Р Е Ш Е Н И Е
№ 4622
гр. Варна, 30.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 6879 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Д.С.Д., с ЕГН ********** и адрес ***,
чрез пълномощника му адв.Й.А. – АК Варна срещу З. „А.Б.“, с ЕИК
*** и седалище и адрес на управление ***, с която е предявен иск с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца
сумата от 967.83 лв. /деветстотин шестдесет и седем лева и осемдесет и три
стотинки/ – частичен иск от сума в общ размер на 970.55 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законна лихва, изчислено върху главница от
4900 лева за периода от 19.11.2016г. до 01.11.2018г., дължимо за изпадане в
забава на ответника да заплати застрахователно обезщетение за настъпило ***г.
ПТП в община ***, на път първи клас № I – 9 в посока гр.***, дължимостта на
което обезщетение е установено по гр.д. № 16737/2018г. по описа на Районен съд
гр.Варна.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
на ***г. около 18:20 часа в община ***, на път първи клас № I – 9 в посока гр.*** настъпило ПТП, при което за ищеца възникнали имуществени вреди – щети по собствения му лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***..
Към момента на произшествието лекият автомобил на виновния водач бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № *** от ответното дружество.
На ***. ищецът входирал уведомление до застрахователното дружество за настъпилото ПТП и причинените му вреди, като поискал изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от инцидента имуществени вреди.
На ***г. ответното дружество уведомило ищеца, че отказва да изплати обезщетение, тъй като не са налице необходимите предпоставки за изплащане на такова.
Ищецът считал, че му е дължимо застрахователно обезщетение и на ***г. завел иск срещу ответното дружество.
С решение № 1770/24.04.2019г. по гр.д.№ 16737/2018г. по описа на ВРС, ответното дружество било осъдено да заплати на ищеца сумата от 4900 лева, представляваща застрахователното обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба – ***г. до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът поддържа, че ответното дружество е изпаднало в забава в периода от настъпване на застрахователното събитие /увреждането/ – ***г. и му дължи обезщетение върху неизплатеното застрахователно обезщетение за периода от увреждането до датата на предявяване на иска, по който е образувано гр.д.№ 5210/2017г. по описа на ВРС, което е изчислил в размер на 970.55 лева, от които предмет на настоящото производство е претенция в размер на 100 лева.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва исковата претенция като процесуално недопустима, а в условията на евентуалност и неоснователна.
Страните били обвързани от влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№ 16737/2018г. по описа на ВРС и ищцовата претенция попадала в обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението.
В евентуалност се твърди, че ответното дружество не е изпаднало в забава по отношение на ищцовото вземане за периода посочен в исковата молба. Посочва се, че мораторната лихва върху главницата следва да се отчете след изтичане на тримесечния срок за произнасяне на претенцията, който в случая е изтекъл ***г., от която дата най-рано можело да се приеме изпадането на ответното дружество в забава. Отделно от горното с образуването на делото ищецът недобросъвестно и в противоречие с професионалната и общочовешката етика и добри нрави правел опит за целенасочено увреждане на ответното дружество, чрез извършване на допълнителни разноски и такси. Инициирането на настоящето производство се явявало и неколегиално спрямо съдебната институция и демонстриране на неуважение към натовареността на съда.
Ответникът моли за прекратяване на производството по делото, в условията на евентуалност отхвърляне на предявения иск и присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
От приобщеното към доказателствата по делото гр.д.№ 16737/2018г. по описа на ВРС се установява, че с Решение № 1770/24.04.2019г. ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 4900 лв. /четири хиляди и деветстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на виновно причинено от водача на лек автомобил марка „***“, модел „***“, рег. № *** пътнотранспортно произшествие, настъпило на ***г., около 18.20ч., на път І-9, и изразяващи се в действителната стойност на лек автомобил „***“, модел „***“, с рег. № ***, дължимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, сключен със застрахователна полица № ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -***г., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 22.05.2019г., с изтичането на срока за въззивното му обжалване на предния ден.
Отново от гр.д.№ 16737/2018г. по описа на ВРС се установява, че застрахователят е уведомен за настъпилото произшествие на ***г. и на следващият ден е съставен опис на щетите.
С протоколно определение от 30.09.2019г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че на ***г. е настъпило описаното в исковата молба ПТП, за настъпилите имуществени вреди от което ищецът е уведомил ответното дружество на ***г., както и че с влязло в законна сила Решение № 1770/24.04.2019г. по гр.д.№ 16737/2018г. по описа на ВРС ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за имуществените вреди настъпили вследствие на произшествието в размер на 4900 лева, ведно със законната лихва, считано от ***г. до окончателно изплащане на задължението
Спорно между страните е изпаднало ли е ответното дружество в забава по отношение на задължението си за изплащане на застрахователно обезщетение и от кой момент може да изпадне в забава застрахователя.
Съгласно чл.409 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Съгласно чл.405 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1 – 3 или 5. Съгласно чл.108, ал.3 КЗ, по застраховка ГО, когато не са представени всички доказателства по чл.106 КЗ, се препраща към срока по чл.496 КЗ. Съобразно последния, срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции, т.е. едва след този период вземането за законна лихва върху обезщетението става изискуемо. С чл.429, ал.3 КЗ се предвижда, че застрахователят заплаща лихви за забава върху обезщетението, считано от датата на уведомяване от застрахованото лице или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е по-ранна.
Съгласно следващата разпоредба на чл.497 КЗ, застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл.496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
В случая, доколкото не са релевирани от страна на ответника твърдения относно непредставяне на доказателства във връзка със застрахователното събитие по смисъл на чл. 106, ал.3 от КЗ, от следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава с изтичане на срока по чл. 497 от КЗ от датата на извършване на втори оглед /***г./ Срокът от 15 работни дни след втория оглед на автомобила е изтекъл на ***г. и от следващият тази дата ден ответникът е изпаднал в забава.
За периода от ***г. до ***г. ответникът дължи обезщетение за забава върху дължимото застрахователно обезщетение от 4900 лева.
Изчислени с програмен продукт „Апис финанси“ размерът на обезщетение за периода от ***г. до ***г. е 926.91 лева
С предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото част от спорното право до размер 967.83 лева. Исковата претенция следва да бъде уважена до доказания размер от 926.91 лева и отхвърлена за горницата над тази сума до пълния размер на претендираната част 967.83 лева.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78 ГПК страните имат право на поискани и доказани разноски. Направените от ищеца разноски са в размер на 410 лева, а от ответника в размер на 360 лева. Съответно на изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 392.67 лева, а в полза на ответника в размер на 15.22 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „А.Б.“, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Д., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 926.91 лв. /деветстотин двадесет и шест лева и деветдесет и една стотинки/ – частичен иск от сума в общ размер на 970.55 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва, изчислено върху главница от 4900 лева за периода от 20.12.2016г. до 01.11.2018г., дължимо за изпадане в забава на ответника да заплати застрахователно обезщетение за настъпило ***г. ПТП в община ***, на път първи клас № I – 9 в посока гр.***, дължимостта на което обезщетение е установено по гр.д. № 16737/2018г. по описа на Районен съд гр.Варна, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 926.91 лева до претендирания размер от 967.83 лева и за периода от 19.11.2016г. до 20.12.2016г., като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „А.Б.“, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Д., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 392.67 лв. /триста деветдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.С.Д., с ЕГН ********** и адрес
*** ДА ЗАПЛАТИ на З. „А.Б.“, с ЕИК *** и седалище и
адрес на управление *** сумата от 15.22 лв. /петнадесет лева и двадесет и две стотинки/,
представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: