл. 205 и при условията на чл. 204, ал. 2-4 от АПК, ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1600.00 лева за причинените му
неимуществени вреди, в периода от вечерта на 28 май 2020 г. до момента на
предявяване на настоящия иск, от незаконосъобразно задържане на автомобил с
рег.№ А 2650 КС от страна на длъжностни лица при ОП „Транспорт“ за периода след
23.56 часа на 28 май 2020 г. до 17.18 часа на 05 юни 2020 г., което задържане е
основано на нищожен устен изричен отказ за освобождаване на автомобила,
постановен през нощта на 28 срещу 29 май 2020 г. от служител на ОП „Транспорт“
при община Бургас и нищожен и впоследствие оттеглен устен изричен отказ за
освобождаване на автомобила, постановен на 05 юни 2020 г. от служител на ОП
„Транспорт“ при община Бургас или алтернативно се иска от съда да приеме, че
неимуществените вреди са причинени от незаконосъобразно фактическо бездействие
по освобождаване на автомобил с рег.№ А 2650 КС от страна на длъжностни лица
при ОП „Транспорт“, в периода след 23.56 часа на 28 май 2020 г. до 17.18 часа
на 05 юни 2020 г., заедно присъждане на
основание чл. 86 от ЗЗД на законната лихва върху главничното задължение,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Я.Г.Ш., ЕГН ********** с адрес: *** 54 да заплати на
ОБЩИНА БУРГАС направените по делото разноски за юрисконсулт в размер на 100.00
/сто/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС на РБ в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: