О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………./ .01.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в,
в закрито съдебно заседание на 02.01.2020
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното от младши съдия Стойнов
въззивно частно
гражданско дело № 2423 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 15, ал. 2, вр. чл. 19 ГПК, образувано
по подадена частна жалба от "ДАНИВЕТ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Горски път“ № 4, представлявано от управителя Петър Атанасов, чрез адв. П.Т.,
срещу Определение № 14348 от 01.11.2019
г. по гр.д. № 13554/2019 г. по
описа на ВРС, XLIX с-в, с което е ПРЕКРАТЕНО
производството по делото.
В жалбата се излага, че определението е неправилно
и незаконосъобразно. Жалбоподателят "ДАНИВЕТ"
ЕООД твърди, че не е потребител на предлаганите от ответника услуги и
арбитражната клауза в заявленията не го обвързва, защото към 21.04.2017 г. не е
бил в облигационни отношения с него. Сочи, че заявленията имат характера на
преддоговорни отношения между страните, а волята за обвързване с арбитражно
споразумение следва да е обективирана в окончателен договор. Излага още, че в
заявленията липсват данни кой е техния адресат. Твърди, че в констативния
протокол също не е уговорена валидна арбитражна клауза, защото не е подписан от
негов представител. Сочи, че арбитражната клауза е нищожна, защото не е
индивидуализирана арбитражната институция. В заключение излага, че според
граматическото тълкуване на арбитражната клауза, може да избира начин на защита.
Моли за отмяна на първоинстанционното определение и присъждане на разноски.
В срока по чл. 276 ГПК е постъпил отговор от ответника по частната
жалба „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД.
Същият оспорва жалбата, като излага, че е неоснователна и следва да се остави без
уважение. Твърди, че уговорените арбитражни клаузи са валидни и компетентен да
разгледа спора е Арбитражен съд гр. Варна при Сдружение „ППМ“. Излага, че
договор за продажба между него и ищеца не се сключва, а правоотношението
възниква след подаване на заявление и отношенията между страните се уреждат с
ОУ. В заключение твърди, че ищецът няма качеството на потребител и арбитражната
институция е надлежно индивидуализирана. Моли за оставяне без уважение на
жалбата и присъждане на разноски.
Жалбата е депозирана от легитимирано лице в
срока по чл. 275 ГПК. Същата е допустима, а по същество неоснователна, поради следното:
Производството по гр.д. № 13554/2019 г. на ВРС е
образувано по предявен от "ДАНИВЕТ" ЕООД отрицателен установителен
иск срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, с което се иска от съда да признае за
установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 4
660,78 лв., която съставлява служебно начислена електроенергия за обект на
ищеца.
В срока за отговор на исковата молба е направен
отвод за арбитражна клауза в Заявление № 4479517/21.04.2017 г., Искане №
4550281/26.06.2017 г. и Искане № **********/21.04.2017 г., което води до недопустимостта
делото да се разглежда от гражданския съд.
С атакуваното Определение № 14348 от 01.11.2019
г. по гр.д. № 13554/2019 г. ВРС е уважил отвода за неподведомственост и е
прекратил производството по делото.
Настоящият състав намира определението за законосъобразно.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК предвижда, че
страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен
съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим
имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от
страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на
Закона за защита на потребителите. Цитираният § 13, т. 1 от ДР към ЗЗП
предвижда, че "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор
по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. От тълкуването на цитираната правна норма се налага извода, че
определящо в случая е не качеството „физическо лице“, а целта, за която се
придобива стоката или услугата.
Така цитираната тълкувателна разпоредба
предвижда, че са налице две хипотези, в които едно лице има качеството
потребител - в единият случай визира само физическо лице, което придобива стоки
и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. Във втория случай се предвижда, че това може да е
търговец, макар и по смисъла на чл. 56 и сл. ТЗ, който макар и да е страна по
договор, действа извън рамките на своята търговска дейност. По аргумент на противното следва да се направи
извода, че нямат качеството потребител лицата, независимо от обстоятелството
дали същите са физически или юридически, ако те придобиват стоката или ползват
услугата именно с оглед реализиране на търговска или професионална дейност. В
случая жалбоподателят е именно такова лице, доколкото същият е търговско
дружество.
От доказателствата по делото се установява, че
чрез управителя си ищецът е подал до ответника Заявление № 4479517/21.04.2017
г. за продажба на електрическа енергия при ОУ, Искане № 4550281/26.06.2017 г.
за пускане на нощна тарифа и Искане № **********/21.04.2017 г. за получаване на
електронни фактури, в които се съдържат клаузи, че при възникване на спор,
отношенията между страните се отнасят за решаване пред Арбитражен съд Варна, сдружение
ППМ, съобразно неговия Правилник.
Арбитражният съд е достатъчно и надлежно
индивидуализиран и същият е реално действащ на адрес гр. Варна, ул. „Мария
Луиза“ 46, ет. 3. От граматическото тълкуване на арбитражната клауза се прави
извод, че страните могат да използват различни средства на защита, но при спор
отношенията следва да се решават от арбитражния съд, поради което възражението
на жалбоподателя в тази връзка е неоснователно.
Горепосочените документи са в писмена форма,
разписани са от служители на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД и от управителя на
клиента "ДАНИВЕТ" ЕООД – Петър Атанасов, поради което отговарят на
изискванията на чл. 7, ал. 2 ЗМТА, който предвижда, че „арбитражното споразумение трябва да бъде писмено, като се смята, че
споразумението е писмено, ако се съдържа в документ, подписан от страните, или
в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за съобщения“. Затова
и настоящият състав приема, че приложените писмени споразумения, подписани и от
двете страни, имат характера на
арбитражни такива по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗМТА. Дружеството ищец следва
да се счита обвързано от волеизявлението на представляващия. Формалната доказателствена
сила на документите не е оспорена от потребителя на ел. енергия.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя
във връзка с липсата на договорна обвързаност между страните. Арбитражното
споразумение не е задължително да е включено в договор между страните, както и
не е необходимо същите да са в облигационна връзка. Изискването на чл. 7, ал. 2
ЗМТА е само за формата на документа, а именно писмена. Обективираното
в заявление или искане арбитражно споразумение е валидно щом носи подписите на
представители и на двете страни. Не е налице и пречка страните да уговорят
възникнали между тях спорове в преддоговорните им
отношения да се разрешават от арбитраж /арг. чл. 7,
ал. 1 ЗМТА/.
По изложените съображения съставът приема, че
приложение намира разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗМТА, която предвижда, че съдът, пред който е предявен иск по спор,
предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната
се позове на него в срока за отговор на исковата молба. Възражението за
наличие на арбитражно споразумение е направено в срока за отговор от ответника
и доколкото същото е основателно, производството по предявения иск следва да се
прекрати. Налице са всички предпоставки спорът да бъде разрешен от арбитраж, на
основание чл. 19 ГПК, съобразно договореното между страните.
В заключение, с оглед предмета на
материалноправния спор, поведението на страните и представените доказателства,
настоящият състав на ВОС приема, че частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Налице са
предпоставките на чл. 8, ал. 1 ЗМТА, поради което спорът не е подведомствен на
общия съд. Предвид съвпадане на изводите, до които е достигнал настоящият
състав на въззивния съд, с тези на ВРС, обжалваното определение, с което е прекратено
производството по делото, предвид възражението за неподведомственост на спора
поради уговорена между страните арбитражна клауза, е правилно и законосъобразно
и следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, въззиваемият има
право на поискани разноски, които съгласно представения списък и писмени
доказателства възлизат на 240 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение. Разноските
следва да се възложат в тежест на въззивника в пълен размер.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 14348
от 01.11.2019 г. по гр.д. № 13554/2019 г. по описа на ВРС, XLIX с-в, с което е
ПРЕКРАТЕНО производството по делото
ОСЪЖДА "ДАНИВЕТ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Горски
път“ № 4, представлявано от управителя Петър Атанасов, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик“ № 258, сумата от 240 лв. /двеста и четиридесет лева/,
представляваща направените пред настоящата инстанция разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване, по аргумент от чл. 274, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.