Р Е Ш Е Н И Е
№ 21 06.02.2023г.
град Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на
тридесети януари две хиляди двадесет и трета
година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Ирена Симеонова
като разгледа докладваното
от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 42 по описа на съда за 2021г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда 156 и сл. от ДОПК.
Д.Л.Й., ЕГН ********** от с.Ж., махала „С“ №**, община
Кюстендил, област Кюстендил оспорва Ревизионен акт /РА/ №Р-22001019005558-091-001/14.07.2020г.
на органи по приходите В ЧАСТТА, потвърдена с Решение №1974/29.12.2020г. на директора
на дирекция „ОДОП“ – София за ангажираната отговорност по чл.19 от ДОПК за
задълженията на ***ЕООД в общ размер на
128 875.29лв., в т.ч. главница – 91 108.98лв. и лихви –
37 756.31лв. за: корпоративен данък за данъчни периоди 2014г., 2015г. и
2016г., ДДС за данъчни периоди от м.03.2015г. до м.10.2017г., данък върху
доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за данъчни периоди от
м.03.2015 до м.10.2017г., ДОО за осигурители за данъчни периоди от м.08.2015г.
до м.10.2017г., УПФ за осигурители за данъчни периоди от м.08.2015г. до
м.10.2017г. и за вноски за ЗО за осигурители за данъчни периоди от м.08.2015г.
до м.10.2017г. /вж. молбата на л.160 от делото/. Твърди липса на надлежни
мотиви досежно периода на действията по чл.19, ал.2 от ДОПК и нарушение на
материалния закон. Според оспорващият, посочената от органите редакция на чл.19,
ал.2 от ДОПК е неприложима за периода на публичните задължения. Счита за
недоказана твърдяната липса на касова наличност поради предаването й на 27.10.2017г.
със счетоводната документация на новия управител без претенции, обявената от
новия управител касова наличност в ГФО към 31.12.2017г. и сключения на
20.06.2018г. договор с нотариална заверка на подписите, удостоверяващ
предаването от Е. Й. на новия едноличен собственик на капитала М. Д. на касовата
наличност и счетоводна документация, което доказва липса на разходването й от
жалбоподателя, който не е имал качеството на управител и не е отговорен за
дейността на дружеството след освобождаването му. Твърди, че сумите по
банковите сметки на дружеството никога не са напускали патримониума на предприятието,
т.к. са зачислени в касата поради липса на доверие в банковата система и
очаквания за фалити на банки, давайки пример с „К“ АД през 2014г. Сочи, че
държането на пари в касата на дружеството е разрешен от закона способ за съхранение на парични средства. Твърди за
отсъствие на скрито разпределение на печалба или разходване на сумите в лична
полза. Отрича недобросъвестност в действията си. Моли за отмяна на РА в
оспорените части. Претендира деловодни разноски.
В с.з. и писмена молба адв.Д.Д. като пълномощник на
жалбоподателя поддържа жалбата. Представя списък на разноските.
В с.з. и писмена молба пълномощникът на ответния решаващ
орган – директора на дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП оспорва жалбата като
неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен съд, след запознаване с
жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установена следната фактическата обстановка по спора:
Ревизионното производство е образувано по заповед на Р.Г. Я.
като началник на сектор в ТД на НАП - София за възлагане на ревизия №Р-22001019005558-020-001/26.08.2019г.,
изменена със заповеди №Р-22001019005558-020-002/13.01.2020г. и
№Р-22001019005558-020-003/12.02.2020г. по отношение на жалбоподателя за
установяване на отговорността му за задължения на ***ЕООД за: корпоративен
данък за периода 01.01.2014г. – 31.12.2016г., данък върху доходите от трудови и
приравнените на тях правоотношения за периода 01.03.2015г. – 30.11.2017г., ДДС
за периода 01.03.2015г. – 31.12.2017г., ДОО – за осигурители за периода 01.08.2015г.
– 31.10.2017г., вноски за здравно осигуряване – за осигурители за периода
01.08.2015г. – 30.10.2017г. и за УПФ – за осигурители за същия период. Ревизията
е възложена на гл.инспектор Т. като ръководител на ревизията и ст.инспектор Н.
Ж. В.. Заповедите са връчени на жалбоподателя електронно.
С Протоколи №Р-22001019005558-ПДПД-001/29.11.2019г., №Р-22001019005558-ППД-002/29.11.2019г.
и №Р-22001019005558-ППД-003/02.12.2019г. към ревизионното производство са
присъединени документи от друго производство /проверка за установяване на факти
и обстоятелства с №П-22001018118477/ спрямо жалбоподателя, а с Протокол
№П-22221718168011-141-001/31.05.2019г. са приобщени събраните материали от извършена
насрещна проверка на ***ЕООД.
В хода на ревизията са изготвени Искане за представяне на
документи и писмени обяснения до жалбоподателя
№Р-22001019005558-041-001/02.12.2019г., по което са приобщени представени от
същия обяснения от 18.12.2019г. и второ искане с
№Р-22001019005558-041-002/23.12.2019г., връчено на 08.01.2020г., по което няма
представени документи.
Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад
/РД/ №Р-22001019005558-092-001/14.04.2020г. на ревизиращия екип. Отговорността
на жалбоподателя е ангажирана за задълженията на ***ЕООД, както следва:
-за ДДС за данъчни периоди м.03-м.12.2015г.,
м.01-м.11.2016г., м.01.2017г. и м.04-м.12.2017г. в размер на 37 877.36лв.
по подадени месечни справки-декларации,
-за корпоративен данък за данъчни периоди 2014г., 2015г. и
2016г. в размер на 9 357.36лв. по подадени годишни данъчни декларации,
-за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях
правоотношения за данъчни периоди м.03-м.12.2015г., м.01-м.12.2016г. и
м.01-м.11.2017г. в размер на 11 049.35лв. по подадени декларация обр.6,
-за ДОО за данъчни периоди м.08-м.12.2015г.,
м.01-м.12.2016г. и м.01-м.10.2017г. в размер на 19 569.61лв. по подадени
декларации обр.6,
-за вноски за здравно осигуряване за същите данъчни периоди
в размер на 9 540.68лв. по подадени декларации обр.6 и
-за УПФ за същите данъчни периоди в размер на
5 413.12лв. по подадени декларации обр.6. Общата сума на задълженията е в
размер на 128 629.79лв., включваща 92 807.48лв. главница и
35 822.31лв. лихва към 14.04.2020г. В съдържанието на РД са обективирани
получените в рамките на ревизионното производство данни за това, че:
1.жалбоподателят не притежава движими и недвижими активи,
няма декларирани движими и недвижими имоти, не притежава превозни средства,
няма регистрирана земеделска и горска техника, не притежава земеделски земи,
гори и земи от ГФ, няма данни за вписани недвижими имоти и вещни права върху
тях, няма записано заложено имущество, не притежава въздухоплавателни средства,
има наложен запор върху банкови сметки от взискател НАП и има открити през
периода на ревизията сметки в „Т. Б.“ АД, „О“ АД, „Ю. Б. АД и „У. Б.“ АД със
съответните салда и движения по сметките.
2.към датата на изготвяне на РД дружеството “М. Ш“ ЕООД е
със спряна дейност, няма действащи трудови договори и не притежава активи за
обезпечаване на дълга. Дружеството е вписано в ТР на 05.04.2013г. с управител Е.
РЕ Ю.. На 23.04.2013г. е регистрирано по ДДС. През периода 03.11.2014г. –
27.10.2017г. жалбоподателят е негов управител, след което управител отново е
съпругата му Е. Р Й., а от 20.06.2018г. собственик на капитала и управител е М.
Д., съгласно договор за продажба на дружествени дялове с Е. Р Й.. Дружеството е
дерегистрирано по реда на ЗДДС на 10.04.2018г. Основният капитал на дружеството
е 2.00лв.
3.на 25.04.2013г. жалбоподателят като пълномощник на Е. Ю е
сключил договор за електронно банкиране с „О“ АД. В банката дружеството има
открити 2 сметки за разпореждане. От една от сметките BG38UВВS80021096230330
през периода 06.11.2014г. – 23.12.2014г. ревизията е установила тегления на
стойност 47 300лв., от които 44 300лв. на каса от сметката на
дружеството и 3 000лв. от банкомат. За периода 12.01.2015г. – 23.12.2015г.
ревизията е установила тегления на стойност 170 810лв., от които
156 530лв. на каса от сметката на дружеството и 14 280лв. от
банкомат. За периода 11.01.2016г. – 25.19.2016г. ревизията е установила
тегления на стойност 114 400лв., от които 108 200лв. от каса от
сметката на дружеството и 6 200лв. от банкомат. Така, общия размер на
тегленията е 332 510лв. По отделни календарни дати от същия период са
посочени и постъпленията по двете сметки на жалбоподателя в лева и чужда валута
с основание „захранване“ на сметките – съответно 27 794лв. и
19 972лв. Сумите на отделните тегления са посочени в РД на л.54-59 от
делото.
4.по данни от НАП дружеството е подало ГФО за 2013г., 2014г.,
2015г., 2016г. и 2017г. Активите в ГФО включват суровини и материали, вземания
от клиенти и доставчици, други вземания, касови наличности и разплащателни
сметки. Касовите наличности са следните: за 2013г. – в размер на 9 000лв.,
за 2014г. – в размер на 146 000лв., за 2015г. – в размер на 218 000лв.,
за 2016г. – в размер на 205 000лв. и за 2017г. – в размер на
224 000лв. По разплащателните сметки за 2013г., 2014г. и 2017г. няма
налични суми, за 2015г. сумите са в размер на 1 000лв., а за 2016г. - в размер
на 3 000лв. Съгласно ГФО активите са равни на пасивите.
5.към 25.06.2019г. дружеството има образувани изпълнителни
дела за просрочени задължения в размер на 130 194.50лв., от които
92 945.11лв. главница и 37 249.39лв. за лихви.
С оглед фактическите данни от ревизията, в РД е формиран
извод за ангажиране на отговорността на жалбоподателя по чл.19, ал.2 от ДОПК,
т.к. през периода 03.11.2014г. – 27.10.2017г. е притежавал качеството
„управител“ на дружеството и е извършил действия, изразяващи се в плащания в
пари от имуществото на дружеството, представляващи скрито разпределение на
печалба по §1, т.5, б.а“ от ДР на ЗКПО и отчуждавания на имущество на
задълженото лице безвъзмездно, т.к. е теглил получаваните по банковите сметки
на дружеството парични плащания от клиенти в общ размер от 332 510лв.,
като няма доказателства как тази сума е разходена и дали е преминала в
патримониума на дружеството. Поведението на жалбоподателя е определено като
недобросъвестно, т.к. през посочения период като управител на дружеството е
подписвал платежни документи и друга счетоводна и финансова документация
/декларации обр.1 и обр.6/, оперирал е със средствата на дружеството по
банковите сметки, осъществявал е администриране на задълженията за данъци и
осигуровки, знаел е за възникналите данъчни и осигурителни задължения, но е
предприел действия за безвъзмездно отчуждаване на активи /парични средства от
банковите сметки/ под формата на скрито разпределение на печалба. Органите са
отчели обстоятелството, че в хода на ревизията не е предоставен достъп до
ведомостите за заплати, счетоводните регистри, свързани с начислените по
наетите по трудово правоотношение лица възнаграждения, направените удръжки за
сметка на работника и дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя,
не са представени и данни за касовата наличност и къде се съхраняват паричните
средства. Според органите, жалбоподателят целенасочено във времето е насочвал
финансовите потоци на дружеството в своя полза. Органите са приели наличие на
причинно-следствена връзка между действията на жалбоподателя по отчуждаване на
имущество и неплащането на установените публични задължения. Установена е и
обективната невъзможност да се съберат задълженията за данъци и осигурителни
вноски от дружеството, т.к. дългът е категоризиран като несъбираем, наличното
имущество е в незначителен размер и не е достатъчно да покрие целия размер на
задълженията по изпълнителното дело.
РА №Р-22001019005558-091-001/14.07.2020г. е издаден от
възложителя на ревизията началник сектор Р. Г. Я.и от гл.инспектор Т. като
ръководител на ревизията. Възложителят на ревизията е с надлежно предоставени
права от директора на ТД на НАП – София по заповед №РД-01-818/10.05.2019г.
Издателят на РА е потвърдил данните от РД, актуализирайки задължението по
ревизията на сумата от 130 98.71лв., включващ 92 807.48лв. главница и
38 191.23лв. лихва към 14.07.2020г. Съгласно справка в ИС на НАП
дружеството има непогасени задължения за ДСС, ЗКПО и КСО към 30.03.2020г. в размер
на 131 714.18лв., от които 92 945.11лв. главница и 38 769.07лв.
лихва, като разпределените за събиране към посочената дата суми от публичен
изпълнител са 95 370лв., включващи 62 553.97лв. главница и
32 816.04лв. лихва.
РА е връчен на адресата на 07.10.2020г., който го е оспорил
с жалба до решаващия орган с вх.№3594/21.10.2020г. В жалбата е твърдял, че
всяко теглене на суми от банковата сметка на дружеството е заприходявано на
каса и това е надлежно отразено в счетоводството. Към жалбата е приложил договор
за покупко-продажба на дружествени дялове от 20.06.2018г. между Е. РЕ Й. като
продавач и М. Н Д. като купувач, с нотариална заверка на подписите. Съгласно този
договор, продавачът е предал на купувача цялото счетоводство на дружеството и
касовата наличност преди подписването му. Към жалбата са приложени счетоводен
баланс към 31.10.2017г. и отчет за приходите и разходите за 2017г. на
дружеството с ръководител Е. Й. и съставител Л.И.С. с подписи на лицата и печат
на дружеството.
С решение №1974/29.12.2020г. на директора на дирекция ОДОП
при ЦУ на НАП оспорения РА е отменен в частите за начислени суми за данък върху
доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за данъчен период
м.11.2017г. /430.56лв. главница и 111.12лв. лихва/ и за ДДС за данъчни периоди
м.11.2017г. и м.12.2017г. /1 257.94лв. главница и 323.80лв. лихва/ поради липса
на качеството управител на жалбоподателя. Жалбата е оставена без разглеждане
като недопустима в частта за начисления ДДС за данъчни периоди м.12.2016г.,
м.02.2017г. и м.03.2017г. поради липса на начислени задължения в РА. В
останалата част РА е потвърден. Тази част касае общ размер на задълженията от
128 875.29лв., включващ главница от 91 108.98лв. и лихви от
37 756.31лв. По отделни задължения потвърдителната част касае задължения
за:
-ДДС в
размер на 36 619.42лв. главница и лихви 16 044.88лв. за данъчни
периоди от м.03.2015г. до м.10.2017г.,
-данък
върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения в размер на
10 618.79лв. и лихви 4 221.21лв. за данъчни периоди от м.03.2015 до
м.10.2017г.,
-ДОО за
осигурители в размер на 19 569.61лв. и лихви 7 422.13лв. за данъчни периоди
от м.08.2015г. до м.10.2017г.,
-УПФ за
осигурители в размер на 5 413.12лв. и лихви 2 061.3лв. за данъчни
периоди от м.08.2015г. до м.10.2017г. и
-вноски за
ЗО за осигурители в размер на 9 540.68лв. и лихви 3 618.20лв. за
данъчни периоди от м.08.2015г. до м.10.2017г.
В потвърдителното решение на органа е установена
фактическата хипотеза на чл.19, ал.2 от ДОПК. Органът е посочил, че към датата
на освобождаване на жалбоподателя от длъжност дружеството е разполагало с
необходимите парични средства, подавани са декларации със задължения за
внасяне, които не са заплащани последователно, систематично и за продължителни
периоди от време, жалбоподателят е подписвал платежни документи, включително
счетоводна и финансова документация и се е разпореждал със средства от
банковите сметки, бил е наясно с имущественото и финансово състояние на
дружеството, но не е използвал наличните и изтегляни регулярно парични средства
от банковата сметка за погасяване на задълженията, без логични обяснения и
доказателства за изразходване на средствата за дейността на дружеството, а
вместо това са налични доказателства за
внасяне на датите на изтеглянията на част от сумите тях в личната банкова
сметка *** „захранване“, т.е. налице е пряко разпореждане с част от изтеглените
суми в лична полза, а с останалите суми в счетоводството на дружеството е
формирана касова наличност в значителни размери, чието действително
съществуване към 27.10.2017г. и към 31.12.2017г. не се потвърждава от
останалите доказателства. Според решаващият орган, протокола от
27.10.2017г. за освобождаване на жалбоподателя от отговорност е формален, т.к.
е сключен между „свързани лица“ по см. на §1, т.3, б.„“а“ от ДР на ДОПК, не е
ясно какво е било местонахождението и начина на съхраняване на касовата наличност
след 27.10.2017г. и защо с нея не са погасени публичните задължения на
дружеството, а вместо това на 20.06.2018г. дружествените дялове са продадени за
2лв., което не се свързва с наличието на активи и парични средства за заплащане
на задълженията. Органът е посочил, че в договора за продажба не е ясно каква е
касовата наличност, поради което е приел договора за формален. Взети са предвид
и писмените обяснения на продавача за липса на активи на дружеството, действащи
трудови договори и преустановената дейност. Представените при насрещната
проверка баланс и ОПР за 2017г. според органа потвърждават извода за невярно
вписано в договора прехвърляне на цялата счетоводна документация, като за това
прехвърляне няма приемо-предавателен протокол и опис на документите. Няма данни
за инвентаризация на касовата наличност и наличните активи. Решаващият орган е
споделил извода в РА, че изтеглените от банковата сметка на дружеството суми са
били обект на разпореждане от жалбоподателя в негова полза, т.к. няма
доказателства, че сумите са използвани за дейността на дружеството и че към
датата на освобождаването му като управител тези суми са представлявали реална
касова наличност в дружеството. Налице е формирана касова наличност по
счетоводните данни, която не би могла да послужи за погасяване на задълженията.
Изводът на органа е за безвъзмездно разпореждане с имущество на дружеството и
за скрито разпределение на печалбата по см. на §1, т.5, б.“а“ от ДР на ЗКПО.
Решението на органа не е връчено на адресата преди подаване
на жалбата срещу РА, видно от писмо изх.№23-22-1619-2/09.02.2021г. на л.168 от
делото.
По делото е приета съдебно-икономическа експертиза,
изготвена от вещо лице М.К.В.. На експерта са предоставени съхраняваните в
счетоводната фирма 143 бр. приходи касови ордери /ПКО/, съгласно които
изтеглените суми от сметките на дружеството на посочените в РД дати за периода
06.11.2014г. – 25.10.2016г. са внесени в касата на дружеството, като за ПКО от
14.04.2015г. сумата не е 400лв., а 200лв. съгласно банково извлечение и тази
сума от 200лв. е внесена в касата. Данните са видни от „Справка за изтеглени от
банкова сметка ***“ в заключението. Съгласно годишните оборотни ведомости на
дружеството за 2015г., 2016г. и 2017г., крайното салдо на касата от преходната
година е записано като начално салдо за текущата, като в дебитния оборот
/постъпление/ на касата са включени внесените от банка по ПКО суми. Данните са
отразени в „Справка за движението на касовата наличност“ в съдържанието на
заключението. Изводите на вещото лице са за съответствие между представените
ПКО с датите и сумите, изтеглени от банковата сметка на дружеството, като
изтеглените суми са отразени като приход в касата на дружеството. Годишния
приход на касата за 2015г. и 2016г. е повече от изтеглените от банковата сметка
суми. Към 31.12.2017г. касовата наличност е 223 766.83лв. и е отразена в
ГФО като наличност в размер на 224 хил.лв. Данните вещото лице е онагледило,
прилагайки извлечение от банковата сметка за м.04.2015г. и оборотните ведомости
за 2015г., 2016г. и 2017г. В съдебно заседание вещото лице допълва, че със
съдействието на жалбоподателя два пъти е посетила фирма „Е.“, която счетоводно
обслужва дружеството и е работила със счетоводните документи на фирмата. За
процесния период документите са били архивирани в запечатан кашон. ПКО се съхраняват в оригинали и съдържат
всички изискуеми подписи – на касиер, счетоводител и ръководител. В кашона
липсват хронологични описи на сметка 501
„Каса“. Вещото лице сочи, че върху оборотните ведомости няма подписи на
съставителите, но сумите напълно съответстват със сумите в ГФО, които са
подписани от съставителите и са публикувани в АВ.
Заключението на вещото лице съдът намира за обективно и
достоверно, т.к. съответства на писмените доказателства по делото и е вътрешно
логично и последователно. Страните не го оспорват.
От показанията на св.Л.И.С. се установява, че свидетелят е
управител на счетоводна фирма ***ЕООД, която е обслужвала счетоводството на ***ЕООД
от датата на неговото създаване до 2017г. или 2018г. Счетоводното обслужване
включвало изготвяне на цялото счетоводство и подаване на необходимата
информация до НАП. По време на управлението на жалбоподателя касата на
дружеството се държала от него. Свидетелят не е
присъствал при предаване на касовата наличност от Е. Й. на
жалбоподателя. В края на годината не е правил инвентаризация на касата. Сочи,
че записаната касова наличност в
годишния счетоводен отчет и в баланса е въз основа на счетоводните записвания.
Свидетелят обяснява, че тегленето на пари от банковите сметки на дружеството е
отразявано надлежно в счетоводната документация, включително в документацията,
касаеща касата.
Показанията на свидетеля съдът намира за обективни и
достоверни, т.к. съответстват на писмените доказателства по делото и
заключението на вещото лице. Показанията са вътрешно логични и последователни.
По искане на ответника съдът е приобщил материали по
издаване на РА №Р-22221719002205-091-001/11.12.2019г. за извършена ревизия на ***ЕООД
за корпоративен данък за периода 05.04.2013г. – 31.12.2017г. и за ДДС за
периода 01.10.2013г. – 31.12.2017г. с установени допълнително задължения /РА,
РД и ПИНП от 29.05.2019г. на фирма ***ЕООД/. Посоченият РА е коментиран в
оспорения РА /вж. л.105/, като на основание чл.19, ал.10 и 11 от ДОПК тези
задължения не са взети предвид при ангажиране на отговорността на жалбоподателя
в рамките на процесното ревизионно производство.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените писмени и гласни доказателства.
С оглед установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежен
правен субект по см. на чл.147, ал.1 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК. Жалбоподателят
е адресат на РА в оспорената потвърдителна част, което обстоятелство го
определя като легитимирано лице за неговото оспорване. РА е с утежняващ за
адресата характер. Оспорването е осъществено в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК
пред компетентния административен съд. Предметът на оспорване е съобразен с
правилото на чл.156, ал.1 от ДОПК /частта от РА, която не е отменена с
решението по чл.155 от ДОПК/.
Разгледана по същество, при
условията на чл.160, ал.2 и ал.5 от ДОПК, жалбата е основателна. Съображенията
за това са следните:
По компетентността на органите:
РА е издаден от компетентни органи. Съгласно
чл.119, ал.2 от ДОПК РА се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя
на ревизията. Органът с правомощие да възлага ревизията е определен в чл.112,
ал.2 от ДОПК. Съгласно заповед №РД-01-818/10.05.2019г. на директора на ТД на
НАП – София възлагането на ревизията е осъществено в хипотезата на чл.112,
ал.2, т.1 от ДОПК – от орган по приходите, определен от директора на ТД на НАП.
В случая, това е лицето Р. Г. Я., който е издател на РА. По правилото на
чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК възложителят на ревизията с издаване на заповедта за
възлагане на ревизията определя нейния ръководител. В случая, със заповедта за
възлагане и изменителните заповеди като ръководител на ревизията е определена Т.
на длъжност главен инспектор по приходите. РА е подписан от посочените органи
по приходите с електронни подписи и е издаден във формата на електронен
документ. Страните не спорят относно компетентността.
По формата на акта:
РА съответства
на предвидената за него мотивирана писмена форма по см. на 120, ал.1 и ал.2 от
ДОПК. Съдържа данни относно органите – издатели, данните за РЛ, обхвата на
ревизията, има мотиви за издаване и разпоредителна част. Към РА е приложен РД,
който е със съдържанието по чл.117, ал.2 от ДОПК, съставен от екипа ревизори по
заповедите за възлагане на ревизията. Докладът е придружен от писмените
доказателства – негови приложения. РА съдържа обсъждане на направените срещу РД
възражения и представените доказателства.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на мотиви
досежно периода на действията по чл.19, ал.2 от ДОПК. Този период е ясно
посочен и обхваща времето от 03.11.2014г. до 27.10.2017г.
По процедурата:
РА е издаден при спазване на формалната процедура по ДОПК.
Съгласно правилото на чл.108, ал.1 от ДОПК данъчните задължения и задълженията
за задължителни осигурителни вноски се установяват с РА по чл.118 от ДОПК.
Нормата на чл.110, ал.2 от ДОПК определя ревизията като съвкупност от действия
на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски. Тези действия са регламентирани в чл.112 и
сл. от ДОПК и включват образуване на ревизионно производство посредством
издаване на заповед за възлагане на ревизия от компетентното длъжно лице,
връчване на заповедта на РЛ и нейните изменения, спазване на срока за
извършване на ревизията /вж. чл.114 от ДОПК/ в съответното място /чл.115 от ДОПК/, изготвяне на РД по чл.117 от ДОПК и издаване на РА по чл.118-120 от ДОПК
с осигуряване право на РЛ за възражения и представяне на доказателства. В случа
по делото, органите по приходите са спазили императивно уредената процедура по
издаване на РА, за което страните не спорят. Отделно от това, е спазена и
процедурата по задължителен административен контрол на РА по чл.152-155 от ДОПК. След постъпване на жалбата от РЛ срещу РА, производството е пренесено
пред компетентния решаващ орган по см. на чл.152, ал.2 от ДОПК – съответния
директор на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП, който е издал Решение в срока по
чл.155, ал.1 и е упражнил валидно правомощията по чл.155, ал.2 и ал.8 от ДОПК.
По материалния закон:
РА в потвърдената част обаче е издаден в нарушение на
материалния закон.
Отговорността на жалбоподателя в оспорената част на РА е
ангажирана в качеството на трето лице – управител на ***ЕООД. Посоченото в РА и
Решението на ответника правно основание за отговорността е чл.19, ал.2 от ДОПК.
С оглед периода на отговорността 03.11.2014г. – 27.10.2017г., приложими към казуса
са редакциите на нормата, обнародвани в ДВ, бр.94/2015г. /като чл.19, ал.2 от ДОПК/ и ДВ, бр.63/2017г. /като чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК/. Посочените редакции
във връзка с фактите по РА въвеждат един и същи фактически състав за
отговорността. Според записаното в РА, жалбоподателят като управител на
дружеството, което е задължено юридическо лице по чл.14 , т.1 и т.2 от ДОПК,
през посочения период недобросъвестно е извършил действия, в резултат на които
имуществото на дружеството е намаляло и по тази причина не са погасени
задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. Действията касаят
нормативните основания за „извършени плащания в пари от имуществото на
задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалба“ и „отчуждаване
безвъзмездно на имущество“. Конкретно, приходните органи са посочили действията
като теглене от банковата сметка на дружеството на суми, с които суми лицето се
е разпоредило в своя полза, т.к. няма доказателства, че сумите са използвани за
дейността на дружеството и че към датата на освобождаване на жалбоподателя тези
суми са представлявали реална касова наличност в дружеството.
С оглед на така установената отговорност на жалбоподателя,
фактическият състав по чл.19, ал.2 от ДОПК, чиято приложимост е потвърдена в Решение
на СЕС от 13.10.2022г. по дело С-1/21 /вж. л.771-781/, включва следните
кумулативни елементи:
1/субект на отговорността – качеството на жалбоподателя като
управител на дружеството, което е задължено лице по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК
през посочения период,
2/неизплатени данъци и задължителни осигурителни вноски на
дружеството,
3/извършване на посочените в РА действия от управителя:
плащания в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито
разпределение на печалба и безвъзмездно отчуждаване на имущество на задълженото
лице,
4/действието да е извършено недобросъвестно,
5/причинно-следствена връзка между извършеното действие,
намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат
погасени задълженията,
6/граници на отговорността – отговорността за непогасените
задължения е до размера на извършените плащания, съответно до размера на
намалението на имуществото и
7/отговорността се реализира само субсидиарно – когато се
окаже невъзможно дължимите суми за данъци и осигурителни вноски да се съберат
от дружеството.
Жалбоподателят не оспорва и доказателствата по делото
установяват наличие на първите два и последните два елемента от състава за
отговорността.
Приобщените в ревизионното производство писмени документи за
дейността на дружеството безспорно установяват качеството на жалбоподателя като
управител на ***ЕООД през периода 03.11.2014г. – 27.10.2017г. Същите данни
установяват и качеството на дружеството като юридическо лице по чл.14, т.1 и
т.2 от ДОПК, т.к. същото е носител на задължението за данъци и задължителни
осигурителни вноски в обхвата на процесната ревизия. Доказателствата сочат за
наличие на неизплатени от дружеството данъци /корпоративен данък и ДДС/ и
задължителни осигурителни вноски /за УПФ, ЗО, данък върху доходите от трудови и
приравнени на тях правоотношения и за ДОО – за осигурители/. Задълженията към
държавата са установени с подаваните от името на дружеството декларации обр.6,
месечни справки-декларации по ЗДДС и ГДД по чл.92, ал.1 от ЗКПО. Задълженията
на дружеството съществуват, т.к. са определени по основание и размер с подаване
на посочените декларации и месечни
справки. Сумите по задълженията са надлежно определени от приходните орани, за
което има образувано и изпълнително дело. Дължимите от дружеството суми за
главници и лихви надвишават задължението по оспорения РА. Данните от ИС на НАП
установяват невъзможността за събиране на дължимите суми поради липса на активи
за обезпечаване на дълга и спряната дейност на дружеството. Отговорността на
жалбоподателя по РА е до размера на намалението на имуществото – изтеглените
суми от банковата сметка на дружеството през периода са в размер на
332 510лв., като задължението по решението на ответния орган е в общ размер
от 128 875.29лв.
Спорът по делото е по отношение на останалите елементи от
фактическия състав на отговорността – извършените действия, недобросъвестността
на жалбоподателя и причинно-следствената връзка.
Изводът на органа за извършени действия на жалбоподателя,
изразяващи се в теглене от банковата сметка на дружеството на суми, с които
суми лицето се е разпоредило в своя полза, се основат на анализ на правомощията
на управителя, който е подписвал цялата счетоводна документация на дружеството
и се е разпореждал с банковите сметки, извършените от него тегления от сметките
на дружеството и представените документи във вид на протокол за освобождаване
от отговорност от 27.10.2017г., ГФО, баланс и отчет за приходите и разходите за
2017г., договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 20.06.2018г.,
служебна бележка за предаване на документите от жалбоподателя на новия
собственик и управител Е. Й. от 27.10.2017г. и обяснение на жалбоподателя от
25.09.2018г. Съвкупният анализ на посочените доказателства сочи, че през
периода на теглене на сумите жалбоподателят единствен е извършвал плащания и
тегления от банковите сметки на дружеството, като счетоводното обслужване на
дружеството е възложил на счетоводна фирма, която е подавала информацията до НАП
с негово знание. Извлеченията от банковите сметки на дружеството, обобщени в РД
/вж. л.54-59/ установяват тегления на суми по отделни дати и внасяне на други
суми на част от тези дати като постъпления в личните сметки на жалбоподателя.
Съхранените счетоводни документи съдържат данни за налична касова наличност по
време на тегленията и след освобождаване на лицето от управление на дружеството.
При анализа на тегленията от сметката на дружеството обаче органът погрешно е
извършил просто сборуване на изтеглените суми без да установи как всяко теглене
се отнася към всяко постъпление по личната сметка на лицето. Видно от справката
в РД, не на всяка дата от тегленията има постъпления по личната сметка на лицето,
а там, където има такива постъпления, сумите по тях са различни от изтеглените
суми, било от сметката или от АТМ. Отделно от това, има дати, на които няма
теглене, но има постъпления по личната сметка. И не на последно място,
преобладава времето, през което срещу изтеглените суми няма захранване на
личната сметка на лицето. Следователно, сам по себе си факта на дати, на които
едновременно има тегления от сметката на дружеството и внасяне на суми по
личните сметки на лицето, не може да обоснове извод за постъпване на част от
изтеглените суми по личната сметка на управителя. Липсата на пълна счетоводна
документация за дейността на дружеството през периода и по-конкретно на
хронологична и аналитична отчетност по сметка 501 „Каса“ също не може да
обоснове извод за разпореждане на управителя с изтеглените суми на дружеството.
Липсата на пълна счетоводна отчетност на дружеството за периода на
отговорността не може да се отнесе в тежест на жалбоподателя, т.к. тази липса е
установена далеч след прехвърляне на дружествените дялове на третото лице,
което не е свързано с жалбоподателя и неговата съпруга. Представените
счетоводни документи /ГФО за 2017г.,
баланса и отчета за приходите и разходите/ сами по себе си са в съответния
документален вид и макар производни, тяхното съдържание не може да обоснове
недостоверност на воденото счетоводство. Изводът на органа за формалност на
съставените протокол за прехвърляне на касовата наличност и договор за продажба
на дружествените дялове е формиран по предположение в резултат на липсата на
друга счетоводна документация. Този извод обаче е в противоречие с
разпределението на доказателствената тежест в ревизионното производство, т.к. в
тежест на органа е да установи при пълно и главно доказване наличие на действия
по чл.19, ал.2 от ДОПК, което в случая не е налице.
В същото време, в рамките на съдебното производство по
делото експертизата установи съхранявани първични документи във вид на ПКО,
свидетелстващи за внасяне в касата на дружеството на изтеглените от банковата
сметка суми по отделни дати. ПКО в качеството на частни писмени документи не са
оспорени от ответника по реда на чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и §2 от
ДР на ДОПК по отношение на тяхната автентичност и съдържание, поради което се
ползват със съответната доказателствена сила. Сумите по ПКО съответстват на
изтеглените суми. ПКО са първични счетоводни документи, които не се оспорват от
ответника, който не оспорва и заключението на вещото лице по приетата
съдебно-икономическа експертиза. Тази експертиза установява пълно съответствие
в движението на касовата наличност през периода 2015г. – 2017г. /начално и
крайно салдо/. Следователно, експертизата установява, че по счетоводни данни
няма липса на парични средства в касата, което означава, че жалбоподателят е
отчел изтеглените от банковата сметка на дружеството суми на каса в брой.
Внасянето на сумите в брой в касата се доказва от ПКО и счетоводната
експертиза. Осчетоводяването на сумите в ПКО по сметка „Каса“ е документално
обосновано като в тази връзка са показанията на св.С.. Поради наличие на
първични счетоводни документи за внасяне на парите в касата във вид на ПКО,
липсата на касова книга е ирелевантно. Представените на вещото лице оборотни
ведомости съдържат обобщена информация за съставените счетоводни записи въз
основа на ПКО. Съдържанието на ПКО и оборотните ведомости установява касова
наличност през целия период на управление на жалбоподателя, достатъчна за
заплащане на задълженията на дружеството. При изготвяне на ГФО не са
констатирани липси на имущество, в т.ч. на парични средства. Счетоводните
документи отразяват наличие на парични суми в сметката на дружеството,
изтеглени от жалбоподателя и останали във владение на дружеството и след
промяната на управлението и собствеността. В същото време по делото няма
никакви преки доказателства, че касовите наличности или част от тях са
изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на жалбоподателя
или че е налице нарастване на неговото имущество. Напротив, ревизионните органи
са установили, че лицето няма придобити активи, недвижими и движими имоти,
техника и парични средства в размер, съотносим към размера на изтеглените суми по
справката от РД. В тази връзка необоснован е извода на органите по приходите,
че изтеглените суми от банковата сметка на дружеството са използвани от лицето
за лични нужди и с нея е извършено намаление на имущественото състояние на
дружеството. Приходните органи не са доказали, че изтеглените от управителя
суми не са използвани за дейността на дружеството и че към датата на
освобождаването му тези суми не са представлявали реална касова наличност в
дружеството. По делото не е доказано твърдяното от органите скрито
разпределение на печалба по см. на §1, т.5, б.“а“ от ДР на ЗКПО във вр. с
чл.19, ал.2 от ДОПК, респ. безвъзмездно разпореждане с имущество в лична полза,
което определя като недоказани твърдените в РА недобросъвестни действия на
жалбоподателя. От тук, недоказано е и че тези действия са довели до
невъзможност дружеството да погаси публичните си задължения. Приобщените в ревизионното
и съдебното производство счетоводни документи /ПКО, ГФО, отчети за приходите и
разходите, баланс и годишни оборотни ведомости/ и изводите на вещото лице са
достатъчни за да изключат приложението на чл.37, ал.4 и чл.56, ал.2 от ДОПК.
РА в оспорената потвърдителна част подлежи на отмяна.
На основание чл.161, ал.1 от ДОПК и §1, т.6 от ДР на АПК във
вр. с §2 от ДР на ДОПК НАП дължи заплащане на жалбоподателя на деловодни
разноски в размер на 600лв., включваща 10лв. ДТ, 300лв. адвокатско
възнаграждение и 290лв. възнаграждение за вещо лице
Поради изхода от спора ответникът няма право на юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт №Р-22001019005558-091-001/14.07.2020г. на органи по
приходите В ЧАСТТА, потвърдена с Решение №1974/29.12.2020г. на директора на
дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, с която е ангажираната отговорността на Д.Л.Й.
по чл.19, ал.2 от ДОПК за задълженията на ***ЕООД в общ размер на
128 875.29лв., в т.ч. главница – 91 108.98лв. и лихви –
37 756.31лв. за:
-корпоративен данък в размер на 9 357.36лв. и лихви за
забава 4 388.86лв. за данъчни периоди 2014г., 2015г. и 2016г.,
-ДДС в размер на 36 619.42лв. главница и лихви
16 044.88лв. за данъчни периоди от м.03.2015г. до м.10.2017г.,
-данък върху доходите от трудови и приравнените на тях
правоотношения в размер на 10 618.79лв. и лихви 4 221.21лв. за
данъчни периоди от м.03.2015 до м.10.2017г.,
-ДОО за осигурители в размер на 19 569.61лв. и лихви
7 422.13лв. за данъчни периоди от м.08.2015г. до м.10.2017г.,
-УПФ за осигурители в размер на 5 413.12лв. и лихви
2 061.3лв. за данъчни периоди от м.08.2015г. до м.10.2017г. и
-вноски за ЗО за осигурители в размер на 9 540.68лв. и
лихви 3 618.20лв. за данъчни периоди от м.08.2015г. до м.10.2017г.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да заплати на Д.Л.Й. деловодни разноски в размер на 600лв.
/шестстотин лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: