№ 14543
гр. София, 30.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110163634 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните, че М. П. Д. дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от 411,90 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2021г., ведно със законна лихва от
02.09.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 80,84 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 15.09.2019г. до
11.08.2022г., сумата от 27,50 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.07.2019г. до м.04.2021г., ведно със законна лихва от
02.09.2022г. до изплащане на вземането, и сумата от 5,53 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 31.08.2019г. до
11.08.2022г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 57, находящ се в
гр. София, жк. „Надежда 4, бл...., аб. № 50795, и за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение от 23.09.2022г. по ч.гр.д. № 48251/2022г. по описа
на СРС, 81 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца процесните суми.
Претендира разноски.
Ответницата М. П. Д. е депозирала отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорва исковете. Оспорва
наличието на облигационна връзка с ищеца, както и твърдението, че е
собственик/вещен ползвател по отношение на процесния имот. Намира, че по делото
1
не са представени убедителни писмени доказателства, които да навеждат на
основателност на исковите претенции. Оспорва и дължимостта на претенцията за
извършена услуга „дялово разпределение“ и лихва за забава върху нея. Позовава се на
изтекла погасителна давност. Претендира сторените в производството разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца "Техем Сървисис" ЕООД изразява
становище за основателността на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 48251/2022г. по описа
на СРС, 81 състав, по което на 23.09.2020г. е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу М. П. Д. за следните суми: сумата от 411,90 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до
м.04.2021г., ведно със законна лихва от 02.09.2022г. до изплащане на вземането,
сумата от 80,84 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната
главница за периода от 15.09.2019г. до 11.08.2022г., сумата от 27,50 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.07.2019г. до м.04.2021г., ведно със законна лихва от 02.09.2022г. до изплащане на
вземането, и сумата от 5,53 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
върху горната главница за периода от 31.08.2019г. до 11.08.2022г., които суми касаят
топлоснабден имот – апартамент № 57, находящ се в гр. София, жк. „Надежда 4, бл....,
аб. № 50795.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е връчена
надлежно на М. П. Д.. В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от
ответницата по настоящото дело срещу издадената заповед, съответно в указания му
срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо нея в
посочените размери, за които е издадена заповедта.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за
забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на собственост/ползване.
2
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012
г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на
същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
От съдържанието на приета по делото молба 01.04.1993г. от М. П. Д. се
установява, че по силата на изричното искане на ответницата Д. за сключване на
договор, чрез откриване на партида за доставка на топлинна енергия до имота, между
страните е възникнало облигационно правоотношение по доставка на топлинна
енергия до процесния имот, като по делото няма данни за прекратяване на това
облигационно правоотношение. В конкретния случай ответницата е заявила писмено
волята си пред ищеца, че иска партидата относно топлоснабдения имот, находящ се в
3
гр. София, жк. „Надежда 4”, блок 46, вх.Б, ап.57, да бъде на нейно име. Посоченото
писмено доказателство съдържа собственоръчно положен подпис на ответницата,
неоспорен в настоящото производство. Последното по мнение на настоящия състав
представлява индивидуално писмено предложение, отправено от купувача до
търговеца, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за собствения на
ответника имот. Ищецът, откривайки партида за имота на името на ответницата, е
приел отправеното му предложение, като по делото няма данни за прекратяване на
това правоотношение. В потвърждение на горните изводи на съда за наличие на
облигационна връзка между страните в настоящото производство, е и представен
Протокол на етажните собственици от жк. „Надежда”, блок 461, вх.Б от 10.09.2001г. за
сключване на договор с фирма за извършване на индивидуалното измерване на
потреблението на топлинната енергия, в който като собственик на процесния
апартамент № 57 е посочена ответницата. Ето защо съдът приема, че страните са били
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди през
процесния период при общи условия, публикувани и на интернет страницата на ищеца,
като не са налице твърдения и данни по делото към исковия период договорът да е
преустановил действието си.
Сградата, в която се намира имотът на ответницата е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Оспорването на решение на етажната
собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да
бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответницата не твърди
провеждането на такова оспорване по съответния ред на същото, следователно е
обвързани от него и от сключения в изпълнението му договор.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от
което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира
имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и
това, че в процесния имот за исковия период не е имало отоплителни тела и не е
ползвана топла вода, а са начислявани само суми за ТЕ от сградната инсталация.
Според вещото лице разпределението на начислената топлинна енергия за отопление
на общите части е извършено на база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово
разпределение към Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – между
абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота - 260 куб. м. От техническа
гледна точка индивидуалните изравнителни сметки също са изготвяни в съответствие с
нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено
реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване между
начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ на протоколите и
свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е
достигнал до извод, че общият топломер в абонатната станция е преминал изискуемите
метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН. От същото
заключение се изяснява, че дължимата от ответницата сума за процесния период за
доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата методика е общо
408,58 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената експертиза
следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено
и се базира на документи за отчет, които са съставени при извършването на
периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той се
намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства, които да
разколебават направените от него изводи.
4
В допълнение следва да се посочи, че независимо, че отоплителните тела в имота
са били демонтирани и топлинна енергия за отопление не е начислявана, както и
такава за БТВ, ответницата дължи претендираното вземане за топлинна енергия за
сградна инсталация. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Разпоредбата урежда хипотезата на
потребител на топлинна енергия, който по някаква причина е преустановил
получаването на топлинна енергия в отоплителните тела в индивидуалния си имот в
сграда - етажна собственост, какъвто е настоящия случай. Съдът намира, че
направеното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност се явява
частично основателно.
Приложимата погасителна давност спрямо процесните вземания, които се явяват
периодични такива, е тригодишна и тече за всяко отделно вземане, считано от падежа
на същото, който за дължимите месечни суми за периода от м.05.2018г. до м.04.2021г.
е 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на
чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в
първоначалната й редакция /ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г. /, спират да
текат от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение давностните и други
срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или
прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти. Със ЗИД на
ЗМДВИП /ДВ, бр. 34/9.04.2020 г. / нормата на чл. 3, т. 2 е изменена, като отпадат "и
други срокове", а в § 13 т ЗР на ЗИД на ЗМДВИП /изм. и доп., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020
г. в сила от 14.05.2020 г. / е предвидено, че сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно "други
срокове" в досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на
извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването му в "Държавен вестник". Ето защо, за периода
от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давност спрямо процесните вземания не е текла.
Предвид това и съобразявайки периода, през който давността е спряла да тече,
следва да се приеме, че към датата на подаването на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, от която дата установителният иск се счита предявен –
арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД – 02.09.2022г., е изтекла погасителната
давност за месечните вземания, претендирани за периода от м.05. 2018г. до м.03.2019г.
включително. Съобразно изложеното претенцията срещу ответницата, изчислена от
съда на основание чл. 162 ГПК и съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза, следва да бъде уважена за периода м.04.2019г. - м.04.2021г. за сумата
270,63 лева, до който размер искът е основателен и следва да бъде уважен, а за
разликата над него до пълния предявен размер от 411,90 лева следва да се отхвърли.
За процесния период приложими към облигационните отношения между
страните са били ОУ одобрени с Решение № 0У-01/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от
11.07.2016 г. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, както да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид това
след изтичане на посочения период възниква основанието за дължимост на
5
обезщетение за забава. Доколкото се установи частична основателност на предявения
иск за главница, а ищецът е начислил законната лихва върху общо претендираната
сума, то искът за законна лихва срещу ответницата на основание чл. 162 ГПК следва да
се уважи до размера от 62,61 лева, като за горницата до размера 80,84 лева,
акцесорната претенция следва да се отхвърли като
неоснователна.
По отношение на услугата дялово разпределение в общите условия е регламентирано,
че клиентите заплащат същата по ред и начин, определени от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение и обявени по подходящ начин
на клиентите.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства – справка за дялово разпределение /л. 26 от делото/,
че услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява, че за периода
от м.07.2019г. до м.04.2021г. начислената цена за предоставената услуга дялово
разпределение на топлинна енергия е в размер на 27,50 лв., поради което искът е
основателен и следва да се уважи.
Следва да се приеме, че ответницата не дължи обезщетение за забавено плащане,
тъй като липсват представени доказателства, обуславящи извода, че е била поканена
или че е следвало да заплати дължимата сума в определен срок, респективно липсва
основание за отговорност за неизпълнение в срок.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни, като съобразно
уважената и отхвърлената част от претенциите, на ищеца за исковия процес следва да
бъде присъдена сумата 362,25 лева - разноски за държавна такса, депозит за експертиза
и възнаграждение за юрисконсулт /при определен от съда размер 50 лева/, а за
заповедното производство сумата 51,75 лева – разноски за държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт.
Видно от представения договор за правна защита и представителство на
ответницата е оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв.,
поради което в полза на адв. Н. К., САК, следва да бъде присъдена сумата 124 лева за
адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете. Ответникът
няма право на отделно адвокатско възнаграждение в заповедното производството за
подадено възражение и такова не следва да му бъде присъждано /в този смисъл
Определение № 45/23.01.2019 г. по ч. т. д. № 3074/2018 г. на ВКС, I Т. О., Определение
№ 140/19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г. на ВКС, II Т. О. и др.
/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че М. П. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. София, жк. „Надежда 4, бл...., ап.57 ДЪЛЖИ НА
„Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 270,63 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от м.04.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва
6
от 02.09.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 62,61 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 15.09.2019г. до
11.08.2022г., сумата от 27,50 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.07.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
02.09.2022г. до изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот –
апартамент № 57, находящ се в гр. София, жк. „Надежда 4, бл...., аб.№ 50795, и за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 23.09.2022г. по
ч.гр.д. № 48251/2022г. по описа на СРС, 81 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
за топлинна енергия за сумата над 270,63 лева до пълния предявен размер от 411,90
лева и за периода от м.05.2018г. до м.03.2019г., иска за обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за сумата над 62,61 лева до пълния претендиран
размер 80,84 лева, както и за сумата от 5,53 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019г.
до 11.08.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. П. Д., ЕГН **********, с адрес гр.
София, жк. „Надежда 4, бл...., ап.57 ДА ЗАПЛАТИ на Топлофикация София” ЕАД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б,
сума в размер на 362,25 лева, представляваща разноски в исковото производство и
сума в размер на 51,75 лева, представляваща разноски в заповедното производство,
съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал.1, т.2 ЗА Топлофикация
София” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н. К., САК, сумата 124 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7