№ 238
гр. София, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20221001000090 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 240 от ГПК.
Образувано е по молба от 1.11.2021 г. на ответника „Главно управление Строителство и
възстановяване” ЕАД /в несъстоятелност/ за отмяна на неприсъственото решение от 29.04.2021 г.
по т. д. № 205/2020 г. на Окръжен съд – гр. Благоевград, с което:
на осн. чл. 19, ал. 3 ЗЗД е обявен за окончателен предварителен договор за покупко-
продажба на недвижими имоти, обективиран в споразумение от 4.01.2016 г., сключено
между ищеца „Народна мебел“ ООД и ответника, в описаната в решението част.;
ищецът е осъден да заплати по сметка на съда нотариална такса в размер на 1 371,87 лв., а по
сметка на община Благоевград – местен данък за придобиване в размер на 10 096,48 лв.;
ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 5 428 лв.
В молбата се твърди, че неприсъственото решение не било връчено редовно на ответника, тъй
като не е било връчено на тогавашния синдик на дружеството, а било връчено на адреса на
управление, поради което срокът по чл. 240, ал. 1 ГПК не следвало да тече от тогава, а от
26.10.2021 г., когато настоящият синдик лично се запознал с делото в деловодството на окръжния
съд. Твърди, че е налице основание за отмяна по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не му бил
надлежно връчен препис от исковата молба и призовка за първото заседание. Сочи се, че
неправилно съобщенията са били изпратени на адреса на управление на дружеството, където са
връчени на служители от отдел „Човешки ресурси“, тъй като към този момент спрямо ответника е
било открито производство по несъстоятелност с решение от 4.07.2019 г., вписано в ТР на
1
8.07.2019 г. След този момент призовките е следвало да се връчват на обявения адрес на
назначения синдик М. Ш., който адрес бил различен от този на длъжника. Това следвало от
уреденото в чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ изключително право на синдика на процесуално
представителство по дела на длъжника, доколкото настоящото дело било извън тези по
изключението по чл. 635, ал. 3 ТЗ.
Предвид изложеното молителят моли въззивния съд да отмени неприсъственото решение и да
върне делото за разглеждане на друг състав на БОС. Претендира разноски.
Ответникът по молбата „Народна мебел“ ООД – ищец по иска – чрез процесуалния си
представител счита молбата за недопустима, като просрочена, а евентуално – като неоснователна.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с доводите по молбата и възраженията на ищеца,
намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Народна мебел“ ООД с искова молба от 26.08.2020
г., с която срещу „Главно управление Строителство и възстановяване” ЕАД е бил предявен иск по
чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключен между страните предварителен договор
за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в споразумение от 4.01.2016 г.
Препис от исковата молба е бил изпратен на ответника със съобщение от 7.12.2020 г. на адреса,
посочен в исковата молба, който е и регистриран адрес на управление – гр. София, ул. „Лъчезар
Станчев“ № 13. Същото е било връчено на 12.01.2021 г. на С. – служител в „Човешки ресурси“ на
дружеството.
От ответника не е бил подаден отговор на исковата молба, като с определение от 11.03.2021 г. е
насрочено първо открито заседание за 20.04.2021 г. – 14:30 ч., за когато до ответника е била
изпратена призовка от 11.03.2021 г. на адреса на управление. Същата е била връчена на 18.03.2021
г. на С. – служител в „Човешки ресурси“ на дружеството.
Препис от неприсъственото решение е бил изпратен със съобщение от 29.04.2021 г. на адреса на
управление, като е връчено на 13.05.2021 г. на С. Ш. – служител в „Човешки ресурси“ на
дружеството.
В откритото заседание на 20.04.2021 г. не се е явил представител на ответника, а от
представителят на ищеца е направено искане за постановяване на неприсъствено решение. Такова
е постановено на 29.04.2021 г., с което искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е изцяло уважен.
От вписванията в електронния Търговски регистър е видно, че спрямо ответното дружество е
било открито производство по несъстоятелност с решение от 4.07.2019 г. по т.д. № 6789/2013 г. на
СГС, вписано на 8.07.2019 г., с което за временен синдик е бил назначен Р. И. Т. с адрес – гр. ***,
ул. „***“ № 38, ет. 1, ап. 4.
Същият е отказал на встъпи, поради което с определение от 18.07.2019 г. е освободен, а за
временен синдик е назначена М. Г. Ш. с адрес – гр. ***, бул. „***“ № 19, ет. 4, ап. 14. Същата е
била назначена и за постоянен синдик с определение от 28.05.2020 г., вписано на 29.05.2020 г.
Впоследствие на 10.09.2020 г. е вписана промяна на адреса на синдика – гр. ***, ул. „***“ № 10,
вх. А, ет. 2, ап. 4.
С определение от 24.08.2021 г., вписано на 25.08.2021 г., синдикът М. Ш. е била освободена на
осн. чл. 657, ал. 1, т. 4 ТЗ, като на нейно място е назначен за постоянен синдик Д. К. С. с адрес –
2
гр. ***, ул. „***“ № 29.
С решение от 27.05.2021 г. на осн. чл. 710 ТЗ ответното дружество е обявено в несъстоятелност,
което е било вписано в ТР на 1.06.2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 240, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение
страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е
била лишена от възможност да участва в делото поради: 1) ненадлежно връчване на преписа от
исковата молба или призовките за съдебното заседание, 2) невъзможност да узнае своевременно за
връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени
непредвидени обстоятелства, 3) невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени
непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
Изтъкнатите в настоящата молба за отмяна обстоятелства са относими към хипотезата на чл.
240, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като касаят надлежността на връчването на преписа от исковата молба и
призовката за първото и единствено заседание от 20.04.2021 г. Същевременно, ответникът не
оспорва удостоверените от връчителя факти при връчването /че съобщенията са получени на
12.01.2021 г. и 18.03.2021 г. от един и същи служител на ответното дружество/, а оспорва
единствено правните последици – че съобщенията са връчени на неоправомощено лице, поради
което връчванията следва да се считат за нередовни. Както бе посочено по-горе, на същия
служител е бил връчен на 13.05.2021 г. и препис от постановеното неприсъствено решение, от
което пък зависи спазването на срока за подаване на молбата за отмяна. Следователно, спорът за
редовността на връчването е правен, а не фактически, и той е еднакво относим както към
допустимостта, така и към основателността на молбата. Доколкото разрешаването на този спор
зависи от правната преценка на едно и също обстоятелство /дали връчването по реда на чл. 50, ал.
3 ГПК на служител е допустимо при назначен синдик/, и доколкото при тези еднотипни факти
признаването на нередовността на връчването ще доведе както до допустимост, така и до
основателност на молбата, а признаването на редовността на връчването ще обуслови извод за
недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна, то въззивният съд намира, че следва да се
произнесе по молбата по същество, като прецени нейната основателност, а да не се занимава с
допустимостта й.
Тезата на ответника по иска е, че след откриване спрямо него на производство по
несъстоятелност с решение от 4.07.2019 г. на СГС, вписано на 8.07.2019 г., и назначаването на
синдик в искови производства, по които страна е длъжникът, правновалидно е единствено
връчването на синдика, а редът по чл. 50, ал. 3 ГПК е неприложим. Тази теза не се споделя от
настоящия съдебен състав. Действително, по силата на чл. 657, ал. 1, т. 7 ТЗ синдикът по силата на
закона има правомощието за процесуално представителство по съдебни дела, по които е страна
длъжника, като последният или неговите органи губят това право след откриване на
производството по несъстоятелност.
Горното обаче не дерогира напълно правилата за връчване по глава 6 от ГПК и по-специално
тези по чл. 50 ГПК за връчване на юридическо лице или търговец. Тези правила частично се
модифицират с оглед обстоятелството, че адресът на синдика се обявява по партидата на длъжника
в ТР, което е пречка за прилагане на фикциите за връчване по чл. 50, ал. 2 или 4 ГПК, без преди
това да се извърши опит за връчване и на обявения адрес на синдика. Всички подобни фикции в
глава 6 принципно могат да се прилагат само при напълно изчерпени възможности за реално
3
връчване на всички известни адреси, какъвто несъмнено е и адресът на синдика.
Общият ред за реално връчване на търговец или юридическо лице е уреден в чл. 50, ал. 3 ГПК,
според който връчването става в канцеларията и може да се извърши на всеки служител или
работник, който е съгласен да ги приеме, като при удостоверяване на връчването връчителят
посочва имената и длъжността на получателя. Лицата по чл. 50, ал. 3 ГПК по силата на закона
имат пасивна представителна власт да получават съдебни съобщения от името на адресата. Тази
пасивна представителна власт не се прекратява с откриване на производство по несъстоятелност,
тъй като законът не предвижда подобна последица. Лицата по чл. 50, ал. 3 ГПК остават
оправомощени да получават съобщения от името на несъстоятелния длъжник, но имплицитното
им задължение да уведомят за връчването длъжника или законния му представител се
трансформира в задължение да уведомят синдика. Липсата на уведомяване обаче е ирелевантно
към редовността и момента на връчването, а единствено може да обуслови искане за
възстановяване на пропуснат срок или хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 2 ГПК. В молбата не се
твърди подобно обстоятелство /че служителката не е уведомила синдика/, а единствено се оспорва
легитимацията на получател на посочената служителка. Такава легитимация тя има, дори и след
откриване на производството по несъстоятелност. Въобще когато страна по делото е самото
дружество, правилата на чл. 50 ГПК остават приложими, дори след откриването на производство
по несъстоятелност и назначаването на синдик. Тези правила са неприложими при призоваването
на самия синдик, когато той е самостоятелна страна в искови производства – напр. по чл. 649 или
чл. 694 ТЗ. В тези хипотези синдикът следва да се призове на обявения служебен адрес в ТР, а не
на адреса на длъжника.
Ето защо връчването по реда на чл. 50, ал. 3 ГПК на процесните съобщения е редовно, което
обуславя липсата на основание за отмяна по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед на изложеното молбата се явява неоснователна, поради което следва да се остави без
уважение.
Ищецът не е претендирал присъждане на разноски за настоящото производство.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника „Главно управление Строителство и
възстановяване” ЕАД /в несъстоятелност/ за отмяна на неприсъственото решение от 29.04.2021 г.
по т. д. № 205/2020 г. на Окръжен съд – гр. Благоевград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4