П
Р О Т
О К О
Л № 260090
гр.
Пловдив, 29.10.2020 година
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено
на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА
секретар АННА СТОЯНОВА,
прокурор ИВАН ПЕРПЕЛОВ,
сложи за разглеждане докладваното
от съдия СТОЙНОВА
ВЧНД № 508 по описа за 2020 година.
На именното повикване
в 10,45 часа в залата се явиха:
При добър звук
и картина на линията по Skype
в Ареста - Пловдив се намира жалбоподателят-обвиняемият
М. М. Д. в изпълнение на Заповед на председателя на Апелативния съд
за разглеждане на наказателни дела със задържани лица чрез видеоконферентна
връзка Skype.
В съдебната зала се явява неговия защитник адвокат
К. Д..
За Апелативна прокуратура Пловдив се явява
прокурор ПЕРПЕЛОВ.
В съдебната зала
присъства и системният администратор
на Апелативен съд – Пловдив – Валентина
Нончева.
ПРОКУРОРЪТ: Да се
даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото
от съдията-докладчик Стойнова.
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274
и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на
съда. Нямам нови искания и искания за
доказателства.
Адв.
Д.: Нямам искания за
отводи. Нямам искания за нови доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Нямам искания за отводи. Нямам искания за нови доказателства.
С оглед изявленията на страните и тъй като и
съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, следва да се даде ход
на съдебните прения, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв.
Д.: Уважаеми апелативни
съдии, поддържам жалбата си и Ви моля да отмените определението на
първоинстанционния съд, като отмените или измените мярката за неотклонение на
подз. ми М.Д., тъй като считам, че доказателствата, събрани в хода на
разследването не са съответни на най-тежката мярка за неотклонение „задържане
под стража“. Няма какво повече да кажа от казаното пред първоинстанционния съд и написаното в
жалбата, тъй като считам, че достатъчно
подробно съм изложил съображенията в подкрепа на хипотезата, на искането и на
жалбата ми впоследствие.
Моля да уважите жалбата, тъй като считам, че
първоинстанционният съд превратно е тълкувал доказателствената съвкупност,
събрана в хода на досъдебното производство и именно затова е постановил едно
неправилно определение, което следва да бъде отменено. Продължавам да твърдя,
дълбоко съм убеден, че в конкретния
случай се касае за един класически оговор, в който единственото
доказателствено средство са обясненията
на другия обвиняем А., който обосновава авторството на извършеното
деяние от подзащитния ми. Няма друго доказателство в подкрепа на обвинението,
повдигнато на М.Д. и именно затова съм убеден, че след 5 месеца от
първоначалното задържане на клиента ми, липсва обосновано предположение за
извършено престъпление, една от задължително изискуемите предпоставки на чл. 63
ал.1 от НПК и задържането на подзащитния ми не следва да продължава. Тези
обяснения, които аз твърдя, че са оговор на обв. А., считам, първо, че не само,
че са вътрешно противоречиви, тъй като в тях не може да се изясни момента с
точното време, когато е придобил обв. А. от подзащитнния ми Д. наркотичното вещество предвид различните
обяснения в различните му разпити, но
освен това са противоречиви на останалите, събрани в хода на досъдебното производство
доказателства, като един от най-важните моменти е свързан с показанията на
свид. К., който е единствения очевидец, който е присъствал на дата
12.05.2020 г. в лекия автомобил на обв. А., при което този свидетел в
показанията си опровергава обясненията на обв. А., така щото същият не е
възприел самото придобиване на наркотичното
вещество от обв. А., както той твърди в обясненията си, не е възприел оставянето на половината от паричната сума, така както твърди обв. А.на отбивката
след с. Н. и преди с. П., не е възприел и уговорките, които твърди обв. А.
да е правил по телефона докато са пътували с лекия автомобил с
подзащитния ми М.Д.. Тези съществени противоречия между обясненията на А. и показанията на този свидетел няма как да
бъдат преодоляни със събраните
доказателства.
По същия начин стоят нещата и по отношение
на обясненията на А. в частта им, касаеща разплащането, последващото разплащане
между двамата за въпросното наркотичното вещество, през системата за разплащане
И.. От справките, които са две на брой категорично се изяснява този момент, че
няма плащане в размер на 1500 лв. нито от А.към
подзащитния ми през И., нито от
трето лице Б., или друго име към М.Д. за периода от м.декември 2019 г. до
03.06.2020 г., когато е задържан А.. Междувпрочем обясненията на А. се
опровергават и от протокола за оглед на неговия телефон, личния му телефон, от
който е видно, че комуникация в Уатсаб, както той твърди, че е имал с
подзащитния ми Д., за последно такава връзка е имало осъществена на 21.04.2020
г., т.е. през май 2020 г., когато А.
твърди, че са правели уговорките с М.Д. за наркотичното вещество, че са се
чували на 12.05. конкретно, на датата, когато твърди, че е придобил
наркотичното вещество, такава комуникация между двамата няма.
И аз считам, че неправилно първоинстанционният
съд в мотивната част на определението си е развивал доводи, че третият разпит
от 17 септември на А., бил изяснил противоречията, бил изчистил противоречията,
които същия този свидетел имал в предходните два разпита. Няма как този трети разпит
да изчисти противоречията, при положение, че и този трети разпит също
представлява оговор и според мен в този трети разпит се
задълбочават вътрешните противоречия в неговите обяснения още повече.
По отношение на цитираната справка анализ на
клетките, която е приобщена по досъдебното производство и, която дава някаква
яснота за движението според Сим картите, които са ползвали двамата обвиняеми
М.Д. и А., и изводите на съда, че едва
ли не, ето на 12 май тези двама обвиняеми са били на едно и също място, по едно
и също време, което подкрепя обвинителната теза, че на тази дата единия
обвиняем – клиента ми е разпространил на другия наркотичното вещество. Аз
считам тези доводи за несъстоятелни, тъй като безспорно на 12 май е имало среща
между тях, която е била в А., безспорно клиентът ми е пътувал в този ден по пътя К. – А., безспорно такава среща е имало между
двамата и логично е да има клетки, които да установяват, че тези двама
обвиняеми са били на това място на тази дата, но това по никакъв начин не
означава, че тогава, когато е била тази среща клиентът ми е разпространил на А.
въпросното количество наркотично вещество. Това, че е имало среща между тях, по
никакъв начин не подкрепя обвинителната теза, свързана с разпространението на
наркотичното вещество, няма нито едно пряко доказателство на това
разпространение от страна на клиента ми по отношение на А.. Тук се виждат и
противоречията в показанията на полицейските служители, които са новоразпитани
след предходната мярка на Д., а именно – Я. Я. и М., които казват в поредния си
разпит, как са били объркали, единият М. се объркал, че на камерите гледал автомобил А. А4
с определен регистрационен номер, но всъщност се бил объркал – автомобилът бил
А. А8 с друг регистрационен номер. Свидетелят пък Я., който е наблюдавал
срещата на 12 май между А. и М.Д., също бил се объркал като бил казал в
показанията си, че М.Д. бил с автомобил А. А4, но всъщност бил с автомобил А.
А8. Във всички тези допълнителни събирания, считам, че прозира стремежа на
разследващите органи по някакъв начин на напаснат, да нагласят доказателствата, така че да
изглежда обвинението по някакъв начин, подкрепено от някакви доказателства, но
начина е крайно неубедителен и неуспешен.
След като на 12 май разследващите органи са
толкова убедени, че е имало наркосделка и че клиентът ми е разпространил
въпросното наркотично вещество, защо след като са наблюдавали тази среща, защо
не са задържани, защо тогава не е предприета една акция, да ги задържат на
място и да се установи по един начин, който изисква процесуалния закон, за да
има едно обвинение – адекватно, подплатено от доказателства и прочие.
Фактът, свързан с извършените претърсвания,
при които претърсвания е видно, че на нито един негов адрес на клиента, нито в
К., нито в С., в нито един негов автомобил има намерено наркотично вещество,
свързано с предмета на делото. Различни са обаче нещата за А.. Той има две къщи, които обитава
в А., една в Ч., един автомобил и навсякъде са намерени наркотични вещества.
Тук се поставя въпроса, който според мен е много съществен - да се вярва ли на
този обвиняем? Може ли съда да приеме обясненията му за достоверни,
съпоставяйки ги с другите събрани доказателства?
Затова, аз считам, че обосновано
престъпление за извършено престъпление, вече пет месеца след задържането на клиента ми няма, доказателствата са крайно
неубедителни и недостатъчни, за да бъде направен този извод от съда.
По отношение реалната опасност от укриване,
ако все пак решите, че има такова подозрение, обосновано, предходните съдебни състави
са констатирали, че такава няма.
По отношение на реалната опасност от
извършване на престъпление, считам, че същата е хипотетична, не е реална,
предвид процесуалното поведение на подзащитния ми, той при задържането си в С.,
тогава, когато е задържането му през м. юни 2002 г., той оказва пълно съдействие на органите
на реда – при претърсването на автомобилите, при претърсването на адресите.
Установено е семейното му положение, има жена, с която живее на
семейни начала, грижи се за две деца, грижи се и за тежко болния си баща.
Предвид гореизложеното, моля да уважите
жалбата ни и отмените съдебния акт на първоинстанционния съд, като
определите по-лека мярка за неотклонение
по отношение на клиента ми или я отмените изцяло мярката му за неотклонение.
ОБВИНЯЕМИЯТ
ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА:
ОБВИНЯЕМИЯТ М.Д.: Всичко е объркано –
объркани коли, И.. Искам очни ставки, детектор на лъжата и да видим кой на кого
е дал, и какво е дал. Тези неща, които уж съм продал не съм ги виждал.
Поддържам казаното от адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ:
Уважаеми апелативни съдии, моля
да потвърдите определението на окръжния съд като правилно и законосъобразно.
Достатъчно обстойно и аналитично са обсъдени всички обстоятелства, които
мотивират потвърждаване на мярката за неотклонение „Задържане под стража“.
Считам, че не следва в настоящото производство да се забравя, че предметът му е
съвсем различен от решаване на делото по същество. В молбата до вас за
изменение на мярката за неотклонение по-скоро насоката е тази - вие да обсъдите
доказателствата, всичко „за“ и „против“, когато се решава един въпрос делото по
същество. Сегашната мярка има за цел да се обоснове спрямо доказателствата
налице ли е основателно предположение да е извършило лицето престъплението, за
което е обвинен. И към настоящия момент това обосновано предположение не се
компроментира, а дали има доказателства, които сочат и друга насока, за друга
версия, не разпространение на наркотика, да,
действително има и такива доказателства, но това е въпрос, който може да
бъде решен единствено и само при решаване или от прокурор, или от съда, зависи
от етапа на произнасяне. В случая доказателствата не разколебават обоснованото
предположение и в насока за извършено престъпление са множество. Така например,
свид. Я. Я. е очевидец на срещата проведена на 12.05.2020 г. и за която среща е
категоричен в обясненията си обв. А..
Обвиняемият много точно посочва как е проведена въпросната среща, къде е била
срещата, автомобилите, как са се оттеглили от самото място. Тези обяснения
съответстват на техническите записи, които се установяват от движението на
телефоните между двамата - обв.А. и настоящия обвиняем, и това са срещите в
гр.А. и после в с. П.. Техническите резултати, които е съобщил обвиняемия,
съответстват на неговите обяснения. Не бива да забравяме, че едно от лицето е
главния дилър, който е разпространявал количества на едро. Анонимния свид. 32 е
категоричен, че му е разпределен килограм амфетамин. В същата насока са
показанията на анонимният свид. 31 – сочи за конспиративността. Механизмът,
който те сочат, е абсолютно аналогичен на
установения към момента според доказателствата по делото. Съобщения от
обв. А., съобщения от свидетели очевидци, съобщения от полицейски служители,
съответстват на останалите доказателства на посещения на други лица, които са
закупили от А. наркотика. Съответстват и наркотичното вещество върху везна,
която е открита в помещение, което е владяно от настоящият обвиняем по
делото. Така че считам, че в случая след
като е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода, е налице една от предпоставките.
Втората предпоставка също е налице – може да се направи обосновано
предположение да е извършил престъплението. Не са налице нови обстоятелства,
които да налагат изменение на мярката му за неотклонение. Една от съществените
например е да е протекло разследването в неразумен срок. Не може да се каже
това обстоятелство, а и не се сочи пред вас. Освен това, налице е реална
опасност обвиняемото лице да извърши друго престъпление. При внимателен прочит
на осъжданията на лицето, те са от предмета на разнородна престъпна дейност,
която е започнала, както с кражби, така с разпространение на наркотично
вещество, с палежи, с държане и сделки на оръжие и взривни вещества. Сравнително
скоро е съден и за това, че е управлявал МПС след употребата на наркотични
вещества. Тоест, всички тези обстоятелства сочат, че това лице е именно това,
за което съобщават основните обвиняеми и основните свидетели по делото, че се
занимава с наркотици и не е нещо чрезвичайно и ново за него. Затова моля да
потвърдите мярката му за неотклонение.
Адв.
Д. /реплика/: Една реплика
досежно казаното от прокурора. Първо - среща в с. П. да са имали обвиняемите Д.
и А., няма нито едно доказателство за подобна среща по делото, както твърди
прокурорът. Единствената среща, за която има доказателства, е срещата в А. на
12.05.2020 г. За среща в с.П. между двамата, такива доказателства няма. Дори
обв. А. не твърди за подобно нещо.
По отношение на разминаването на автомобилите
това, което твърди А., в А. на 12.05., това обстоятелство изобщо е отречено от
единствения свидетел - очевидец, който е бил в автомобила на А. – свид.К.. Той
никъде в показанията си не казва да е имало подобно разминаване между двата
автомобила, момент в който двата автомобила да се движат заедно, един след
друг. Единствено К. казва, че са спрели на бензиностанция П. в края на А., посока К. зад някакво А.А8,
при което спиране обв. А. е слезнал от лекия си автомобил Ф. П., качил се е от
задната врата на аудито, след 2-3 минути е слезнал, върнал се в автомобила си и
бил казал на свид. К. – това е М. от К. и до там. Така че не е коректно по този начин да се
интерпретират доказателствата.
По отношение на анонимните свидетели с №№ 31
и 32, разпитани по производството. Тези свидетели дават показания единствено за
някакво поведение на подзащитния ми по принцип, не за конкретното обвинение, което му е повдигнато и
конкретното количество наркотично вещество. Те твърдят за някакви други случаи,
които в момента не са предмет на обвинението и не могат да се преценяват от
съда дали по отношение на тях има обосновано предположение или не. Така че, те
са извън предмета на делото.
Везната в помещението в К., според
твърдението на прокурора и разследващите органи са следите от наркотично
вещество. Вие ще видите в протокола с който е иззет, никъде не е описано да има
следи от наркотично вещество. И ще възникне въпроса и в хода на делото по
същество – от къде е това наркотично вещество, от къде се е появило.
Съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля за по-лека мярка. А. А4 не може да се обърка с А. А8.
Всичко е пълна лъжа. Искам очни ставки, вие ни подложете на детектор на лъжата
всички. Направете го вие. Те с мен нищо не правят, само другите ги викат и с
тях говорят. Вие направете тези неща.
Съдът се
оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след
тайно съвещание, намира за установено следното:
Прочитът на
материалите по делото, в контекста на изложените от страните доводи и съображения,
мотивира настоящият състав да се солидаризира с извода на окръжния съд, че и
към момента са налице всички основания за продължаване задържането на
обвиняемия Д., тъй като не е разколебан направения в предходните производства
по чл.64 и чл.65 от НПК извод за наличие на обосновано предположение за
съпричастност на обвиняемия към деянието, което е наказуемо с лишаване от
свобода и то в значителен размер; не е намалял интензитета на опасността от
извършване на престъпление; разследването продължава в разумни срокове по
стандартите на чл.22 от НПК и ЕКЗПЧОС.
Известно е, че
в това производство от съда не се изисква да извърши подробен, съпоставителен и
задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, като и че не е нужно в
резултат да се постигне стандарта по чл.303 ал.2 от НПК, какъвто се изисква от
защитата на обвиняемия, според изложените в окръжния съд и в жалбата,
съображения. За да се постанови продължаване на задържането и то да е
законосъобразно, нужно е да са налични доказателства, които да обосноват
подозрението, че обв. Д. е съпричастен към инкриминираното деяние, респективно,
да не са налични такива, които съществено да компрометират обвинителната теза и
да правят подозрението несъществуващо или явно разколебано.
Налични са и сега,
и при първоначалното задържане на Д., обясненията на обвиняемия А.. Вярно е, че
в отделните депозирани от този обвиняем обяснения, по отношение на детайли
относно осъществяване на контакта между него и Д., времето и мястото на срещата
им, платената за наркотика цена и датата на „сделката“, несъответствия има, но
не и относно източника, доставчикът на открития в А. наркотик. Обясненията по
този факт са еднопосочни и в тях неизменно като разпространител се сочи обв.
Д.. Обясненията не съставляват „класически“ оговор, както се твърди от
защитата, защото с тях не се прехвърля вината върху друг съучастник, а А.
подробно, последователно и неотменно разказва за осъществената от самия него
престъпна деятелност. По делото липсват каквито и да е данни за съществуването на мотив у Авков да „натопи“
точно обв. Д. в извършване на престъпление.
В подкрепа на
обясненията на А. са данните от телефонните контакти между двамата обвиняеми на
инкриминираната дата, местонахождението им на едно и също / или близки едно до
друго/ място, по едно и също време, като отново друга причина за техните срещи,
освен заявената от А.не се твърди да е била налична от никой, дори и от обв.
Д.. Свидетелят К., който е бил с обв. А., също посочва среща в гр. А. между А. и лице, управляващо А.
А8 /каквото Д. ползва/, което А. е конкретизирал като „М.“ от К., като
К.посочва и, че след тази среща, без
никакво логично обяснение и причина А. се е насочил към с. Н., където под
измислен предлог, е слязъл от автомобила. Както правилно е отбелязал окръжният
съд К. е заявил, че след качването му, не е забелязал А. да носи нещо в себе
си, а не, че не е носил нищо. Без друго
логично обяснение, освен даденото от обв. А., е и факта на притежаване от обв.
Д. на вещи, за които в практиката неизменно се приема, че косвено говорят за
съпричастност към дейност по придобиване, държане и разпространение на
наркотици – електронни везни, найлонови пликчета, вакуумираща система за
вакуумиране на такива. Още повече, че по експертен път е установено, че по две
от везните има следи от марихуана и от амфетамин. А досега на Д. с наркотични
вещества, според данните по делото, не е инцидентен. За това говорят
разпитаните по делото анонимни свидетели, които наистина не дават показания за
конкретната инкриминирана деятелност, но описват добре механизма, по който Д. е
действал при предходни идентични ситуации, който отговаря точно на описания от
обв. А.. Д. е осъждан два пъти за други деяния, свързани с наркотични вещества.
И обективния прочит на материалите по делото
говори, че на обсъжданите до тук доказателства, които напълно покриват
изискването за наличие на обосновано предположение, се противопоставя само
отричането от страна на обв. Д. да има съпричастност към деянието, което
отричане не може да има такава тежест, че да надделее или да се противопостави
успешно на тези доказателствени източници.
Съдебното минало на Д. бе коментирано
по-горе, а то обичайно е основния фактор, които в практиката се свързва с
опасността от извършване на престъпление, като
независимо от периода на задържане не може да се счете, че интензитетът
на тази реална опасност е нулев или съществено е намалял.
Срокът на задържане, освен съобразен с чл. 63
ал. 4 от НПК, е и разумен, като при
съпоставяне на обществения интерес на фона на ограничаване на личните права на
обвиняемия, съблюдавайки двата основни критерия, залегнали в практика на съда в
гр. Страсбург - естеството на конкретното наказателно производство и личността
на обвиняемия, се налага извод, че задържането е в разумни времеви граници.
Касае са усложнено фактически деяние, за множество обвиняеми лица и
престъпления, като не се констатира явно и необосновано забавяне на
процесуалните действия, а във връзка с оплакванията на обвиняемия в този аспект
ще се каже, че не е налице неоправдано бездействие, когато се извършват
процесуални действия по отношение на други обвиняеми по делото лица. Разбира
се, обвиняемият разполага с правото да поиска във всеки един момент от
разследващите и от наблюдаващия прокурор да се извършат процесуални действия –
очни ставки, разпити и т.н., като не може да се уважи искането съдът да ги извърши, или да разпореди такива да се
извършат в досъдебната фаза на процеса. В случай, че в резултат на допълнително
събрани доказателства възникнат нови обстоятелства, мотивиращи промяна на МНО,
Д. разполага с възможността във всеки
един момент да упражни правото си по чл.65 от НПК.
Мотивиран от
изложеното този състав намира, че атакуваното определение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№260223/23.10.2020г., постановено по ЧНД №2113/2020г. по описа на ОС- Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Протоколът
изготвен в с.з.
Заседанието
се закри в 11,20 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: