ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№598

гр. Хасково, 13.06.2023г.

Административен съд Хасково, в закрито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                                                  СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА

като разгледа докладваното от съдия Костова исково адм. дело №626 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.256 във връзка с чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба, наименувана жалба, подадена от П.Т.З. ***, чрез пълномощник адв. Б., с която на основание чл.256, ал.1 от АПК се претендира да бъде постановено съдебно решение, с което съдът да осъди Министерски съвет на Република България, да обнародва в Държавен вестник Всеобща декларация за правата на човека, приета и провъзгласена с резолюция 217 А (III) на Общото събрание на ООН от 10.12.1984г. Претендират се разноски съгласно приложен списък.

По делото от процесуален представител на Министерски съвет на Република България е постъпило становище с вх. №4191/02.06.2023г., идентично с това с вх. №4233/05.06.2023г., в което се излагат съображения за недопустимост на исковата молба, поради недоказан правен интерес от страна на ищеца, както и неприложимост на §3 от ПЗР на Закона за международните договори. Моли се същата да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Алтернативно, в случай че съдът счете иска за допустим, се моли същият да бъде отхвърлен, като неоснователен.

При извършената служебна проверка за допустимост на производството настоящият съдебен състав намира, че са налице основания исковата молба да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. Съображенията за това са следните:

В случая ищецът твърди, че административният орган бездейства да изпълни свое задължение произтичащо пряко от закон, а именно от разпоредбата на §3 от ПЗР на Закона за международните договори и да обнародва в Държавен вестник Всеобща декларация за правата на човека, приета и провъзгласена с резолюция 217 А (III) на Общото събрание на ООН от 10.12.1984г.

По силата на чл. 256, ал. 1 от АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. В чл. 256, ал. 2 от АПК е уредено оспорването при неизвършване на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, в 14-дневен срок от подаване на искане до органа за извършването му.

Предмет на осъдителния иск по чл.256 от АПК е правото на лице или организация да иска осъществяване на конкретни фактически действия от административният орган, за които последният е задължен пряко по силата на закона. Фактическият състав, на цитираната правна норма, следователно включва наличие на задължение за административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, да извърши конкретни фактически действия при проявлението на определен юридически факт и съответно бездействието на административния орган – неизвършването на тези действия. Бездействието е липса на физическа изява на действие, което следва да се извърши по силата на нормативен акт и извършването, на което действие рефлектира директно в правната сфера на лицето. Т.е.предметът на защита в случая касае само дължими по силата на закона фактически действия, които произтичат пряко от правна норма, без извършването им да е опосредено от допълнително волеизявление. Обстоятелството, че предметът на защита по чл.256 от АПК е свързан само с неизвършването на фактически действия на административните органи е трайно възприет в практиката на ВАС – Определение № 6253 от 12.06.2023г. на ВАС по адм. дело № 4729/2023г., V о, Определение № 8774 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8277/2022 г., V о Определение № 7993 от 21.09.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7989/2022 г., II о., Определение № 12905 от 16.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11000/2021 г., VI о., Определение № 11696 от 17.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11100/2021 г., II о., Определение № 10634 от 20.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9963/2021 г., IV о. Определение № 10350 от 13.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9293/2021 г., II о, Определение № 1586 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 408/2019 г., II о. и др.

Към изложеното следва да бъде добавено и това, че по своето съдържание Всеобща декларация за правата на човека е документ с декларативен характер, а не международен договор. Тя е приета с резолюция на ОС на ООН, които за разлика от актовете на Съвета за сигурност нямат задължителна юридическа сила. Поради това Всеобща декларация за правата на човека не попада в обхвата на Закона за международните договори. Дори цитираният текст от самия ищец, този на §3 от ПЗР на Закона за международните договори е повече от ясен и не буди никакво съмнение, кои актове следва да бъдат обнародвани в Държавен вестник, а именно действащите необнародвани международни договори. В този смисъл производството по чл. 256 от АПК е неприложимо.

Ето защо и исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане поради липса на годен предмет, а производството по делото да бъде прекратено.

При този изход на спора разноски в полза на ищеца не се дължат, а от страна на ответника такива не са заявени.

Водим от горното и на основание чл.256, ал.1, вр. с чл.159 т.1 от АПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба от П.Т.З. ***, с която се оспорва по реда на чл. 256 от АПК бездействие на Министерски съвет на Република България да обнародва в Държавен вестник Всеобща декларация за правата на човека, приета и провъзгласена с резолюция 217 А (III) на Общото събрание на ООН от 10.12.1984г.

ПРЕКРАТЯВА производството по исково адм. дело № 626/2023г. по описа на Административен съд - Хасково.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                        СЪДИЯ: