Определение по дело №870/2017 на Районен съд - Хасково

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№  340/           02.08.2017 г.          град Хасково

         

       

 ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав,

на  втори август две хиляди и седемнадесета година,

в закрито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                   Съдия: Гроздан Грозев

 

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Гроздан Грозев

Частно наказателно дело № 870 по описа на Районен съд - Хасково за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 243, ал. 3 - 5 от Наказателно – процесуалния кодекс.

          Образувано е по жалба от К.Ш.И. c ЕГН ********** ***, срещу Постановление за прекратяване на наказателното производство на РП - Хасково от 23.06.2017 година по ДП № 324/2016г. по описа на РУ на МВР - Хасково, представляващо пре­писка с вх. № 600/2016 година по описа на РП – Хасково.

            В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност  на постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП №324/2016г. по описа на РУ на МВР - Хасково, представляващо пре­писка с вх. № 600/2016 година по описа на РП – Хасково, както и за нарушение  на процесуалните правила ,а разследването било непълно и не обективно.

Твърди се, че наблюдаващият прокурор, поддър­жа не само служебни отношения с повереника на жалбоподателя, адвокат Маргарит Камбуров, но имат и семейни отношения. Последното изисквало от прокурора да се отведе по ДП.

На следващо место в акта на прокурора не ставало ясно кое от основанията за прекратяване на наказателното производство визирани в чл. 243, ал.1, т.1 или 2 от НПК приема, че е на лице прокурора. Било посочено с цифри, че постановлението се издава на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК- недоказаност на обвинението. Прокурорът обаче приемал в мотивите си, че „в конкретния случай отправената закана спрямо застрашения не би могла да възбуди основателен страх у последния", тоест че не е на лице елемент от обективна страна на престъплението, а не че не е доказано. Освен това се сочело, че липсват доказателства за субективна страна на престъплението. Така на практика се стигало до противоречие в приетите мотиви и не позволавало на пострадалия да разбере защо се прекратява производството и това  му нарушавало правата.

Освен това в постановлението си прокурорът следва да от­рази фактическа обстановка на базата на събраните доказателства, а не да цитира свидетелите. Следвало доказателствата да се анализират и едва тогава да се направят правните изводи.

Твърди се от жалбоподателя, че прокурора по никакъв начин не е обсъдил и не е изложил мотиви относно правилността или не на експертно заключение по назначената комплексна съдебно - психиатрично- психологична експертиза, според което било ясно и категорично, че отправената закана за убийство е могла да възбуди и е възбудила преживяване на страх, че може да бъде осъществена, което кореспондира с юридическото понятие „осно­вателен страх".

В последствие в жалбата се прави разбор на доказателствата и това как би следвало да се интерпретират, като на крае се иска отмяната на атакуваното постановление.

Жалбата е подадена в законния срок, срещу подлежащ, на основание чл. 243, ал. 3 от НПК, на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува постановлението на РП – Хасково за прекратяване на наказателното производство, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното постановление, намира за установено следното:

Досъдебно производство №324 /2016 година по описа на РУ"П"-Хасково се води срещу Х. Р. Х. с ЕГН ********** *** бани,Хасковска област за това, че на 07.03.2016 година в с.Г.Б., Х.област се заканил с убийство на К.Ш.И. *** и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му-престъпление по чл.144 , ал.3 предл.1 вр. ал.1 НК.

В хода на досъдебното производство в процесуалното качество на свидетели са разпитанисв.Г.Г. , К.И., Д. К., И.Р. и И. Т.. Като обвиняем е бил привлечен Х. Х. от с.Б.. Хасковска област за престъпление по чл.144 ал.3 предл.1 вр ал.1 от НК с постановление на водещият разследването,като спрямо същият е била взета МН"'Подписка".

 Съдът намира за установена по делото следната фактическа обстановка: св. К.И., на 7 март 2016 година около 16,30 часа, посетил с.Г. Б., Х.област, където в стопанския  двор той отглеждал животни в базата на свой познат. По това време в стопанският двор като пастир работел и свид.И. Д. Т. /л.61/, който пасял телетата и казал на свид.И., че едно от тях е болно. Това обстоятелство наложило свид.И. да отиде до стопанският двор в с.Г. Б., Х. област и двамата със свид.Т. стояли до стадото и наблюдавали животното. По същото това време обвиняемият не могъл да намери конете си които също били в стопанския двор на селото и помислил че двамата свидетели И. и Т. имат нещо общо с това. затова и той ядосан се отправил към тях, като извадил носеният от него газов пистолет. По едно време свидетели И. и Т. чули кучешки лай и видели, че към тях на около 50-60 метра вървят две лица и кучета. Кучетата на лицата които приближавали се сдавили с кучетата на свид.Т.. Тогава свид.И. му казал да вземе една пръчка и да ги разтърве. В това време към И. и свид.Т. се приближил обв.Х.Х., който бил с маска на главата и държал в ръката си пистолет, който размахвал и псувал. Обвиняемият викал към двамата свидетели „Майка ви ще еба, ще ви изселя“, „Щеви изтрепя“.  На  известно разстояние след обвиняемият вървял и свид.Д. К./л.57/. Тогава свид.И. се обърнал към обвиняемият и го попитал какъв е проблема. Наред с това св.И. тръгнал към обвиняемия. Обвиняемият обаче продължи, да ги ругае,  като на разстояние от около 6 -7 метра, от двамата свидетели И. и Т.,  той вдигнал пистолета и го заредил след което го насочил към И. и Т. и отново се заканил, че ще ги застреля и предупредил И. да не се риближава. Тогава св.И. попитал обвиняемия дали знае кого заплашва и се представил, че той е бившият областен управител на Хасково. Тогава обвиняемия свалил оръжието, хвърлил го и се извинил на св.И., че не го е познал, но продължил да ругае св.Т.. Пистолета който носел обвиняемия бил газов пистолет -,,В- blow-F06 " калибър 9мм., с фабричен номер 7-037384 ,който е собственост на сина на обвиняемия, а именно свид.И. Р.. Последният доброволно е предал 1 брой газов пистолет -,,B-blow-F06 " калибър 9мм., с фабричен номер 7-037384 ,ведно с 5 броя халостни патрони,както и 1 брой калъф и документ за закупуване на пистолета,които са съхранение в РУ"П"-Хасково. След като се прибрал в дома си в гр.Хасково, свид.И. решил да подаде сигнал и на другият ден свид.И. подал жалба в полицията./л.10/ Тогава обв.Христозов е задържан със заповед по ЗМВР и спрямо него бил съставен и акт ,копие от който е приложен по настоящото ДП. Издадено било и наказателно постановление. По жалбата на пострадалият била образувана преписка ,която след като е изпратена на РП-Хасково с постановление на прокурор при РП-Хасково било образувано и настоящото производство.

По делото е назначена балистична експертиза и е изготвено заключение, според което   изследваното оръжие марка -,,В- blow-F06 " с фабричен номер 7-037384 е стандартен газ – сигнален пистолет, калибър 9мм и в този си вид не представлява огнестрелно оръжие. Боеприпасите предадени по делото  са стандартни газ – сигнални патрони.

Според заключението на назначената съдебно психиатрична експертиза по ДП № 324/2016 година по описа на РУ МВР – Хасково, отправената от страна на обвиняемия закана на 07.03.2016 година спрямо пострадалият св.И., е могла да възбуди и е  възбудила преживяване за страх у последният ./л.89-100/

Почти същата фактическа обстановка приема в постановлението си и прокурора, но според съда на база правилно изяснена фактическа обстановка е направил погрешни правни изводи.

На първо место следва да се отбележи, че според настоящият състав на съда следва да се извършат още процесуално следствени действия с оглед доизясняване на детайлите по делото и конкретно да се отстранят противоречията в показанията на свидетелите И., Т. от една страна и на обвиняемия Х. от друга. Тези противоречия са относно думите които обвиняемият е отправил по отношение на последните двама свидетели, както и насочвал ли е обвиняемия оръжието към двамата свидетели и ли отделно към някой от тях, както и зареждал ли е пистолета. Последното би спомогнало максимално точно да се възприеме фактическата обстановка и от там да се прецени безспорно име или не престъпление по чл.144 , ал.3 предл.1 вр. ал.1 НК и извършено ли е от обвиняемия.

По отношение на елементите от обективна и субективна страна на престъплението съдът намира, че в постановлението не са изложени конкретните мотиви защо според прокурора липсват елементите от обективна страна.

По отношение на обективната страна според настоящият състав са на лице всички елементи. Съгласно трайно утвърдената съдебна практика, посочена и от прокурора  /ТР №53-89-ОСНК/ престъплението по чл. 144, ал. 3 от  НК - закана с убийство, е квалифициран състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК - закана с престъпление. За осъществяване на това престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. Като резултат от горното ТР №53-89-ОСНК е и трайната съдебна практика , а именно Решение № 203 от 17.03.1971 Г. по н. д. № 76/1971 Г., II н. о. на ВС – съгласно което- заканата трябва да е направена по такъв начин, че съобразно с обстановката би могла да възбуди основа­телен страх у адресата, че престъплението ще бъде осъществено. Когато обаче тя е отправена по такъв начин, че не сочи на действителна заплаха, престъплението не е осъществено. Според Решение № 10 от 22.1.1985 г. по н. д. № 684/84 г., I н. о. ВС - Закана по смисъла на чл. 144, ал. 1 от НК има не само когато заканването представлява израз на оформено решение на дееца да из­върши определено престъпление, но и когато неговото психическо състояние прави вероятно бързо пораждане на такова решение и действие за осъществяването му. За осъществяване от обективна и субективна страна състава на чл. 144 НК е достатъчно деецът да съзнава съдържа­нието на отправената от него закана и факта, че тя стига до съзнанието на заплашения и че той я възприема като действителна и от естество да възбуди основателен страх у него за осъществя­ването й. Не се изисква реално да е възникнал страх у заплашения.

Тоест за да бъде осъществен съставът на визираното престъпление, респ. за да бъде довършено изпълнителното деяние е необходимо и достатъчно да бъдат извършени от дееца такива действия, с които да обективира закана на другиго с извършване на престъпление и конкретно с убийство като квалифициращ признак и предопределящ реда, по който се преследва деянието, а именно като престъпление от общ характер. За разлика от принудата и конкретно тази, осъществима чрез заплашване, заканата няма за цел или предназначение да формира воля у другиго да предприеме някакво поведение или да се въздържи от предприемането му, а се изчерпва с осъществяване на психическо въздействие. За да е съставомерна заканата с убийство, тя трябва да е насочена или към самия адресат или някой от неговите ближни, съобразно кръга от лице, визиран в чл. 93, т.10 НК.

При установената по делото фактическа обстановка, описана по – горе не буди съмнение наличието на деянието извършено от обвиняемия. Безспорно установено от обективна страна е, предприето поведение с конкретни изрази и конклудентни действия от страна на подсъдимия по отношение на жалбоподателя, а и по отношение на св.Т.. тук следва да се отбележат думите и изразите изречени от обвиняемия - „Майка ви ще еба, ще ви изселя“, „Щеви изтрепя“, „ще ви застрелям“. Тези думи са подкрепени и с действия от страна на обвиняемия. Той е извадил оръжие, насочил е пистолета към св.И. и св.Т., след това бягайки и крещейки закани за убийство, зарежда оръжието и отново го насочва към двамата. Нещо повече, на главата си обвиняемият има сложена маска, която закрива лицето му, което още повече засилва усещането за това, че може да изпълни заканата си. всичко това безспорно се доказва от разпитите на св.И., св.Т. и частично от показанията на св.Колев, а и частично от обясненията на обвиняемия. Показанията на първите двама свидетели са безпротиворечиви и еднопосочни и намират опора и в заключението на съдебната  психолого - психиатрична експертиза. Според последната тези действия са могли да възбудят основателен страх в свидетелите, че деецът може да осъществи заканите си.

По отношение на тези елементи от обективна страна съдът както вече отбеляза липсват мотиви в постановлението което води до неговата необоснованост, а от там и отмяна.

От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха, като не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Всички тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието, а не след минаването на определено време. Не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал, с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи. В настоящият случай според съда е налице прекият умисъл  с който е действал обвиняемия. Той си е сложил, маска, взел е със себе си пистолет имал е и нож на кръста. Освен това самият той твърди, че е искал и е целял да уплаши св.И. и св.Т., тоест е съзнавал какво точно върши и какъв резултат цели. На следващо место насочването на оръжието, зареждането му и придружаването на тези действия с устни закани за убийство и разстрел, според настоящият състав на съда не изключват по никакъв начин прекият умисъл у дееца.

Тук следва да се отбележи, че в постановлението липсват каквито и да са аргументи, защо прокурора и на база на кои точно доказателства приема, че липсва умисъл у подсъдимия да извърши точно престъплението по чл.144 , ал.3 предл.1 вр. ал.1 НК, но приема, че едва ли не е осъществил по леко наказуемият състав на същото престъпление по чл.144, ал.1 от НК. Последното също води до необоснованост на постановлението.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че действително не става ясно от мотивите на постановлението дали се приема от прокурора недоказаност на деянието или липса на престъпление. От една страна като правна квалификация е посочено както е отбелязано и в жалбата чл.243, ал.1, т.2 от НПК- недоказаност на обвинението, а в мотивите се излагат доводи за липса на съставомерност, тоест за липса на престъпление.

Затова и извода на прокурора, че липсва престъпление от обективна и субективна страна не се споделен от съда поне на този етап. Съдът намира, че постановлението е необосновано и постановено при непълнота на доказателствата от една страна, а от там и незаконосъобразно. Затова и следва да бъде отменено и делото изпратено на прокуратурата за доразследване, като се изпълнят указанията дадени по-горе.

        Мотивиран така, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

          ОТМЕНЯ Постановление за прекратяване на наказателното производство от 23.06.2017 година на прокурор при РП – Хасково, с което е прекратено наказателното производство по Досъдебно производство № 324/2016г. по описа на РУ на МВР - Хасково, представляващо пре­писка с вх. № 600/2016 година по описа на РП – Хасково , водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 144, ал.3,вр.ал.1 от Наказателния кодекс.

          ВРЪЩА делото на РП – Хасково с дадените указания относно прилагането на закона.

          Определението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд - Хасково в 7 – дневен срок от връчването му на страните. 

                                                                                                                                                                                                     Съдия: /п/ не се чете

 

 

Вярно с оригинала!!!

Секретар: В.К.