Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 08.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански
състав в публичното заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав: Председател: Калин
Тодоров
при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 2322 по описа за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по молба с
правно основание чл.127, ал.2 вр. с чл.143, ал.2 и
чл.149 от Семейния кодекс за разрешаване на спор между страните, в качеството
им на родители на малолетно дете, относно определяне местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му,
вкл. и такава за минало време.
В исковата молба ищцата Ц.Т.Р. ***
твърди, че с ответника И.Т. *** са живели на семейни начала и от връзката си
имат родено едно дете - Т.И.Т., родена на ***г. с ЕГН **********. Поддържа, че
последните 2 години преди предявяване на иска - от 20.06.2017г. до 20.06.2019г.
с ответника са във фактическа раздяла като дъщеря им живее при нея, а ответника
не изплаща издръжка на дъщеря им. Посочва, че е привързана към дъщеря си, както
и дъщеря й към нея, и счита, че в интерес на детето е да живее при нея, а
ответника бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка за дъщеря си, чрез нея
като нейна майка и законна представителка, считано една година назад от
завеждане на делото - а именно от 20.06.2018г. и занапред в размер на 200
лева., до настъпване на нови обстоятелства.
Моли съда, след
установяване на гореизложеното, да постанови решение, с което на основание
чл.127, ал.2 от СК, предостави упражняване на родителските права по отношение
на малолетното дете Т.И.Т., родена на ***г. с ЕГН ********** на нея и постанови
да живее при нея, както и да следва нейното местожителство или местоживеене,
ако то бъде променено; да определи режим на личен контакт на ответника с детето
както следва: всяка първа и трета събота и неделя без преспиване в месеца от 10
часа до 18 часа и един месец през лятото, когато не ползва платен отпуск, със
задължение да връща детето незабавно след изтичане на определеното време; да
осъди ответника да й заплаща, като майка и законен представител на малолетното
дете Т.И.Т. месечна издръжка в размер 200 лева, считано от една година от
завеждане на делото - 20.06.2018г. и за напред, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното изплащане на
сумата, като й присъди направените разноски по водене делото, както и на
основание чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата определи адвокатско
възнаграждение.
Ответникът И.Т. ***, редовно
известен, в срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК не взема
становище по исковете, не прави възражения, не посочва и не представя
доказателства и не е поискал събирането на такива. В съдебното заседание се
явява лично и заявява, че не оспорва исковете и моли съда да ги уважи изцяло.
Дирекция “Социално подпомагане”,
Отдел “Закрила на детето”, гр.Враца в социален
доклад по делото, изготвен съгласно чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на
детето, моли съда да постанови решение, което да бъде в най-добър интерес на
детето.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства, намери за установено от фактическа страна,
следното:
Ищцата Ц.Т.Р. и ответника И.Т.Т. са родители на детето Т.И.Т., родена на ***г. с ЕГН **********,
видно от приложеното по делото удостоверение за раждане от ***г., издадено въз
основа на акт за раждане № 23/05.02.2008г. на Община М..
От социалния доклад по делото,
изготвен от Дирекция “Социално подпомагане”, Отдел “Закрила на детето”, гр.Враца, съгласно чл. 15, ал. 6 от Закона за
закрила на детето, след извършени посещения на социалния работник на адрес и
проведени срещи и разговори с родителите на детето и самото дете, се
установява, че от месец юни 2017 година двамата родители се разделят, като И.Т.
*** и се премества в жилище на своите родители в гр. Враца, а детето Т. и
майката Ц.Р. ***. След разлялата и към момента основни грижи за Т. полага
нейната майка, която е задоволила изцяло потребностите на детето от храна,
лекарствени средства, дрехи, вещи, ученически пособия и принадлежности и е
създала на детето здравословна, спокойна и сигурна среда, която осигурява
неговото пълноценно физическо, емоционално и психическо развитие. Има изградена
силна емоционална връзка между майката и детето. Според доклада Т. се чувства
много добре в дома в гр. К., тъй като винаги е живяла там и има създадена
приятелска среда и роднини, които я обгрижват. Детето
приема съжителстващото с майката лице М.Х., показва привързаност към него и по
между им има изградени добри отношения. Желанието на момичето е да остане да
живее в семейството на своята майка и да поддържа връзка по телефона и да
осъществяват контакти с баща си, както до сега. От доклада се установява, че след
раздялата на родителите и към момента Т. поддържа връзка със своя баща, като се
виждат всяка седмица, а при възможност и два пъти седмично. Бащата е запознат
със случващото се с неговата дъщеря и когато тя е имала нужда от средства, той
се е отзовавал. Т. има изградена силна емоционална връзка към баща си; бащата
също е много привързан към дъщеря си. Майката не ограничава техните контакти. Пак
от доклада се установява, че Т. е дете с увреждане - има издадено Експертно
решение на ТЕЛК № 1606/048 от 27.03.2018 г., като детето е преосвидетелствано с
водеща диагноза локализирана идиопатична епилепсия и
епилептични синдроми с тонично — клонични припадъци със
100 % вид и степен на увреждане. Два пъти годишно Т. се води на преглед в
МБАЛНП "Св. Наум” гр. София и ежемесечно за нея се закупуват лекарствени
средства във връзка със заболяването на стойност 100 лева. За учебната
Въз основа на така приетите от
съда констатации, от правна страна, настоящият състав счита за обосновани
следните правни изводи:
Съгласно чл. 127, ал.1 от СК когато родителите не живеят заедно, те могат да
постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да
поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението
им. Ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от
районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 (ал.2).
За да вземе решение по отношение
предоставяне на родителските права, съдът взема предвид комплекс от
обстоятелства и действа в интерес на правилното развитие на детето във
физически, емоционален и интелектуален аспект. Съдът е длъжен да установи този
интерес, като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат
физическото, психическото и нравственото развитие на детето, респективно
създаване на такива условия на живот, които да съответстват на нуждите му.
В разглеждания случай, решаващият
състав на съда приема, че е в интерес на детето Т. Томова да бъде отглеждано от
майката (ищцата по делото).
На първо място следва да се
изтъкне пола и възрастта на детето – Т. е момиче на 11 години - възраст, в
която има нужда от съветите на майката, свързани с израстването й като жена.
Според установеното от социалния доклад майката притежава нужния родителски
капацитет и възможности да осигури физическото и емоционално-псохологическото
развитие на детето. Същата има поведение, подчинено изцяло на интереса на
детето. От съществено значение в случая е и изразеното от детето желание да
живее при майка си. Такова е и желанието на бащата. От друга страна, в интерес
на детето е към настоящият момент да не променя средата, в която е израсло и в
която живее. Тази среда се характеризира със стабилност и с добри възможности
за отглеждане и възпитание на детето. По делото липсват доказателства как би се
отразило преместването на детето в жилището на бащата, и в среда, различна от
тази в която е свикнало да живее. Съдът при разбора на доказателствата прецени
и всички други обстоятелства от значение за предмета на спора, като жилището на
ищцата, където са създадени подходящи условия за отглеждане и възпитание на
детето, и помощта на майката на ищцата.
С оглед изложените по-горе
съображения настоящият състав намира, че упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете Т. Т. следва да бъде предоставено на майката Ц.Р..
При решаването на въпроса за
упражняването на родителските права, съдебната намеса се предприема от
съображения за целесъобразност (конкретно защита правата на детето) и съдът следва
не само да постанови кой от двамата родители да упражнява тези права, но да се
произнесе и при кого от тях да живее детето, както и относно режима на лични
контакти с другия родител.
Упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете Т. Т. от майката Ц.Р. по необходимост
определя и местоживеенето на детето при майката-ищца на адреса, на който живее
понастоящем - в гр. К., ул. ****Интересът на детето е основание, както за
възлагането на родителските права, така и за определяне на режима на лични
отношения с другия родител.
В настоящият правен спор, раздялата
между родителите е станала, когато детето е било на 9 години, а след този
период бащата е имал желание и е продължил редовно да осъществява лични
контакти с детето, поради което психо-емоционалната връзка между него и детето
е изградена в достатъчна степен. Събраните по делото доказателства сочат, че от
раждането на детето и понастоящем бащата има желание и е силно мотивиран да се
грижи за него, но раздялата с ищцата и установяването на детето при последната
са го лишили от тази възможност. Следва да се отчете и това, че един стандартен
режим на лични отношения би бил в изключителен интерес на детето, тъй като би
позволил заздравяването на емоционална и дори чисто физическа връзка с бащата.
По така изложените
съображения съдът намира, че следва да бъде определен режим на лични отношения
между бащата и неговата дъщеря, съобразно критериите по чл.59 от СК, включващ
правото му да я вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10 часа до 18 часа без преспиване и един месец през лятото, когато майката
Ц.Р. не ползва платен отпуск, със задължение да връща детето в дома на майката
след изтичане на определеното време. Съдът намира, че този режим е в интерес
както на самото дете, така и на родителя, на когото не се предоставя
упражняването на родителските права, с цел да бъде поддържана в необходимия
обем връзката родител - дете.
Предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на детето на майката и определянето на
местоживеенето на детето при същата налага и присъждане на издръжка.
Родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно чл.143, ал.2 от СК, независимо от
обстоятелството дали живеят заедно с тях. Задължението на родителите е
безусловно, що се касае до получаването на издръжка от децата. Следователно за
основателността на иска е необходимо само детето да не е навършило пълнолетие
към деня на предявяване на иска и ответникът да е негов родител.
По делото се установи, че Т.И.Т.
- на 11 години, е дете на ответника И.Т.Т.. Към
момента на подаване на молбата, въз основа на която е образувано настоящото
дело, и понастоящем същата е малолетна, поради което са налице предпоставките
на закона за присъждане на издръжка.
За определяне на нейния размер
следва да се съобразят ангажираните по делото доказателства относно нуждите на
детето от издръжка и възможностите на родителите да дават такава.
От социалния доклад по
делото се установи, че Т. Т. е ученичка и за учебната
С оглед заболяването на
детето Т. Т. съдът преценява нуждите му като по-големи от обичайните за
неговата възраст, включващи освен нужда от дрехи, храна, обувки и други
ежедневно необходими разходи, от средства за закупуване на учебници и учебни
помагала, за задоволяване на общообразователни и културни потребности, каквито
има едно дете на неговата възраст, и средства за необходимите за неговото
лечение лекарства и други разходи.
Родителите не са представили
писмени доказателства за своите доходи. От социалния доклад на ДСП-Враца се
установява, че майката е безработна и получава обезщетение за безработица в
размер 144 лева и от ДСП - Враца получава месечна помощ, съгласно чл. 8д от
ЗСПД в размер 930,00 лева, а бащата работи в частния сектор, без трудов договор
в сферата па строителството.
Не се установи страните да имат и
други ненавършили пълнолетие деца, към които да имат алиментни
задължения.
При определяне размера на
издръжката, дължима от всеки един от родителите, следва да намери приложение
нормата на чл. 142, ал.1 от СК, която предвижда размерът на издръжката да се
определя в зависимост от нуждите на лицето, което има право на издръжка, и от
възможностите на лицето, което я дължи, като се съобрази и ал.2 от нормата, определяща минималната издръжка на едно дете на една четвърт от
размера на минималната работна заплата. С Постановление на МС № 320 от
20.12.2018г. е определен от 01.01.2019г. нов размер на минималната месечна
работна заплата за страната 560 лв. С оглед на това минималната издръжка на
едно дете месечно е 140 лв. Безусловният характер на издръжката на
ненавършилите пълнолетие деца цели да им се осигурят такива битови условия и
средства, които да им гарантират нормален живот и развитие, каквито те биха
имали, ако родителите им живееха заедно.
Съдът отчита, че с установения
по-горе доход майката на детето е в обективно затруднение за осигуряване на
издръжката му, с оглед нарасналите му нужди. С оглед фактическата раздяла с
другия родител, единствено тя полага грижи за детето, поради което е в
обективно затруднение да отговори адекватно на всичките му нужди и да му
осигури издръжка, с оглед неговите нужди.
Съдът намира, че присъждане
на издръжката в претендирания от ищцата размер от 200 лева месечно отговаря на
изискванията на разпоредбата на чл. 142, ал.1 от СК. Бащата-ответник следва да
участва в издръжката на детето си с претендираната сума от 200 лева, който
размер е съобразен с възможностите му и няма да затрудни неговата собствена
издръжка. Така определеният размер на издръжката не би създал неоправдани
затруднения за бащата и ще допринесе за срочното изпълнение на задължението,
което също е от особена важност с оглед характера на този вид престации,
осигуряващи ежемесечното битово и социално осигуряване на издържаните.
Останалите необходими средства ще се дават от майката, която ще продължи да
полага преки и непосредствени грижи по възпитанието и отглеждането на детето.
При този анализ на доказателствата по делото искът по чл. 143, ал.2 от СК е
доказан в претендирания размер от 200, 00 лева месечно, считано от
предявяването му - 14.06.2019г., и за този размер следва да се уважи, като
основателен. Издръжката следва да бъде изплащана до настъпване на
законоустановени причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законоустановената лихва върху всяка просрочена вноска, съобразно падежа
й.
Претендира се от ищцата и
издръжка за минало време за една година назад, считано от предявяването на
иска. Съгласно чл. 149 от СК
издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди
завеждане на иска. Началният срок на издръжката при този иск е от деня на
неизпълнението, но не повече от една година преди завеждането на иска. За
основателността на тази претенция освен предпоставките, визирани в чл.143, ал.2 СК, е необходимо още ответникът да не е осигурявал до този момент доброволно
издръжка на детето или осигуряваната такава да не е била достатъчна да покрие
нуждите му. Ищцата не е длъжна да доказва нуждите на детето за този период. Ако
ответникът твърди, че доброволно е доставял издръжка, той би следвало да го
докаже (Виж. Проф. д-р Лиляна Ненова, Семейно право на РБ, ІІ изд., с.472, изд.
Софи-Р, 1994г.).
По делото се доказа, че
родителите на детето Т. Томова са разделени от месец юни 2017г., т.е. преди
повече от година преди завеждане на иска за издръжка, през което време за
детето се е грижила неговата майка. Ответникът не твърди и не ангажира
доказателства по делото да е заплащал на детето издръжка за този период. С
оглед на горното, съдът приема, че претенцията за заплащане на издръжка за
минало време е основателна за целия едногодишен период до предявяване на иска. За
да определи размера на издръжката за минало време съдът приема, че по делото
няма доказателства през този период детето да е имало потребности, различни от
установените по-горе за периода след предявяване на иска. Поради това, размерът
на издръжката, която следва да заплати ответника за този период на детето съдът
определя също на 200 лева месечно.
При този анализ на доказателствата по делото претенцията за присъждане на
издръжка за минало време е доказана и основателна за периода от 14.06.2018г. до
14.06.2019г. в претендирания размер от 200, 00 лева месечно (или общо 2400 лв.
за дванадесетмесечния период) и за този размер следва да се уважи.
На основание чл. 242, ал.1,
предложение 1-во от ГПК съдът допуска предварително изпълнение на настоящето
съдебно решение в частта му относно присъдената издръжка.
С оглед претенцията на ищцата за
заплащане на разноски и изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищцата разноски в размер 25, 00 лв. държавна такса за
завеждане на делото.
Видно от представения по делото списък на разноските
по чл. 80 ГПК и договора за правна защита и съдействие, адв.
Ж.Ч. *** е приел да окаже безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищцата Ц.Р.,
поради което и на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 2 от ЗА ответникът И.Т. следва да бъде осъден да заплати на адв. Ж.Ч. сумата 300, 00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, във вр.
чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/9.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна
такса върху присъдената издръжка за бъдеще време в размер на 4% върху
тригодишните платежи в размер 288, 00 лв., а върху издръжката за минало време -
сумата 96, 00 лева, изчислена съгл. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК – 4% върху уважения размер на иска (2400 лв.),
но не по-малко от 50 лева, както и 5 лева при служебно издаване на изпълнителни
лист.
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете Т.И.Т., родена на ***г. с
ЕГН **********, на майката Ц.Т.Р. с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на
малолетното дете Т.И.Т. да бъде при майката Ц.Т.Р. на адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения, като бащата И.Т.Т. с ЕГН ********** с
адрес ***, има право да вижда и осъществява лични контакти с детето Т.И.Т.,
родена на ***г. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10 часа до 18 часа без преспиване и един месец през лятото,
когато майката Ц.Р. не ползва платен отпуск, със задължение да връща
детето в дома на майката след изтичане на определеното време.
ОСЪЖДА И.Т.Т.
с ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка на детето Т.И.Т.,
родена на ***г. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Ц.Т.Р.
с ЕГН ********** с адрес ***, по 200 (двеста) лв., считано от датата на
предявяване на иска - 14.06.2019г., до настъпване на законоустановени причини
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законоустановената лихва върху
всяка просрочена вноска, съобразно падежа й, както и издръжка за минало време в
размер 200 (двеста) лв. месечно за периода от 14.06.2018г. до 14.06.2019г., както
и направените разноски в размер 25, 00 лв. държавна такса за завеждане на
делото.
ОСЪЖДА И.Т.Т. с ЕГН **********
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Ж.Ч. *** с ЕГН **********, с адрес ***,
сумата 300 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ
и съдействие на ищцата Ц.Т.Р..
ОСЪЖДА И.Т.Т. с ЕГН **********
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Врачански районен съд сумата 288, 00 лв., представляваща дължима държавна такса
върху присъдената издръжка за бъдеще време, както и сумата 96, 00 лв., представляваща
дължима държавна такса върху присъдената издръжка за минало време, както и 5
лева при служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение
на решението относно присъдената издръжка на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: