№ 101
гр. Сливница, 24.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20221890200170 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба от “Т.” ЕООД, подадена от адв. А., с която на
основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва електронен фиш за налагане
на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП № **********/10.01.2021 г.,
издаден от Агенция “Пътна инфраструктура”, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500
лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че ЕФ не съдържа задължителни реквизити и не е
спазена предвидената за него форма. Твърди се, че ЕФ е издаден от
некомпетентен орган, нарушението и мястото на извършане не са ясно и
точно описани. Оспорва се годността на техническото средство, с което е
заснето нарушението. Твърди се, че нарушението е извършено от друго
дружество, на което жалбоподателят е отдал под наем свое превозно
средство. Ето защо се иска отмяна на НП.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв. А., която поддържа жалбата.
Въззиваемата страна- Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно
призована, се представлява от юрк. Тр., който оспорва жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
По силата на договор за наем на съоръжения и транспортни средства от
04.11.2020 г. жалбоподателят е предоставил на “Атмикс Бетон” ЕООД
1
ползването на влекач "Ман" ТГХ 18.440 4 X 2 БЛС с регистрационен номер **
срещу уговорено възнаграждение.
На 10.01.2021 г. в 11:27 ч. с устройство № 40672, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от ЗП, е било регистрирано движението на пътно превозно средство (ППС)
влекач "Ман" ТГХ 18.440 4 X 2 БЛС с регистрационен номер **, с технически
допустима максимална маса 20 500 кг, брой оси 2, екологична категория
ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, по път I-8, км. 41+234 в община
Божурище, с посока нарастващ километър (включен в обхвата на платената
пътна мрежа), като за него няма заплатена тол такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата (ЗП). Поради това и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3,
във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е
ангажирана административнонаказателната отговорност на собственика на
горепосоченото ППС, а именно “Т.” ЕООД.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно
установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, а
именно: договор за наем от 04.11.2020 г., свидетелство за регистрация – част I
на процесното ППС, извлечение от електронната система на АПИ, два броя
снимки, протокол № 28765/21 от 09.09.2021 г., тристранен договор № 24548
от 14.05.2020 г. и приложение към него, договор за предоставяне на
декларирани данни,
За разкриване на обективната истина по делото способстват писмените
доказателства по делото. Същите са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира. Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно
фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаният нарушител), в
срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН, и срещу обжалваем (подлежащ на
съдебен контрол) административно-наказателен акт, и затова се явява
процесуално допустима. По същество се явява неоснователна по следните
съображения:
По процедурата:
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият отговаря на образеца
на електронен фиш, приет с протокол № 28765/21 от заседание на УС на
Агенция „Пътна инфраструктура“.
Същият отговаря на изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него.
Нарушението, макар и несъвсем прецизно посочено, може да се извлече от
2
съдържащите се в електронния фиш данни (фактическа и посочени правни
норми).
Препис от електронния фиш е връчен на наказания, с което е изпълнена
процедурата по чл. 189ж от ЗДвП. От изложеното следва извод, че при
издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения.
По съществото на нарушението:
С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за
пътищата /ДВ, бр. 105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси
за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства -
винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние-тол такси.
Това изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП за преминаване по платената пътна
мрежа се дължи такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни
средства по чл. 10б, ал. 3 /с обща технически допустима максимална маса над
3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9/. В разпоредбата се посочва още, че
заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък,
като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните
тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя
в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство,
броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки
отделен път или пътен участък.
Разпоредбата на чл. 10б, ал. 4 от ЗП предвижда, че размерът на
дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени
декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.
10, ал. 7 или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава
право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него
разстояние по определен маршрут.
Съгласно чл. 139, ал. 5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139,
ал. 7 от ЗДП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи
маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва,
или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
3
В разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е въведено задължение за
собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата
според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. С
посочената разпоредба законодателят е предвидил отговорност за
собственика, респ. ползвателя на превозното средство, чието задължение е да
установи размера и да заплати пътната такса.
Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата
пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се
документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно
чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични
изображения във вид на снимков материал (представени по делото). Докладът
и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Характерът на
отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е
изрично прокламиран и в разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, а именно:
контролните органи могат да извършват справки в електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като
отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните
обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни,
свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и
наличие или липса на заплащане на дължимите такси.
В процесния случай жалбоподателят, респ. дружеството на което е
предоставил превозното средство за ползване, е избрал да заплаща пътна
такса, като декларира данни за движението на своето превозно средство чрез
бордово устройство. При този вид таксуване посоченото устройство изпраща
данни на база GPS координати от движението на ППС, чийто обмен се
осъществява чрез спътници, а не чрез стационарните устройства на Агенция
"Пътна инфраструктура". В случая е било неправилно декларирано, че
процесното пътно превозно средство с техническа допустима максимална
маса над 12 т. е с 2 оси, а в действителсност превозното средство е с 5 оси.
Следователно декларираната категория е по-малка от действително заснетата
от Електронната система за събиране на пътни такси. По този начин не е била
заплатена дължимата в пълен размер тол такса.
Обстоятелството, че процесното ППС е било предоставено на трето
лице за ползване по договор за наем не променя извода, че наказателно-
отговорно лице е именно дружеството-жалбоподател, тъй като ползвателят не
е бил посочен в свидетелството за регистрация /каквото е изискването на чл.
102, ал. 2 от ЗДвП/. Следователно по делото се установява извършването от
страна на дружеството-жалбоподател на процесното нарушение на чл. 102, ал.
2 от ЗДвП.
4
По наказанието:
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал.
3б от ЗДвПСобственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б,
ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в
резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за
пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания
ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът
или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция
в размер 2500 лв. имуществена санкция от 2500 лева се налага на собственика
за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени
задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Според чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на
юридическо лице - собственик на пътно превозно средство от категорията по
чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата,
включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б,
ал. 1 от Закона за пътищата, се налага имуществена санкция в размер 2500
лева. В случая правилно и законосъобразно е била ангажирана отговорността
на жалбоподателя и е наложено предвиденото по вид административно
наказание. Неговият размер е правилно и законосъобразно определен
доколкото е в неговия абсолютен размер.
При законосъобразно проведено административно-наказателно
производство, без допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, при правилно прилагане на материалния закон, категорична
установеност на нарушението и неговия автор, както и справедливост на
наказанието, обжалвания ЕФ следва да бъде изцяло потвърден.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по
реда на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли
оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски,
освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за
правната помощ. Наказващият орган е бил представляван от юрисконсулт на
когото съдът определя възнаграждение в размер на 100 лева. Ето защо с оглед
изхода на делото му се дължи заплащането на юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, Районен съд- Сливница
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
5
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП № **********/10.01.2021 г., издаден от
Агенция “Пътна инфраструктура”, с което на жалбоподателя “Т.”ЕООД, ЕИК
** е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
2500 лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА “Т.”ЕООД, ЕИК ** да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Македония“ № 3, сумата от 100 лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано
от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба
пред Административен съд – София област по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6