Решение по дело №924/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 912
Дата: 11 ноември 2020 г.
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20207150700924
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 август 2020 г.

Съдържание на акта

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

          912 / 11.11.2020г.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИКХІ състав в открито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :           Г. ПЕТРОВ  

                                  СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

при секретаря ЯНКЯ ВУКЕВА и участието на прокурора СТОЯН ПЕШЕВ, като разгледа докладваното от съдия Петров к.н.а. дело № 924 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

 

2. Образувано е по касационна жалба на Г.Д.М., ЕГН:**********,***, чрез пълномощника адв. К. У., с посочен съдебен адрес ***, офис 13, срещу Решение № 418 от 13.07.2020г., постановено по н.а.дело № 173 по описа на Районен съд Пазарджик за 2020г. с което е потвърдено Наказателно постановление №19-1006-004554 от 21.11.2019г., издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР, Пазарджик с което за нарушение по чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата,  на основание чл. 175а, ал. 1, предложение трето от Закона за движението по пътищата, на Г.  Д.М. са наложени административни наказания глоба в размер на 3000,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

 

3. Поддържаните касационни основания се субсумират в твърденията, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с приложимия материален закон и в нарушение па процесуалните правила, т.е. касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2  от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Възразява се, че първоинстанционния съд не е изследвал пълно, всестранно и обективно всички обстоятелства по делото, като въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства е стигнал до погрешни изводи. Счита се в тази насока, че от административно наказващия орган не са събирани доказателства относно целта на движението на автомобила в конкретния ден, като нито при проверката, нито след съставянето на акта за установяване на административно нарушение от водача е изискано обяснение относно целта на движението на автомобила. Според жалбоподателя, след като липсват доказателства за целта на движението на автомобила, то недоказан е състава на конкретното твърдяно административно нарушение, като следва да се отчете и обстоятелството, че не е налице фактическа констатация за използване на пътя, не по предназначение. В този смисъл се сочи, че е възможно, описаното от свидетелите движение на автомобила да е било в резултат от грешки и объркване на водача и невъзможност да овладее автомобила, при влизане с по висока скорост в завоя, а не демонстративно управление. Според жалбоподателя, умишленото изпълнение на страничното приплъзване(дрифт), с автомобил с предно движение е практически невъзможно, без специална доработка на автомобила и специална подготовка на водача, което се споделя във всички специализирани автомобилни/спортни издания.

Поддържа се също така, че единственото обстоятелство, което са възприели контролните органи е занасянето на автомобила при излизане от кръговото движение, едва след като са чули свиренето на гуми, което е привлякло вниманието им. Т.е. до този момент същите не са имали обективно възприемане на движението на автомобила.

Иска се отмяна на постановеното съдебно решение и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.

 

4. Ответната Областна дирекция на МВР, гр. Пазарджик, не взема конкретно становище по касационната жалба.

 

5. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че в случая не се установява наличието на твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила..

 

ІІ. За допустимостта :

 

6. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите :

 

7. Районен съд Пазарджик е бил сезиран с жалба, предявена от Г.М., срещу НП №19-1006-004554 от 21.11.2019г., издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР, Пазарджик с което за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП,  на основание чл. 175а, ал.1, предложение трето от ЗДвП, нему са наложени административни наказания глоба в размер на 3000,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия GА № 16173 от 18.09.2019г., съставен от Димитър Йорданов Спасов, на длъжност младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР, гр. Пазарджик. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

На 18.09.2019г., в 00:45часа, в гр. Пазарджик, ул. Стефан Стамболов, на кръстовище образувано с ул. Пловдивска, Г.Д.М., управлява собствен лек автомобил, модел и марка Пежо 307, с рег. № РА1800ВН, като движейки се по ул. Стефан Стамболов навлиза в кръстовище образувано с ул. Пловдивска, като умишлено извършва рязко завиване в страни и преднамерено извежда управляваното от него моторно превозно средство извън контрол, което довежда до загуба на сцепление на гумите с пътната настилка.

Деянието е квалифицирано, като нарушение на правилото установено в  чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Акта е връчен на адресата на 18.09.2019г., без да са заявени възражения по отношение на описаните в него констатации.

 

8. От посочения в акта свидетел Божидар Бошкилов е било изготвено писмено обяснение от 21.11.2019г. в което е описано нарушението предмет на АУАН, като е пояснено още, че в резултат на предприетите маневри, управлявания от М. автомобил е преминал „…през района на цялото кръстовище с дрифт, движейки се странично по посока на движението, след което продължи по ул. Пловдивска…“

 

9. Описаните в АУАН факти, обстоятелства и правна квалификация на деянието са изцяло възприети от наказващия административен орган, като е прието, че като водач на моторно превозно средство, М. е осъществил административно нарушение, изразяващо се в използване на път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. При това положение, на основание чл. 175а, ал. 1, предложение трето от Закона за движението по пътищата, на Г.  Д.М. са наложени административни наказания глоба в размер на 3000,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

 

10. В хода на първоинстанционното съдебното производство е разпитан служителят съставил акта за установяване на административно нарушение и вписания в него свидетел Бошкилов, които са пояснили обстоятелствата при които е било установено нарушението. Бошкилов отново е заявил, че управлявания от М. автомобил е навлезнал в кръговото движение с дрифт, като е минал странично през кръстовището. Аналогични са показанията и на свидетеля Мелин, който също е присъствал по време на инцидента.

Разпитана е бил и свидетеля Велчев, който е заявил, че е пътувал в автомобила, като процесния инцидент възникнал, защото управляваното от М. моторно превозно средство, влезнало с по-голяма скорост в кръговото движение, поради което занесло и се наложило М. по-рязко да употреби спирачки, за да нормализира движението на автомобила.

Представени са били справка за нарушител/водач Г.М. и Заповед № 81212 – 515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи с която са определени органите по осъществяване на контролна дейност по ЗДвП.

 

11. За да потвърди Наказателното постановление, районния съд е приел, че в обстоятелствената част на същото, както и на акта за установяване на административно нарушение, е налице достатъчно ясно и конкретно описание на извършеното нарушение, като е посочено мястото на което то е осъществено и действията, които М. е предприел като водач на моторното превозно средство.

Прието от решаващия съд е, че процесното административно нарушение е несъмнено установено, въз основа на приобщените по делото доказателства. Въз основа на разпитаните по делото свидетели, съдът е формирал извода, че водачът на процесния автомобил, напълно преднамерено е извел управляваното превозно средство извън контрол и чрез „презавиване“ е довел същото до загуба сцеплението на задните гуми, като движението на автомобила се осъществявало напречно на завоя и е изцяло под влияние на тежестта му и инерционния момент.

 

 

 

ІV. За правото :

 

12. Съобразно нормата на чл. 104б, от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да:

1. oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване;

2. използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Според чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

 

13. В рамките на тази материална и административно наказателна правна уредба, по отношение на възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които всъщност са и възражения, поддържани пред касационната инстанция, районният съд е изложил подробни мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на правилно и еднозначно установените факти, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Както фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

 

14. По отношение на поддържаните касационни доводи, трябва да се отбележи следното :

Показанията на свидетелите Бошкилов и Мелин, които са присъствали на мястото на инцидента са еднозначни и безпротиворечиви, по отношение на факта, че управлявания от М. автомобил е преминал през района на цялото кръстовище в условията на т.н. дрифт, движейки се странично по посока на движението, след което продължи по ул. Пловдивска. Очевидно тези именно действия, предприети от страна на М., а не просто навлизането с по-висока скорост в кръстовището, са породили необходимостта, служителите към ОДМВР, Пазарджик Бошкилов и Мелин, да извикат втори полицейски екип за съдействие.

Впрочем, управлението на автомобила с несъобразена скорост и по начин който не е съобразен с конкретните пътни условия, които факти се твърдят от ищеца също е противоправно деяние, което като фактическо осъществяване е подобно на това описано в акта и наказателното постановление. В случая обаче, Бошкилов и Мелин съвсем конкретно, ясно и точно описват поведението на М. при управляване на автомобила на процесното кръстовище, като преминаване през района на цялото кръстовище с дрифт, движейки се странично по посока на движението, които пояснения, явно изключват възможността, това да е единствено в резултат от навлизане с по-висока скорост в кръстовището.

Ето защо, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 418 от 13.07.2020г., постановено по н.а.дело № 173 по описа на Районен съд Пазарджик за 2020г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :               /П/                      

 

 

ЧЛЕНОВЕ            :  1./П/

 

 

 

                                       2. /П/