Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Ихтиман, 28.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І
състав, в публично заседание на пети август през две хиляди и двадесета година
в състав:
председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Адриана Хаджипеткова, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 110 по описа за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Г.Н.Г. EГН ********** *** е
предявил иск срещу „БАЛКАН ПЛАНТ САЙЪНСИС“ ООД ЕИК . със седалище и адрес на управление с.
Вакарел, „Ханове“ 1 за заплащане на сумата от 1631,35 лева, представляваща
дължимо нетно трудово възнаграждение за месец май 2019, ведно със сумата от
113,74 лева – мораторна лихва за забава за периода от 01.06.2019 г. до
06.02.2020 г., както и законната лихва от 06.02.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 487,60 лева, представляваща дължимо нетно
трудово възнаграждение за месец юни 2019, ведно със сумата от 29,93 лева –
мораторна лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. до 06.02.2020 г., както и
законната лихва от 06.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 2102,30 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по
чл. 220, ал. 1 КТ, ведно със сумата от 110,95 лева мораторна лихва за забава за
периода от 01.08.2019 г. до 06.02.2020 г., както и законната лихва върху
главницата от 06.02.2020 г. до окончателното заплащане на задължението; сумата
от 2102,30 лева представляваща дължимо обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ, ведно със сумата от 110,95 лева мораторна
лихва за забава за периода от 01.08.2019 г. до 06.02.25020 г., както и
законната лихва от 06.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 2102,30 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ за
оставяне без работа за срок от един месец, ведно със сумата от 110,95 лева
мораторна лихва за забава за периода от 01.08.2019 г. до 06.02.2020 г., както и
законната лихва от 06.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че е работел при
ответника от 01.07.2013 г. по трудово правоотношение, като със заповед №
76/10.06.2019 г. трудовият му договор е бил прекратен поради прекратяване
дейността на предприятието и съкращаване на щата. В заповедта е било посочено,
че на работника се дължат обезщетения по чл. 200, ал. 1 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ. Трудовото възнаграждение, както и начислените обезщетения не били изплатени
на ищеца. Освен това твърди, че след уволнението му е останал без работа,
поради което и ответникът му дължи обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на
едно брутно трудово възнаграждение.
Ответникът е уведомен по реда на
чл. 47 ГПК, като на посочения в търговския адрес на дружеството е било залепено
уведомление. В дадения месечен срок не взема становище по исковете.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установена следната фактическа
обстановка:
От представения
по делото трудов договор със срок за изпитване № 45/01.0703.2013 г. и допълнително
споразумение към трудов договор от 30.12.2013 г., както и от представената
справка за осигурителен стаж и доход, се установява, че ищецът е работел при
ответника на длъжност видеомонтажист, като със Заповед № 76/10.06.2019 г.
трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.
В заповедта е начислено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на една брутна
работна заплата и по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск.
От
представения по делото фиш за заплата за месец май 2019 г., се установява, че последната брутна работна заплаща на ищеца е
в размер на 2102,30 лева., а видно от фишът за заплата за месец юни 2019
г. са начислени, както работна заплата
за 6 работни дни, така и обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 2102,30
лева и обезщетение по чл. 224 КТ за 20 работни дни в размер на 2102,30 лева.
От представената
по делото нотариална покана акт № 87, том I, рег. № 2148/11.07.2019 г. се
установява, че ищецът е поканил ответника освен да му издължи неплатените
трудови възнаграждения и обезщетения, но и да му заплати обезщетение по чл.
222, ал. 1 КТ – за това, че в едномесечен срок от прекратяване на трудовия
договор не е започнал друга работа. Поканата е връчена чрез залепване на
уведомление, тъй като на регистрирания в Търговския регистър адрес на БАЛКАН
ПЛАНТ САЙЪНСИС“ ООД не е намерено лице, което е съгласно да получи поканата.
Съгласно
представената справка от Счетоводно-консултантска къща „Таис“ ЕООД, която е
предоставяла счетоводни услуги на „БАЛКАН ПЛАНТ САЙЪНСИС“ ООД, в счетоводната
къща не са се съхранявани счетоводни документи на ответника и отсъстват данни
относно изплащане на суми в полза на ищеца
От
заключението на допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза, която е
изготвена въз основа на представените от ищеца писмени доказателства, доколкото
вещото лице не е имало достъп до счетоводните записи на ответника, се
установява, че дължимото трудово възнаграждение за месец май 2020 г. възлиза на
2012,30 лева, а мораторната лихва за забава от 01.06.2019 г. до 06.02.2020 г. върху
това възнаграждение – на 129,06 лева; брутното възнаграждение за 6 отработени
дни за месец юни 2019 г. възлиза на 630,69 лева, а мораторната лихва за забава
от 01.07.2019 г. до 06.02.2020 г. е в размер на 33,29 лева. Според вещото лице размерът
на обезщетението по чл. 224 КТ и чл. 220, ал. 1 КТ възлиза на по 2102,30 лева,
а мораторната лихва за забава от 01.08.2019 г. до 06.02.2020 г. – на по 110,95
лева; обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ е в размер на 2102,30 лева, като
според вещото лице мораторната лихва за забава от датата на падежа до 06.02.2020
г. възлиза на 92,85 лева. Съдът кредитира частично заключението на вещото лице,
като констатира, че то погрешно е изчислило размера на законната /мораторна/
лихва за забава върху обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ. В случая падежът на
задължението е 01.08.2019 г., поради което и законната лихва за периода от
датата на падежа до датата на предявяване на иска е в размер на 110,95 лева.
Съобразно представената справка за регистрирани заявления за отпускане на
парични обезщетения за безработица Г.Г. за периода от 11.06.2019 г. до
10.04.2020 г. е бил регистриран като безработен и е получавал парично
обезщетение за безработица по чл. 54а КСО.
От правна
страна:
Предявени са искове с правно
основание чл. 128 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ.
Насрещната престация на
работодателя за предоставената му и използвана от него работна сила е
задължението му да заплаща в установените срокове на работника или служителя
уговореното трудово възнаграждение.
От представените от ищеца и
неоспорени от ответника писмени доказателства /трудов договор и справка за
осигурителен стаж/ се установява, че
между страните е съществувало трудово правоотношение за исковия период, по
което ищецът е престирал работната си сила.
В тежест на работодателя бе да
установи, че е изплатил надлежно дължимото трудово възнаграждение през времето,
в което работника е полагал труд при него.
Съобразно чл. 270, ал. 3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника
или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника
или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя
трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.
По
делото не се събраха доказателства за това, че ответникът е изпълнил
задължението си за заплащане на трудовото възнаграждение на ищеца за месец май
и месец юни 2019 г.
Освен това според чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има
право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж., а съгласно чл. 220, ал. 1 КТ страната,
която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го
прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата
страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието. Основанието за уважаване
на иска по чл. 220, ал. 1 КТ е правомерно прекратяване на трудовото
правоотношение преди изтичане на срока на предизвестието. В случая ищецът не
оспорва законосъобразността на уволнението му, поради което и начислените
обезщетения при прекратяване на трудовия договор са дължими от работодателя.
Тук отново не са събрани
доказателства за това, че ответникът е изпълнил задълженията си за заплащане на
начислените обезщетения..
В чл. 222, ал. 1 КТ е предвидено,
че при уволнение поради закриване на предприятието или на част
от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за
повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва
предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се
премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от
работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на
незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност,
работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя.
Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа, но за не повече от 1 месец.
В случая от представената справка за регистрирани
заявления за отпускане на парични обезщетения за безработица бе установено, че
за периода от 11.06.2019 г. до 10.04.2020 г. ищецът е регистриран като
безработен, а и трудовият му договор е прекратен на основание чл. 328, ал. 1,
т. 2 КТ.
След като Г. в
едномесечен срок след уволнението му не е започнал работа и трудовият му
договор е бил прекратен на едно от лимитативно посочените в чл. 222, ал. 1 КТ
основания, то работодателят му дължи обезщетение на размер на една брутна работна
заплата. По делото няма данни това обезщетение да е било изплатено на ищеца.
Размерът
на дължимото трудово възнаграждение, а и на обезщетенията по чл. 220, ал. 1 КТ,
чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ са установени от заключението на
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и от представените по делото фишове за заплати за месец май и
месец юни 2019 г.
Тъй като вещото
лице не е имало достъп до счетоводството на ответника и поради неоказано
съдействие от страна на ответника по делото, съдът намира, че на основание чл. 161
ГПК следва да приеме за
доказани фактите, за това, че трудовите възнаграждения и обезщетенията не са заплатени,
като се позове на представените от ищеца доказателства с исковата молба.
Съгласно константната практика на
ВКС, по искове за трудово възнаграждение в решението си съдът присъжда
дължимото брутно трудово възнаграждение, а едва при изплащането на това трудово
възнаграждение се правят дължимите удръжки за ДОД, ДОО и пр., но доколкото
ищецът претендира нетното си възнаграждение, искът следва да бъде уважен до
размера на заявената претенция.
При това
положение, ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата в общ
размер от сумата от 8425,83, включваща претендирано трудово възнаграждение за
месец май 2019 г. в размер на 1631,35 лева, трудово възнаграждение за месец юни
2019 в размер на 487,60 лева, обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на
2102,30 лева, обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 2102,30 лева и
обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 2102,30 лева.
Следва да бъде присъдена и
законната лихва за забава на основание чл. 86 ЗЗД върху трудовото
възнаграждение и обезщетенията от датата на падежа им до датата на предявяване
на иска - 06.02.2020 г.
По разноските
Ищецът не претендира разноски,
поради което и такива не следва да му бъдат присъждани.
С оглед изхода на делото на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и
чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс (ГПК) ответникът следва да заплати по сметка на
ИРС сумата от 356,09 лева държавна такса, както и сумата от 200,00 лева –
изплатено възнаграждение на вещото лице.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „БАЛКАН
ПЛАНТ САЙЪНСИС“ ООД ЕИК .със седалище и адрес на управление с. Вакарел,
„Ханове“ 1 ДА ЗАПЛАТИ на Г.Н.Г. EГН ********** *** сумата от 1631,35 лв.
/хиляда шестстотин тридесет и един лева и тридесет и пет стотинки/,
представляваща дължимо нетно трудово възнаграждение за месец май 2019, ведно
със сумата от 113,74 лв. /сто и тринадесет лева и седемдесет и четири стотинки/
– мораторна лихва за забава за периода от 01.06.2019 г. до 06.02.2020 г., както
и законната лихва от 06.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 487,60 лв. /четиристотин осемдесет и седем лева и шестдесет стотинки/,
представляваща дължимо нетно трудово възнаграждение за месец юни 2019, ведно
със сумата от 29,93 лв. /двадесет и девет лева и деветдесет и три стотинки/ –
мораторна лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. до 06.02.2020 г., както и
законната лихва от 06.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 2102,30 лв. /две хиляди сто и два лева и тридесет стотинки/,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ,
ведно със сумата от 110,95 лв. /сто и десет лева и деветдесет и пет стотинки/ -
мораторна лихва за забава за периода от 01.08.2019 г. до 06.02.2020 г., както и
законната лихва върху главницата от 06.02.2020 г. до окончателното заплащане на
задължението; сумата от 2102,30 лв. /две хиляди сто и два лева и тридесет
стотинки/, представляваща дължимо обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ, ведно със сумата от 110,95 лв. /сто и десет лева и
деветдесет и пет стотинки/- мораторна лихва за забава за периода от 01.08.2019
г. до 06.02.2020 г., както и законната лихва от 06.02.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 2102,30 лв. /две хиляди сто и два лева и
тридесет стотинки/, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ за оставяне
без работа за срок от един месец, ведно със сумата от 110,95 лв. /сто и десет
лева и деветдесет и пет стотинки/- мораторна лихва за забава за периода от
01.08.2019 г. до 06.02.2020 г., както и законната лихва от 06.02.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ДОПУСКА на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в
частта, с която се присъжда на ищеца
възнаграждение за работа.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „БАЛКАН ПЛАНТ САЙЪНСИС“ ООД ЕИК.
със седалище и адрес на управление с. Вакарел, „Ханове“ 1 ДА ЗАПЛАТИ в полза на ИРС сумата от 356,09 лв.
/триста петдесет и шест лева и девет стотинки/ - държавна такса, както и сумата
от 200,00 лв. /двеста лева / – изплатено
възнаграждение на вещото лице, ведно с пет лева за служебно издаване на
изпълнителен лист, в случай че не ги внесе доброволно.
Решението в частта, с която се допуска
предварително изпълнение подлежи на обжалване пред СОС с частна жалба в
седмичен срок, а в останалата част подлежи на обжалване пред СОС с въззивна
жалба в двуседмичен срок, които срокове започват да текат от връчването на
решението на страните.
Районен съдия:
(Р.
Йорданова)