Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, …………
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, втори тричленен състав, в публично съдебно заседание на първи юли
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
при участието
на прокурора Силвиян Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа
докладваното от съдия Димитър Михов КАД № 1085 / 2021г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба вх. № 7573/21.05.2021г.
от Министъра на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния представител С.К.
– главен юрисконсулт, срещу Решение № 260409/19.03.2021г., постановено по
н.а.х.д. № 4185/2020г. на Районен съд гр.Варна, двадесет и втори състав.
С обжалваното решение районния съд е
отменил Наказателно постановление № НП-158/23.09.2020г., издадено от Министъра
на земеделието, храните и горите, с което на „Агенция за биологична
сертификация” ЕООД, ЕИК*********, на основание чл.73а, ал.2 от Закона за
прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на
Европейския съюз е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за
нарушение на чл.23, ал.1, т.8 от ЗПООПЗПЕС.
Съдебното решение е оспорено с твърдения
за неговата незаконосъобразност, поради неправилно приложение на материалния
закон, допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост –
касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 и от НПК. Изложени са
твърдения, че установената от въззивния съд фактическа обстановка не отговаря
на обективната действителност, поради което е направил неправилни правни
изводи. Твърди се че констатациите от повторно извършената проверка са отразени
в Доклад от 23.09.2020 г. на Заместник министъра на МЗХГ, в който е отразено,
че част от възраженията са неоснователни, но тези по отношение на които са
основателни, не се подкрепят от представените обяснения и документи. Посочва,
че в писмото от 30.01.2020 г., в съставения АУАН и НП, е дефинирано ясно и
точно естеството на задължението, което е следвало да изпълни контролиращото
лице, както и фактите, с пропускането на изпълнение на съответно задължение в
посочения срок – 10.02.2020 г. Твърди се, че неправилно въззивният съд е
констатирал, че на дружеството не са били дадени предписания, поради което за
него не са възникнали задължения. В опровержение на този извод на въззивния
съд, касатора се позовава на предписание на МЗХГ от 30.01.2020 г., което е било
изпратено до всички регистрирани контролиращи лица, в това число и на „Агенция
за биологична сертификация” ЕООД. Навеждат се доводи, че въззивният съд не е
извършил преценка на събраните доказателства по делото и доказателствени
средства, не е изложил съображения по отношение на тяхното кредитиране, не е
направен анализ на събрания доказателствен материал. Иска се от съда да отмени
оспореното решение и да потвърди наказателното постановление. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции по 300 лв.
Ответникът по
касационната жалба – „Агенция за биологична сертификация” ЕООД, чрез адвокат А.
с депозиран писмен отговор на касационна жалба от 20.05.2020г. оспорва жалбата,
изразявайки доводи за нейната неоснователност с искане за оставяне в сила на
въззивното решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна, дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Административен съд - Варна, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна по следните съображения:
В атакуваното
решение съдът е приел за установено от фактическа страна следното: На
30.01.2020 г. Министърът на земеделието, храните и горите на основание чл. 22,
ал. 4 от ЗПООПЗПЕС издал задължително предписание на всички контролиращи лица,
получили разрешение по чл. 18, ал. 1 от ЗПООПЗПЕС да
извършват контрол и сертифициране на биологично производство, в срок
до 10 февруари 2020 г. да изпълнят задължението си за въвеждане в Електронния
регистър на производители, преработватели и търговци на земеделски продукти и
храни, произведени по биологичен начин, включително подизпълнители на
контролиращите лица, на цялата информация, която е нужна за осигуряване на
функционалностите, необходими за одобряване на кандидати за подпомагане и
извършване на проверка на изискванията за плащания по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР.
Предписанието
било обективирано в писмо с изх. № 91-111 от
30.01.2020 г. и изпратено до всички контролиращи лица, получили разрешение по
чл. 18, ал. 1 от ЗПООПЗПЕС, включително „Агенция за биологична сертификация“
ЕООД, чрез имейл на 31.01.2020 г.
В
тази връзка била извършена проверка в посочения по-горе електронен регистър,
с която било установено, че към
10.02.2020г. дружеството не е изпълнило задължението си за въвеждане в
регистъра на цялата информация, която е нужна за осигуряване на
функционалностите, необходими за одобряване на кандидати за подпомагане и за
извършване на проверка на изискванията за плащания по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони, съгласно даденото от Министъра
на земеделието и храните задължително предписание. Било прието, че липсват
следните данни: Оператор
„А. П.“ – липсват договор и сертификат; Оператор „И. И.“ – липсва договор; Оператор „В.П.“ – липсват животновъдни обекти и
сертификат; Оператор „Б. К.“ – липсват договор и
сертификат; Оператор „Д. Г.“ – липсват договор и сертификат;
Оператор „С. С.“ – липсва договор; Оператор „П. Ст.“ – липсват животновъдни
обекти и сертификат.
Проверяващата
приела, че е налице нарушение на чл. 23, ал.1, т. 8 от
ЗПООПЗПЕС, за което съставила АУАН срещу въззивното дружество, който бил връчен
на 22.04.2020 г. на управителя на въззивното дружество, която в
графата за възражения написала, че възразява срещу издадения АУАН, като
подробни доводи ще изрази в писмено възражение в тридневен срок. В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок, въззивното дружество
подало писмено възражение срещу съставения АУАН, в който са изложени доводи за
липса на административно нарушение. На 23.09.2020 г. министърът на земеделието,
храните и горите издал процесното наказателно постановление.
Преценявайки законосъобразността на наказателното постановление районният
съд приема, че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН, издадени са
от компетентни органи. Приел е, че НП не отговаря на изискванията на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН – липсва описание на нарушението, като в закона не е
предвидена възможност за препращане от страна на наказващия орган към други
актове и документи, съставени в хода на административнонаказателното
производство. Посочено е, че липсва позоваване на конкретна информация, която
не е въведена от наказаното лице, което да обуславя и възникване на административнонаказателната
му отговорност. Въззивният съд е установил, че такова описание се съдържа в
АУАН, където изрично са посочени липсващите данни за конкретни оператори. НП е
издадено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, поради което е ограничило възможността нарушителят да разбере в
извършването на точно какво нарушение е обвинен. Прието е, че допуснатото
нарушение на административнопроизводствените правила е лишило въззивния съд от
възможността да прецени в съответствие с материалния закон ли е извършено
нарушението, правилно ли е квалифицирано и правилно ли е наложена санкционната
норма. Въззивният съд се е произнесъл и по материалната законосъобразност на
наказателното постановление, като е приел, че липсват доказателства на
дружеството да са били дадени предписания, които да не са били спазени. Прието
е, че писмото на Министъра на земеделието, храните и горите от 30.01.2020 г. с
което са били дадени задължителни предписания към дружеството, няма данни за
получаването му, поради което не са възникнали задължения по предписанието. Прието
е, че административнонаказващия орган неправилно е определил датата на
извършване на нарушението – 10.02.2020 г., към който момент дружеството все още
е имало възможност да изпълни задължението. С оглед установените обстоятелства,
въззивния съд отменил наказателното постановление.
Касационния състав намира решението на
районния съд за постановено при допуснато нарушение на материалния закон.
Неправилно въззивният съд е приел в мотивите
си че няма доказателства на дружеството да са били дадени предписания, които да
не са спазени. В потвърждение на този довод, въззивният съд е посочил, че
писмото на Министъра на земеделието, храните и горите от 30.01.2020 г., с което
са били дадени задължителни предписания, е било изпратено на различни
електронни пощи, но няма доказателства за получаването му. Безспорно от
представената пред въззивния съд разпечатка на електронно писмо от *****@***.**********, се установява, че
същото е изпратено на 31.01.2020 г. в 10.00 ч. до всички регистрирани
контролиращи лица, сред които е посочена и електронната поща на касатора –
„Агенция за биологична сертификация” ЕООД - ******@*****.***. След като е изпратено
на електронната поща на касатора, то дружеството е запознато с предписанието и
какво следва да изпълни. Няма данни по делото, както и в административната
преписка, кога предписанието е „прочетено” от представител на дружеството. Но
предвид факта, че указанията с писмото касаят информация, която следва да бъде
въведена в Електронния регистър на лицата, то безспорно дружеството, при
акуратно изпълнение на своите ангажименти следва да следи всички източници,
включително и електронна поща, по които може да получи указания, информация и
др. във връзка със своята дейност. В предписанието изрично е посочено
задължението за въвеждане на данни в Електронния регистър, поради което
контролиращото лице е запознато с характера и вида на данните за въвеждане,
предвид предприетите действия от страна на Министерство на земеделието, храните
и горите по отношение на изясняване на техническите детайли за работа с
Регистъра.
Неправилно въззивният съд е приел, че
наказателното постановление не съдържа реквизитите на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
В наказателното постановление много точно и ясно са посочени реквизитите на
цитираната разпоредба. Административнонаказващият орган в наказателното
постановление първо е описал обстоятелствата при които е констатирано
нарушението. Посочил е какво нарушение е констатирано, съответно кои разпоредби
на ЗПООПЗПЕС са нарушени. След това е обсъдил и анализирал възраженията срещу
съставения АУАН, като е констатирал, че не са спазени предписанията. Във връзка
с възраженията срещу АУАН е коментирана относимата разпоредба на чл.12, ал.1 от
Наредба №4 от 2015 г., както и чл.27, §5 от Регламент /ЕО/ №834/2007 г., че
контролиращото лице следва да притежава опита, оборудването и инфраструктурата,
необходими за извършването на възложените му задачи. АНО е цитирал доклада, в
който се обяснява разликата между първоначално установените с АУАН
№2/07.02.2020 г. нарушения и
установените такива от извършената след възражението повторна проверка.
Посоченото в наказателното постановление
АУАН №4/08.04.2020 г., който е различен от съставения АУАН №2 от 07.04.2020 г.,
се дължи на техническа грешка, поради което не влияе на съдържанието на акта.
Видно от доказателствата по делото, дружеството е упражнило правото да подаде
възражение срещу съставения АУАН, съответно е оспорило по съдебен ред
наказателното постановление, поради което не му е нарушено правото на защита. Правилно
е организирало защитата си, разбрало е срещу какви факти да се защитава.
С оглед изложеното настоящият състав
счита, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати сочените
от районния съд съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния
закон. Процесното наказателно постановление е издадено в съответствие с
приложимите процесуални и материалноправни норми. Решението на въззивния съд е
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон – касационно
основание по чл.348, ал.1, т.1 от Наказателно-процесуалния кодекс, поради което
следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по съществото
на спора, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.
Предвид крайния изход на спора и с оглед своевременно
направеното искане на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски за две съдебни
инстанции, съдът съобрази следното: в производството пред
въззивния съд е осъществено процесуално представителство от главен юрисконсулт,
както и са били депозирани писмени бележки, то са налице предпоставки за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред въззивния
съд и касационната инстанция. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, и като съобрази, че
делото не се отличава с висока степен на фактическа и
правна сложност и е приключило след провеждането само на едно открито съдебно
заседание, съдът намира, че в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 80,00 лева, респ. в производството пред въззивния съд да се
присъдят разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лв.
По изложените съображения и на осн. чл.
221 , ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 260409 от 19.03.2021г. на Районен съд гр. Варна, постановено по н.а.х.д. № 4185/2020г.,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП
- 158/23.09.2020г., издадено от Министъра на земеделието, храните и горите, с
което на „Агенция за биологична сертификация” ЕООД ,ЕИК *********, на основание
чл.73а, ал.2 от ЗПООПЗПЕС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за
нарушение по чл.23, ал.1, т.8 от ЗПОППЗПЕС.
ОСЪЖДА „Агенция за биологична сертификация” ООД ЕИК *********, представлявано от Ж.
Д. – управител, да заплати на Министерство
на земеделието, храните и горите юрисконсултско
възнаграждение в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: