Решение по дело №9046/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 08.05.2018 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на девети февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                         

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Юлиана Шулева, разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр. д. № 9 046 по описа за 2016 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД  да заплати:

1. на В.Е.С.

 - 21 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм.) обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 02.03.2016 г., плюс законната лихва от 02.03.2016 г. до окончателното изплащане;

2. на адвокат М.Г. – 1 058,08 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;;

3. на СГС – 840,00 лева държавна такса основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. В.С. е със съдебен адрес – адвокат М.Г.,***, а З. „Б.И.“ АД е с адрес ***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) на В.С. срещу З. „Б.И.“ АД за разликата над 21 000,00 лева до предявения размер от 26 000,00 лева.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[4] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 420,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваемия интерес и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищецът е освободен от заплащането на държавна такса.

 

          МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.              На ищеца

 

[5] В.С. е заявил в искова молба от 21.07.2016 г., че на 02.03.2016 г. е участвал в ПТП, предизвикано от Т.И.. От това ПТП В.С. е получил счупване на подбедрицата и ракъсно-контузна рана на главата.

 

[6] Ищецът твърди, че от уврежданията е претърпял неимуществени вреди за 26 000,00 лева. Гражданската отговорност на Т.И. е била застрахована при ответника З. „Б.И.“ АД. Б.И. не е изплатил обезщетение на ищеца. Затова В.С. *** да му заплати търсеното обезщетение. Той търси обезщетение за забава от датата на ПТП-02.03.2016 г. (исковата молба, л. 2-3 от делото).

 

2.              На ответника

 

[7] Б.И.е подал писмен отговор.  Той е заявил, че:

1. Т.И.  не е причинил ПТП;

2. ищецът не е претърпял твърдените увреждания;

4. размерът на търсеното обезщетение за неимуществени вреди е завишен;

3. ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП, защото е навлязъл на пътното платно по начин и в момент, в който това не е било безопасно, без да се съобрази със скоростта и посоката на автомобила. Затова той моли съда да отхвърли предявения иск (писмения отговор, л. 37-38 от делото).

                     

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

1.              Обстоятелства, които съдът установява

 

[8] Не се спори, че В.С. е бил роден на *** г. Той е бил сирак и е помагал на продаващите на Габровския пазар да си разтоварват стоката (показанията на свидетеля П., л. 136-гръб).

 

[9] На 02.03.2016 г. около 19:00 часа свидетелят Т.И. е управлявал лек автомобил „Ситроен“ по ул. „Д-р Никола Василиади“ към Дома на хумора и сатирата в гр. Габрово. На кръстовището с бул. „Стефан Караджа“ Т.И. е спрял, за да изчака подаването на зелен сигнал на светофара. В дъговидните преходи на улиците в зоната на кръстовището са били монтирани предпазни метални огради високи 0,9 метра.

 

[10] При светването на зеления сигнал Т.И. е потеглил, но е спрял в средата на кръстовището, защото не му е дал предимство неизвестен автомобил, завиващ наляво от платното за насрещно движение. След това той е продължил. На 16,53 метра от мястото на спирането в кръстовището Т.И. е ударил В.С., който е бил с концентрация на алкохол в кръвта 0,74‰ и е пресичал на необозначено място от отдясно наляво на движението на Т.И.. Ударът е бил предотвратим за Т.И. (заключението на доц. Х., л. 118-133, стр. 2, 11, 12).

 

[11] От удара В.С. е получил:

 1. счупване на латералното възвишение на лявата голямопищялна кост;

 2. рана на главата (заключението на д-р С., л. 91-94). Не се спори, че към този момент ГО на Т.И. е била застрахована при ответника Б.И..

 

[12] Счупването на голямопищялната кост не е било многофрагментно и разместено. За излекуване на счупването на голямопищялната кост лекарите са поставили гипсова имобилизация за 30 дни. През първите 20 дни В.С. е изпитвал силни болки, които след това постепенно са отшумели. Докато кракът е бил имобилизиран, ищецът се е придвижвал с патерици. След това той е накуцвал и е използвал бастун до около шест месеца след случилото се. В.С. все още изпитва болки при промяна на времето. Тъй като счупването е вътреставно, с увреждане на ставния хрущял, е възможно това да доведе до артрозни промени в ставата (заключението на д-р С., л. 91-94; показанията на д-р С., л. 98; показанията на свидетеля П.).

 

[13] В.С. е живеел сам, в стара къща и не е имало кой да се грижи за него. Помагали са му хората, работещи на Габровския пазар, между които и свидетеля П. (показанията на свидетеля П.).

 

[14] Не се спори, че Б.И.не е изплащал обезщетение на В.С.. Съдът е освободил ищеца от заплащането на държавна такса (л. 28), но той е заплатил 230,00 лева за вещи лица (л. 50), 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 51) и е бил представляван безплатно от адвокат (л. 4). Б.И.е заплатил: 250,00 лева за вещи лица (л. 55); 80,00 лева за свидетел (л. 55).

 

2.              Обстоятелства, за които се спори

 

[15] Спори се дали Т.И. е причинил ПТП. Това зависи от обстоятелството дали ударът е бил предотвратим за Т.И.. От заключението на доц. Х. се установява, че ударът не е бил предотвратим за Т.И. единствено, ако В.С. е бягал бързо. Това обаче не е било възможно, защото:

1. В.С. е бил с концентрация на алкохол в кръвта 0,74 ‰, която не би могла да му позволи бързо бягане;

2. кръстовището, където В.С. е пресичал, е било оградено с огради, високи 0,9 метра и той не е имал достатъчно разстояние до мястото на удара, за да бяга бързо. Затова съдът приема, че ударът е бил предотвратим за В.С..

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[16] В.С. е предявил иск по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

 

1.              По иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм)

 

[17] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.), с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)).

 

[18] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са:

1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял имуществени/неимуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[19] Съдът установи, че:

1. В.С. е участвал в процесното ПТП;

2. това ПТП е причинило увреждания на В.С.;

3. виновен за настъпването на ПТП е бил Т.И., а неговата гражданска отговорност е била застрахована при Б.И.;

4. от уврежданията В.С. е претърпял неимуществени вреди;

5. Б.И.не е изплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.

 

[20] Съдът приема, че Т.И. е причинил ПТП поради следното: съгласно чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Съдът установи, че, ударът за Т.И. е бил предотвратим. Следователно той не е изпълнил задължението си при необходимост, каквато е била налице, да спре. Ето защо съдът приема, че Т.И. е причинил ПТП.

 

[21] Моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.^[1]). Ето защо съдът определя обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП-02.03.2016 г.

 

[22] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са:

1. характерът на увреждането;

2. начинът на извършването му;

3. обстоятелствата, при които е извършено;

4. допълнителното влошаване състоянието на пострадалия;

5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[23] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г^[2]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[24] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)^[3]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[25] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане на едно лице до 01.01.2010 г. е бил 700 000,00 лева, след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. е бил 1 000 000,00 лева, а след 11.06.2012 г. вече е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[26] Икономическата обстановка в страната от 2014 г. до 02.03.2016 г. се е подобрила. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била: 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.^[4]; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[5]; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[6]. 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[7]. Увеличението от 2014 г. до 02.03.2016 г. е 20,59 % (420,00-340,00/340,00).

         

[27] Съдът установи, че към момента на ПТП В.С. е бил на 45 години, бил е сирак и е помагал на продаващите на Габровския пазар да си разтоварват стоката. Вследствие на ПТП той е получил: 1. счупване на латералното възвишение на лявата голямопищялна кост; 2. рана на главата. Счупването на голямопищялната кост не е било многофрагментно и разместено. За излекуване на счупването на голямопищялната кост лекарите са поставили гипсова имобилизация за 30 дни. През първите 20 дни В.С. е изпитвал силни болки, които след това постепенно са отшумели. Докато кракът е бил имобилизиран, ищецът се е придвижвал с патерици. След това той е накуцвал и е използвал бастун до около шест месеца след случилото се. В.С. все още изпитва болки при промяна на времето. Тъй като счупването е вътреставно, с увреждане на ставния хрущял, е възможно това да доведе до артрозни промени в ставата.

 

[28] В.С. е живеел сам, в стара къща и не е имало кой да се грижи за него, докато се възстанови. Помагали са му хората, работещи на Габровския пазар, между които и свидетелят П..

 

[29] С решение 1490-2017-1-ви с-в по гр. д. 517/2016 г.[8]. САС е определил 40 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от счупване на двете кости на подбедрицата, на по-млад пострадал, вследствие на ПТП, настъпило на 03.10.2014 г. Счупването, предмет на делото на САС е по-тежко от настоящото счупване (фактите, които съдът е прочел на д-р С. са били от гр. д. 2 275/2015 г. на СГС, по чието въззивно обжалване САС е постановил цитираното решение).

 

[30] Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и отчита всички фактори за определянето на обезщетението за неимуществени вреди на В.С.. Съдът отчита, че по цитираното решение на САС увреждането на пострадалия е било по-сериозно. Съдът отчита обаче, и че увреждането по решението на САС е от 2014 г., а настоящото е от 2016 г., когато МРЗ е била с над 20% по-висока. Съдът отчита и, че в настоящия случай ищецът не е имал близки, които да се грижат за него и той се е обслужвал основно сам, доколкото е могъл. Затова съдът приема, че 42 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, претърпени от В.С..*** е възразил, че В.С. е допринесъл за настъпването на ПТП, защото е навлязъл на пътното платно по начин и в момент, в който това не е било безопасно, без да се съобрази със скоростта и посоката на автомобила. Съдът приема, че възражението е основателно.

 

[32] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.)^[9]. Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[33] Съгласно чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, при пресичането на пътното платно пешеходците следва да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. В случая В.С. не е направил това. Затова съдът приема, че ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП. Съдът определя процента на съпричиняване на 50%.

 

[34] При този процент на съпричиняване обезщетението, което Б.И.дължи на В.С., е 21 000,00 лева. Затова съдът осъжда Б.И.да заплати на В.С. 21 000,00 лева обезщетение, а отхвърля иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 26 000,00 лева.

 

2.              По разноските

 

[35] В.С. търси разноски. Той е направил такива за 235,00 лева и е бил представляван безплатно от адвокат.

 

[36] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на ищеца за 21 000,00 лева при предявен размер от 26 000,00 лева. Затова съдът осъжда Б.И.да заплати 189,81 лева разноски по делото, а на адвокат Г. 1 058,08 лева (26 000,00-10 000,00х0,03+830,00х21 000,00/26 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Б.И.да заплати и 840,00 лева държавна такса.

 

[37] Ответникът не е поискал присъждането на разноски. Затова съдът не му присъжда такива.

 

Съдия: