Р
Е Ш Е
Н И Е
№
……………..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр.
Варна, ХХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание на тридесети юни две
хиляди двадест и първа година, в състав:
Председател:
Мария Ганева
при секретаря Теодора Чавдарова
и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията адм. дело №
2443/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК /и е
образувано по жалба на „Августстрой“ ООД , ЕИК *********
, със седалище и адрес на управление
гр. //, ул. „///“ № // , представлявано от управителя Л А В,
срещу ревизионен акт /РА/ № Р-03000320000099-091
-001/28.07.2020 г.. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна,
потвърден с решение № 235/15.10.2020 г. на директора на дирекция „ ОДОП“ –
Варна при ЦУ на НАП , с който на
оспорващото дружество са определени данъчни задължения както следва :
корпоративен данък /КД/ за 2014г. в размер на 1077.90 лв. и лихва за забава от
582.90 лв. ; корпоративен данък за 2016г. в размер на 47.80 лв. и лихва за
забава от 16.13 лв;, ДДС за данъчен
период м.06/2019г. в размер на 8012.92лв. и лихва за забава от 845.88лв.
Жалбоподателят релевира
материална незаконосъобразност и необоснованост на издадения РА, тъй като
данъчните задължения са установени при
пазарна цена на процесните имоти по методика, която не съответства на
Наредба № 9/14.08.2006 г. Използваният корекционен коефициент от вещото
лице по изпълнение на задачите на
назначената в хода на ревизията експертиза не отразява вярно характеристиките
на земята. Пазарната цена на ап.10 ,
изпълнен на етап „груб строеж“ по нотариален акт №117/27.06.2019 г. е
определена към датата на въвеждане на обекта в експлоатация, а не към датата
на продажбата на този недвижими
имот. В определената негова пазарна цена
неправилно е включена и цената на
прехвърлените идеални части от дворното място.
На посочените основания се иска
от съда цялостна отмяна на оспорения ревизионен акт.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. Г.Г. , която поддържа жалбата на
изложените в нея основания . Претендира се присъжда на съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът в производството – директорът
на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП се представлява от гл. юриск. Д С ,
която излага позиция за неоснователност
на оспорването , претендира присъждане на юриск. възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с
изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства,
приема за установено следното:
Началото на ревизионното производство е било поставено
със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-
03000320000099-020-001/08.01.2020 г..на началник сектор „Ревизии“ при ТД на
НАП-Варна , овластен да издава такива заповеди
от директора на ТД на НАП-Варна по силата на заповед № 1465/31.08.2019
г. / л. 1-3 от преписката/. Заповедта е била връчена по електронен път на 13.01.2020
г. Последвало е удължаване срока на производството до 12.06.2020 г. със заповед
№ Р-03000320000099- 020-002/10.04.2020г. / 4-5/ . Определеният обхват на
ревизията е задължения за ДДС по ЗДДС за периода от 04.09.2018г. до
30.09.2019г. и задължения за КД по ЗКПО за периода от 01.01.2014г. до 31.12.
2018г. За ръководител на ревизията е бил
определен главен инспектор по приходите
Деана Бобева.
На 29.06.2020 г. е бил изготвен ревизионен доклад /РД/ №
Р- 03000320000099-092-001/29.06.2020г./стр.697-682 /.Срещу този доклад е
постъпило възражение /стр.701/.
На 28.07.2020 г. е бил издаден ревизионен акт /РА/ № Р-
03000320000099-091-001/28.07.2020г. с издатели възложителят и ръководителят на
ревизията , с който акт са били определени допълнителни задължения по ЗДДС и
ЗКПО в посочените по-горе размери. Органите по пориходите са
установили извършени продажби към
свързани лица на цени , по-ниски от
себестойността на отстъпеното право на
строеж на 5 апартамента , идеални
части от дворно място, находящо се в гр.
//, ул. „///“ № // и на ап. 10 на етап „груб строеж “ с едно паркомясто в гр. //,
ул. „///“ № // . Въз основа на данни от
назначена в хода на ревизията експертиза и на основание чл. 15 и 16 от ЗКПО е
била определена пазарна цена на същите ,
подробно посочена в ревизионния акт .
Със същите данни за пазарна цена е бил преобразуван
финансовия резултат на РЛ за д.п. 2014 и 2016 г. като са било установени
публични вземания - корпоративен данък и
лихва за забава в посочения размер по рев.акт. Данъчната основа по
доставката , обективирана в нот. акт №
117/27.06.2019 г. – продажбата на ап.10 , е била определена в размер на
65064.60 лв. за д.п. м. 06/19 г. При начислен от РЛ ДДС от 5000 лв. е
установен ДДС за доначисляване от 8012.92 лв. и лихва за забава от 845.88 лв.
Страните не спорят, че процесните продажби на суперфиция и
на право на собственост на имоти ,
находящи се гр. //, ул.
„///“ № // , местност /// и в кв.“///“, ул.„////“ № ///, описани в
обжалвания ревизионен акт , са извършени между свързани лица.
Според заключението на допусната от съда комплексна
оценително-счетоводна експертиза към датата на нотариалното удостоверяване на
процесните продажби общата пазарна цена на имотите е 41 073 лв. Същата е
определена при ползване на метода на сравнимите неконтрируеми цени ,
а като пазарни аналози- осъществени сделки с идентични имоти, вписани
от служба по вписванията – Варна ,с приложени нотариални актове към
заключението . Били са извършени корекции по реда на чл. 20 от Наредба
№Н-9/2006 г. Въз основа на определената пазарна цена на процесните имоти е бил
изчислен размер на ДДС и корпоративен данък за посочените в рев. акт данъчни
периоди, както и лихва за забава, изчислена до датата на издаване на ревизионния доклад както следва
: дължим ДДС за д.п. м. 06/19 г. от
3403.00 л. и лихва за забава от 331.82 лв. , дължим корпоративен данък за
2014 в размер на 1289.17 лв. и лихва за
забава от 686.76 лв. ; дължим корпоративен данък за 2016 г. в размера на 48 лв.
и лихва за забава от 15.81 лв. / л. 112-176 от делото/ .
При извършената проверка по реда на чл. 184 ал. 2 ГПК вр. с
§2 от ДР на ДОПК на информацията, съдържаща се в представен от адм. орган
електронен носител
се установи следното
1. Заповед за възлагане на ревизия №
Р-03000320000099-020-001 / 08.01.2020 г. е подписана от Б С Сна 08.01.2020г.
При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява,
че това е електронният подпис на Б С С, както и че електронният подпис е
издаден от „B-Trust Operational CA QES” и е валиден от 05.06.2019 г. до
04.06.2020 г.
2. Заповед за изменение на заповед за възлагане на
ревизия № Р-03000320000099-020-002 / 10.04.2020г. е подписана от Б С Сна
10.04.2020г. При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се
установява, че това е електронният подпис на Б С С, както и че електронният
подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” и е валиден от 05.06.2019 г.
до 04.06.2020 г.
3. Ревизионен акт № Р-03000320000099-091-001 / 28.07.2020
г. е подписан от Б С Сна 28.07.2020 г. При зареждане на удостоверението към
файла е електронния подпис се установява, че това е електронният подпис на Б С
С, както и че електронният подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” и е
валиден от 03.06.2020 г. до 03.06.2021 г.
Ревизионният акт е подписан и от Д Н Бна 28.07.2020 г.
При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява,
че това е електронният подпис на Д Н Б, както и че електронният подпис е
издаден от „B-Trust Operational CA QES” е валиден от 11.09.2019 г. до
10.09.2020 г.
4. Ревизионен доклад №№ Р-03000320000099-092-001 /
29.06.2020 г. е подписан от М. И Ф. на
29.06.2020 г. При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис
се установява, че това е електронният подпис на М. И Ф. , както и че
електронният подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” и е валиден от
04.02.2020 г. до 03.02.2021 г.
Ревизионният доклад е подписан и от Д Н Б на 29.06.2020г.
При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява,
че това е електронният подпис на Д Н Б, както и че електронният подпис е
издаден от „B-Trust Operational CA QES” и е валиден от 11.09.2019 г. до
10.09.2020 г.
Изложената фактическа установеност налага следните правни
изводи:
По допустимоста на
съдебноадминистративното производство съдът се е произнесъл с
определение № 7/05.01.2021 г. / л. 25 от делето/.
Оспореният по съдебен ред ревизионен акт е издаден от
органа, възложител на ревизията и нейния
ръководител . Възложителят на ревизията Б С С– началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при
ТД на НАП гр.Варна, който е сред кръга от лица, упълномощени от териториалния
директор на ТД на НАП Варна по реда на чл. 112, ал.2 , т.1 от ДОПК предвид
заповед № 1465/31.08.2018 г. на последния .
Според правилото на
чл. 119 , ал.2 от ДОПК ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията , и нейният
ръководител . Предвид изложените фактически данни се налага извод за спазване
на нормативното предписание на чл.119 , ал.2 от ДОПК. Авторите на акта са
разполагали с материална компетентност и такава
по степен . Налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част
от териториалната дирекция на НАП гр. Варна, която е компетентна териториална
дирекция по критериите на чл. 8, ал.1 т.1 от ДОПК, понеже РЛ е със седалище и адрес на управление в гр.
Варна .
Атакуваният
ревизионен акт , чиято неразделна част е ревизионния доклад / РД/ , обективира както фактическите основания на
органа по приходите във връзка с определените задължения за данъци на РЛ, така
и правните основания за неговото издаване . Публичните вземания са
конкретизирани в достатъчна степен на яснота по основание, размер и субект
. Посочени са данни за РЛ, за име и длъжност на авторите на РА. Съдържа се информация за
обхвата на ревизията . Посочен е срока и органа, пред който може да се обжалва
съобразно изискванията на чл. 120 от ДОПК.
Видно от материалите
по рев. преписка РА и РД, който е негова неразделна част , са подписани с
квалифициран електронен подпис по чл.13, ал.3 от ЗЕДЕУУ. Електронният подпис е
приравнен на саморъчен съгласно изричното указание на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ. По
определението на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, електронен подпис е електронен подпис
по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Съгласно последната
разпоредба „електронен подпис" означава данни в електронна форма, които се
добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и
които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Квалифициран електронен подпис съгласно чл.
13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент
(ЕС) № 910/2014, според който „квалифициран електронен подпис" означава
усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване
на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение
за електронни подписи. А съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ правната сила на
електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази
на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. Удостоверението
за електронен подпис е средство за електронна идентификация и потвърждаване на
самоличността на лицето, подписващо даден документ /файл/. Удостоверението за
електронен подпис е законово признато за еквивалент на саморъчен подпис за
лицата, които притежават такова удостоверение. От представените удостоверения,
като прикачен файл е видно, че подписите са положени от съответните лица, в
периода на срока на действие на удостоверението. В тази връзка се установи, че
РА е подписан с електронен подпис от лицата, посочени като негови издатели, с
КЕП и в периода на действие на удостоверението. В контекста на изложеното съдът
приема оспорения по съдебен ред РА за съответстващ на законовите изисквания за
форма на адм. акт по чл. 120 от ДОПК.
Атакуваният РА
обективира волеизявление на органи по приходи по определяне на данъчни
задължения по вид и периоди, попадащи в
обхвата на ревизията по ЗВР. Постановената ЗВР е била надлежно връчена
на РЛ при спазване на чл. 113, ал.2 от
ДОПК. РД е бил изготвен в рамките на удължения срок на рев. производство при
съблюдаване на чл. 114 от ДОПК. Докладът
е бил надлежно връчен на ревизираното
дружество , поради което същото е могло да упражни процесуалното право на
писмено възражение. Неговото възражение е било обсъдено от рев. екип при
постановяване на рев. акт , което навежда на съждение за спазено изискване на
чл. 120, ал.2 от ДОПК. Рев. акт е бил издаден при спазване на разпоредбата на
чл. 119 от ДОПК.
В обобщение няма
допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на рев.
акт.
При изследване на
материалната законосъобразност и обоснованост на атакувания РА съдът съобрази ,че правният спор между
страните е относно пазарната цена на
извършените продажби от жалбоподателя на свързани лица на идеални части от отстъпено право на строеж
и на право на собственост върху обекти в
сграда.
По силата на чл. 15 от ЗКПО когато свързани лица
осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които
оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията
между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при
условията, които биха възникнали за несвързани лица.
Анализът на гореизложената правна регламентация сочи , че
за да се обоснове приложението на чл. 15 от ЗКПО в контекста на основанието за
преобразуване по чл. 78 от ЗКПО, е необходимо да се извърши сравнение между
контролираната сделка и съпоставими такива между несвързани лица, като за
влияние върху размера на данъчния финансов резултат може да се приеме само
хипотеза, при която, при равни други условия /съпоставимост/, условията при
контролираната сделка се отличават от условията между несвързани лица. Само при
установена съпоставимост може да се преценява дали разликата в цените оказва
влияние на данъчния финансов резултат.
Сделките между несвързани лица са нормална търговска
практика, както изрично е посочено в МСС 24 „Оповестяване на свързани лица“.
Сам по себе си фактът, че сделката е сключена между свързани лица не е
основание за преобразуване на финансовия резултат на база приход, съответен на
пазарната цена за тази сделка, а само в случаите, в които се установи, че тази
сделка е сключена в отклонение от типичните пазарни условия. Типичните пазарни
условия следва да са установени на база конкретни реализирани съпоставими
сделки, а не да се предполагат.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО
„пазарна цена“ е цената по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, а именно: сумата
без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при
същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица,
които не са свързани.
Според § 1, т. 10 от ДР на ДОПК „методи за определяне на
пазарните цени“ са: а) методът на сравнимите неконтролирани цени между
независими търговци; б) методът на пазарните цени, където обичайната пазарна
цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена
форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната
печалба; в) методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена
се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната
печалба; г) методът на транзакционната нетна печалба; д) методът на разпределената
печалба.
Редът и начинът за прилагане на методите са определени в
Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за
определяне на пазарните цени. Изрично в чл. 2 от Наредба № Н-9/14.08.2006 г. е
указано, че същата е приложима и за определяне на пазарни цени по сделки между
несвързани лица, в предвидените от закон случаи.
Съдът счита за доказано твърдението на приходната
администрация , че процесните сделки се
отклоняват от пазарните цени. За целите
на определяне на пазарните цени може да се ползват оценки на лицензирани
оценители и заключения на вещи лица / арг. чл. 65 от Наредба № Н-9/2006 г./.
Съдът достигна до извод за данъчно отклонение, базирайки се на събраните
сведения от заключението на допусната в съдебната фаза комплексна
оценително-счетоводна експертиза , но не
и на информацията от изготвеното в хода на ревизията заключение , тъй като
последното е необосновано и не може да послужи като достоверен доказателствен източник за пазарни
цени . От съдържанието на заключението от досъдебната фаза на процеса не става
ясно кои от трите метода за пазарни цени по чл. 7 от Наредба № Н-9/2006 г. са
ползвани за определяне на пазарна цена
за всяка една от контролираните сделки. Само в раздел ІV , т.І „Обекти на оценка в гр. Варна, ул. „Лазурна „ № 6“ изрично е записано,
че е ползван метода на увеличената стойност , но пък в изречението , в което е
посочената тази информация има конкретизация, че този метод е използван за
определяне на пазарната цена на апартаментите, а това са контролираните сделки
по продажба на суперфиция в гр. ///, ул.
„////“ № ///, а не на обекти в гр. ///, ул. „////“ № ///. В този контекст съдът
е в невъзможност да провери правилното приложение на Наредба № Н-9/2006 г.
поради неяснота на използвания от експерта метод при определяне на пазарни
цени.
Пазарната цена според цитирания в заключението метод на
увеличена стойност по арг. на чл.28, ал.2 от Наредба № Н-9/2006 г. представлява сбор от себестойност на продукцията
или предоставените услуги и надбавка ,
изчислена като произведение от размера на разходите
по себестойността и съпоставима
норма на надбавка . При тази правна уредба се налага извод, че
прилагането на посочения метод изисква данни за себестойност на продукцията или услугата. Себестойност на продукцията е съвкупността от парични разходи, които предприятието прави за
производство и реализация на продукцията. От съдържанието на заключението
, включително и от неговите приложения,
няма никакви данни какви разходи е направило ревизираното дружество , за
да може да се определи себестойността , която участва в методиката за прилагане
на метода на увеличената стойност , и то и в двата компонента по чл.28, ал.2 от
Наредба № Н-9/2006 г. т.е. фигурира като самостоятелен елемент и участва като
компонент при изчисляване на нормата на надбавка. Никъде в заключението няма
сведение за направените разходи от дружеството- жалбоподател по придобиване на
процесните вещни права .
В табличен вид към
заключението е дадена информация за изчислена пазарна цена на право на строеж
на пет апартамента въз основа на
показатели като година на изграждане, вид на конструкцията, амортизационен срок
, остатъчна експлоатационна годност , ЗП, РЗП и др., но тези критерии не
съответстват на паричните разходи за
придобиване на вещните права т.е. те не могат да дадат нужната информация за
направени парични разходи от жалбоподателя. Освен това в заключението няма информация кои източници
са ползвани за вписаната информация по показателите / л. 10 от преписката/.
На следващо място, на стр. 5 от приетото в хода на ревизията
заключение е посочена пазарна цена на ап.///
на ул. „/// № № // от 76500 лв. ,
която цена е идентична на крайната стойност за пазарна цена по приложение към
заключението, наименувано „ Метод на
сравнимите неконтролируеми цени между независими търговци обект : ап.10…“ / л. 8 от преписката/ т.е.
може да се предположи , че експертът е
ползвал метода на сравнимите
неконтролирани цени, а не метода на увеличената стойност в частта по оценяване на ап. 10 .
Същевременно на стр. 10 от заключението
изрично е записано , че са ползвани
данни за вписани от служба по вписванията нотариални актове по сделки от
ревизираното дружество, а не от трети
несвързани лица , но подобна информация
за съпоставими сделки на същото
свързано лице е нужна при ползване на метода на увеличената стойност , за да се
определи нормата на надбавка / чл. 29,
т.1 от Наредба № Н-9/2006 г. /.
Допълнително затруднение създава включената на стр.11 от заключението информация за „ Информационни източници“ и по-специално „ информация за цените на недвижимите имоти в интернет- архив“. Позоваването на офертни цени е нарушение на
разпоредбата на чл. 14 , ал.1 от Наредба № Н-9/2006 г. , която изисква методите за определяне на пазарни цени да се прилагат на база на данните за съпоставими неконтролирани сделки, осъществени през годината или в друг
период. Офертните цени не означават осъществени сделки, вписани по
надлежния ред , а само предложения за такива сделки . Съгласно
константната практика на ВАС при определянето на пазарни цени следва да се
вземат предвид реално извършени сделки . В този смисъл са Решение № 4794 от
05.04.2013 г. по адм. дело № 9852/2012 г. на ВАС; Решение № 1023 от 20.01.2012
г. по адм. дело № 3405/2011 г. на ВАС; Решение № 14975 от 16.11.2011 г. по адм.
дело № 1846/2011 г. на ВАС; Решение № 797 от 20.01.2010 г. по адм. дело №
10925/2009 г. на ВАС; Решение № 441 от 12.01.2010 г. по адм. дело № 9640/2009
г. на ВАС.
Според решение №5093/21.04.2021 на ВАС по адм. дело №********** г. ползването
на офертни цени не гарантира определяне
на пазарна цена според изискванията на
закона, тъй като не прави сравнение с
реално осъществена сделка, а само въз
основа на офертата не може да се направи категоричен извод , че
тази цена е била постигната в действителност
в отношенията между независими търговци.
Идентично разбиране е обективирано и в решение
№13753/09.11.2018 г. на ВАС по адм. дело
№ 4100/2018 г., в което се посочва, че използването за сравнителна база на потенциално възможни цени , каквито са офертните цени на сайтове
за продажби на имоти , не може да гарантира определяне на пазарна цена според
изискванията на закона.
Поредна неяснота в заключението , рефлектираща върху
неговата обоснованост , е вписаната
информация , че пазарната цена на ап. 10
е „ за периода на степен на
завършеност „груб строеж“ , но е за
завършен обект на степен
„въведено в експлоатация“/ л. 17 от преписката /.
В обобщение съдът не кредитира като достоверен
доказателствен източник за пазарни цени събраното в хода на ревизията
заключение по назначена експертиза. Обективна информация за относимия юридически
факт за пазарна цена дава заключението
на допусната в съдебната фаза комплексна
експертиза. Вещото лице – оценител на недвижими имоти по това заключение , е ползвало метода на
сравнимите неконтролирани цени / допустим способ за определяне на
пазарни цени предвид чл. 3, т.1 и чл. 7
от Наредба № Н-9/2006 г. /.
Този метод дава най-точна информация за пазарна цена,
защото контролираните сделки са продажби на суперфиция и на право на
собственост , а използвани като пазарните аналози са идентични разпоредителни
правни сделки между несвързани лица т.е. контролираните и съпоставими
сделки са с идентичен предмет. В максимална степен е налице
съпоставимост на условията на процесните
сделки между свързани лица и по неконтролираните сделки. Ползваните пазарни аналози
свидетелстват за обичайните финансови взаимоотношения по идентични случаи при
свободно договаряне .
При спазване на предписанието на чл. 14 от Наредба
Н-9/2006 г. вещото лице е ползвало за аналози осъществени съпоставими
неконтролирани сделки предвид приложените към заключението вписани от служба по
вписванията гр. Варна нотариални актове
.
Лишено от основателност е оплакването на пълномощника на
ответника за погрешен подход на вещото
лице- оценител по ползване на „прекалено
много нотариални актове“ като пазарни аналози. Погрешно е ползването като
източник на сведение на малко на брой правни сделки, а не обратното . Повечето
сделки осигуряват по-голям обем относима
информация , което е гаранция за обективност на събраните данни.
Неоснователно е възражението на ответната страна по спора
за неправилно определена пазарна цена на
ап. /// в гр. // , ул. „//// „№ ///предвид местоположението на ползваните
пазарни аналози. Видно от данните по приложение № 5 на заключението всички пазарни аналози са за продажби
на апартаменти, находящи се в кв. „Аспарухово“ в гр. Варна, който квартал е
съседен на квартал кв. „Галата“ , в
който се намира процесния ап. 10 . Освен
това правилно вещото лице при определяне
на пазарна цена на този имот е приложило корекционен коефициент за местоположение от 0.85 на основание чл.20 във вр. с чл.11 от Наредба
№ Н-9/2006 г. именно за да постигне съпоставимост между сравняваните сделки.
Неоснователна е тезата на административния орган за
неправилно определена пазарна цена на ап. 10 поради ползвани пазарни аналози , които са с
различна степен на завършеност от ап. 10
, който е на етап „груб строеж“. Видно от приобщените към заключението общо пет
нотариални актове на пазарни аналози два
от тях касаят разпоредителни сделки с апартаменти на етап „ груб строеж „ т.е.
както и процесния имот, а останалите три са обекти , въведени в експлоатация и
поради тази причина вещото лице е ползвало за тях корекционен коефициент за
степен на завършеност от 0.60 . По този начин е постигната съпоставимост на
условията по сделките .
В контекста на гореизложеното съдът счита , че
заключението на комплексната съдебна експертиза дава пълна, точна и обективна
информация за пазарна цена на процесните сделки между свързани лица и следва да
бъде кредитирано, включително и в частта на изчислените публични вземания на
базата на определена пазарна цена . Данните по т. 2 от това заключение сочат за
по-висок размер на корпоративен данък за 2014 г. и 2016 г. от установените с обжалвания
рев. акт , а съществува нормативна забрана за съда да изменя акта във вреда на
жалбоподателя / арг. чл. 160, ал. 5 от ДОПК/ . Вещото лице по комплексната експертиза е изчислило размера на лихвата за
забава до датата на издаване на рев.
доклад , а не към датата на издаване на обжалвания рав. акт , но дори и към
тази дата закъснителната лихва за корпоративен данък за д.п. 2014 г. е в
по-голям размер от установения с ревизионния акт , поради което отново съдът
следва да се съобрази със забраната по чл. 160, ал. 5 от ДОПК.
Законната лихва за
корпоративния данък за д.п. 2016 г. , изчислена за периода 01.04.2017 г. –
28.07.2020 г. т.е. до датата издаването
на рев. акт, при ползване на лихвения
калкулатор в електронния портал на НАП е 16.20 лв. , докато установения размер
на това акцесорно публично вземане по рев. акт е 16.13 лв. т.е. отново съдът не
може да измени рев. акт, влошавайки положението на обжалващото лице.
Лихвата за забава на главницата на ДДС за д.п. м. 06/19
г. от 3403.00 лв. /главницаТА по заключението на комплексната експертиза/,
изчислена до датата на издаването на обжалвания рев. акт при ползване на
лихвения калкулатор в електронния портал на НАП е 359.23 лв.
По изложените по-горе правни съображения съдът следва да
остави в сила постановения рев. акт спрямо „Августстрой“ ЕООД в частта на установените задължения за
корпоративен данък и лихва за забава,
съобразявайки се с нормативното предписание на чл. 160, ал. 5 от ДОПК и да отмени този акт в частта на ДДС за
главница над размера от 3403.00 лв. и за лихва за забава над размера от 359.23
лв.
С оглед изхода на правния спор направените своевременни
искания и от двете страни за присъждане на разноски съдът следва да удовлетворят
съобразно правилото на чл. 161 , ал.1 от ДОПК като на ж-ля се присъдят разноски
съобразно уважената част от неговата жалба, а на ответника- съобразно отхвърлената част от жалбата. При
материален интерес от 10 583.53 лв. на жалбоподателя следва да се
възстановят съдебно-деловодни разноски в размер на 992,21 лв. , а на ответната страна се дължи
юриск възнаграждение в размер на 847.50 лв. , изчислено по реда на чл. 8 от
Наредба №1/2004 г. След прихващане на основание чл. 103 от ЗЗД на подателят на
жалбата следва да възстанови сумата от 144.71
лв.
Мотивиран от изложените съображения Административен съд
гр. Варна
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт №
Р-03000320000099-091-001/28.07.2020 г.. издаден от органи по приходите при ТД
на НАП Варна, потвърден с решение № 235/15.10.2020 г. на директора на дирекция
„ ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП , в частта
в която на „Августстрой“ ООД , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление
гр. // , ул. „//// „№ ///за
данъчен период м.06/2019 г. са установени задължения за ДДС в размер над
3403.00 лв. и лихва за забава над 359.23
лв. .
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите
гр. София да заплати на „Августстрой“ ООД , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление
гр. // , ул. „//// „№ ///сумата
от 144.71 лв. , представляваща направени разходи по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от неговото съобщаване на страните.
Административен
съдия: