№ 184
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. П.
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110130728 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Д.К. П.П. срещу П. В.
Л. и В. АС. Л..
Ищецът твърди, че с ответниците живеят в къща – близнак, находяща се
на /адрес/. Считано от 02.05.2021г. ответниците извършвали ежедневно
едномесечно пръскане на растенията в двора на ищеца с препарат. В резултат
от това, насъжденията пожълтявали и изсъхвали за часове. Вследствие на
тези действия били унищожени следните растения: 10-годишно декоративно
дърво „Тойола“ на стойност 300лв.; 20-годишно плодно дърво „Кайсия“ на
стойност 300лв.; четири броя 2-метрови храсти „Хортензия“, всяко на
стойност от 100лв. или общо 400лв.; дърво „Магнолия“ на стойност 30лв.;
десет броя рози, всяка от по 10лв. или общо 100лв.; пет броя храсти „Закум“,
всеки по 20лв. или общо 100лв.; цветя и тревни площи на стойност 200лв.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което
ответниците да бъдат осъдени да заплатят разделно поравно /съобразно
изрично направеното уточнение в откритото съдебно заседание на
09.12.2021г., удостоверено на стр. 4, ред последен от изготвения протокол/
обезщетение за причинените увреждания в общ размер от 1430лв. или по
715лв. от всеки ответник. Претендира разноски.
Ответниците не са подали отговор на исковата молба. В проведените
открити съдебни заседания и в депозираните писмени бележки оспорват иска
като неоснователен. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявени са за разглеждане пасивно субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
1
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Фактическият състав на непозволеното
увреждане /деликта/ включва деяние, противоправност, вреда, причинна
връзка между деянието и вредата и вина, като обективните елементи
подлежат на пълно и главно доказване от ищеца, а по отношение на
субективния елемент – вината, е налице законова оборима презумпция и в
тежест на ответниците е оборването й.
По делото не е спорно, че страните по делото са съседи в къща-близнак,
изградена върху общо дворно място, което фактически е разделено с ограда и
всяка страна ползва съответната половина. В настоящото производство
предмет на разглеждане и обсъждане е половината от дворното място,
ползвана от ищцата, в която твърди, че е имала насаждения, които са
повредени в резултат от третиране от ответниците.
За изясняване релевантните за спора обстоятелства по делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетел и са изслушани две
единични експертизи.
В показанията си свидетелят С.П. посочва, че познава и двете страни по
спора, като с ищцата са колежки и приятелки от повече от 30 години, а
ответникът П. го познава от дете. Разказва, че познава процесния имот, който
се намира на /адрес/ в кв. ****** и в него са изградени две къщи-близнаци,
като дворното място е разделено и преградено с телена мрежа. Свидетелят
посочва, че редовно е посещавал частта от двора, ползвана от ищцата, като
същата е била перфектно поддържана, с много зеленина и дървета до април –
май 2021г. Последно посетила имота около месец преди съдебното заседание,
проведено на 28.10.2021г., и насажденията в него били поразени, всички било
пожълтяло, имало голи клони, изсъхнали две дървета, тревата отчасти
липсвала, а в друга част била жълта. Разказва, че на 25.05.2021г. около 16ч.
отишла с ищцата до тях, като видяла ответникът П.Л. на оградата, който
държал бяла помпа и пръскал към растенията на ищцата. В резултат от това
всичко било мокро, макар навън времето да било абсолютно сухо /без
валежи/, и имало особена миризма, която дразнела очите. Свидетелят
посочва, че не е ставал очевидец на друг случай, в който ответникът Л. да
пръска, но ищцата многократно й е споделяла, че същият продължил да го
прави, в резултат от което растенията пожълтявали и погивали.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебна агро-техническа
експертиза, изготвена от в. л. Р.Н. със специалност: агроном – растителна
защита. На 30.09.2021г. вещото лице е извършило оглед на дворното място на
ищцата, като е установила увреждания по насажденията, засегнати от
химическо третиране. В отговор на задача № 1, вещото лице посочва, че
повредите са резултат от химическо третиране върху листната маса, клони и
стебла с висока концентрация на разтвора. Установило е наличието на листа с
големи черни петна, които са ясен признак за третиране с тотални хербициди
или концентрирани мастни или водни разтвори. Посочва, че петната в
тревните площи нямат естествен физиологичен произход, както се получава
при липса на хранителни вещества, микроелементи или вода. Експертът
2
разяснява, че в случая се отличават признаците на унищожение с химически
произход с висока концентрация или ползване на тотален хербицид. Именно
промяната в цвета на насажденията от зелен в кафяв показвало, че е ползван
химикал, който е проявил своето действие. Вещото лице е установило, че
растенията в имота представляват тромпетна лоза /погрешно посочена в
исковата молба като „Тойола“/ на около 10г. – 1бр.; дърво „Кайсия“ на около
20г. – 1бр. – напълно суха; 2-метрови хортензии над 30г. – 4бр.; Магнолия –
6г. – 1бр.; храсти „Рози“ около 25г. – 10бр.; Зокум – 20г. – 5бр.; различни
висококачестени саксийни цветя; райграс, като вещото лице е дало и
стойност на растенията, която е оспорена при изслушването на заключението.
По делото е изслушана и повторна единична съдебно – агротехническа
експертиза, изготвена от вещото лице З.Г. със специалност: агроном-
полевъдство, оценител на земеделски земи и подобренията върху тях, която
не е оспорена от страните. На 08.11.2021г. вещото лице Г. също е извършило
оглед на дворното място, ползвано от ищцата, като е констатирало наличните
там по вид и брой растения и тяхното състояние /частично или напълно
увредени/. При изслушването си в откритото съдебно заседание вещото лице
посочва, че щетите върху насажденията са видими и са в резултат на
третиране с някакъв вид препарати или други вещества /химическа
интервенция/, но не може да посочи точният вид препарат, тъй като това
може да се установи само след лабораторно изследване. Изключва като
възможност за увреждането неполиването на растенията. Дало е оценка на
насажденията според техния вид, възраст и процент увреждане, както следва:
2бр. розови храсти, високи 2-3 метра, на около 10г., увредени на 50% - 100лв.;
8бр. розови храсти, високи около 40см., на около 10г., увредени на 90%
/изсъхнали стъбла и листа/ - 216лв.; 1бр. Магнолия, висока около 70см., 6-
годишна, увредена на 70% /окапали листа, изсъхнали клони/ - 56лв.; 10бр.
саксийни цветя – мушката, увредени на 100% /пожълтяли листа, изсъхнали
стъбла и корени/ - 50лв.; други градински цветя – 10бр. турчета, 2бр. ароматен
крем, 6бр. бордюрни цветя, 1бр. шибой, 3бр. карамфили – общо 50лв.; 1бр.
декокартивна лоза /тромпетна лоза/ с височина около 12 метра, на около 10г.,
увредена на 100% /изсъхнало стъбло основно и странични клони/ - 269лв.;
1бр. круша на около 8г., в период на плододаване още около 8г. – 318,80лв.;
тревни площи с райграс – 80кв.м. – 100% изсъхнали – 248,37лв.; 1бр. кайсия,
20-годишна, неплододаваща, амортизирана, с увредена кора, изсъхнала –
няма дадена стойност; 4бр. хортензии на около 20г., от които 2бр. увредени на
60% /частично изсъхнали листа и стъбла/ и 2бр. увредени на 90% /изсъхнали
стъбла и листа/ - общо 378лв.; 4бр. Зокум с височина 2 метра, около 20-
годишни, увредени на 50% /изсъхнали стъбла и пожълтели листа/ - 250лв.
Общата стойност на уврежданията по дърветата, декоративните храсти и
градинските цветя, дадена от вещото лице Г., е в размер на 1936лв. По
отношение на дървото „Кайсия“ при изслушването си в съдебно заседание
експертът посочва, че същото е с увредена кора, която може да е в резултат от
химическа интервенция, но може да е и по естествен път – от заболяване по
кората на кайсията, което води до изсъхване с течение на времето. Разяснява,
че дървото е частично изсъхнало, но няма да плододава, защото е
3
амортизирано – отминал е периодът на плододаване.
При горните фактически данни, съдът намира, че по делото е
установено противоправно поведение от страна на ответника П.Л., което се
намира в причинно-следствена връзка с настъпилите увреждания по
растенията и насажденията в двора на ищцата. Съдът кредитира показанията
на свидетеля П., тъй като същите са последователни, не са повърхностни и в
по-голямата си част почиват на непосредствени възприятия. В същото време,
макар свидетелят и ищцата да се намират в приятелски отношения, това не
може да се приеме като евентуална негова заинтересованост от изхода на
спора. Свидетелят е посещавал често имотът на ищцата, като посочва, че
същият е бил перфектно поддържан, с много зеленина и дървета, като това
състояние е продължило до към м. април-май 2021г. Разказва за случай, на
който е била пряк свидетел /очевидец/, а именно, че на 25.05.2021г. около 16ч.
е видяла ответника Л., облечен с бяла тениска с къс ръкав и тъмен панталон,
държащ бяла помпа в ръце, да пръска към растенията на ищцата. В резултат
от това всичко в двора е било мокро, макар времето да е било сухо, и се
усещала дразнеща зрението миризма. Тези показания почиват на
непосредствени възприятия, като същите се отличават с детайлност,
подробност и логичност. Същите не се опровергават или разколебават от
останалите доказателствени източници, а се подкрепят от тях, доколкото
вещото лице Н. също посочва, че увреждането е в резултат от „използване на
химикали, даже миришат на пестициди“, което съответства на казаното от
свидетеля. Също така, при изслушването си експертът разясни, че
увреждането може да се осъществи чрез пръскане с пръскачка – точно, както
описва свидетелят. Свидетелят признава, че само на този ден е станала
очевидец на пръскане от страна на ответника Л., а за други случаи е научила
от ищцата, която й е споделяла. Тоест, за другите случаи на пръскане
показанията имат косвено, непряко значение, тъй като са резултат от
предаване на събитията разказани от самата ищца. Въпреки това обаче, съдът
счита, че с оглед непосредствените впечатления, които свидетелят е създал
при разпита, показанията са достоверни, като извод в тази насока навеждат и
експертните заключения, които посочват, че уврежданията се дължат на
неколкократни химически интервенции. В тази връзка, и в жалбата си до
СДВР, представена и от двете страни по делото, ищцата е посочила за
скандал с ответника Л. на 02.05.2021г., при който една от заплахите била „ще
ти изсека всички дървета“. В жалбата са изложени и твърдения за това, че
същият използва силни химикали, с които пръска двора й и всички дървета и
цялата растителност в близост до оградата са унищожени, като жалбата е от
10.06.2021г. Това писмено доказателство не опровергава, а потвърждава
казаното от свидетеля, доколкото в жалба до правозащитен орган ищцата
изрично е посочила за извършвано от страна на ответника Л. пръскане с
препарати по растенията в двора й. Липсата на споменаване и конкретизация
в жалбата относно разказаното от свидетеля събитие от 25.05.2021г. не може
да се тълкува в смисъл, че същото не се е случило, доколкото по делото не са
налице преки доказателства, които да отричат неговото настъпване.
Не може да обоснове друг извод и представената служебна бележка изх.
4
№ 32/08.12.2021г. от управителя на /фирма/, в която е удостоверено, че П.Л.
на длъжност „шофьор“, след проверка на фирмените документи, бил на
работното си място за пълен работен ден на 25.05.2021г. от 09:30ч. до 18ч. в
цех на фирмата в /адрес/. Видно от съдържанието му, същият е издаден въз
основа на „фирмени документи“, които нито са представени по делото, нито
са подробно описани, за да се извърши преценка дали тези документи имат
отношение към мястото на изпълнение на служебните задължения на
ответника Л. и отчетността за това. Още повече, че длъжността му е
„шофьор“, което предполага управление на МПС и движение по пътища, а не
стоене в цех. Поради това, съдът приема, че този документ не е в състояние
да опровергае показанията на разпитания свидетел досежно това, че на
25.05.2021г. в 16:30ч. го е видял да пръска растенията в двора на ищцата.
От двете експертни заключения се установява по категоричен начин,
доколкото изводите и на двете вещи лица съвпадат изцяло, че уврежданията
по насажденията са в резултат от химическа интервенция /пръскане с
химичен препарат/. С оглед на това и при съобразяване на останалия
доказателствен материал, подробно обсъден по-горе, съдът намира, че именно
поведението на ответника Л. е довело до увреждане и унищожаване на
растенията в двора на ищцата. Извършеното от него изпълва
характеристиките на непозволеното увреждане /деликт/, тъй като е налице
противоправно деяние, в резултат от което са настъпили вреди в
патримониума на ищцата, изразяващи се в паричната равностойност на
унищожените растения и насаждения, а вината му се предполага – чл. 45, ал.
2 ЗЗД, като тази презумпция не е оборена. По отношение на тяхната пазарна
стойност съдът кредитира експертното заключение, изготвено от в. л. Г.,
което не е оспорено от страните. В исковата молба ищцата е описала
конкретно и подробно точните насаждения, за които претендира обезщетение,
и съгласно принципът на диспозитивното начало по чл. 6 от ГПК съдът е
ограничен от твърденията на ищцата. С оглед на това, обезщетение следва да
бъде присъдено само за тромпетната лоза /неправилно посочена в исковата
молба като „Тойла“/, храсти „Хортензия“ – 4бр., дърво „Магнолия“, рози
/розови храсти/ - 10бр., Закум – 5бр. и саксийни цветя и тревни площи.
Всички останали дървета и растения, които се съдържат в експертните
заключения, но не са предмет на исковата молба, не могат и не следва да
бъдат включвани в обезщетението, тъй като остават извън предметния обхват
на делото. Сред тях е дървото „Круша“, което макар да се установява, че е
увредено също от химична интервенция, не е включена в исковата молба. По
отношение на дървото „Кайсия“ пък, макар да е част от исковата претенция,
съдът намира, че по делото не е доказано по несъмнен начин, че увреждането
му е резултат именно от извършените от ответника Л. действия. Това е така,
защото в. л. Г. заявява, че „е възможно да има увреждане от химическа
интервенция, но това заболяване, което е наблюдавала, е естествено
заболяване по кайсиите и тази кайсия е неплододаваща“. Тоест, това дърво е
изначално амортизирано и неплододаващо, поради което и обезщетение за
него не следва да се дължи от ответника Л..
Както се посочи, за пазарното остойностяване на уврежданията по
5
процесните насаждания, съдът кредитира заключението на в. л. Г.. С оглед на
това, стойността на декоративното дърво /тромпетна лоза/ е в размер на
269,90лв.; на храстите „Хортензия“ - 378лв.; Магнолия – 56лв.; рози /розови
храсти/ - 316лв.; Зокум – 250лв.; цветя и тревни площи – 358,37лв. Ищцата е
описала подробно стойността, която претендира за всяко едно растение, като
с оглед принципа на диспозитивното начало съдът не може да присъжда
повече от претендираното от нея. Ето защо, обезщетенията следва да бъдат
както следва: 269,90лв. за декоративното дърво, 378лв. за храстите
„Хортензия“, 30лв. за дървото „Магнолия“, 100лв. за розите /розовите
храсти/, 100лв. за храсти „Зокум“ и 200лв. за цветята и тревните площи. По
изложените по-горе съображения, за дървото „Кайсия“ не следва да се
присъжда обезщетение, а дървото „Круша“ не е част от исковата претенция.
Или общият размер на обезщетението възлиза на 1077,90лв. Доколкото
ищцата претендира обезщетението разделно от ответниците /поравно от
всеки/ се налага извода, че всеки от тях би следвало да дължи сумата от по
538,95лв. По отношение на ответника В.Л. обаче няма никакви събрани
доказателства да е извършвала действия, с които да е увредила насажденията
на ищцата, тоест спрямо нея претенцията се явява изцяло недоказана, което
налага извод за нейното отхвърляне.
С оглед изложеното, искът спрямо П.Л. следва да бъде уважен до
размер на сумата от 538,95лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер от 715лв., а спрямо ответника В.Л. искът следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на разноски имат и двете
страни.
Ищцата е доказала разноски в размер на 57,20лв. за държавна такса,
600лв. депозити за експертизи и претендира адвокатско възнаграждение в
размер на 700лв. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от ТР №
6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в
брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна
помощ е достатъчно и има характера на разписка. В настоящия случай по
делото липсват доказателства както за сключен договор за правна защита, в
който да е уговорено възнаграждение в претендирания размер, така и за
плащане на възнаграждение. Налице е единствено пълномощно, с което е
учредена представителна власт на процесуалния представител на ищцата.
Поради това, не може да се приеме за доказано, че ищцата е сторила разноски
за адв. възнаграждение.
Общият размер на доказаните от ищцата разноски възлиза на 657,20лв.
и следва да се приеме, че се претендират поравно от ответниците, тоест от
всеки по 328,60лв. Спрямо ответника Л. обаче искът е изцяло неоснователен,
поради което тази част от разноските трябва да останат в тежест на ищцата.
6
Спрямо ответника Л. разноските следва да се присъдят съразмерно на
уважената част от иска, а именно 247,69лв.
Ответникът Л. има право на присъждане на разноски в пълен размер, а
ответникът Л. съразмерно на отвхърлената част от иска спрямо него – чл. 78,
ал. 3 ГПК. Същите са доказали направата на такива в размер на 200лв.
депозит за експертиза и 480лв. с ДДС за платено адвокатско възнаграждение
/л. 33-38/, които съдът приема, че са сторени от двамата ответници поравно,
тоест от всеки по 340лв. Насрещната страна е направила възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно, тъй като същото е в размер от 400лв. (80лв. са ДДС, който е
начислен видно от приложената на л. 34 фактура), който надвишава
незначително минималния размер по Наредба № 1/2004г. и след преценка на
правната и фактическа сложност на делото, извършените процесуални
действия, проведените 2 бр. открити съдебни заседания, обема и характера на
събраните доказателства (включително два броя експертни заключения) и
обстоятелството, че са защитавани две лица.
С оглед на това, в полза на ответника Л. следва да се присъди пълният
размер на сторените разноски от 340лв., а в полза на ответника Л. съразмерно
на отхвърлената част от иска спрямо него, възлизащи на 83,72лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД П. В. Л., с адрес: /адрес/, да
заплати на Д.К. П.П., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. ******,
/адрес/, сумата от 538,95лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в стойността на унищожените и
повредени растения и насаждения в двора на ищеца в резултат от извършено
от ответника пръскане с химичен препарат през м. май 2021г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 538,95лв. до
пълния предявен от 715,00лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.К. П.П., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, кв. ******, /адрес/, срещу В. АС. Л., с адрес: /адрес/, иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 715,00лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи
се в стойността на унищожените и повредени растения и насаждения в двора
на ищеца в резултат от извършено от ответника пръскане с химичен препарат
през м. май 2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. В. Л., с адрес: /адрес/, да
заплати на Д.К. П.П., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. ******,
/адрес/, сумата от 247,69лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д.К. П.П., ЕГН: **********,
с адрес: гр. София, кв. ******, /адрес/, да заплати на П. В. Л., с адрес: /адрес/,
сумата от 83,72лв. – разноски по делото.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д.К. П.П., ЕГН: **********,
с адрес: гр. София, кв. ******, /адрес/, да заплати на В. АС. Л., с адрес:
/адрес/, сумата от 340,00лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8