№ 215
гр. Варна, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20213110204338 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "ПИАРГ" ЕООД с ЕИК *********, представлявано от
управителя Р.Г. депозирана чрез пълномощника адвокат Д.Т. - Варненска адвокатска
колегия, против Наказателно постановление № 03-013559/24.02.2021 год. на Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на дружеството е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 5 000.00 /пет хиляди/ лева,
на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.
С жалбата се иска отмяната на НП като незаконосъобразно, неправилно,
несправедливо и необосновано. В условията на евентуалност се иска същото да бъде
изменено до законово определения минимум на предвидената имуществена санкция.
Излагат се аргументи за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована се представлява от
процесуален представител- адв. Д.Т., който поддържа жалбата на посочените в нея
основания и моли за отмяна на НП. Алтернативно пледира за редуциране на наложеното
наказание до законоустановения минимум.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
ю. к. Д.О., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
1
фактическа страна следното:
На 05.02.2021 год., около 09:55 часа служители на Д“ИТ“ – Варна, сред които и св.
К.Д. – главен инспектор в Д“ИТ“ - Варна извършили проверка в обект – „Госип бар“ ,
находящ се в гр. Варна, ул. „Цар Асен“ № 24, стопанисван от "ПИАРГ" ЕООД с ЕИК
*********. На място били установени работници, сред които И.В.К., ЕГН **********, която
извършвала трудова дейност като „сервитьор“. К. попълнила декларация, че работи във
въззивното дружество като „сервитьор“, като не е получила копие от заверено уведомление
за сключен трудов договор. В последствие служителите на „ИТ“-Варна извършили
документална проверка, при която се установило, че действително между "ПИАРГ" ЕООД
и работника има сключен на 05.02.2021 год. трудов договор № 00008/ 05.02.2021 год .
Уведомлението до НАП било изпратено на 05.02.2021 год. и било прието в 11:27 часа, т.е.
след извършената проверка. При тези констатации, на 18.02.2021 год. против "ПИАРГ"
ЕООД бил съставен акт за установяване на нарушение, в който било посочено че
дружеството в качеството на работодател е допуснало до работа И.В.К., ЕГН ********** на
длъжност „сервитьор”, преди да и е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3
КТ, заверено от ТД на НАП. Било прието, че нарушението е извършено на 05.02.2021 год. в
гр.Варна и квалифицирано като такова по чл.63 ал.2 от КТ. Актът бил съставен в
присъствието, предявен и връчен на упълномощено от управителя на дружеството лице,
което го подписало без възражения.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН писмени възражения не били депозирани пред
АНО .
На 26.02.2021 год. административно наказващият орган издал обжалваното НП, с
което възприел фактическите и правните констатации и наложил административно
наказание от вида имуществена санкция в размер на 5 000.00 /пет хиляди/ лева. Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства
гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали -
преписката по АНП, вкл.АУАН, протоколи за извършена проверка, декларация, справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, трудов договор, писма, обратни
разписки и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни,логични и добросъвестни, съдът кредитира
изцяло показанията на депозирани в с.з. от актосъствителя и присъствала в хода на
проверката: св.К.Д. и св.М.Д.. Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се
в АНП, не оспорени от страните и приобщени към доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от узнаване
за издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното 2 нарушение.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложените по делото заповеди, АУАН
и НП са издадени от компетентни органи.
Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото
законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция
"Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл.
416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от
2
него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на
актосъставителите.
Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм.
наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него
длъжностно лице. В случая НП е било издадено от и.д.директора на Дирекция „ИТ” Варна,
който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по
делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год Видно от т.4 от заповедта с нея
ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове
съставени от инспектори от „ „ИТ“. Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от
К.Д., коята към момента на съставянето му е работила на длъжността главен инспектор.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение съдът
намира, че не е съществено, тъй като те не рефлектират пряко върху правото на защита на
наказания субект.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – фирмата /наименованието на дружеството/, адрес и
Булстат.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Съдът не споделя възраженията наведени в жалбата, че при издаването на НП са
нарушени административно производствените правила. Наказващият орган не е нарушил
задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН,. Съгласно последната
разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед
на неговата законосъобразност и 3 обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В
случая възражения не са направени и спорни обстоятелства не е имало за изясняване.
Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които
да са ограничили правото на защита на наказаното лице. От събраните по делото гласни и
писмени доказателства съдът намира, че правилно наказващият орган е приложил
материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на
правната норма. Безспорен факт е, че между "ПИАРГ" ЕООД и работника И.В.К., ЕГН
********** на 05.02.2021 г. е бил сключен трудов договор № 00008/05.02.2021 г., който е
бил регистриран в ТД на НАП на 05.02.2021 г. в 11:27 часа , като в 09:55 часа същия ден К.
е извършвала трудова дейност като „сервитьор“ в обекта на възз. дружество. Тези
обстоятелства се доказват от всички доказателства по делото- копие от трудов договор,
констативен протокол, справка от ТД на НАП, показанията на св.Д., св.Д., и др. Горното не
се оспорва и от въззивното дружество. Видно от съдържанието на този договор, същият е
сключен на 05.02.2021 г., т.е. в деня на проверката, като съгласно него К. е следвало да
полата труд като „сервитьор“ именно от 05.02.2021 г.. В случая безспорно по делото е било
установено, че И. К. е полагала труд за въззивното дружество, като е работила като
„сервитьор“ в обект „Госип бар“ стопанисван от възз. дружество. Същата се е намирала на
обекта по силата на трудово правоотношение. Именно там е записано, че работи за възз.
3
дружеството като „сервитьор“, с конкретно работно време. Поради това съдът намира, че
правилно наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. Именно
тази норма забранява на работодателя да допуска до работа работник преди да му е връчил
съответните документи, един от които е копие от уведомлението. Действително , в чл.62 ал.3
от КТ законодателят е предвидил като задължение в тридневен срок от сключването или
изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване
работодателят или упълномощено от него лице да изпрати уведомление за това до
съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, но работникът
не следва да бъде допускан до работа преди да му се връчат документите по чл.63, ал.1 от
КТ. С оглед горното и законосъобразно наказващият орган е приел, че в случая отношенията
между И.В.К. и "ПИАРГ" ЕООД са между „ работник” и „работодател” , като дружеството
безспорно има качеството „работодател”, тъй като се явява лице което самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение. Правилно е била ангажирана
отговорността на "ПИАРГ" ЕООД в качеството му на работодател чрез налагане на
"имуществена санкция". Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и
представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения
към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от
конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.415 „в” от КТ,
доколкото нарушенията на чл.63, ал.2 от КТ независимо от тяхното отстраняване, не са
маловажни съгласно чл.415 „в” ал.2 .
Случаят не е маловажен и по см.чл. 28 ЗАНН. Не са налице смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да го отличават по степен на обществена опасност от
обикновените случаи от този род и няма пониска степен на обществена опасност. Напротив,
налице са отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения,
подробно описани в протокола ПР2003587/18.02.2021 год.., които навеждат на извод, че и по
отношение на други работници е било допуснато нарушение на трудовото законодателство.
Тук следва да се посочи, че към момента на проверката такова уведомление дори не е било
подадено в ТД на НАП, съответно и не е било връчено на работника. АНО правилно е
определил и санкционната норма, тъй като именно в чл.414 ал.3 от КТ е предвидено
наказание за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 63, ал. 2, каквото имаме в
настоящият случай. Наказващият орган е наложил на "ПИАРГ" ЕООД „имуществена
санкция” в размер на 5 000.00 /пет хиляди/ лв. За извършеното нарушение, наказващият
орган е наложил имуществената санкция на ЕООД – работодател много над нейния
минимален размер, предвиден от законодателя. В действителност в НП липсват конкретни
мотиви за налагането на конкретната санкция. В хода на производството са събрани
доказателства, видно от протокол №ПР2003587/18.02.2021 год., за допуснати други
нарушения на трудовото законодателства. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел,
че следва да бъде наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма
доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила
НП. Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др.нарушения на трудовото
законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това обстоятелство съдът приема, че конкретното
нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени наказанието до предвидения
в чл. 414, ал.3 от КТ минимум- 1500 /хиляда и петстотин/ лева. Съдът приема, че санкция в
минималния размер, предвиден в санкционната норма, е съответна на допуснатото
нарушение и би имала нужния превантивен ефект спрямо конкретния нарушител.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в
съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
4
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял
въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. В настоящия случай съдът е
констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция,
но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК,
урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но
не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на
основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78,
ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на
разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на
приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да
уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съизмеримо с размера
изменената част на НП.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не представлява
правна сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение към минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а
именно сумата от 90 /деветдесет/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78а., ал.3, вр. с
ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за
юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно сумата от 30,00 /тридесет / лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-012312/26.02.2021 год. на Директора
на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на "ПИАРГ" ЕООД с ЕИК ********* е
наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5 000.00 /пет
хиляди/ лева, на основание чл. 416, ал.5, вр. чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.63, ал.2
от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция” от 5 000.00 /пет
хиляди/ лева на 1 500.00 / хиляда и петстотин / лева.
ОСЪЖДА "ПИАРГ" ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Р.С.Г.
да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна сумата от 30.00 /тридесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД № 4338/2021 год. по описа на
ВРС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
5
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6