О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20.09.2019 г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско
отделение На шестнадесети септември
2019
година
В публично заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР
ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ИВАНОВА
МИЛЕН СТОЙЧЕВ
секретар Милка Тончева
като разгледа докладваното
от съдия Иванова
В.ч.гр.дело № 236/2019 година по описа на съда,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агро комерс“ ООД с.
Г.Градище, общ. Опака, обл. Търговище, чрез пълномощник адв. Т. –САК срещу
определение № 349/20.05.2019 г., постановено по гр.д. № 394/2018 г. по
описа на РС-Попово, с което е прекратено производството по делото, поради
неподведомственост на спора, предвид направено от ответника възражение за
наличието на арбитражна клауза.
Производството по делото е след изпълнение
указанията на въззивния съд по първоначално образуваното В.гр.д. № 227/2019г. –
прекратено и върнато на РС-Попово с указания.
Жалбоподателят счита определението за неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неизяснена фактическа обстановка и след
допуснати от съда процесуални нарушения. На първо място счита, че наличието на
арбитражна клауза не прави спорът неподведомствен на гражданския съд. На
следващо - доколкото възражението за арбитражна клауза е сторено с отговора на
исковата молба, е следвало съдът да даде възможност на ищеца да вземе становище
по това възражение, а не да постановява прекратителното определение. С
настоящата частна жалба ищецът оспорва съществуването на арбитражно
споразумение, на което се е позовал ответника и съда, като оспорва истинността
на допълнителното споразумение № 3/25.05.2016г. към договор
ПКСП-117810.03.2014г., по отношение автентичността на подписа на
купувача/участник, твърдейки че подписът не е положен от Я.Я., обстоятелство налагащо да
бъде открито производство по чл. 194 от ГПК. След като първоинстанционният съд
не е изследвал тези обстоятелства изцяло недоказан и неправилен се явява
изводът му, че е налице валидно арбитражно споразумение. Иска се отмяна на
обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия, с указания към ПРС да връчи
препис от отговора на исковата молба и
приложенията към него на ищеца „Агро Комерс“ ООД, както и да бъде открито
производство по 194 от ГПК
В постъпилия в срок отговор на частната жалба
насрещната страна-ответник по иска, счита жалбата за неоснователна. Твърди, че
производството по образуваното пред ПРС дело е недопустимо на осн.чл. 299 от ГПК, предвид постановеното арбитражно решение от 27.06.2019г. по арб.д.№
186/2019г. на Арбитражен съд при СППМ-Варна – постановено след депозиране на
частната жалба. Към отговора е представен надлежно заверен препис от Арб.съд. И
доколкото предметът на спора е идентичен, спорът между страните бил вече решен,
като бъде съобразено и обстоятелството, че исковата молба по арбитражното дело
е депозирана преди завеждането на дело от страна на „Агро Комерс“ ООД пред ПРС.
Отделно от това счита, че наличието на арбитражна клауза прави спорът
неподведомствен на гражданския съд, тъй като арбитражното споразумение е
дерогационен договор, който дерогира подведомствеността на държавния съд, за да
създаде такава за арбитража. Намира възражението за недействителност на
арбитражната клауза за преклудирано. Евентуално, ако съдът счете, че е своевременно,
заявява, че ще се ползва от оспорения документ.
В ПРОВЕДЕНОТО открито с.з. пред въззивната
инстанция, в изпълнение указанията на съда, въззиваемата страна представя
доказателства във връзка с постановеното арбитражно решение. Явилите се
процесуални представители на страните поддържат становищата си, като
въззивникът счита, че не са налице основанията и по чл. 299 ГПК, тъй като не е
налице пълен идентитет между арбитражното и исковото производство. Направено е
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на осн.чл. 78 ал. 5 ГПК и от
двете страни.
Частната жалба е депозирана в срок, срещу
определение, подлежащо на обжалване, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по същество, съдът съобрази
следното:
Производството по гр.д. № 394/2018 г. на ПРС е
образувано по депозирана на 03.05.2018г. искова молба, с която ищецът „Агро
комерс" ООД, с.Голямо Градище, общ.Опака, представлявано от Я.Я., действащ
чрез пълномощника си адв. Р. Т. – САК е предявил против „Енерго Про
Продажби" АД гр.Варна, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено,
че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 20 754,19лв. с ДДС,
представляваща корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ, по партида с клиентски №**********.
за доставена и потребена електроенергия, за периода от 21.11.2017г. до
11.01.2018г., на адрес- с.Цар Асен- Търговище 7849.
В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК, с
депозирания писмен отговор първоначалният ответник е изразил становище за
недопустимост на предявения иск, поради липса на правен интерес, респ. за
неоснователност на същия.
С Определение № 801/01.10.2018г. съдът е оставил без
уважение искането на ищцовата страна за изменение на иска, чрез замяна на страна
по реда на чл.228 от ГПК, поради липса на предпоставките за това, а предявения
отрицателен установителен иск против „Енерго Про Продажби" АД гр.Варна е
оставен без разглеждане, като гр.дело е прекратено поради недопустимост на
иска, на осн. чл.130 от ГПК.
С определение № 10/07.01.2019г., ОС-Търговище е
отменил Определение № 801/01.10.2018г. по гр.д. № 394/2018г. по описа на ПРС, в
частта, с която делото е прекратено, и в частта, с която ищцовото дружество е
осъдено да заплати на ответното разноски по делото в размер на 1152,63лв.
Върнал е делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него, а в
останалата част частната жалба е оставена без разглеждане като недопустима.
В проведеното, след връщане на делото в ПРС, открито
съдебно заседание на 12.02.2019 г.,
първоинстанционният съд е приел делото за изяснено от фактическа страна и е
обявил, че ще се произнесе с решение.
В срока за произнасяне, преди да е постановено
решение по делото, на 27.02.2019г.
ищецът е депозирал молба (л. 140 и сл.) за възобновяване на съдебното
дирене и за конституиране на „Енерго-
Про Енергийни услуги" ЕООД, гр.Варна като ответник по делото,
позовавайки се на допусната от страна на съда грешка и на нововъзникнали
обстоятелства, в подкрепа на които доводи е изложил подробни съображения и е приложил
копие на искова молба от 07.02.2019 г. по описа на Арбитражен съд Варна,
подадена от „Енерго- Про Енергийни услуги" ЕООД срещу „Агро комерс“ ООД за
присъждане на сумата от 20 754,19лв.,
представляваща корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ, за периода от 21.11.2017г. до
11.01.2018г., като се е позовал на обстоятелството, че „именно това вземане е предмет и на
настоящия спор, поради което се наблюдава пълно сходство между двете
производства – идентични са предметът, размерът на спорното вземане,
основанието на което е начислено, както и страните“.
В молбата отново е направено искане за конституиране
на „Енерго- Про Енергийни услуги" ЕООД, наред с първоначалния ответник. В
условията на евентуалност е направено искане за замяна на ответната страна по
чл.228, ал.З от ГПК, като ищецът се отказва от иска си срещу първоначалния
ответник „Енерго Про Продажби" АД гр.Варна, на осн. чл.233 от ГПК.
Първоинстанционният съд, на осн. чл. 253 от ГПК, е
отменил своето протоколно определение за приключване на съдебното дирене, възобновил
е производството, прекратил е същото по отношение на първоначалния ответник „Енерго
Про Продажби" АД гр.Варна на осн. чл.233 ГПК, поради направения от ищеца с
молбата от отказ от иска, и като ответник в процеса е конституирано „Енерго- Про Енергийни услуги" ЕООД,
гр.Варна.
След представяне на исковата молба и доказателства
към нея срещу новия ответник, в срока по чл. 131 ГПК, новият ответник по делото „Енерго-Про Енергийни
услуги" ЕООД, гр.Варна е направил възражение за неподведомственост на
спора пред PC-Попово, поради наличие на клауза в Договора за покупко-продажба
на ел.енергия и участие в стандартна балансираща група № ПКСП-117/10.03.2014 г.,
съгласно изменението на текста в Допълнително споразумение №3/25.05.2016г., в
която „Агро комерс" ООД, с.Голямо Градище и „Енерго-Про Енергийни
услуги" ЕООД, гр.Варна били постигнали съгласие, че всички спорове,
възникнали между страните да бъдат решавани от Арбитражен съд-гр.Варна, при
сдружение „ПМП", съобразно неговия правилник. Към доказателствата към отговора
е представено и удостоверение, изх.№ 022/03-.05.2019г. от Арбитражен съд-Варна,
от което се установява, пред Арбитражен съд-Варна при С.П.П.М е образувано и висящо
арб.д.№186 по описа за 2019г. със страни:
ищци-„Елекроразпределение Север" АД
гр.Варна и „Енерго-Про Енергийни услуги" ЕООД, гр.Варна, против Агро комерс" ООД, с.Голямо Градище,
общ.Опака, с предмет и цена на иска - присъждане на сумата от 22 414,53лв.,
с вкл. в нея ДДС, от които
20754,19лв.-главница, представляваща стойността на коригирано със становище за
начисляване на ел.енергия от 05.04.2018г. количество ел.енергия, за периода от
21.11.2017г. до 11.01.2018г., в размер на 125957 кВтч, за която е издадена
фактура №**********/17.04.2018г. от „Енерго-Про Енергийни услуги" ЕООД,
гр.Варна, и сумата от 1660,34лв.-лихва за забава за периода от настъпване на
падежа на задължението- 25.04.2018г. до датата на подаване на ИМ.
Съдът е счел възражението за неподведомственост на
спора поради наличието на арбитражна клауза за основателно и е постановил
обжалваното прекратително определение.
В частната жалба се прави възражение относно
истинността на представеното арбитражно споразумение, с твърдения, че същото не
е подписано от посочения представител на ответника.
Междувременно, след постановяване на обжалваното
определение от 20.05.2019г., на 27.06.2019г. е постановено арбитражното решение
по арб.д. № 186/2019г. на Арбитражен съд Варна при СППМ, където този спор относно
действителността на арбитражната клауза и това възражение са разгледани.
Пред въззивната инстанция, с отговора на ч.жалба, се
сочи, че е налице нововъзникнало обстоятелство – представено е решение по
арб.дело № 186/2019г. на Арбитражен съд Варна при С.П.П.М., с което е признато
за установено по отношение на „Елекроразпределение
Север" АД гр.Варна и „Енерго-Про Енергийни услуги" ЕООД, гр.Варна, че
ответникът „Агро комерс" ООД, с.Голямо
Градище, общ.Опака, дължи на „Енерго-Про
Енергийни услуги" ЕООД, гр.Варна,
сумата от 22 414,53лв., с вкл. в нея ДДС, от които 20 754,19лв. - главница, представляваща стойността на
коригирано със становище за начисляване на ел.енергия от 05.04.2018г.
количество ел.енергия, за периода от 21.11.2017г. до 11.01.2018г., в размер на
125957 кВтч, за която е издадена фактура №**********/17.04.2018г. от „Енерго-Про
Енергийни услуги" ЕООД, гр.Варна, и сумата от 1660,34лв.-лихва за
забава за периода от настъпване на падежа на задължението- 25.04.2018г. до
датата на подаване на ИМ (07.02.2019 г.) и ОСЪЖДА
Агро комерс" ООД, с.Голямо Градище, общ.Опака, да заплати на „Енерго-Про
Енергийни услуги" ЕООД, гр.Варна горепосочената сума.
Във въззивното производство са приети удостоверение
от Арбитражен съд Варна при СППМ, в което е удостоверено, че препис от
процесното арбитражно решение е връчен на ищците на 28.06.2019г., на ответника
„Агро комерс“ ООД- 01.07.2019г.
При съобразяване с всички доказателства и
становищата на страните, съдът прави следните правни изводи:
От съпоставката на предмета на двете дела (в
арбитражното и в исковото производства) се установява безспорно, че спорът е
един и същ, между едни и същи страни, за едно и също вземане, произтичащо от
едно и също основание.
В тази връзка въззивът намира за неоснователно
възражението на въззивника за липсата на пълен идентитет. По отношение на
страните –обстоятелството, че в арбитражното производство участва и трето за
исковото производство лице, не опровергава извода за идентичност по отношение
на страните по настоящото дело, доколкото и в двете производства е разгледан и
разрешен спор между „Агро комерс“ ООД и „Енерго-Про Енергийни услуги" ЕООД;
за едно и също вземане – главница в размер на
20 754,19лв. - главница, представляваща стойността на коригирано със
становище за начисляване на ел.енергия от 05.04.2018г. количество ел.енергия,
за периода от 21.11.2017г. до 11.01.2018г. Обстоятелството, че в арбитражното
производство освен главницата от 20 754,19лв., предмет на спора е било и
акцесорно вземане – лихва за забава за посочен период, е ирелевантно.
Процесното вземане за главница е достатъчно индивидуализирано и няма спор
относно идентичността му в двете производства, на което се позовава и ищецът в
молбата си до РС-Попово от 27.02.2019г. за възобновяване на първоинстанционното
производство. Предявеният в исковото производство отрицателен установителен иск
и предявеният в арбитражното производство осъдителен иск касаят установяване
съществуването на едно и също вземане, при еднакво разпределение на
доказателствената тежест за двете страни - „Енерго-Про Енергийни услуги"
ЕООД следва да докаже съществуването на претендираното вземане; а „Агро комерс“
ООД- възраженията си относно недължимостта на сумата.
Предвид така изложените доводи и съображения,
въззивната инстанция намира, че породеният между страните правен спорен,
предмет на исковото производство, вече е разрешен с горепосоченото арбитражно
решение, което следва да бъде съобразено в настоящото производство.
Влязлото в сила арбитражно решение се ползва с
присъщите на решението на гражданския съд публичноправни последици, в това
число и сила на присъдено нещо.
При наличието на постановено арбитражно решение по
идентичен спор, съдът дължи на първо място произнасяне по възражението на осн.чл.
299 от ГПК.
Според разпоредбата на чл. 8 л. 2 от ЗМТА арбитражното
производство може да бъде започнато, продължено и по него може да бъде
постановено решение, въпреки че по същия спор има висящо дело пред местен или
чужд съд.
Арбитражното
решение е окончателно и слага край на
спора (чл. 38 ал. 4 от ЗМТА).
Съгласно разпоредбата на чл. 41 ал. 3 ЗМТА решението се изпраща на страните,
като се смята за обявено с връчването му на една от тях, с връчването му влиза
в сила, става задължително за страните и
подлежи на принудително изпълнение.
Съгласно установената съдебна практика, с връчване
на арбитражното решение на една от страните то влиза в сила и се ползва с
присъщите и на решението публично правни последици- сила на присъдено нещо и
изпълнителна сила, а когато е конститутивно и с конститутивно действие (решение
№ 151/19.06.2012г. по гр.д № 553/2011г. на ВКС).
Предвид гореизложените съображения, както и
събраните данни за връчване на решението, съдът намира, че са налице
основанията на чл. 299 от ГПК за прекратяване на настоящото производство,
поради което и не е необходимо произнасяне по направеното с жалбата оплакване
за недействителна арбитражна клауза (доколкото процесното арбитражно решение е
постановено след датата на обжалваното определение за прекратяване и въззивният
съд е взел предвид възраженията и становищата на страните).
Предвид изложеното, тъй като районният съд е
достигнал до същия правен резултат, макар и по други мотиви, определението за
прекратяване като краен резултат се явява правилно, а частната жалба - неоснователна.
С оглед неоснователността на жалбата, основателно се
явява искането на ответника за присъждане на разноски, съгласно представен
списък по чл. 80 ГПК и приложения (л.38-41 В.ч.гр.д.227/2019г. на ТОС).
По възражението на въззивника по чл. 78 ал. 5 ГПК: Претендирано
е адв.възнаграждение в размер на 468 лв. Предвид разпоредбата на чл. 78 ал. 5 ГПК във вр. с чл.78 ал. 5 ГПК, чл. 36 ЗАдв. и чл. 11 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адв.възнаграждения, при минимум 300лв. (при разглеждане
на частната жалба в открито заседание), съдът намира възражението за
основателно, като съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, присъжда
390лв.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частна жалба на „Агро комерс“ ООД с. Г.Градище, общ. Опака, обл.
Търговище, депозирана чрез пълномощник адв. Т. –САК срещу определение №
349/20.05.2019г. постановено по гр.д. № 394/2018г. по описа на РС-Попово, с
което е прекратено производството по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „Агро комерс“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление ***, да заплати на „Енерго-Про Енергийни услуги" ЕООД,
гр.Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 390.00лв.-
адв.възнаграждение за въззивната инстанция – на осн.чл. 78 ал. 3 и ал.5 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен
срок от връчването му, с касационна частна жалба, пред Върховен касационен съд,
при условията на чл. 280 ГПК – на осн.чл. 274 ал. 3 т.1 от ГПК.
Препис от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.