№ 111
гр. София , 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503108 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 - 274 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. В. К. срещу решението на ОС-Перник от
22.04.2020г. по гр.д.№ 713/2018г., с което е отхвърлен искът му по чл. 2б ЗОДОВ срещу
Софийски градски съд и Прокуратурата на Р България за солидарното им осъждане да му
заплатят 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на
разглеждане и решаване в разумен срок на наказателното производство по сл.д.№220/97г.,
пр. пр. 4007/1997г. и нохд № 226/2005г. по описа на СГС.
Въззивникът Китов обжалва решението, като твърди да са необосновани и
неправилни изводите на съда за интензитета на понесените от него вреди и за факта, че
същите са непарично компенсирани чрез намаляване на наложените от наказателния съд
наказания.
Въззиваемият СГС оспорва жалбата.
Въззиваемият Прокуратура на Р България не е депозирал отговор. Заявява в съдебно
заседание, че оспорва жалбата.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. В отговор на оплакванията на
страните излага следното:
Съгласно чл. 2б, ал. 1 и 2 ЗОДОВ (ДВ, бр. 98 от 2012 г.) Държавата отговаря чрез
1
съответния орган за вредите, причинени на граждани в резултат на нарушаване правото им
на разглеждане и разрешаване на делата в разумен срок съгласно чл. 6 § 1 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/. Инициираната от ищеца
административна процедура за обезщетение за вреди по глава трета "а" от Закона за
съдебната власт е приключила с отказ да му бъде определено обезщетение, което прави
предявеният иск допустим.
Досъдебното производство срещу ищеца е било образувано за престъпление по чл. 203,
ал.1 вр. с чл.201 вр. с чл. 26 , ал.1 НК през юли 1997 година. Приключило е с внасяне на
обвинителен акт в СГС на 27.04.2000 г., по който е образувано нохд № 766/2000 г.
Производството по последното е било прекратено, поради допуснати процесуални
нарушения на досъдебното производство. След това е било внасяно още няколко пъти в съда
и е било прекратявано и връщано отново за допълнително разследване, поради нови
процесуални нарушения. Началото на съдебното разглеждане на делото е поставено през
2005 година. Първоинстанционното съдебно следствие е приключило на 9.12.2010 г. с
присъда от 9.12.2010 г. постановена по нохд № 226/2005 г. , с която Китов е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 203 ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 201 вр. чл. 26 от НК
във вр. чл. 2 ал. 1 и ал. 2 от НК и е осъден на тринадесет години лишаване от свобода, както
и на петнадесет години лишаване от право да заема всякакви длъжности, свързани с
управление и отчитане на парични средства и от право да упражнява банкова дейност, както
и на конфискация на една втора част от имуществото му. С решение по внохд № 1279/2014.
на САС, 8 ми състав присъдата е изменена, като е намален размера на наложените
наказания: лишаването от свобода - от тринадесет на шест години, лишаване от права по чл.
37 т. 6 и т. 7 от НК - от петнадесет на шест години и е отменено изцяло наложеното
наказание конфискация на една втора част от имуществото. С решение от 04.03.2015г. по
наказателно дело № 898 по описа за 2014 г. на ВКС въззивното решение е оставено в сила.
Разпоредбата на чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ (ДВ, бр. 98 от 2012 г.) указва критериите, които
съдът е длъжен да вземе предвид и които са установени в практиката на ЕСПЧ за случаи на
нарушено право на разглеждане и решаване на дела в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията. От значение са общата продължителност и предмета на производството,
неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и техните процесуални
представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи,
както и други факти, които имат значение за правилната преценка за "разумност" на срока.
Общата продължителност на воденото срещу ищеца наказателно производство е
почти 18 години и е безспорно установено, че тя е извън разумния срок. Този извод не може
да бъде разколебан от оценката за поведението на ищеца като допринасящо или не за
забавяне на делото в съдебната му фаза.
При иска по чл. 2б ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени
вреди, причинени от неразумната продължителност на съдебното производство. Съгласно
практиката на ЕСПЧ, за неимуществените вреди съществува силна, но оборима презумпция,
че неразумната продължителност на производството причинява такива, поради което
поначало не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични
неимуществени вреди, които се търпят от лице, спрямо което наказателното съдебно
производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения за неговото
развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството на справедливост
и на доверието в държавността. Именно тези типични неимуществени вреди са заявени за
репарация с исковата молба, поради което е изцяло ирелевантно възражението по жалбата,
че не са обсъдени събраните свидетелски показания, от които се установявали
изключителни вреди за ищеца. Такива не са били предмет на спора, поради което е без
значение дали са доказани. Следва обаче да се отбележи, че противно на вижданията на
2
жалбоподателя, никой от разпитаните по делото свидетели не сочи конкретно понесени от
него вреди във връзка с наказателното производство срещу него. И двамата свидетели
споделят непреките си впечатления за житейските неволи на ищеца, понесени в резултат от
напускането на Р България през 1997-1998г. в опит да спаси живота си, заплахата за който
не е била резултат от наказателното преследване на държавата. Търпените в чужбина от
ищеца вреди са следствие на собствения му избор да напусне територията на Р България, а
връзката им с наказателното преследване съществува само доколкото този избор може да се
окачестви като опит да се избегне понасянето на неблагоприятния резултат от първото.
Основният спор пред въззивния съд се свежда до въпроса получил ли е ищецът
непарична компенсация за нарушаване на правото му на обвиняем делото му да бъде
разгледано в разумен срок. Положителният отговор на този въпрос, даден в обжалваното
решение, се споделя изцяло от настоящата инстанция.
Според практиката на ЕСПЧ, изричното и измеримо намаляване на наказанието по
наказателни дела представлява непарична компенсация за нарушаването на правото на
обвиняемия делото му да бъде разгледано в разумен срок. За да се приеме такова намаляване
за достатъчна компенсация, наказателният съд трябва да разгледа въпроса за дължината на
дадено наказателно производство отделно от останалите смекчаващи вината обстоятелства
по чл. 54 от Наказателния кодекс и изрично да уточни с колко точно намалява наказанието
поради нарушаването на правото на решаване на делото в разумен срок, а не просто да го
посочи като смекчаващо вината обстоятелства. Решението на САС, 8-ми състав, с което
наказанията на ищеца са намалени и решението на ВКС, с което това решение е потвърдено
(видни от приложеното към настоящото дело наказателно производство), съдържат
подробни мотиви, отговарящи изцяло на посочените изисквания. САС подробно е
мотивирал извода си, че срокът на воденото наказателно производство срещу ищеца не
отговаря на утвърдените в практиката на ЕСПЧ стандарти за разумна продължителност и
изрично е посочил, че това налага компенсиране на подсъдимия с приложението на чл. 55 от
НК, като в конкретния случай компенсацията е чрез намаляване размера на наложеното
наказание лишаване от свобода от 13 на 6 години; на наказанията по чл. 37, ал.1, т. 6 и т.7
НК от 15 години на 6 години и неналагане на наказанието конфискация на имуществото.
ВКС изрично е изтъкнал, че с намаляване на наказанието лишаване от свобода от 13 на 6
години, на лишаването от права – от 15 на 6 години и отмяна на наказанието конфискация в
размер на ½ от имуществото на подсъдимия, е постигната адекватна и съизмерима
компенсация за реализираното нарушение по чл. 6(1) от ЕКПЧ.
В обобщение, ищецът е компенсиран непарично за неразумната продължителност на
воденото срещу него наказателно производство, поради което искът му по чл. 2б ЗОДОВ за
парична компенсация за същото нарушение, е неоснователен.
При съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва
да бъде потвърдено и съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ОС-Перник от 22.04.2020г. по гр.д.№ 713/2018г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4